Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 594 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* срещу Н.Г.Н..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 494,15 лв. главница, ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
110,62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г.
до 11.05.2020 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
16,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.05.2020 г. до
16.09.2020 г.
В условията на евентуалност, в случай че така
предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, са предявени три осъдителни иска с правно
основание, както следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 494,15 лв.
главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до погасяването на вземането; 2/ с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 110,62
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
11.05.2020 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16,68 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция,
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК
********* e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.Г.Н.
за следните суми: 494,15 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-*****, сключен на 08.09.2018 г.; сумата от 110,62 лв.
възнаградителна лихва за периода 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.; сумата от
16,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2020 г. до
16.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 25,00
лв. представляваща платена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срок
възражение от длъжника. След указание до ищеца е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника се
основава на сключен на 08.09.2018 г. между страните договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*******.
Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит,
кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. На 08.09.2018
г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и
е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит с код на усвояването CREX-******* за закупуването на стоки и услуги на
изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от договора в параграф
„Параметри и услуги“ за срок от 4 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 01.09.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати
на месечните погасителни вноски. Било договорено кредитът за стоки и услуги да
бъде изплатен на 4 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 42,95 лева. За
ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер,
посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като
била посочена и общата стойност на плащанията. Сочи, че в случай че
кредитополучателят не направи плащане на вноската на съответния падеж, тя
следвало да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се
начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се
трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на
извършването ѝ с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на
банкомат.
Твърди, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.12.2019 г., към която
дата е последното плащане по заема. Било уговорено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо
в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, предвид което на 21.05.2020 г. на длъжника
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за
изискуем.
Моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, така както са заявени в
заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че съдът
прецени, че процесните вземания не са предсрочно изискуеми, ищецът предявява
три осъдителни иска за процесните суми. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита, че
предявените установителни искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва както по основание, така и по размер.
На първо място твърди, че волеизявление на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в приложената
покана за доброволно изпълнени от 21.05.2020 г., не е достигнало до него, тъй
като поканата не му е връчена преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето
защо ищецът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
своевременно.
На следващо място, счита, че процесният договор е
нищожен на различни основания. Към договора не били приложени и по делото не
били представени общи условия към договора за потребителски кредит, подписани
от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а
според разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Освен това, договорът бил съставен с шрифт, по-малък
от 12 в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което представлявало
самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК.
Счита, че с договорения в чл. 1, т. 4 от договора
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % се нарушавали добрите нрави и
се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в
ущърб на кредитополучателя, поради което било налице нищожност на уговореното
възнаграждение.
Сочи, че в процесния договор лихвеният процент и ГПР
са посочени само като общи стойности, без да е налице ясно разписана методика
на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 44,90 %/.
Поради подробно изложените в отговора аргументи счита, договорът за
потребителски кредит е недействителен ab initio поради
нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл.
10 а, ал.4 ЗПК.
Излага още, че от представения по делото погасителен
план се установявало, че не е изпълнено задължението на кредитодателя да информира
кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска
представлява главница и каква - лихва. Не били спазени изискванията на чл.11
ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, поради което договорът бил недействителен и на това
основание.
Приема, че на основание чл.22 ЗПК сключеният между
страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не може
да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК имали императивен характер и възможност за
отклонение от тях законодателят не бил предвидил.
Поради тези и останалите подробно изложени
съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По делото е представен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*****, сключен на 08.09.2018 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Н.Г.Н., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит за
закупуване на стоки в размер на 163,96 лева, които суми Н. е следвало да
погасява на 4 месечни вноски в размер на 42,95 лева. Уговорен е годишен процент
на разходите в размер на 18,77 % и годишен лихвен процент в размер на 17,32 %.
В чл. 2 от договора е уговорено, че кредиторът издава
на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като видно от чл. 1 револвиращият
потребителски кредит е с кредитен лимит от 1000 лева. Посочено е, че картата
позволява чрез нея да бъдат извършвани тегления в брой от банкомати /АТМ/,
плащания чрез терминални устройства /POS/ и други
услуги, посочени в това приложение или достъпни чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина.
Представена по делото е и обратна разписка, издадена
от „Вегедем експрес“ ООД с търговско наименование „Еконт експрес“, от което е
видно че на 19.09.2018 г. ответникът Н.Н. е получил издадената по договора
кредитна карта CARD – ********.
Приета по делото е и последна покана от 21.05.2020 г.,
адресирана от ищцовото дружество до ответника, с която последният се уведомява,
че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като е просрочил
плащането по две или повече месечни вноски. По делото не са представени
доказателства последната покана да е връчена на ответника.
Прието е и заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че общо усвоените средства от кредитополучателя
са в размер на 1276,90 лв., която сума представлява сбор от 156,90 лв. /за
покупка на стоки/ и 1120.00 лв., усвоени чрез теглене в брой от банкомати.
Изчислен е размерът на непогасените задължения на кредитополучателя /главница,
договорни лихви, неустойки, такси и др./ по процесния договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard от 08.09.2018 г. към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.09.2020 г., а именно сумата от общо 622,48
лв., по пера както следва: главница - 494,15 лв., договорна лихва по револвиращ
кредит за периода от 15.11.2019 г. до 15.04.2020 г. - 86,62 лв., месечна
такса за обслужване – 24,00 лв. и мораторна лихва за периода от 11.05.2020 г.
до 16.09.2020 г. – 17,71 лв.
Съдът кредитира приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза като пълно и обективно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по
силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата
сума в претендирания размер.
Наличието на валидно сключен договор за заем се
установява по несъмнен начин от събраните писмени доказателства. Доказа се по
делото и фактът на реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя Н.Г.Н.
– чрез превод, извършен от кредитора на търговеца, от които са закупени стоки,
както и чрез извършени тегления на суми в брой от банкомат /в този смисъл
заключението по ССчЕ/.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни
точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която в случая е спазена. Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът
се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Съдът приема, че от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно
условията на договора. От своя страна и при условие на точно и своевременно
изпълнение от ищеца, ответникът Н.Г.Н. не е изпълнил насрещното си задължение
да върне сумата в пълен размер.
Спорен между страните е въпросът дали вземането е
изискуемо, и по-точно – настъпила ли е предсрочната изискуемост на цялото
вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и дължи ли се претендираната сума.
В разпоредбата на чл.17 от сключения между страните
договор е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК обаче е прието, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Налага се извод, че за да
е възникнало задължение на ответника за връщане на заетата сума на ищеца, то
кредитът е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем, включващо във
фактическия си състав уведомяването на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост.
В случая крайният срок за издължаване на отпуснатия
стоков кредит е изтекъл на 01.02.2019 г. /падежна дата на последната
погасителна вноска съгласно приложения по делото погасителен план/. По
отношение на усвоените средства посредством издадената кредитна карта, между
страните е уговорено, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
трансакции до 15-то число на месеца, а месечните погасителни вноски се правят
до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението /чл. 12 и чл. 13 от
договора/. Видно от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, последната усвоена сума посредством теглене на пари в брой чрез
банкомат е от дата 28.04.2019 г. Съгласно гореописаните договорени между
страните правила за погасяване, се налага извод, че падежът за погасяване на
усвоената сума е настъпил на 01.06.2019 г. Ком момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.09.2020 г./ вземането по
кредита е било изцяло изискуемо, поради което кредиторът не е имал задължение
да уведомява длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
Направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е неоснователно.
Съдът приема за неоснователно направеното от ответника
възражение за недействителност на договора поради липса на представени по
делото подписани от него общи условия. Действително, съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. Това обаче е относимо само
в случаите, когато са налице общи условия, приложими към конкретното
облигационно правоотношение. В случая ищцовото дружество твърди, че не са
налице такива. Видно е от приетия по делото договор, че последният съдържа
всички права и задължения, обвързващи страните, като кредиторът не се позовава
на клаузи извън договора при обосноваване на исковите претенции.
Съдът намира за неоснователни и останалите посочените
от ответника пороци на процесния договор за кредит, касаещи неспазване на
изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, водещи като резултат до неговата
недействителност.
Съдът достигна до извод за основателност на предявения
иск за главница, като същият следва да бъде уважен изцяло. Следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 30.09.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК:
Предявен е иск за признаването за установено, че
ответникът дължи на ищеца
сумата от 110,62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 11.05.2020 г.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на възнаградителна лихва в
претендирания размер.
В случая е видно от съдържанието на договора, че между
страните е била договорена възнаградителна лихва, чието уговаряне е допустимо
от закона. Установи се по делото, че страните по договора са уговорили
начисляването на възнаградителна лихва в размер на 17,32 % и годишен процент на
разходите от 18,77 %. Останалите елементи от фактическия състав на спорното
право също са установени по делото.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последната направена от
ответника погасителна вноска по кредита е от 05.11.2019 г., като вещото лице е
посочило, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на сумата от 86,62 лв.
Останалата част до пълния предявен размер от 110,62 лв., а именно – сумата от
24,00 лв., е посочено, че представлява месечна такса за обслужване, какъвто иск
не е предявен.
Съдът не намира за основателно направеното от
ответника възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва. Заплащането
на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на
парично задължение, т.е. няма санкционна функция, а по своята същност е цена за
ползвания финансов ресурс („граждански плод”). В случая е видно от съдържанието
на договора, че между страните е била договорена възнаградителна лихва, чието
уговаряне е допустимо от закона. На следващо място настоящият състав следва да
отчете и факта, че процесният договор за кредит е сключен след изменението на
чл. 19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което
по отношение на същия е приложимо изискването на ал. 4 на същата разпоредба ГПР
да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая определеният в договора размер на ГПР от 18,77 %, в който е
включена и възнаградителната лихва от 17,32 %, не надвишава пет пъти размера на
законната лихва.
Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 86,62
лв., като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 110,62 лв. като
неоснователен.
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Предявен е иск за признаването за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 16,68 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже
възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест
на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг в
размер на сумата от 494,15 лева. Посочи се, че предсрочната изискуемост на
вземането е възникнала от момента на настъпване на падежа по силата на закона –
на 01.06.2019 г. по отношение на последната усвоена чрез кредитната карта сума.
Лихва за забава в плащането се дължи единствено по отношение на изискуемо
вземане, като не е основателно претендирането ѝ по отношение на вземания,
чиято изискуемост не е настъпила.
Вещото лице е посочило в експертното заключение, че
дължимият размер на лихва за забава за процесния период е в размер на сумата от
17,71 лева. Искът е предявен за сумата от 16,68 лв., поради което следва да
бъде уважен в пълен размер.
Съдът достигна до извод за основателност на
предявените главни искове, поради което не се сбъдна вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на евентуално предявените осъдителни искове.
По
разноските:
С оглед изхода от делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя първоначално юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 594/2021 г. в размер на 100,00
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, пропорционално на уважената част от
исковете, а именно сумата от 403,54 лв., включваща платена държавна такса от
115,12 лв., възнаграждение за вещо лице от 192,28 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение от 96,14 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените
по делото разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете, а именно
сумата от 43,39 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът в исковото
производство се произнася и по въпроса за разноските в проведеното заповедно
производство. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, пропорционално на уважената част от исковете, а именно сумата от 72,10
лв., включващо платена държавна такса от 24,03 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 48,07 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н.Г.Н., ЕГН **********
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2490/2020 г. по описа
на РС Враца, както следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 494,15 лева – главница,
дължима по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-******** от 08.09.2018 г., сключен между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и Н.Г.Н. за всички непогасени
вноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2020 г. до
окончателното й погасяване;
- на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 86,62 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 110,62 лв.
като неоснователен.
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 16,68 лева – лихва за забава върху главницата в периода от 11.05.2020 г. до
16.09.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК Н.Г.Н., ЕГН ********** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумата от 403,54 лева, представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 594/2021 г. по описа на РС Враца,
пропорционално на уважената част от исковете, както и сумата от 72,10 лева, представляваща направени
разноски в производството по ч. гр. дело № 2490/2020 г. по описа на РС Враца,
пропорционално на уважената част от установителните искове.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ********* да заплати на Н.Г.Н.,
ЕГН ********** сумата от 43,39
лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 594/2021
г. по описа на РС Враца, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ПОСОЧВА на осн. чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка ***.А.,
Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: *********, по която могат да му бъдат заплатени присъдените суми, както
следва: IBAN: ***; ВIС: BNPABGSX – БНП
Париба С.А., клон София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: