РЕШЕНИЕ
№ 260008
гр.Габрово,17.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : .....................................
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Топалова т.д. № 60
по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.С.И. *** против ЗАД”ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД гр. София.
Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на ПТП от 15.05.2016
г., при което била причинена смъртта на брат му В.И., заедно със законната
лихва, считано от16.05.2016 г. до окончателното изплащане. Срещу виновният
водач за причиняване на ПТП Е.В.Г. било образувано наказателно производство,
което приключило с осъдителна присъда № 31/31.05.2018 г., постановена по нохд №
142/2017 г. по описа на Окръжен съд Габрово. Към момента на настъпване на ПТП
за автомобила, управляван от Е.Г., била в действие задължителна застраховка”Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество, което ангажирало отговорността
му.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Излага
се, че исковата молба е недопустима, тъй като не отговаряла на изискванията на
чл.380 ал.1 и ал.3 КЗ, тъй като не заявил претенцията си първо пред
застрахователя.
Искът
бил и неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на пар. 96 от ДР на КЗ,
размера на неимуществените вреди в процесния случай се определя от съда по
справедливост в определени рамки до 5000 лв. Присъждане на сума над този размер
било неоснователно обогатяване. Ответното дружество счита, че се касае за
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, за непредвидимо и технически
непредотвратимо за водача на лекия автомобил събитие, тъй като не могъл да
възприеме пияния велосипедист като опасност за движението. Освен това
пострадалият бил длъжен да се движи най близо до дясната граница на платното за движение, което не
спазил, тъй като е бил на осовата линия, без светлоотразителни знаци в тъмната
част на денонощието, с което нарушил разпоредби на ЗДвП. Прави се възражение за
съпричиняване. С отговора се твърди, че дружеството не приема съществуването на
застрахователно правоотношение, тъй като на падежа на дължимата трета вноска - 13.05.2016
г. застрахованото лице не извършило плащане.ПТП станало на 16.05.2016 г., след
датата на падежа, поради което застрахователната полица вече нямала действие и
покритие. Оспорва се механизма на възникване на ПТП, вината и противоправността
на водача на автомобила, причинно следствената връзка между действията на
водача и настъпване на вредоносния резултат, размера на претенцията като
прекомерна, както и искането за законна лихва от датата на ПТП.
В срок е
постъпила допълнителна искова молба. С нея се твърди, че е неоснователно
възражението за липса на валидна застроховка”Гражданска отговорност”, тъй като
полицата била прекратена на 30.05.2016 г. , след датата на настъпилото ПТП.
Неоснователно било и твърдението за недопустимост на предявения иск, тъй като
за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на новия
КЗ/1.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните
не са договорили друго. Неоснователно било и оспорването на иска по основание и
размер. С исковата молба било представено копие от влязла в сила присъда, която
била задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно механизма на
настъпване на ПТП. Оспорва се и възражението за наличие на съпричиняване от
пострадали при произшествието. Ищецът намира за неоснователно и оспорването на
иска по размер, тъй като разпоредбата, ограничаваща размера на обезщетението
противоречала на правото на ЕС.
Постъпил
е и допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат всички
направени в отговора възражение и оспорвания.
С
отговора ответното дружество на основание чл.219 ал.1 ГПК е поискало привличане
на трето ответно лице - помагач Е.В.Г. и по реда на чл. 219 ал.3 ГПК е предявило
срещу третото лице обратен/ регресен/ иск за съвместното му разглеждане с
първоначалния. С него се иска при условие, че съдът намери за основателен и
доказан главния иск, на И.С.И., Е.В.Г., като ответник по регресния иск да
заплати на дружеството сумата от 26 000 лв./ предявен частично от
50 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди следствие на настъпилото
ПТП на 16.05.2016 г., заплатената от застрахователя лихва върху сумата, на
която е осъден по главния иск, както и лихвата върху тази сума от датата на
плащането й от застрахователя до датата на възстановяването й от ответника по
обратния иск, както и разноските по делото, които дружеството бъде осъдено да
заплати по разглеждането на главния иск.
С
определение № 45/22.01.2020 г. съдът е привлякъл Е. В.Г. като трето лице
помагач на ответника ЗАД”ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД гр. София. Приет е за съвместно разглеждане предявения обратен иск
против третото лице Е.В.Г., на когото е даден срок за предоставяне на писмен
отговор.
От
ответника по обратния иск не е постъпил отговор в предвидения от закона срок.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е процесуално допустим. От представените по делото доказателства/ справка
Гаранционен фонд/, за лекия автомобил, управляван от Е.Г. е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата на покритие
13.11.2015 г. и дата на прекратяване 30.05.2016 г., а ПТП, от което са
произтекли вредите е настъпило на 16.05.2016 г. Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ,
за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на новия
КЗ/1.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните
не са договорили друго. Поради това приложение намира разпоредбата на чл.226 КЗ/отм./, който дава възможност на увреденото лице да претедира обезщетение от
застрахователя на виновния водач, без да е необходимо преди това да я отправи
пряко към застрохователя за доброволно заплащане.
Съгласно
влязлата в сила присъда 18.06.2018 г. по НОХД № 142/2017 г. на ГОС на 16.05.2016 година, около
21,45 часа на Главен път № ІІ - 44 от гр. Севлиево в посока гр. Габрово, при
управление на МПС - лек автомобил марка "Опел", модел
"Вектра", с рег. № ЕВ 8514 АН, негова собственост,Е.В.Г. нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - "При избиране
на скоростта на движение водачът на ППС е длъжен да се съобразява с атмосферните
условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението", и по непредпазливост причинил смъртта на движещия се пред
него в същата посока велосипедист В.С.И. ***.
От приложените удостоверения
за наследници и за родствени връзки е видно, че ищецът е брат на починалия.
Съгласно показанията на С.С., баща на ищеца и св. И.П.и П.Д.,
които нямат родствена връзка с ищеца, между него и починалия му брат имало трайна емоционална връзка, изразяваща се във
взаимна загриженост и подпомагане. Преди катастрофата двамата са били много близки. Ищецът живеел в гр. Севлиево, а
брат му се преместил при родителите си в с. Г.Р.. През почивните дни, ищецът
непрекъснато пребивавал в с. Г.Р. за да помага на брат си и родителите си. Ищецът е подпомагал брат си и финансово преди смъртта
му. Двамата братя
нямали свои семейства и се „държали един за друг“. Разликата им била от година
и половина и тъй като били сами „ семейство са си двамата“. Ищецът тежко понесъл
смъртта на брат си, първоначално бил в шок, впоследствие коренно променил поведението си,
станал затворен, нервен и раздразнителен. Показанията на свидетелките и тези на бащата на ищеца,
съдът кредитира, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са непротиворечиви и
последователни.
Във връзка с направеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и предявения
обратен иск, съдът допусна и прие съдебно техническа и съдебно медицинска
експертиза, които намира за компетентни и мотивирани.
Съгласно заключението на съдебно техническата
експертиза, пострадалият не е носил светлоотразителна жилетка и е бил облечен
тъмни дрехи. На велосипеда не са били монтирани източници на активна светлина и
светлоотразяващи елементи. Поради това водачът на лекия автомобил е могъл да
възприеме движещия се велосипед след попадането му в осветената от фаровете на
автомобила зона. Към момента на произшествието велосипеда е бил на разстояние 1.05 м-1.75 м на изток от
западния край на платното за движение. След направения анализ на установеното състояние и дължини на
осветеност от фаровете и начина на увреждане на предната част на автомобила,
експертът заключава, че към момента на произшествието, фаровете на автомобила
са осветявали пространството пред него значително по - малко от осветената зона
на технически изправна и правилно регулирана осветителна система. Конструкцията
на осветителната система показва наличие на намалена осветеност както на къси,
така и на дълги светлини. Това означава, че светлините не са регулирани
правилно, което според ППЗДвП се счита за техническа неизправност.
В заключението на съдебно медицинската експертиза е
посочено, че при химическо изследване на кръв от трупа на пострадалия, е
установено наличие на 3.04 промила съдържание на летливи редуциращи вещества,
изразени като етилов алкохол, което отговаря на тежка степен на алкохолно
повлияване. Експертът заключава, че пробата е иззета по начин, който
съответства напълно на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда на
установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества и е съхранявана,
при спазване разпоредбата на чл. 13 от цитираната
Наредба. Според вещото лице, при този начин на изземване и съхранение на
пробата от кръв, не е възможно да бъде замърсена, което да доведе до промяна в
резултата от извършеното химическо изследване.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Застрахователния договор от
отговорността на който е функционално обусловена отговорността на ответника е
сключен при действието на КЗ (отм) и е безспорно, че за него се прилага част ІV
от същия. Поради
това
съдът приема, че в случая не са приложими разпоредбите на действащия КЗ в сила
от 01.01.2016 г. с измененията и допълненията – парг. 95, парг. 96 и чл. 493а,
доколкото същите нямат обратно
действие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.).
По силата на разпоредбата увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка "ГО", има право да
иска обезщетение за причинените вреди пряко от застрахователя.
За да възникне субективното
право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка
"ГО", страна по която е ответникът, е настъпила смъртта на В.И., че ищецът е брат на
починалия, с когото са имали особено близка връзка и поради смъртта му ищецът е
претърпял вреди – болки и страдания.
Влязлата в сила присъда по
НОХД № 142/2017 г. на ГОС, задължителна по чл. 300 ГПК за съда, при
разглеждане гражданските последици от деянието налага извода за наличие на непозволено увреждане,
предизвикало по непредпазливост смъртта на пострадалия В.И.. Поради виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач е настъпило
процесното ПТП, от което е починал пострадалия.
Съгласно задължителните
указания дадени в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, легитимирани да претендират обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в
ППВС № 4/1961 г. и в ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай следва да бъдат
обезщетени. Реализирането на тази възможност е допустимо в изключителни случаи,
при успешно доказване на факта на изградената особено близка и трайна житейска
връзка, между починалото лице и ищеца и при настъпването на значителни морални
болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето. Поради
изложеното съдът приема, че ищецът – брат на починалия е активно легитимиран да предяви
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) вр. парг. 22 ПЗР на КЗ.
От събраните доказателства
се установи, че между ищеца и загиналия му брат при ПТП е съществувала трайна,
силна и емоционална връзка, основана на морална и материална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Ищецът е поддържал контакт с брат си, оказвал му е и
финансова помощ. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от смъртта на брат си, довели до коренна промяна в поведението му и начина му на
живот,
които сочат силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене
присъщите за родствената връзка болки и страдания.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът
следва да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат
си от ответника в качеството му на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" по която застраховано
лице е деликвентът. В тази насока и с оглед събраните доказателства искът е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението:
Съдът приема, че
дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди на ищеца подлежи на определяне
по реда на чл. 52 ЗЗД, извън лимита в парг. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Това е
така, тъй като претенцията за
застрахователно обезщетение, основано на застрахователен договор, сключен при
действието на КЗ (отм) не попада в обхвата на разпоредбата на действащия чл.
493а, ал. 4 КЗ.
Съдът намира, че за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период -
май 2016 г., които съгл. § 27 от ПЗР на КЗ, за всяко събитие при едно пострадало лице е 1000 000 лева.
При определяне на размера и на основание чл.
52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на починалия, възрастта на ищеца към момента
на ПТП-то, добрите отношения между ищеца и починалия и грижата на по-големия
към по-малкия брат, изключително силната връзка помежду им предвид, че и двамата са несемейни и
разчитат изцяло един на друг, поради напредналата възраст на техните родители. Отчитайки тези
обстоятелства, обуславящи размера на вредите и тяхното значение, вкл. времето
на настъпване на деликта, съответните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент,
съдът намира, че обезщетението, което би могло да репарира тези вреди е в
размер на 30 000 лева.
По направеното възражение за съпричиняване.
Съдът го
намира за основателно поради следното:
От
доказателствата по делото е безспорно установено, че пострадалият велосипедист
се е движил на пътния участък също в нарушение на правилата на ЗДвП, което е
допринесло за възникването на ПТП и настъпване на вредоносния резултат. В.И. е
управлявал велосипеда по платното без светлоотразителна жилетка извън населено
място, в тъмната част на денонощието, с което е нарушил чл. 80, т. 1 от ЗДвП.
Велосипедът не е имал устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад - нарушение на
чл. 79, т. 3 от ЗДвП, движил се е към средата на платното, вместо възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение - нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП. Пострадалият е нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е
управлявал велосипеда, който по смисъла на закона е пътно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта от 3.04 промила.
Изложеното
налага извода, че допускайки множество нарушения на ЗДвП, пострадалият с
поведението си има обективен принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като ако те не бяха допуснати е било възможно произшествието да бъде
предотвратено. Предвид посоченото, съдът намира, че степента на съпричиняване следва да бъде определена на 50%, с колкото
следва да бъде намален размера на определеното обезщетение. Определеното обезщетение от 15 000 лв. се
дължи, заедно със законната лихваот датата на смъртта на пострадалия
-16.05.2021 г.
По разноските:
При този изход от спора
право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представляван
безплатно от адв.М.
и адв.Ц. на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Разноските се дължат за един адвокат на основание
чл.78 ГПК. Съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени на адв. М., тъй като тя е упълномощена от
ищеца, а адв. Ц. е била преупълномощен от нея. Поради
това на адв. М. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1176 лева с ДДС, съразмерно на уважената част от иска, определено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка окръжен съд Габрово държавна такса в размер на 600 лв.
По обратния иск с правно
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) :
Обратният иск на ответника
винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск. С
оглед изложените изводи за уважаването на първоначалния иск, съдът следва да
разгледа предявения от ответника срещу третото лице, обратен иск, с предмет –
притезанието на ответника срещу деликвента за процесното вземане.
Установено е, че към момента на настъпването
на застрахователното събитие,
страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод сключен
договор за застраховка, покриващ риска "ГО". По делото е установено,
че процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор.
Налице е влязла в
сила присъда, която е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, с която Е.Г. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр.
чл. 342, ал. 1от НК – деликтът, последиците от който са предмет на
настоящия иск, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието –
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца.
От събраните доказателства по делото е установено
също, че към момента на произшествието, фаровете на автомобила са осветявали
пространството пред него значително по - малко от осветената зона на технически
изправна и правилно регулирана осветителна система. Конструкцията на
осветителната система показва наличие на намалена осветеност както на къси,
така и на дълги светлини. Това означава, че светлините не са регулирани
правилно, което според чл.159 ал.1т.5 б.“б“ от ППЗДвП се счита за техническа неизправност,
както и, че тази неизправност е една от причините за настъпване на ПТП, в
резултат на което е причинена смъртта на брата на ищеца по главния иск.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и искът следва да бъде уважен за сумата от
15 000 лв. и
отхвърлен за горницата над предявения размер.
Правото на ищеца по обратния
иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо увредения – ищец по
първоначалния иск т. е. условно – ответникът по обратния иск следва да бъде
осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск. Началният момент на
претендираната законна лихва е от датата на плащането на обезщетението,
присъдено по главния иск.
Разноски и по двата иска от застрахователното
дружество не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1, да заплати на И.С.И. ЕГН********** със съд. адрес: гр. ********* на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 15 000 лева,
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на неговия брат В.И. в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2016 г., заедно със законната лихва върху
сумата от 16.05.2016 г. до
окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 15 000 лв. до 50 000 лв.
ОСЪЖДА Е.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** по предявения обратен иск, да заплати на основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и
Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1 сумата от 15 000 лв. – регресно вземане от ПТП от 16.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на изплащане на обезщетението от страна на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве АД на И.С.И., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 26
000 лв., частична претенция от общо 50 000 лв., след като ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и
Здраве АД изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1 да заплати на адвокат Р.И.М.АК - София
с личен № ************ в Адвокатски регистър при ВАС сумата 1175 лв.,
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска и по сметка на
Окръжен съд Габрово сумата от 600 лв., дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: