РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1011/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 10453/24.01.2018 г., предявена от И.Х.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***
Ищецът твърди, че на 29.06.2017 г., около
12.00 часа, на път І-1/Е-79, км. 101 + 200, Обл. Монтана, П.Ц.Б., при
управление на лек автомобил “Волво ХС-70“, с рег. № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с
мотоциклет „Ямаха Вираго“, с рег. № ******, управляван от ищеца И.Х.С..
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
е получил следните увреждания: фрактура на тибиалния малеол (счупване на
глезена вдясно).
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в
„Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, гр. Враца, където било проведено оперативно
лечение - открито наместване с вътрешна фиксация с два броя киршнерови игли и телен серклаж а модо Вебер.
Ищецът твърди, че от причинените му от
описаното ПТП увреждания е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
Ищецът изживявал тежко случилото се, имал неспокоен сън и сънувал
кошмари. Ищецът не можел да изпълнявал трудовите си функции, бил „прикован“
вкъщи за няколко месеца, през които бил в положение на зависимост от близки
относно неговата самостоятелност и самообслужване. Бил принуден да носи
патерици в период от около 2 месеца.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Волво ХС-70“, с
рег. № ******, включително и на водача П.Ц.Б.. Застрахователният договор бил
сключен със застрахователната полица № ВG/22/117001332786, валидна от
05.05.2017 г. до 05.05.2018 г.
Предвид гореизложеното, ищецът моли да
бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2018 г. до окончателното плащане (с оглед
уточнението, направено с молбата от 10.09.2018 г., л. 108 от делото). Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“
АД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на
процесното ПТП - 29.06.2017 г., по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданската отговорност на водача на лек автомобил “Волво ХС-70“, с рег. № ****** - П.Ц.Б., който виновно е причинил
процесното ПТП, в резултат на което на И.Х.С. са причинени уврежданията.
Ответникът заявява, че признава иска до
сумата от 10 000 лева. Твърди, че на 01.03.2018 г. - след предявяване на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е превел в
полза на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП.
Ответникът оспорва иска за размера над
10 000 лева, с възражението, че е неоснователен. Ответникът оспорва
причинно-следствена връзка между описаното събитие и претендиралите
неимуществени вреди от ищеца, както и твърденията, че ищецът е бил в
травматичен шок и в тежко състояние, когато е приет за лечение. Ответникът
сочи, че при приемането му лечебното заведение, И.Х.С. е бил в съзнание,
ориентиран и адекватен.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че
продължава да търпи болки и страдания, че изживява тежко случилото се, че има
неспокоен сън и сънува кошмари, които да имат връзка с процесното ПТП, че 3-4
месеца е бил зависим от своите близки
относно своята самостоятелност и обслужване, че до края на живота му
произшествието ще остави белег в съзнанието му.
Ответникът излага съображения, че процесното
произшествие е с нисък интензитет и реализирано при следния механизъм: лек
автомобил „Волво“ е извършвал маневра завой на ляво, а мотоциклет „Ямаха“,
управляван от ищеца, е забавил
движението си, поради стеснение в пътя. Щетите по двете МПС-та били леки (за
автомобила - деформирана предна дясна броня, а на мотоциклета е била счупена
дясна степенка).
Ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на И.Х.С., като твърди, че ищецът сам се е увредил, като е загубил контрол над
управляваното МПС и паднал в страни. Сочи, че ищецът, като водач на МПС, не е
изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50а
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като не се движил в крайна дясна
част на платното за движение, не е контролирал, управляваното от него МПС и и
не се е огледал и не е намалил скоростта си на движение, когато е наближил
кръстовище, движел се е неравномерно и не се е съобразил с участник, който е
навлизал в движението.
Ответникът
заявява и че искът е предявен в завишен размер, който не е съобразен със съдебната
практика, не отговаря на действително претърпените вреди, както и на приноса от
страна на пострадалото лице. Оспорва и претенцията за присъждане на законна
лихва върху исковете, като твърди, че такава се дължи от 15.02.2018 г., тъй
като банковата сметка е била представена на 15.01.2018 г. с молба до ответника.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа релевираните
възражения.
На 23.05.2019 г., ищецът е представил по
делото писмени бележки, в които е изложил подробни съображения, че предявеният
иск е основателен.
На
31.05.2019 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които заявява,
че ищецът не е доказал, че виновен за процесното ПТП е водачът на лекия
автомобил, че към момента на събитието, автомобилът е бил спрял, а мотористът
въобще не е реагирал. Освен това, ищецът е превозвал багаж, с който именно се е
закачил за бронята на автомбила. Ответникът излага съображения в подкрепа на
възраженията си за съпричиняване и за неоснователността на иска.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 29.06.2017 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 05.05.2017 г. във
формата на застрахователна полица № ВG/22/117001332786, валидна от 05.05.2017
г. до 05.05.2018 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил
“Волво Х4-70“, с рег. № ******, включително и на водача П.Ц.Б.. Този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 27.08.2018 г.), а и се установява от
представената застрахователна полица (л. 91 от делото).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не се спори по делото на 29.06.2017 г., около 12.00 часа, на път
І-1/Е-79, км. 101 + 200, Обл. Монтана, П.Ц.Б., при управление на лек автомобил “Волво
ХС-70“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, и
реализирал пътно-транспортно произшествие, с мотоциклет „Ямаха Вираго“, с рег.
№ ******, управляван от ищеца И.Х.С..
Този
факт също отделен, като безспорен по
делото - с определението от 17.08.2018 г. (срещу което страните не са възразили), а и се
установява от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 11 и сл.), съставен на 29.06.2017
г. от разследващ полицай при РУ на МВР – гр. Монтана, в съответствие с чл. 155,
чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП № 499/29.06.2017 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР –
Монтана, който е посетил мястото на ПТП – път І-1/Е-79, км. 101 + 200.
Като причини и обстоятелства в Констативния протокол е посочено, че лек
автомобил “Волво ХС-70“, с рег. № ******, управляван от П.Ц.Б. не спира на
пътен знак Б1 на кръстовище и блъска движещия се по пътя с предимство участник
№ 2 - мотоциклет „Ямаха Вираго“, с рег. № ******, управляван от ищеца И.Х.С..
На същата дата - 29.06.2017 г., на П.Ц.Б. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 220744 за извършено
нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Актът е връчен на водача и същият го е
подписал без възражения.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на П.Ц.Б.
– водача на лек автомобил “Волво ХС-70“, с рег. № ******. Свидетелят сочи, че е
излизал от с. Вереница в посока към гр. Монтана. Времето било слънчeво и сухо. Бил спрял на знак
„Стоп“ и искал да направи ляв завой, за да се включи на главния път.
Свидетелят, обаче, нямал видимост към главния път, тъй като му пречел пътен
знак, който се намирал на островчето и бил наклонен. Въпреки че нямал видимост към главния път,
свидетелят предприел маневра ляв завой, и преди да пресече пътната лента, за да
навлезе в лентата за насрещно движение,
настъпил удар с мотоциклетиста,
който се движел в своята пътна лента за движение, в посока обратна на посоката
на движение на свидетеля, а именно – мотоциклетистът идвал от гр. Монтана.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза
(АТЕ). Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На
29.06.2017 г., около 12.00 часа, по път І-1/Е-79, км. 101 + 200, в
района на с. Долна Вереница, област Монтана, в посока към гр. Видин, със
скорост около 60 км/ч. се движи мотоциклет „Ямаха Вираго“, управляван от И.Х.С.. Мотоциклетът се движи в дясна пътна лента по
посока от гр. Монтана към гр. Видин.
В същото време, лек автомобил „Волво ХС-70“, управляван от П.Ц.Б., се движел по посока от с. Долна Вереница към гр. Монтана. Приближавайки Т-образното кръстовище с път I-1/E-79, водачът на лекия автомобил предприел извършване на маневра „завой наляво“, като ускорявайки навлязъл в лентата за движение на мотоциклета.
При така създадената опасна ситуация, последвал сблъсък между предна дясна част на л. а. „Волво“ и задна дясна част на мотоциклет „Ямаха“. След удара, мотоциклетът продължил движението си и е спрял на около 100 м. след мястото на удара.
Видно от АТЕ, в района на ПТП, път I-1/E-79 е с широчина 10.40 м. и се състои от три ленти за движение - една лента в посока към гр. Видин, една в посока гр. Видин - с. Долна Вереница и една в посока към гр. Монтана. На около 150-200 м. преди кръстовището, в посока гр. Видин, е поставен знак В 26 “Забранено е движението със скорост, по-висока от 60 км/ч“. Пътната настилка е била сух асфалт.
Вещото лице по АТЕ е приело, че причините за настъпване на процесното ПТП са: Видимостта за движещите се от с. Долна Вереница и включващи се в главен път I-1/E-79, която е ограничена поради релефа на местността (наклон при изкачване преди включване в главния път); Неправилната преценка на водача на лек автомобил „Волво“ спрямо конкретната пътна обстановка, който при извършване на маневра „завой наляво“ е навлязъл в коридора за движение на насрещно движещия се по път I-1/E-79 мотоциклет.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ). Вещото
лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и след личен преглед
на ищеца, е приело, че на 29.06.2017 г., при ПТП, като водач на мотоциклет,
ищецът е получил счупване на вътрешния
(медиален) малеол на дясна глезенна става. Вещото лице е категорично, че причината
за полученото увреждане от ищеца е директна травма в областта на дясна глезенна
става, вследствие на ПТП. На ищеца е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с две К- игли и тел по метода на Вебер.
Видно
от СМЕ, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за
възстановяване от подобен вид травми е около 4-6 месеца. През периода на лечение, ищецът е търпял болки и
страдания, като през първите 2 месеца, болките са били с по голям интензитет.
При
извършения на 06.05.2019 г. преглед от вещото лице, ищецът е съобщил, че 3
месеца, след операцията е ходил с патерици. Оплаквал се от болки в дясна
глезенна става, при натоварване и смяна на времето. Вещото лице е установило
запазен обем движение в ставата, както и наличието на оперативен белег с
дъговидна форма и дължина около 9 см от вътрешната страна на дясна глезенна става, който белег е с траен
характер.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.А.А..
Свидетелката сочи, че познава ищеца от около 20 г. Двамата се виждали често, около
два пъти седмично. След претърпяното през 2017 г. ПТП, свидетелката видяла
ищеца седмица след изписването му от болницата, където престоял около 7 дни. Ищецът
бил с гипс, не можел да се движи, изпитвал болка в глезена. За ищеца се грижела
сестра му, свидетелката също му помагала. Ищецът започнал да се придвижва
по-свободно след около месец, започнал да ходи с патерици. Ищецът работел като
учител по информационни технологии. След ПТП, не можел да работи около 3 – 4
месеца. Свидетелката сочи, че през есента ищецът е претърпял още една операция
за сваляне на иглите, които му били поставени. Към датата на разпита
(20.05.2019 г.), свидетелят ходел, но управлявал МПС със страх и притеснение,
като се придвижвал на по-къси разстояния.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Доводите и възраженията
на ответника в тази връзка са неоснователни.
Водачът П.Ц.Б.
е действал противоправно, тъй като е навлязъл в кръстовището без да пропусне
движещия се по път І-1/Е-79 –
път с предимство мотоциклет „Ямаха Вираго“, с рег. № ******, с което е
нарушил и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“
АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява И.Х.С. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока
е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи (решение № 276/12.12.2018 г. по т.д. №
2346/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
2224/31.10.2017 г. по гр. д. № 988/2017 г. на
САС, решение № 2187/26.10.2017 г. по гр. д. № 2025/2017 г. на САС и др.)
и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности
на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на
ПТП – 51 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното
ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на
живот на И.Х.С., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 32 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като е загубил контрол над управляваното МПС и паднал в страни, че не се е
движил в крайна дясна част на платното за движение, не е контролирал,
управляваното от него МПС и не се е огледал и не е намалил скоростта си на
движение, когато е наближил кръстовище, движел се е неравномерно и не се е
съобразил с участник, който е навлизал в движението.
Разпитаният
по делото свидетел П.Ц.Б. сочи, че преди процесното ПТП, мотоциклетистът се е движел в
своята пътна лента за движение, в която и е настъпило процесното ПТП. Б.
заявява, че мотористът не е могъл да възприеме автомобила на свидетеля, тъй
като се е движел по главен път, а свидетелят е бил на знак „Стоп“. Сочи, че
„мотоциклетистът си карал“ по главния път и никакви маневри не е предприемал.
Вещото лице по АТЕ също е приело, че при настъпване на процесното ПТП, мотоциклет
„Ямаха“ се е движел в своята лента за движение. Видно от заключението по АТЕ, при
движение на мотоциклета със скорост
около 60 kм/ч. и при внезапното включване на лек автомобил „Волво“ в главен път
I-1/E79, водачът И.С. не
е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като отбие вдясно и
промени скоростта си на движение чрез предприемане на екстремно спиране.
Други доказателства в тази връзка не са ангажирани, а от събраните такива
не се установява, че ищецът е допуснал каквото и да било нарушение на Закона за
движение по пътищата. Следователно, възражението е за съпричиняване е
неоснователно, поради което и определеното по-горе обезщетение в размер на
32 000 лева не следва да бъдат намалявано.
Не
се спори по делото, че след предявяване на исковата молба, ответникът е платил
на ищеца сумата от 10 000 лева, както и че ищецът е приел извършеното
частично плащане. Това е факт, който е настъпил след предявяване на иска и
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го прецени
в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение по настоящото дело.
Поради това, съдът приема, че със заплащането на
сумата от 10 000 лева, ответникът частично е изпълнил породеното парично
задължение, представляващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди от процесното ПТП.
Поради
изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 22 000 лева (32 000 лв. – 10 000 лв.). За разликата
над 22 000 лева до 32 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез плащане, а за разликата над 32 0000 лева до пълния предявен размер
от 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 06.10.2017
г. С писмо от 05.01.2018 г., ответникът е заявил, че е определил
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева, като е посочил, че за
превеждането на сумата е необходимо да
бъде посочена банкова сметка. ***.01.2018
г., ищецът е посочил банкова сметка.
***.
380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето
по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Тази разпоредба е в приложение на общите
правила на ЗЗД, а именно, че длъжникът
се освобождава от последиците на забава, ако кредиторът е в забава (чл. 96 ЗЗД). Посочването на банкова сметка, ***е, което кредиторът следва да окаже на
длъжника за неговото точно изпълнение (чл. 95, пр. 2 ЗЗД), а отказът да я посочи, поставя кредитора в забава.
С
оглед на така установените факти и цитираните по-горе разпоредби, обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 22 000 лева, е дължимо от 15.01.2018 г., като претенцията за законна лихва следва да се
отхвърли за периода от 06.01.2018 г. до
14.01.2018 г.
Ответникът дължи
законната лихва и върху частично изплатената сума (в размер на 10 000 лв.)
до момента на момента на плащането, което не се спори, че е станало на 01.03.2018
г.
Относно
разноските:
Тъй като частичното изпълнение е извършено по време на процеса,
като ответникът е дал повод за предявяване на иска и за тази сума, той следва
да понесе разноските, съответстващи и на тази част от иска, която е отхвърлена
поради извършеното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Н.Д., сумата от 1559.04 лева – адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС (2030 лв. + 20 % = 2436 лв. х 0.64)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
82.80 лева от общо направените
разноски в размер на 230 лева (230 лв. х 0.36), вкл. депозит за АТЕ и за
свидетел. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 108 лева (300 х 0.36) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1664 лева, от която държавна такса в размер на 1280 лева
(32 000 лв. х 4 %), и депозити за АТЕ и СМЕ – 384 лева (600 лв. х 0.64),
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Х.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 22 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 29.06.2017 г., на път І-1/Е-79, ведно със законната
лихва, считано от 15.01.2018 г. до
окончателното плащане, както и законна
лихва върху сумата от 10 000 лева, за периода от 15.01.2018 г. до 01.03.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 22 000 лева до
32 000 лева, като погасен чрез плащане, за разликата над 32 000 лева
до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен, както и
претенцията за законна лихва, за периода от
06.01.2018
г. до 14.01.2018 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат Н.Н.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
офис 4, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1559.04
лева – адвокатско възнаграждение, с
вкл. ДДС.
ОСЪЖДА И.Х.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 82.80 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 108 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1664 лева – държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: