№
_________
гр.
Варна _____________2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на първи
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 6 на Административен съд – Варна по
описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба от: 1/ „А.И. “ ООД, ЕИК **. ,
със седалище и адрес на управление гр.**. , представлявано от управителя М.Д. и
от 2/ С.Р., ЕГН: **********,***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№ 02/312/02736/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/4108#16/16.07.2021г., с който на основание
чл.27, ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, чл.75, ал.2 от Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК,
и в изпълнение на влязло в сила Решение
№ 4540 от 15.04.2020г., постановено по адм.д. № 5462/2019г. на ВАС, на
жалбоподателите въз основа на т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013“, е определено подлежащо на възстановяване
окончателно публично държавно вземане в размер на 14387,60лв.
Жалбоподателите
твърдят незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ по съображения за допуснати в
производството по издаването му съществени процесуални нарушения, както и
поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочат, че
производството е започнало с уведомителни писма изх.№ 01-66500/4108#12 от 23.10.2020г. и изх.№
01-6500/4108#15
от 13.01.2021г., като от момента на започване на производството актът е
следвало да бъде издаден в 14-дневен срок. Актът е с изх.№ 01-6500/4108#16/16.07.2021г. на ДФЗ, връчен е на „А.И.
“ ООД на 09.09.2021г. – изцяло извън сроковете по АПК, и не е връчван изобщо на
втория си адресат – С.Р.. Твърди се, че издаването и връчването на акта 7-8
месеца след началото на производството е процесуално нарушение, което следва да
доведе до неговата отмяна. Навеждат се и доводи, че дружеството „А.И. “ ООД не
може да бъде субект на отговорност нито субект на АУПДВ – макар и да е
правоприемник на ЕТ „А. – С.Р.“, т.к. се касае за задължения, които не са
съществували към момента на прехвърляне на търговското предприятие. Липсва и
основание срещу „А.И. “ ООД да бъде насочен АУПДВ, касаещ възстановяване на
суми по договор, по който дружеството не е бенефициент, а още по-малко това да
е мотивирано със съдебно решение по дело, по което дружеството не е било
страна. Твърди се, че АУПДВ не може да бъде насочен едновременно в правната
сфера на две или повече лица, че същият е немотивиран и не може да се достигне
до извод кой от адресатите с какви действия е способствал за да стане субект на
административното производство, нито до какъв размер се простира отговорността
на всеки от тях. Твърди се допусната грешка в наименованието на дружеството –
вместо „А.И. “, навсякъде в текста на акта е посочено „А.И. “, което препятства
правилната индивидуализация на адресата на отговорността. Отделно се твърди, че
административният орган е посочил бланкетно задължението на адресатите на
върнат помощта, но не е посочил правното основание за това.
В
съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Б.З., който поддържа
жалбата на наведените в нея основания. В допълнение към нея сочи, че процесният
АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр.51/2019г., в сила от
28.06.2019г., и по-конкретно при действието на чл.27, ал.6, който препраща към
прилагане на правилата и реда по ЗУСЕСИФ. Сочи, че според трайната съдебна
практика непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана
представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Моли за отмяна
на обжалвания АУПДВ. В съдебно заседание адв.З. прави изрично изявление, че не
претендира присъждането на разноски.
Ответната
страна - зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез гл.юрк. М.П.,
оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.10.2014г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „А. – С.Р.“ е сключен договор № 02/312/02736 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
С Решение №
02/312/02736/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на
основание т.8.1 и т.4.4 буква „б“, във връзка с т.4.18 от Договор №
02/312/02736 от 13.10.2014г. и във връзка с констатирано неизпълнение на чл.46,
ал.1 и ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСУФ – не са реализирани приходите, залегнали като
финансови резултати в изготвения от търговеца и одобрен бизнес план за
финансовата 2016г. – на ЕТ „А. – С.Р.“ е определена финансова корекция в
размер на 14387,60лв., представляваща 5% от размера на изплатената финансова
помощ по сключения договор за отпускане на финансова помощ.
Решението е
обжалвано пред Административен съд – Бургас, който с Решение
№ 222/12.02.2019г. по адм.д. № 775/2018г. е отхвърлил жалбата като
неоснователна.
С Решение на
ВАС № 4540/15.04.2020г. по адм.д. № 5462/2019г. е прието, че решението на
Адм.съд-Бургас е правилно само в частта му, с която е установено неизпълнение
на договорни и нормативни изисквания. Прието е, че събраните доказателства
недвусмислено потвърждават установеното неизпълнение на поети договорни
задължения от търговеца по т.4.18 от договора от 13.04.2014г., т.к. е безспорно
установено, че при извършена проверка на място след плащане на 17.05.2017г. –
19.05.2017г., заложените в бизнес плана приходи от извършване на услугата „разходка
с А. “ за финансовата 2016г. не са
изпълнени – установено е изпълнение само в размер на 10,96%. Приходите са част
от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните
условия по Наредба № 29/2008г. и съществена част от одобрения и финансиран
проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи, поради което
правилно административният орган е установил нарушение по т.4.4., буква „б“ и
т.4.18 от договор
№ 02/312/02736. В тази част решението на Адм.съд-Бургас е оставено в сила.
В останалата
част решението на Адм.съд-Бургас е прието за неправилно, т.к. съдът неправилно
е приел, че производството е по реда на ЗУСЕСИФ. Производството е започнало по
реда на ЗПЗП, във вр. с Наредба № 29/2008г. и по арг. от §4, ал.3 от ДР на
ЗУСЕСФ, същият е неприложим, т.к. безвъзмездната финансова помощ по Програмата
за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на
ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП. Процедурата по налагане на
финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е
проведена по Наредба № 29/2008г., издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР на
ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е
основан на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Решението за налагане на финансова
корекция е издадено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП
/обн., ДВ, бр.51/2019г./. Отделно е прието, че определянето на размера на
финансовата корекция е станало въз основа на нищожен акт – т.30 от Методика
за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013, утвърдена
от изп.д-р на ДФЗ, обявена за
нищожна с Решение на ВАС № 15652/14.12.2018г. по адм.д. № 11440/2017г.,
оставено в сила с окончателно Решение № 8020/29.05.2019г. по адм.д. №
1757/2019г. – което лишава решението за налагане на финансова
корекция от основание, но само в частта, в която е определен размера на същата.
По така изложените съображения е отменено решението на Адм.съд-Бургас в тези
части и вместо него е постановено друго, с което е отменено решението за
налагане на финансова корекция и делото като преписка е върнато на
изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне – за определяне размера на
финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона.
След справка в
Търговския регистър по партидата на ЕТ „А. – С.Р.“, ЕИК **, се установява, че
на 17.08.2020г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие, с
правоприемник „А.И. “ ООД, ЕИК **. , като считано от 01.10.2020г. едноличният
търговец е заличен.
В изпълнение на
влязлото в сила съдебно решение на ВАС № 4540/15.04.2020г. по адм.д. №
5462/2019г., с писмо изх.№ 01-6500/4108#12/23.10.2020г.
(до С.Р., съобщено по пощата на 11.11.2020г.) и 01-6500/4108#15/13.01.2021г. (до „А.И. “ ООД, съобщено по реда на
чл.18а, ал.10 от АПК на 29.04.2021г.), на основание чл.24, вр.чл.26, ал.1
от АПК ДФЗ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично
държавно вземане. В уведомленията е посочено, че производството се открива във
връзка с дадени задължителни указания [на съда] за определяне на размера на подлежащо на възстановяване
публично вземане, произтичащо от „установеното и потвърдено със съдебното
решение на ВАС договорно неизпълнение на задължения“.
Срещу
уведомително писмо изх.№ 01-6500/4108#12/23.10.2020г. са
постъпили възражения вх.№ 01-6500/4108#13/24.11.2020г.
от ЕТ „А. -С.Р.“, в които са развити
доводи за недопустимост на производството – поради това че указанията на ВАС са
за приключване на производството с решение за определяне на размера на
финансова корекция, а не за откриване на ново производство със същия предмет и
страни, както и поради това че липсва годен субект на новооткритото
производство, т.к. ЕТ „А. – С.Р.“ има статут на заличен търговец.
Производството
е приключило с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане №
02/312/02736/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/4108#16.07.2021г.,
с който на основание чл.46, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2 от Наредба №
29/11.08.2008г., т.8.1 от договор
№ 02/312/02736 от 13.10.2014г. и в изпълнение на влязло в сила решение №
4540/15.04.2020г. постановено по адм.д. № 5462/2019г., и във вр.чл.165 и чл.166
от ДОПК, на „А.И. “ ООД и С.Р. е определено подлежащо на възстановяване
окончателно публично държавно вземане в размер на 14387,60лв., определено въз
основа на т.30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП (ДВ, бр.69/2018г.).
Актът е съобщен
на „А.И. “ ООД по пощата с ИД PS 1618 00PEL2 N на 09.09.2021г. ИД PS
1618 00P315
V – изготвено до С.Р., е върнато с
отбелязване, че пощенската пратка е „непотърсена“.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежни страни – адресатите на обжалвания АУПДВ, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване
на проверката по чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав преценява, че
обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган – зам.изпълнителния директор
на ДФЗ Б.А. , която със Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ с №
03-РД/1734/16.06.2021г., на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.20а, ал.1,
ал.2, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПЗП, чл.10, т.2, т.3, т.7 и т.13, чл.11, ал.2 и
чл.13, ал.1, ал.2 и ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение по т.3.7.
от Решения от заседание на УС на ДФЗ по Протокол № 178/10.06.2021г., е
оправомощена да издава и подписва уведомителни писма за откриване на
административно производство по издаване на актове за установяване на публично
държавно вземане (т.1.39), както и да подписва и издава такива актове (т.1.38).
Правилно в
производството са определени и адресатите на АУПДВ. Към момента на откриване на
производството по издаването му – изготвянето и изпращането на уведомленията по
чл.26, ал.1 от АПК, респ. към датата на издаване на акта, ЕТ „А. – С.Р.“ е
заличен в ТР търговец, т.е. вече не съществува в правния мир и няма
правосубектност, като по силата на договора за продажба на предприятие по чл.15
от ТЗ, вписан на 17.08.2020г., негов универсален правоприемник, вкл. на правата
и задълженията по договора за финансиране, е „А.И. “ ООД. Съгласно разпоредбата
на чл.126 от ДОПК, в случаите на правоприемство, какъвто е настоящия, когато
правоприемникът отговаря солидарно с прехвърлителя на търговското предприятие
(чл.15, ал.3 от ТЗ), задълженията се установяват в общо производство. Спазвайки
тези правила правилно са определени страните в производството и адресатите на
акта.
По изложените
съображения неоснователно е и оплакването, че мотивите в Решение на ВАС №
4540/15.04.2020г. по адм.д. № 5462/2020г. нямат пряко приложение в правната
сфера на „А.И. “ ООД и С.Р., т.к. не са били бенефициенти по договора. С
цитираното съдебно решение на ВАС е прието за безспорно установено извършването
на нарушението по Наредба № 29/2008 и договор № 02/312/02736/13.10.2014г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.,
като в тази връзка в съдебното решение е постановен изричен диспозитив, с който
решение
№ 222/12.02.2019г. по адм.д. № 775/2018г. на Адм.съд-Бургас е оставено в сила в
тази част. По този начин спорът между страните относно наличието на нарушение,
обосноваващо дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, е разрешен със сила на пресъдено нещо (чл.177, ал.1 и чл.172а, ал.1 АПК).
Спорен е
останал въпросът относно размера на корекцията – предвид обявената с влязло в
сила решение нищожност на Методиката за определяне на определяне на санкции
след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013г., и именно в тази връзка са
указанията към административния орган.
В изпълнение на
задължението по чл.26, ал.1, вр.чл.24, ал.1 от АПК, страните в производството
са надлежно уведомени за започналото производство, като им е предоставена
възможност да представят възражения по размера на публичното вземане и при
необходимост да представят доказателства. Уведомителните писма са надлежно
връчени на страните – лично по пощата на С.Р. и по реда на чл.18а, ал.10 от АПК
на „А.И. “ ООД, като възражения са постъпили от Р. и същите са обсъдени при
издаване на акта.
Неоснователно е
оплакването, че сгрешеното наименование на дружеството препятства
индивидуализацията на субекта на отговорност. Действително вместо „А.И. “ ООД,
навсякъде в акта е посочено „А.и. “ ООД,
но така допуснатата техническа грешка не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, което препятства правилното определяне на адресата на
акта, т.к. дружеството освен с наименование, се идентифицира с ЕИК, с който е
вписано в Търговския регистър, а същият е посочен в акта коректно.
Основателно
обаче е оплакването, че производството е следвало да приключи с решение за
определяне на финансова корекция, а не с акт за установяване на публично
държавно вземане, т.к. приложима в случая е разпоредбата на чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, а не на чл.27, ал.7 от ЗПЗП – както е приел административният орган.
Касае се за нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, поради което редът за
издаване на акта, с който се определя подлежащата на възстановяване финансова
помощ е този по ЗУСЕСИФ.
С измененията
на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г., с въвеждането на
новите алинеи (6-9), нормативната уредба не поражда съмнение, че непостигането
на заложените в бизнесплана финансови показатели, каквото е установеното в
случая нарушение, представлява неизпълнение на одобрените индикатори, съответно
е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, поради което и дължимостта
на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ. Основание за
прилагане на чл.27, ал.7 от ЗПЗП е неспазването на други критерии за
допустимост на проекта, извън одобрените индикатори по смисъла на чл.70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕСИФ.
Разпоредбата на
чл.27, ал.6 от ЗПЗП е била действаща към момента на връщане на преписката на
органа, поради което същият е бил длъжен да я съобрази. Вярно е че първоначално
производството е приключило с Решение за налагане на финансова корекция, което
обаче е издадено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, в
който смисъл са и мотивите на ВАС в Решение № 4540/15.04.2020г. по адм.д. №
5462/2019г. В постановеното решение обаче не са давани указания на органа да
започва производство по издаване на АУЗПДВ, а само да определи размера на
наложената корекция, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на
закона. Към момента на новото произнасяне от административния орган
разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП е била действаща и е следвало да бъде
съобразена.
Позоваването в
акта на разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ не обосновава различен извод.
Според цитираната разпоредба, след окончателното плащане по проект
неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл.162, ал.2, т.8
от ДОПК, което обаче не изключва приложението на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.к. от
тълкуването ѝ съобразно чл.46, ал.1 от ЗНА, се приема, че под
„извършване“ на финансова корекция се разбира „изпълнение“, в смисъл на
възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не „установяване“ по
смисъла на чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
Следва също да се има предвид, че предоставянето на безвъзмездната финансова помощ в случая е било по реда на Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Съгласно §1, т.2, буква а) от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013, „мониторингов период“ за договорите, сключени преди 1 януари 2015г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 13.10.2014г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 13.10.2019г., поради което §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр.2 от 2018г.) е неприложим, т.к. производството по издаване на акта е започнало на 23.10.2020г. – с изготвяне на първото уведомление по чл.26, ал.1 от АПК, а АУПДВ е издаден на 16.07.2021г. – т.е. след изтичане на мониторинговия период. В този смисъл и практиката на ВАС – Решение № 11166/04.11.2021г. по адм.д. № 2342/2021г.; Решение № 12461/07.12.2021г. по адм.д. № 4153/2021г; Решение № 12700 от 14.12.2021г. по адм.д. № 5219/2021г.; Решение № 8311 от 08.07.2021г. по адм.д. № 1394/2021г.; Решение № 5492 от 29.04.2021г. по адм.д. № 31/2021г.; Решение № 12299/01.12.2021г. по адм.д. № 5465/2021г.; Решение № 12155/26.11.2021г. по адм.д. № 4380/2021г. и др.
По
изложените съображения оспореният АУПДВ се явява незаконосъобразен и следва да
се отмени.
Независимо
от изхода на спора, разноски на жалбоподателите не следва да се присъждат, т.к.
е направено нарочно изявление от адв.З. ,
че не претендират такива.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02736/3/01/04/02 с
изх.№ 01-6500/4108#16/16.07.2021г.
издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на
основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП, чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от ДОПК, и в изпълнение на влязло в сила Решение № 4540 от
15.04.2020г., постановено по адм.д. № 5462/2019г. на ВАС, на: 1/ „А.И. “ ООД, ЕИК **. , със седалище
и адрес на управление гр.**. , представлявано от управителя М.Д. и на 2/ С.Р., ЕГН: **********,***, на
основание т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013“, е определено подлежащо на възстановяване
окончателно публично държавно вземане в размер на 14387,60лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от получаване на съобщението!
Съдия: