№ 2845
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110158907 по описа за 2024 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „..“ ЕАД срещу С. М.
М..
С разпореждане от 16.10.2024г. е оставено без движение
производството по исковата молба и са дадени указания на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба. Съдът е указал и
процесуалните последици при неизпълнение на указанията в този срок. С
оглед дадените му указания ищецът е подал молба с вх. №365250/13.11.2024г.
и молба с вх. №18.11.2024г. за отстраняване на констатираните нередовности.
Съдът намира, че искът е процесуално недопустим. Със същия се цели
оспорване на представени в хода на други съдебни производства експертни
заключения и преценка за правилността на постановените в тях съдебни
актове, както и установяване на престъпни обстоятелства в граждански
процес, доколкото ответникът е вещо лице и носи наказателна отговорност за
представени неверни заключения по чл.291 НК. Ищецът иска ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5500 лева,
представляващо частичен иск от общия размер на претендираното
обезщетение от 55 000 лева, за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в уронване на репутацията и доброто име на дружеството, нанесени на ищеца
за периода 15.12.2023г. до 07.10.2024г. чрез изготвяне на експертизи, приети
от Административен съд София – град на 29.06.2022г. по адм.д. №3688/2021г.
на АССГ; на 04.05.2022г. по адм.д. №4859/2021г. на АССГ; на 05.02.2024г. по
1
адм.д. №5020/2020г. на АССГ; на 14.05.2024г. по адм.д. №7033/2021г. на
АССГ. От изложеното в исковата молба се установява, че твърденията на
ищеца се изразяват в това, че ответникът, като вещо лице по посочените дела е
дал заключения, които според ищеца противоречат на научната литература,
както и на други експерти. Според заключенията на вещото лице стоката –
палмова мазнина, която ищецът продава, била претърпяла допълнителна
обработка, която я видоизменяла, което съответно водело и до промяна на
тарифния й номер. Подведен от тези неправилни заключения, съдът отхвърлял
подадените от ищеца жалби срещу решения на митницата за промяна на
декларирания тарифен номер.
В процесуалния закон е предвиден надлежен ред за оспорване на
заключенията по допуснатите в съдебните производства експертизи.
Предвиден е ред и за защита срещу заключения, които страната смята за
некомпетентни, чието надлежно упражняване също е в рамките на същото
производство, в което експертното заключение е изслушано. Налице е и
надлежен ред за защита на страната в административното производство в
случай, че намира, че постановеното решение е неправилно или постановено
при допускане на процесуални нарушения. Несъгласието на страната със
заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК
със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по
реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК ( съгласно чл.144 АПК за неуредените в него
въпроси във връзка с производствата пред съда се прилага ГПК). Уредената в
процесуалния закон процедура гарантира освен непосредственото
възприемане от страните на депозираното заключение на вещото лице, така и
правото им на защита и дадената им в тази насока възможност както да
задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят същото по предвидения
ред. /Решение № 50048 от 31.08.2023 г. по гр. д. № 2022 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Съдът намира, че с предявяването на
настоящата искова претенция, ищецът се опитва да заобиколи закона и да
постигне преразглеждане по ненадлежен ред на постановени съдебни актове.
Същите подлежат на инстанционен контрол, който следва да бъде проведен в
предвидените от закона срокове и ред и бездействието от страна на лицето,
което има право да ги оспори, или несъгласието му с постановените актове
при тяхното обжалване, не може да бъде основание за преразглеждането им в
рамките на отделно исково производство.
2
Не са наведени доводи, че по надлежния ред е ангажирана
отговорността на вещото лице по чл. 291 НК за дадено невярно заключение.
От изложеното в исковата молба става ясно, че ищецът визира поведение на
вещото лице, попадащо в приложното поле на чл. 291 НК, доколкото даването
на невярно заключение на вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган
на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост, е
въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието.
В съдебната практика и правната теория последователно и трайно е
възприето разбирането, според което съществуването и упражняването на
правото на иск се обуславя от наличието на определени процесуални
предпоставки. Ликвидирането на спора и отстраняването на негативното му
въздействие върху възможността да бъде упражнено съответното гражданско
материално право от неговия носител представлява правният интерес от
воденето на установителния иск. Следователно, претенцията за вреди на
ищеца е обусловена от установяването на деяние, което наказателният закон
квалифицира като престъпно. Процесуалният способ за установяване на
престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с
установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, който е
допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно наказателно
преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не
може да бъде образувано и е прекратено, спряно или тогава, когато
извършителят му е останал неизвестен (в този смисъл: решение № 440/1961 г.
по гр. д. № 8487/60 г., III г. о., ВС, решение № 151 по гр. д. № 177/2008 г., II г.
о., ВКС, както и съображенията в определение № 50 по гр. д. № 3054/2016 г.,
IV г. о., ВКС, определение № 389 по гр. д. № 239/2002 г., IV г. о., ВКС и др.).
След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от
твърдяно престъпление е предпоставена от установяване на престъпното
обстоятелство по надлежния ред, а такова не е осъществено и не са налице
предпоставките, обуславящи допустимостта на произнасянето от гражданския
съд, искът е недопустим. (в този смисъл Определение № 2522 от 18.09.2023 г.
на ВКС по к. ч. гр. д. № 3861/2023 г.; Определение № 362 от 5.10.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2507/2020 г., IV г. о., ГК )
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е недопустим и
подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото
3
прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 314243/07.10.2024г. по описа на СРС,
подадена от „..“ ЕАД срещу С. М. М. за заплащане на обезщетение в размер на
5500 лева, представляващо частичен иск от общия размер на претендираното
обезщетение от 55 000 лева, за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в уронване на репутацията и доброто име на дружеството, нанесени на ищеца
за периода 15.12.2023г. до 07.10.2024г. чрез изготвяне на експертизи, приети
от Административен съд София – град на 29.06.2022г. по адм.д. №3688/2021г.
на АССГ; на 04.05.2022г. по адм.д. №4859/2021г. на АССГ; на 05.02.2024г. по
адм.д. №5020/2020г. на АССГ; на 14.05.2024г. по адм.д. №7033/2021г. на
АССГ, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №58907/24г. на СРС, 169
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4