Р Е Ш Е
Н И Е
№96
гр. Несебър, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав
в публично заседание на шестнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 119 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
От ищеца - Етажната
собственост „М.” в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, квартал „Чайка”,
комплекс „М.”, представлявана от управителя М.Д., е предявен иск с
правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска ответницата А.К.У. да
бъде осъдена да заплати в полза на етажната собственост сумата от 2064,50 евро,
представляваща задължение за заплащане на разходи за поддръжка и управление на
общите части на ЕС „М.” за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. за
притежаваните от ответницата самостоятелни обекти, ведно с лихва за забава,
считано от датата на завеждане на исковата молба. Ищецът излага, че с решение
на общото събрание в етажната собственост по т. 4 от протокол от 07.08.2013г.
всеки собственик на самостоятелен обект в комплекса е задължен да заплаща
годишна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 5 евро на
кв. м., но не повече от 600 евро на обект. Сочи, че решението е влязло в сила,
а от тогава не е променяно. Навежда, че ответницата притежава собственост върху
апартаменти № 17 и 40, намиращи се в сградата в режим на етажна собственост.
Излага, че за апартамент 17 е следвало да се заплаща годишна такса в общ размер
от 195,35 евро, а за апартамент 40 – в размер на 217,55 евро. Твърди, че
ответницата не е заплатила задълженията си за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. Сочи, че в този период тя е извършвала търговска дейност в тези обекти,
като ги е отдавала под наем за курортни цели. Излага, че до ответницата е
изпратено писмо, връчено й на 02.09.2016г., с което била поканена да заплати в
20-дневен срок дължимите суми, но това не се случило. Акцентира върху
обстоятелството, че за всяка година сумите следвало да се заплащат до 15.08 на
съответната година - прието с решение № 2 на ОС на ЕС – т. 5 от 07.08.2013г.
Навежда, че на проведено общо събрание от 03.08.2017г. бил одобрен отчетът, в
който били отразени задълженията на ответницата. С тези доводи моли съда да
уважи предявения иск. Претендира за присъждането на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата А.К.У. е депозиран отговор, в който се
заема становище за неоснователност на иска. В него твърди, че тя като физическо
лице е собственик на апартамент № 17 на площ от 39,06 кв. м. и на апартамент №
40 на площ от 43,51 кв. м., находящи се в апартхотел „М.”. Развива подробни
съображения относно проведеното събрание на 07.08.2013г. като акцентира за
наличието на нарушения на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС, чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, чл.
13, ал. 1 ЗУЕС, чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС. Намира, че в протокола от това общо
събрание неправилно са посочени идеалните части на общите части на
собствениците. Излага, че е налице противоречие между решението за дължимата
такса и чл. 51, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС. Счита, че е нарушен и чл. 16, ал. 3 ЗУЕС,
тъй като общото събрание приело решения извън предварително обявения дневен
ред. Сочи, че не са й представени документи за реално направени разходи за
управление и поддръжка. Намира, че не е ясно разграничено за какво е
предназначена таксата. Твърди, че с Решение № 232 от 30.12.2014г. по гр.д. №
699/2014г. по описа на Районен съд Несебър, потвърдено с Решение № IV-120 от 09.11.2015г. по в.гр.д. № 1277/2015г. по описа
на Окръжен съд Бургас е отменено заплащането на такса в размер на 5 евро на кв.
м. Оспорва разходите за управление и поддръжка като неоправдано и необосновано
завишени. В допълнително становище прави подробен анализ на всички решения,
взети от общото събрание на етажната собственост в периода 2013г. – 2017г.
Акцентира върху обстоятелството, че няма валидно взето решение за определяне на
таксата за периода 2014г. – 2017г. Сочи, че не са взети и решения за събирането
на задълженията по съдебен ред. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира за присъждане на разноски и оспорва като прекомерна на основание чл.
78, ал. 5 ГПК претенцията на ищеца за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори, че ответницата А.К.У. е собственик на на апартамент № 17 на площ от 39,06 кв. м. и
на апартамент № 40 на площ от 43,51 кв. м., находящи в рамките на Етажната собственост „М.” в гр. Несебър, к. к. „Слънчев
бряг – запад”, квартал „Чайка”, комплекс „М.”.
На 07.08.2013г. се провело общо събрание на етажната собственост в
комплекса, документирано в протокол № 2 (на л. 6 – л. 12 от делото). По т. 4 от
дневния ред било взето решение таксата по поддръжка и управление на общите
части на ЕС „М.” за 2013г. да бъде 5 евро на кв. м., но не повече от 600 евро
на обект. По т. 5 от дневния ред се приело таксата за поддръжка и управление на
общите части на ЕС за 2013г. да се заплати до 15.08.2013г. На 03.08.2017г. било
проведено друго общо събрание на етажната собственост, документирано в протокол
№ 6 (на л. 13 – л. 19 от делото). По т. 1 от дневния ред бил приет отчет за
приходите и разходите за 2016г., с който се констатирало, че от планираните
приходи за годината не били събрани определени суми, сред които и сумата от
412,90 евро – задължение на ответницата за апартамент 17 и апартамент 40.
Видно от обратна разписка (на л. 20 от делото) на ответницата било връчено
уведомление, че дължи 781,40 евро за периода 2013г. – 2016г. за апартамент № 17
и 870,20 евро за същия период – за апартамент № 40.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС. В тежест
на ищеца по предявения иск е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни
обекти – апартаменти 17 и 40 в сградата, която се намира в режим на етажна
собственост – „М.” в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, квартал
„Чайка”, комплекс „М.”. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото
събрание в етажната собственост по т. 4 от протокол от 07.08.2013г. са
определени дължимите от собствениците вноски за поддръжка и управление на
общите части на ЕС „М.” за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. В негова
тежест е да докаже размера на претенцията си, както и,
че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
Както се установи от фактическа страна по делото не се спори, че
ответницата е собственик на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в
режим на етажна собственост.
В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
– напр. Решение № 65 от 7.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 333/2014 г., IIг. о., ГК
е прието, че предвидената в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност при неизпълнение на
решението в определения срок председателят на УС (управителят) да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК не
препятства възможността защитата да бъде реализирана чрез предявяването на иск
по общия исков ред с оглед принципа на диспозитивното начало, както и целените правни последици от
предявяването на иска по общия ред.
Ето защо няма пречка да се предяви осъдителен иск
за присъждане на сума, дължима по силата на решение на общото събрание на
етажната собственост. За уважаването на този иск обаче е необходимо да се
докаже, че е взето решение, което е обвързало ответника в производството. В
случая по делото не са наведени твърдения решенията на общото събрание от 07.08.2013г. да са атакувани по надлежния ред на чл. 40, ал.
1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва да се съобразяват от съда. В
тази връзка всички възражения на ответницата срещу реда за провеждане на
събранието (в това число тези по чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС, чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС, чл.
51, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС и чл. 16,
ал. 3 ЗУЕС) и срещу
протокола от това събрание са неоснователни. Съдържанието на протокола по
своята същност представлява приемане на определени решения от общото събрание
на етажната собственост. Същевременно решенията могат да бъдат атакувани по
специален ред – този на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Няма правна възможност в
настоящото производство да се навеждат възражения срещу решенията на общото
събрание, проведено на 07.08.2013г. След като няма данни по делото (а и не се твърди) тези решения да са
атакувани и отменени по надлежния ред, то съдът следва да се съобрази с тях.
Както се установи от фактическа страна по т. 4 от дневния ред на
проведеното на 07.08.2013г. общо събрание е прието
таксата по поддръжка и управление на общите части на ЕС „М.” за 2013г. да бъде
5 евро на кв. м., но не повече от 600 евро на обект. По т. 5 от дневния ред е
взето решение таксата за 2013г. да се заплати до 15.08.2013г. Съдът счита, че
по делото остава недоказано твърдението на ищеца, че с решението, взето на 07.08.2013г.,
е определена годишната такса за поддръжка на общите части и за периода 2014г. –
2017г. Според чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния
ред или с решение на общото събрание. В конкретния случай
ищцовата етажна собственост се е възползвала от правомощията си да определи
размера на вноските за поддържане на общите части в сградата с решение на
общото събрание. Поради тази причина в дневния ред на проведеното общо събрание
от 07.08.2013г. е предвидена точка „Вземане на решение за промяна на годишната
такса по поддръжка и управление на общите части на ЕС „М.”. Буквалният текст на
взетото решение по тази точка е следният: „таксата по поддръжка и управление на
общите части на ЕС „М.” за 2013г. да бъде 5 евро на кв. м., но не повече от 600
евро на обект”. От така формулирания текст на решението и от решението по т. 5
от дневния ред може да се направи извод, че за 2013г. е била определена такса
за поддръжка на общите части в размер на 5 евро на кв. м., която такса е следвало
да се заплати до 15.08.2013г. Следователно волята на общото събрание на
етажната собственост е била за 2013г. да приеме самостоятелно решение, с което
да определи дължимата такса за поддръжка на общите части в сградата. В
решението изрично е вписано, че става въпрос за таксата за 2013г. Ето защо не
може да се приеме, че с решението от 07.08.2013г. е определен и размерът на
дължимата такса за годините 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. В текста на приетото
решение изобщо не е обективирана воля в тази насока. Същевременно ищецът
основава иска си именно на решението си от 2013г., като сочи, че таксата не е
променяната въпреки проведените впоследствие общи събрания на етажната
собственост. Тази теза на ищеца не може да бъде споделена. Както се посочи
разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС изисква приемането на изрично решение за
определяне на дължимата такса. Т.е. с тази разпоредба се изисква наличието на
позитивен акт на общото събрание, приет на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
В случая такъв акт е налице, но само за 2013г., което изрично е вписано и в
текста му. Следователно самото общо събрание е решило да ограничи периода на
определената такса само за 2013г. Ищецът не доказа да са приемани решения, с
които да е определена такса за периода 2014г. – 2017г., или поне решения, с
които при определяне на таксата да се препраща към тази от 2013г. Не може да се
приеме, че „мълчанието” на общото събрание по въпроса за годишната такса за
годините след 2013г. представлява потвърждаване на таксата от 2013г. Както се
посочи необходимо е общото събрание да приеме изрично позитивно решение по
смисъла на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС. По делото не се доказа такова да е прието в
периода 2014г. – 2017г., поради което искът е доказан само за задълженията за
2013г. Не е необходимо да се обсъжда и тезата на ответницата, че с влязъл в
сила съдебен акт е отменено решение на общото събрание на етажната собственост
от 2014г., с което е прието, че таксата за 2014г. следва да остане в размер на
5 евро за квадратен метър. Самият ищец не основава иска си на решението от
2014г., а единствено на това от 2013г., поради което за нуждите на настоящото
производство беше необходимо да се установи единствено дали това решение е било
годно да обвърже етажните собственици и за заплащането на такси за периода от
2014г. нататък. Налага се извод, че въпреки разпределената доказателствена
тежест, от ищеца не са представени доказателства за взето решение на общото
събрание, с което да е определен размерът на таксата за поддръжка на общите
части на етажната собственост за периода 2014г. – 2017г. Както вече се посочи
приложените по делото доказателства не установяват този факт. За уважаване на
иска по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е необходимо по делото да се докаже, че общото
събрание е взело решение, което следва да се изпълни от съответния етажен
собственик. След като по делото не е доказано, че е взето решение за размера на
дължимите такси за поддръжка на общите части за периода 2014г. – 2017г., то и
предявеният иск е недоказан в тази му част, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че другият приложен към
исковата молба протокол – от заседанието от 03.08.2017г., също не установява
валидно взето решение за дължимата за периода 2014г. – 2017г. такса за
поддръжка. Това е така, тъй като в рамките на това събрание е приет единствено
отчет за 2016г., в който фигурират и задълженията на ответницата за тази
година. Както се посочи обаче за основателността на иска е необходимо да е
взето решение по чл. 48, ал. 8 ЗУЕС вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС. Приемането на
отчет фигурира в текста на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС и може да бъде изпълнително
основание по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, но само във връзка с одобрените разходи на
етажната собственост. В такава насока е напр. Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК. Когато
за възникването на дадено задължение към етажната собственост се изисква
приемането на изрично решение, следва такова да бъде прието и именно това
решение е основание за бъдеща претенция по смисъла на чл. 38 ЗУЕС.
Декларативното отбелязване в отчета за 2016г., че съответното лице не е
заплатило таксата си за 2016г. само по себе си не представлява годно за
изпълнение решение на общото събрание за дължимостта на сумата за съответната
година. Необходимо е същото да е скрепено с изричен акт на общото събрание или
сумата да е предвидена в правилника за вътрешния ред, каквито са изискванията
на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
С оглед изложеното предявеният иск следва да се
приеме за основателен единствено за претенцията за 2013г., тъй като на
15.08.2013г. е настъпила и изискуемостта на това вземане. Както се установява
от фактическа страна по делото У. е собственик на апартамент
№ 17 на площ от 39,06 кв. м. и на апартамент № 40 на площ от 43,51 кв. м.,
находящи в рамките на Етажната собственост „М.”. Т.е. за 2013г. тя е следвало да заплати в полза на етажната собственост
до 15.08.2013г. такса за поддръжка в размер на 195,30 евро за апартамент № 17 и в размер на 217,55 евро за апартамент № 40. Следователно общата дължима от нея сума за 2013г. е в размер на 412,85
евро. Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен
до пълния му предявен размер от 2064,50 евро – относно претендираните такси за
периода 2014г. – 2017г.
При този
изход на спора на ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като няма
данни такива да са направени от нея.
На ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от иска. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца. В случая е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата от 2064,50 евро (равняващи се на 4037,81
лв.). Следователно по арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за една инстанция е в размер
на 512,65 лв. Видно от договора за правна защита и съдействие (на л. 3 от
делото) ищецът е уговорил и заплатил възнаграждение в размер на 520 лв. Следователно
същото е определено към предвидения минимум по наредбата, приета на основание
чл. 36 ЗАдв. Поради тази причина и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за съда не
съществува възможност да намали възнаграждението. От ищеца е заплатена и
държавна такса в размер на 161,51 лв. Съразмерно на уважената част от
предявения иск от така направените разноски на ищеца следва да се присъди
сумата от 136,28 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.К.У., гражданка на
Република Гърция, родена на ***г., с лична карта № ******, издадена на 14.12.2010г. от РУ „Агиос Пантелеимон” гр.
Атина, живуща *** 24 В, с адрес в България в к. к. „Слънчев бряг – запад”,
квартал „Чайка”, комплекс „М.” бл. ******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.
1 ЗУЕС на Етажната
собственост „М.” в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, квартал „Чайка”,
комплекс „М.”, представлявана от управителя М.Д., сумата от 412,85 евро, представляваща такса за разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС „М.”
за 2013г., определена за нея
като собственик на апартаменти № 17 и № 40 с решение на общото
събрание на етажната собственост по т. 4 от протокол № 2 от 07.08.2013г., ведно
със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2018г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС до
пълния му предявен размер от 2064,50 евро, формиран и от таксите за 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 А.К.У., гражданка на
Република Гърция, родена на ***г., с лична карта № ******, издадена на 14.12.2010г. от РУ „Агиос Пантелеимон” гр.
Атина, живуща *** 24 В, с адрес в България в к. к. „Слънчев бряг – запад”,
квартал „Чайка”, комплекс „М.” бл. ******, да заплати
на Етажната
собственост „М.” в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, квартал „Чайка”,
комплекс „М.”, представлявана от управителя М.Д., сумата от 136,28
лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от предявения иск.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на ответницата по реда на чл. 42, ал. 4 ГПК – на посочения от нея
електронен адрес, като връчването на електронния адрес следва да се удостовери
с копие от електронния запис за това.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: