О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XVI-
ти състав, в закрито заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11984 по описа на ВРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от С.Ж. Славо,
ЕГН:********** *** , чрез адв. Р.И. *** против С.М.М. , ЕГН: ********** с адрес: ***.
Ищецът
претендира от съда за постанови решение, с което детето Г.С.Ж., ЕГН **********, родено но ***г.,
с родители С.М.М., ЕГН ********** и С.Ж.С., ЕГН **********
да живее при него- С.Ж.С., ЕГН **********;Да предостави упражняването на
родителските права върху детето Г.С.Ж., ЕГН **********, родено но ***г. - на
бащата С.Ж.С., ЕГН **********;Да определи режим на лични отношения и контакти
на майката С.М.М., ЕГН ********** с детето Г.С.Ж.,
ЕГН **********, както следва: по една седмица през зимната и пролетната
ваканция , както и един месец през лятото, когато бащата С.Ж.С., ЕГН **********
не е в платен годишен отпуск;Да осъди С.М.М., ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка за детето Г.С.ж., ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител С.Ж.С., ЕГН **********, в размер на по 220.00лв./двеста
и двадесет лева/, считано от датата предявяване на иска, ведно със законната
лихва, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, както и
издръжка за минал период, в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева, считано от
една година назад, преди предявяване на настоящия иск.
Ищецът
излага, че с ответницата имат няколкомесечна романтична връзка през 2007 година, след
което се разделят. Всеки тръгва по своя житейски път, когато след две години от
хора, които са техни общи познати, разбира, че С. е родила син от
него и понеже не може да се грижи за него е инициирала процедура за вписване на
детето в регистъра за осиновяване. Вестта за това не го оставя да спи нощи
наред, пред очите му е детето, пита се прилича ли на него и с какво е заслужил
да не знае, че той съществува. Решава да се свърже с нея и да припознае детето.
Не е лековерен и след необходимите тестове, които правят се оказва, че наистина
Г.С.Ж. е негов син. Още ненавършил три годишна възраст го взема да живее
при него, без никакво противопостявяне на ответницата, в дома на майка му в с.
Аспарухово, област Варна, която и до ден днешен му помага в грижите за него.
До
2015 година живеят тримата в България, след това заминават за Белгия, където
живеят и към настоящия момент. Устроен е добре и Г. се чувства отлично. Владее
два езика. Работи в сферата на строителството и получава добри доходи, за да
може Г. да има всичко онова, което е необходимо за нормалното му психофизическо развитие. От година насам живее с жена на
семейни начала- скромна, интелигентна и любвеобвилна,
с която се разбират и уважават със сина му,която го възпитава в морал, честност
и уважение.
Г.
е отличен ученик. През учебната 2019-2020г. ще бъде в пети клас и е записан в
елитното училище Институт «Сент Питър» в гр. Турнхоут,
а образованието си от 2015г. до 2019г. получава в гр. Антверпен, в училище
«Синт Хенрикус». Той вече навлиза в трудна възраст на
съзряване и потребностите му от облекло, учебни консумативи и извън учебни
занимания - спорт и компютърна грамотност нарастват многократно и макар и
двамата с приятелката му да работят упорито не им е лесно да ги покриват.Трудно осъществява
контакт с майка му и то само по повод обстоятелството, че детето трябва да има
контакт с двамата си родители, но ответницата се е дезинтересирала
от Г., като за тези години, независимо дали са в България или в чужбина, всички
опити да се свържи с нея са неуспешни, а срещите възпрепятствани от нея или
толкова краткосрочни, че детето се връща натъжено и с въпроси «защо мама не ме иска?»,
на които макар и да има отговор се стреми да отговори, с противното на
обективната истина, че мама много го обича и много й липсва.
Предвид
горното считам, че е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
В
отговора на исковата молба ответницата не оспорва факта, че детето живее с баща
си в Белгия. Прави възражение за местна подсъдност и моли делото да бъде
изпратено на Провадийския районен съд, който е компетентен да го разгледа, тъй
като това е съдът по нейния постоянен адрес.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба,
тъй като делото не му е подсъдно.
При спор относно родителски права,
законодателят е предвидил специална подсъдност в чл. 127 ал. 2 от Семейния
кодекс, според който подобни спорове се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая се
касае за особена местна подсъдност, за която съдът следи служебно, предвид
императивния характер на нормата, без да е необходимо възражение на ответника,
именно, защото предметът на делото не е свързан с ответника, а касае интересите
на дете. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и
интересите на детето, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ
адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивава детето към
момента на сезиране на съда /Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.
№2198/2013г. на ВКС, II г.о./. Това е така поради необходимостта от извършване
на редица процесуални действие по разглеждане на спора.В този смисъл възражението на ответницата за местна неподсъдност на
делото се явява неоснователно.
В
настоящият случай съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.8, параграф 1 от раздел 2 „Родителска отговорност“ на Регламент №2201/2003год.
на СЕ. Така сочената разпоредба
посочва общия принцип на компетентност на споровете относно родителската
отговорност –съдилищата на държавата –членка, в която е обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е
сезиран. Съгласно чл.47 от КМЧП
обичайното местопребиваване е мястото , където лицето се установи
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установява.Между страните в настоящото
производство не е спорно , че детето е с обичайно местопребиваване в
Белгия.Според твърденията на ищеца от 2015год. детето е установено там, като
през учебната 2019-2020г. ще бъде в пети клас и е записан в елитното училище
Институт «Сент Питър» в гр. Турнхоут, а образованието
си от 2015г. до 2019г. получава в гр. Антверпен, в училище «Синт Хенрикус».Предвид на
това компетентен за разгледа спора е съдът в Белгия. Ето защо производството
пред ВРС следва да се прекрати.
Водим
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответницата за изпращане на делото за разглеждане
от Провадийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№11984/2019год. по описа на ВРС XVI- ти състав, поради липса на
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: