РЕШЕНИЕ
№ 2509
гр. Бургас, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120107590 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. Г. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** против П. М. М., ЕГН ********** и С. П. М., ЕГН
**********, двамата от *** за осъждане на ответниците да платят солидарно на ищеца
сумата от 11088.37 евро, представляваща главница в размер на предоставена в заем сума,
сумата 1132.13 евро, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от
21.02.2023 година до 14.12.2023 година, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
В исковата молба ищецът излага, че е български гражданин с поС.ен адрес в град
Бургас, който трайно пребивава на територията на Съединените американски щати. Твърди,
че с договор за паричен заем, сключен на 14.12.2022 година между него, от една страна, като
заемодател, и ответниците – от друга, като заемополучатели, е договорено предоставянето в
заем на сума в размер на 12000 евро, със срок на връщане 20.02.2023 година, ведно със
съответната договорената лихва. При извършване на банковия превод в изпълнение на
поетото от заемодателите задължение за предоставяне на паричен заем от банката на
наредителя са допуснали грешка като вместо 12000 евро е извършен превод на 12000
щатски долара, предвид това, че наличните средства по сметка на заемодателя са били в
такава валута. По този начин на 14.12.2022 година С. Г. П. е превел по банковата сметка на
П. М. М. в „***“ АД паричен заем в размер на 11088.37 евро. Към датата на падежа, която е
20.02.2023 година, така и към настоящия момент заемополучателите не са върнали никаква
част от заема и договорената възнаградителна лихва, въпреки многобройните обещания и
разговори. В исковата молба ищецът излага правен довод, че е налице възмезден договор по
чл.240 от ЗЗД, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от
11 088.37 евро, преведена по банкова сметка на П. М.. В случая заемът е бил необходим на
ответниците, които са семейство и сключен между двамата ответници, които са съпрузи и
съответно са солидарно отговорни съгласно чл.32, ал.2 от СК. Ищецът излага, че поетото от
заемополучателите задължение да върнат заема, ведно със съответната възнаградителна
1
лихва не е изпълнено изобщо. По този начин след настъпване на падежа на 20.02.2023
година ответниците са в забава и наред с главницата дължат и законна лихва върху
главницата на основание чл.86 от ЗЗД за периода от 21.02.2023 година до 14.12.2023 година,
която е датата на предявяване на иска в размер на 1132.13 евро. Поради изложеното ищецът
предявява иска си. Искът е по чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
назначеният на основание чл.47 от ГПК процесуален представител на ответниците дава
писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин паричното задължение на
ответника, както и че задължението е станало изискуемо и че ответникът е изпаднал в
забава, в който смисъл доказателства не са представени от ищцовата страна. Ответниците
излагат, че в случая ищецът не се легитимира като кредитор на длъжниците, тъй като от
приложените към исковата молба писмени доказателства не е видно точно каква сума
дължат на ищеца по договора за заем, приложен от ищеца, за който в исковата молба се
твърди, че са дадени 12000 долара. В тежест на ищеца е да установи твърдяните от него
факти, както и размера на претенцията си. От представените писмени доказателства не
може да бъде направен извод, че ответниците дължат на ищеца посочената в исковата молба
сума за неизпълнение на задължение по договор за паричен заем от 14.12.2022 година.
Предвид неустановяване дължимост на вземането и липсата на легитимация на ищеца като
кредитор на длъжниците предявените искове са неоснователни и недоказани. Липсват
представени доказателства относно твърдението на ищеца, че ответниците не са направили
плащане на сумата по договора за заем. В писмения отговор се заявява, че задължението не е
станало изискуемо, както и длъжниците не са били уведомени, че ако не погасят цялото
задължение спрямо тях ще бъдат предприети принудителни действия, включително и по
съдебен ред. Излагат, че това води до извода, че възможностите за разрешаване на спора по
взаимно съгласие между страните не са изчерпани. В писмения отговор е посочено още, че
съгласно чл.79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът има
право да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Това право принадлежи само на
изправната страна по договора. Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил
задължението си по облигационната връзка той следва пряко и пълно да докаже твърдяния
юридически факт, източник на спорното задължение по договора за заем или заемане на
сумата, която се дължи и задължаване на ответниците да я върнат. В писмения отговор е
посочено, че в случая, в противоречие с тежестта на доказване ищецът не е доказал сумата
да е предадена в заем на ответниците, съответно не установява съществуването на
твърдяното правоотношение по договора за заем. Посочено е, че липсват доказателства,
които да обосновават извода, че ответниците са задължени по процесния договор за заем.
Предвид акцесорността на претенцията, касаеща заплащане на лихви тя се явява
неоснователна и недоказана. По отношение на претендираната лихва в исковата молба не са
изложени каквито и да било твърдения за начина на формиране и начисляване на нейния
размер, както и основанието, на което сумата се претендира. Единствено в петитума на
исковата молба е заявена претенция за дължимост на лихва, както и не става ясно дали се
дължи за неизпълнение на договорно задължение, без дори ищецът да е посочил кое
договорно задължение не е изпълнено или се дължи и при изпълнение. В тази връзка следва
да се има предвид, че единствената уговорка за заплащане на лихва по договора за заем се
съдържа в клаузата на чл.6, ал.1 от същия договор, съгласно която „връщането на заемната
сума и плащането на лихвата ще бъде обезпечено от заемателя по следния начин: банков
превод“. Изложено е, че не става ясно каква сума се дължи като лихва, при какви
обстоятелства и кога се дължи.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
2
Представен е договор за паричен заем от 14.12.2022г. сключен между С. Г. П. и Т. Б.
П.а от една страна като заемодатели и П. М. М. и С. П. М. от друга страна на заематели, по
силата на който заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата от 12000 евро.
Според чл.2 заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя на ……. /като не
е посочена датата/, от която дата ще се счита сключен договорът за заем. Съгласно чл.3,
предаването на сумата ще се извърши по банков път. В чл.4 от договора е уговорено, че
заемателят дължи връщане на заемната сума в срок от 14.12.2022г. до 20.02.2023г.
Договорът е надлежно подписан от страните по него. Следва обаче да се отбележи,
че договорът за заем е реален договор – той произвежда действие и се счита сключен с
фактическото предаване на сумата в полза на заемателя. В случая е видно от съдържанието
на договора, че заемната сума ще бъде предадена на заемателя, на някаква дата, която обаче
не е попълнена в договора /същият представлява предварително изготвена бланка/. Мястото,
където е трябвало да бъде попълнена датата, е останало празно. Освен това е записано, че
заемът ще бъде даден чрез превод по банков път. От датата на предаване на сумата ще се
счита сключен и договорът за заем /чл.2 от договора/. Следователно, при подписване на
договора сумата по заема не е предадена на посочените в него заематели. Ето защо с
подписване на писмения договор, всъщност не е сключен договор за заем.
Заемното правоотношение е възникнало с превеждането по банков път на заемната
сума в полза на ответника М.. Налице е представено платежно нареждане, с което ищецът П.
е превел по сметка на ответника М. сумата от 12000 долара на 14.12.2022г. В договора на
английски език е записано loan for friend, който израз следва да се преведе заем за приятел.
От представеното извлечение от сметка се установява, че на 15.12.2022г. по сметка на
ответника е постъпил превод за 11088.37 евро /явно сумата е равна 12000 долара/. Тези
документи не са оспорени от ответниците. Следователно, трябва да бъде прието, че
договорът за заем е бил сключен с извършване на банковия превод за сумата от 11088.37
евро в полза на ответника, именно поради реалния характер на този договор. Получава се
така, че договорът всъщност е сключен само от ищеца С. П. като заемодател, но не и от
съпругата му Т. П. Тя не е наредила банковия превод.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не ставало ясно сума в какъв
размер е била дадена в заем. Наистина в писмения договор е записана сумата от 12000 евро,
но след това по банков път са прехвърлени 12000 долара. Сумата е отразена в извлечението
от сметка в равностойността си в евро, а именно 11088.37 евро. Това е сумата, дадена в заем.
Неоснователно се възразява и че нямало данни сумата да е предадена на ответниците.
Напротив, данните се съдържат в платежното нареждане и в извлечението от сметка, за
които особеният представител на ответниците е заявил изрично в последното заседание, че
не ги оспорва.
Всъщност писменият договор за заем, макар да не е породил заемното
правоотношение, понеже е сключен преди превеждане на сумата по банков път,
представлява съглашение, с което се уреждат някои от елементите на договора, например
падежа за връщане на сумата. Съглашението в тази част е обвързало страните, след като
сумата е била прехвърлена по банков път. Така че според БРС падежът на заема е
20.02.2023г.
Този извод следва и от разменената между страните кореспонденция по електронен
път, по повод връщане на заема. В тази кореспонденция съпругата на ищеца е написала, че
заемът е трябвало да бъде върнат през февруари 2023г. Ответникът не е възразил по това
заявление, а всичките му съобщения са в смисъл, че дължи сумата и ще я плати, след като
получи кредит. Ето защо районният съд намира, че падежът на заема е на 20.02.2023г.
Падежът е настъпил, но няма данни заемната сума да е била върната. Вземането е
изискуемо и не е погасено с плащане.
3
Основателно е становището на ищеца, че ответниците дължат сумата солидарно,
защото заемът е взет за семейни нужди. Няма спор, че ответниците са в брак. Според чл.32,
ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Текстът на разпоредбата представлява законна презумпция, че задълженията са
поети за нужди на семейството. Тази презумпция не е оборена по делото. Освен това в
писмения договор за заем фигурира и името на съпругата, което също доказва, че сумата е
взета за семейни нужди. Ето защо ответниците дължат солидарно на ищеца заемната сума,
която е отдавна изискуема.
По иска за лихвата за забава:
Падежът на главницата по заема е 20.02.2023г. Сумата не е платена, поради което
ответниците са изпаднали в забава на следващия ден и оттогава дължат мораторно
обезщетение. Видно от представения лихвен лист, за периода от 21.02.2023г. до 14.12.2023г.
се дължи лихва от общо 1132.13 евро, колкото се търси и с предявения иск.
По горните мотиви, исковете са основателни. Следва решение, с което ответниците
бъдат солидарно осъдени да заплатят на ищеца търсените суми за главница и лихви.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноски от общо 4207.65 лева, включващи и разноските за обезпечение на бъдещ
иск.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН ********** и С. П. М., ЕГН **********, двамата от ***
да заплатят солидарно на С. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от
11088.37 евро /единадесет хиляди и осемдесет и осем евро и тридесет и седем евроцента/,
главница по сключен на 14.12.2022г. договор за заем, сумата от 1132.13 евро /хиляда сто
тридесет и две евро и тринадесет евроцента/ мораторна лихва, дължима за периода от
21.02.2023г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 14.12.2023г. до изплащането.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН ********** и С. П. М., ЕГН **********, двамата от ***
да заплатят на С. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от общо 4207.65 лева
/четири хиляди двеста и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)________
4