№ 76
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502180 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от
ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт
Иван Недков, против разпореждане № 8381 от 18.11.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 7484/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без
уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника Р.В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул.“П. “
№ **, за следните вземания, дължими по сключен между длъжника и
кредитодателят „ КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: ********* договор за паричен
заем № 413089 от 09.10.2018г., които кредитодателят е прехвърлил на
настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
съгласно Приложение № 1 от 02.04.2019г. по договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019г. , а именно: за сумата от
72.45лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.02.2019г. до
16.04.2019г. и сумата от 296.92 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 676.57 лв., начислено за периода от 13.02.2019г. до
26.10.2021г. /без времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното
отхвърлително разпореждане, като се навеждат подробни съображения за
неправилност на изводите на районния съд, с които е отказано издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания. Иска се отмяна на
1
обжалваното разпореждане и постановяване на ново, с което да бъде
постановено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените
отхвърлени вземания.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника Р.В. К. за вземанията,
дължими по сключен между него и кредитодателят „ КРЕДИ ЙЕС” ООД,
ЕИК: ********* договор за паричен заем № 413089 от 09.10.2018г., които
кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 02.04.2019г. по
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019г.
С разпореждане от 28.10.2021г. заповедният съд е оставил
производството без движение с указания до заявителя в тридневен срок от
съобщението да посочи подробно как е формирано претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва -296.92 лв. за периода от
13.02.2019г. до 26.10.2021г. /без времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./
върху какви главници, за какви периоди и при какъв лихвен процент е
начислено същото.
В указания срок, с молба от 05.11.2021г. заявителят е посочил, че
обезщетението е начислено върху претендираната непогасена главница от
676.57 лв., а приложения лихвен процент е в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 2 от ЗЗД вр. с ПМС 426/18.12.2014г., чийто размер е в размер на ГЛП,
който се формира като ОПЛ+10 % лихвен процент за един ден: ГПЛ/360, с
уточнение, че за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявано
обезщетение за забава.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед
от 18.11.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата
в размер на 656.57лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2021г. до окончателното
й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 16.17лв.- за платена държавна такса, изчислена съразмерно с
уважената част от вземането и за сумата от 50 лв. –юрисконсултско
възнаграждение.
2
С обжалваното разпореждане от 18.11.2020г., е отхвърлено
заявлението в останалата част, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
ГПК е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 72.45лв., представляваща договорна лихва за периода от
12.02.2019г. до 16.04.2019г. и за сумата от 296.92 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 676.57 лв., начислено за
периода от 13.02.2019г. до 26.10.2021г. /без времето от 13.03.2020г. до
14.07.2020г./.
Районният съд е мотивирал отказите си със следните съображения:
Досежно вземането за възнаградителна лихва заповедният съд е
посочил, че искането за присъждането й противоречи на добрите нрави –
чл.411, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД -
основание, различно от чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като ГЛП от 40.08%
надвишава значително трикратния размер на законната лихва, поради което
клаузата с която е уговорена се явява нищожна. Наред с това са изложени и
съображения, че лихвите по банковите кредити, както и депозитите са
значително по-ниски от тези от преди 10 – 15 години, което предполага и
значително /неоснователно/ обогатяване на заявителя.
По отношение на вземането за присъждане на претендираната
мораторна лихва отказът е мотивиран с обстоятелството, че заявителят не е
отстранил нередовностите на заявлението, тъй като не ставало ясно как в
формирана същата, в т.ч. и поради обстоятелството, че след служебно
изчисление на съда върху цялата претендира главница размерът на лихвата
възлизал на по-малка от претендираната сума.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция,
като счита, че частната жалбата за основателна по следните съображения:
Що се касае до претенцията за договорната възнаградителна лихва:
Кредиторът основава вземанията си на сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за
същия са приложими именно разпоредбите на този закон. В ЗПК обаче няма
предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на възнаградителната
лихва. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се
включват в ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно
възлагане на тежести за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК законодателят е предвидил като критерий за това фиксиран максимален
размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че
3
максимумът от 50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме,
че общото оскъпяване на кредита е непротиворечащо на морала и добрите
нрави. В настоящата хипотеза договорната възнаградителна лихва е
уговорена в размер на 35 %, при ГРП -40.08 %, т.е. не надвишава допустимия
максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие
на недействителност на договорената възнаградителна лихва поради
противоречие с добрите нрави се явяват неоснователни /в този смисъл
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,
Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.
Що се касае до претендираната мораторна лихва за забава:
Настоящата инстанция намира, че посочените от районния съд
нередовности досежно това вземане са отстранени от заявителя с
депозираната от него в указания му срок писмена молба. В нея изрично е
посочено, че претенцията за мораторна лихва е начислена за забавено
плащане на претендираната главница от 676.57 лв., като обезщетението за
забавата й е начислено в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД вр.
с ПМС 426/18.12.2014г. за периода от 13.02.2019г. до 26.10.2021г., като
същият не включва времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
Въпреки така направените уточнения заповедният съд е приел, че
нередовностите не са отстранени и след като е извършил служебно
изчисление е счел, че реално дължимата за това вземане сума е по-малка от
претендираната в заявлението, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1
от ГПК е отказал да издаде заповед по чл. 410 от ГПК за цялото вземане.
Доколкото обаче заповедта по чл. 410 от ГПК се издава само въз основа на
твърдения на заявителя, обстоятелството дали претендирания от заявителя
размер на мораторната лихва е реално дължимия, не е предмет на изследване
в заповедното производството. С оглед тези съображения, тъй като в
заповедното производство съдът е обвързан от твърденията на заявителя за
дължимост на мораторната лихва за забава, които в случая са ясно и точно
индивидуализирани, съдът няма нито задължението, нито правомощието да
4
преценява съотвествието на размера на претендираното вземане за лихва, тъй
като това обстоятелство подлежи на установяване едва в исковото
производство по чл. 422 от ГПК.
По горните съображения, настоящата инстанция счита, че не са налице
сочените в обжалваното разпореждане основания за отказ за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК досежно претендираните вземания за
възнградителна и мораторна лихва, което налага отмяната му и
постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по
чл. 410 от ГПК за отхвърленото вземане за договорна възнаградителна и
мораторната лихва.
По отношение на разноските, съдът не следва да се произнася поради
липса на направено в частната жалба искане за присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 8381 от 18.11.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 7484/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без
уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника Р.В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул.“П. “
№ **, за следните вземания, дължими по сключен между длъжника и
кредитодателят „ КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: ********* договор за паричен
заем № 413089 от 09.10.2018г., които кредитодателят е прехвърлил на
настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
съгласно Приложение № 1 от 02.04.2019г. по договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019г. , а именно: за сумата от
72.45лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.02.2019г. до
16.04.2019г. и сумата от 296.92 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 676.57 лв., начислено за периода от 13.02.2019г. до
26.10.2021г. /без времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./, като ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от
ГПК по заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, срещу длъжника Р.В.
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул.“П. “ № **, за следните вземания,
дължими по сключен между нея и кредитодателят „ КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК:
********* договор за паричен заем № 413089 от 09.10.2018г., които
кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за
5
събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 02.04.2019г. по
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019г. , а
именно: за сумата от 72.45лв., представляваща договорна лихва за периода
от 12.02.2019г. до 16.04.2019г. и сумата от 296.92 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 676.57 лв., начислено за
периода от 13.02.2019г. до 26.10.2021г. /без времето от 13.03.2020г. до
14.07.2020г./.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6