Решение по дело №695/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260029
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Александър Лазаров Стойчев
Дело: 20205300900695
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  260029                          27.04 Година  2023           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав

На осемнадесети април, 2023      Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                Секретар: Илияна Куцева- Гичева

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 695 по описа за  2020 година намери за установено следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Евентуално съединени искове с правно основание чл.61, ал.1 във вр. с чл.62 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.

Ищците, „СКАФФ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ АЛТЕРНАТИВА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството си на съдружници в дружество по ЗЗД „Поис 32", ЕИК ********* твърдят да са изпълнители по договор за обществена поръчка, за строителство, №18ДГ992/13.11.2018г., с предмет: Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на Езикова гимназия Пловдив, по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд  сключен с ответната ОБЩИНА ПЛОВДИВ в качеството й на собственик на сградите.

Договорът е за изпълнението на СМР по отношение на следните обекти/строежи: „Повишаване на енергийната ефективност на Учебен корпус към Езикова гимназия Пловдив" - обект/строеж №1/, „Повишаване на енергийната ефективност на общежитие за момчета към Езикова гимназия Пловдив" обект/строеж №2/, „Повишаване на енергийната ефективност на общежитие за момчета към Езикова гимназия Пловдив" обект/строеж №3.

Ищците твърдят, че в процеса на изпълнение на договора възниква необходимост от изпълнението на множество непредвидени от възложителя по договора за СМР, които ищците изпълняват за своя сметка със свои средства и труд. Видът, основните характеристики, количеството и стойността на изпълнените от ищците и приети от възложителя непредвидени СМР са обективирани в раздел I „Учебен корпус"/т.1.1 — т.1- 16/, раздел II „Общежитие момчета" и раздел III „Общежитие момичета" от констативен протокол от 28.01.2019 г. за приемането на изпълнени непредвидени строителни работи /доказателство №5/

Към настоящия момент община Пловдив не е заплатила стойността на изпълнените и приети непредвидени СМР, обективирани в раздел I „Учебен корпус"/т.1.1 - т.1-16/, раздел II „Общежитие момчета" и раздел III „Общежитие момичета" от констативния протокол от 28.01.2019 г. за приемането на изпълнени строителни работи. Твърди се от ищците, че са извършени от изпълнителя на обществената поръчка допълнителни работи, които са приети като част от изпълнението на същия договор, видно от титулната част на протокола за приемането им. В тази титулна част изрично е посочено, че описаните в документа СМР са извършени и приети от ответника като част от възложеното по договора за обществената поръчка с предмет: Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на Езиково гимназия Пловдив, по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд/НДЕФ/. Протоколът е подписан от представител на строителя, възложителя - община Пловдив, проектанта, осъществяващ авторски надзор, и представител на строителния надзор.

Счита се, че по същество с протокола от 28.01.2019 г. за приемането на изпълнени строителни работи страните по договора за възлагане на обществена поръчка са постигнали споразумение, с което са допълнили договорното им правоотношение - договор №18ДГ992/13.11.2018 г, чрез добавянето на допълнителни СМР, които първоначално не са били част от предмета на обществената поръчка. Характеристиките на тези строителни работи, по съгласие на страните по договора, както и по преценка на отговорните за законосъобразното протичане на строителството лица - проектантът, осъществяващ авторски надзор и длъжностното лице, осъществяващо строителния надзор, са квалифицирани като „непредвидени" т.е. такива, които, поради специфичния характер на изпълняваните строежи, първоначално не са били определени за изпълнение съобразно количествената сметка, въз основа на която изпълнителят на обществената поръчка е формирал своята оферта. Ищците твърдят, че протоколът от 28.01.2019 г. за приемането на изпълнените строителни работи притежава всички характеристики на допълнително споразумение към договора за възлагане на обществена поръчка №18ДГ992/13.11.2018 г. В протокола, както възложителят, така и изпълнителят изразяват недвусмислено волята си и съгласието си по отношение на вида, характеристики, цената и принадлежността към съответните строежи, на обективираните в него строително- монтажни работи, като ги определят като дейности, изпълнени именно като неразделна част от предмета на договора за възлагане на обществена поръчка и подлежащи на заплащане от страна на община Пловдив, по цени, както са посочени в документа.

В унисон с този извод се посочва, че видът и мястото на изпълнение на работите са функционално свързани изцяло с предмета на договора за възлагане на обществената поръчка. Налице е пълна идентичност между обхвата/предмета на договора за възлагане на обществената поръчка и обектите/строежите по отношение на които са изпълнени непредвидените, приети и незаплатени от възложителя СМР. Функционалната принадлежност на процесиите работи към договора за обществена поръчка, съответно към строежите в нейния обхват, е подчертана и от подписаните констативни актове, приложения №15, подписани на 30.01.2019 г., за приемане на строежите, предмет на договора за обществена поръчка /доказтелство N27/, в описателната част на които е упоменато изпълнението на непредвидените СМР, изпълнени и приети съгласно протокола от 28.01.2019 г.

Поради това се моли съда да осъди Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от З. Д. - **, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов" №1 , да заплати на „Скафф" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ Алтернатива" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Поис 32", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С" сумата от 99 207, 86 лв, с вкл. ДДС, представляващи незаплатената цена на приети от възложителя непредвидени строително-монтажни работи, изпълнени по договор за възлагане на обещствена поръчка №18ДГ992/13.11.2018 г., с предмет: Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на Езикова гимназия Пловдив, по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд/НДЕФ/, на следните строежи/обекти, собственост на община Пловдив, ведно със законната лихва и сторените в процеса разноски.

В случай, че предявеният главен иск е неоснователен, се моли да се разгледате, в условията на евентуалност, спрямо главния, обективно съединения иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 62 от ЗЗД.

При идентични фактически твърдения касаещи главния иск  и ако същият се отхвърли се моли да бъде осъден ответника да заплати цената на извършените СМР при условията на водене на чужда работа без мандат. В тази хипотезата Община Пловдив е одобрила управлението на работата по смисъла на чл.62 ЗЗД, който, от своя страна, препраща към правилата за пълномощието. Предвид качеството на търговци на ищците, препращането към правилата на упълномощаването в процесния случай следва да се разбира и тълкува в смисъл, че след като ответникът е приел извършената работа, то трябва да се счита, с обратна сила, че същата е и изрично, възмездно, възложена за изпълнение на ищците от страна на община Пловдив. Т.е. налице е основание за прилагане на разпоредбите на чл. 258-269 от ЗЗД и по-конкретно на чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, доколкото ДЗЗД „Поис 32" следва да се счита за натоварено да извърши СМР, дейност, правно регулирана от посочените разпоредби на относимия нормативен акт - ЗЗД. Приложението и тълкуването на чл. 62 от ЗЗД в контекста на процесния случай води до еднозначния извод, че спорното правоотношение между страните се доминира от последиците на приложението на правната фикция, съгласно която следва да се счита, че ответникът е възложил изрично на ДЗЗД „Поис 32", съдружници в което са юридически лица - търговци, извършващи своята дейността по занятие и винаги възмездно, изпълнението на непредвидените строителни работи. След като извършените строителни дейности са приети от възложителя, се счита от кредиторите, че има и възлагане, следователно налице са и основания за заплащането на извършената работа съгласно цените, определени между страните в документа, обективиращ приемането на СМР - протокола от 28.01.2019 г.

Поради това се моли съда да осъди Община Пловдив да заплати на ищците сумата от 99 207, 86 лв, с вкл. ДДС представляващи стойността на изпълнените и приети строително-монтажни работи, обективирани по вид, характеристика, количества и единични цени в двустранен протокол от 28.01.2019 г. На основание чл. 61, ал.1 във връзка с чл. 86 от ЗЗД се претендира за заплащане и сумата от 17 636, 95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.01.2019 до 29.10.2020 /включително/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на исковата молба - 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото и сторените в настоящото съдебно производство разноски.

В случай, че предявения главен иск и предявения евентуален иск по разд. II от исковата молба бъдат отхвърлени, като неоснователни, се моли да се разгледа, в условията на евентуалност обективно съединен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ако Община Пловдив не дължи на ищците сумата от 99 207, 86 лв, с вкл. ДДС на договорно основание или на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 62 от ЗЗД то, доколкото изпълнението на процесиите СМР е безспорно установено, то следва да се приеме, че Община Пловдив, в качеството си на собственик и възложител по смисъла на ЗУТ, се е обогатила неоснователно със стойността на сумата, с която ищците са се обеднили във връзка с изпълнените за тяхна сметка СМР, обективирани в двустранния протокол от 28.01.2019 г. Тази сума е еквивалентна на стойността на преките разходи на ищците за изпълнението на приетите СМР, равняващи се на 82 673, 22 лв.

В двустранно подписания протокол от 28.01.2019 г. страните безспорно са установили помежду си цената на строителството, осъществена от ищеца в полза на ответника. Тази цена ответникът не е заплатил, следователно, размерът на неговото обогатяване е еквивалентен с размера на незаплатеното договорено между страните задължение, доколкото обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. От своя страна обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите, и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, ведно с размера на калкулираната, но неполучена печалба. Следователно, по своя размер, задължението за ответника за плащане, което възниква по смисъла на чл.59 ЗЗД, не се отличава от размера на задължението за плащане, което е възникнало за ответника по съгласно протокола от 28.01.2019 г., като се изключи косвения данък.

Поради това се моли да се осъди ответника да заплати на ищците на осн. чл.59 от ЗЗД сумата от 82 673, 22 лв., представляващи стойността на извършените и приети непредвидени СМР, обективирани по вид, характеристика, количества и единични цени в двустранен протокол от 28.01.2019 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищците, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на исковата молба - 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото.

 

ОБЩИНА ПЛОВДИВ изцяло оспорва предявените главен и евентуални искове. Признава, че с договор № 18 ДГ 992/13.11.2018г. Община Пловдив е възложила на „Поис 32“ ДЗЗД извършване на строително - монтажни работи/ СМР/ на обекти „Езикова гимназия Пловдив“ по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд /НДЕФ/ в съответствие с изискванията на действащото законодателство, както и съгласно разработения и одобрен инвестиционен проект, количествата и видовете СМР и всички дейности и изисквания, отразени в Техническата спецификация на материалите и оборудването /Приложение № 1/, Техническото предложение и Линеен график з изпълнение на поръчката (Приложение № 2), приложенията към него, Ценовото предложение в офертата на участника, определен за Изпълнител и Количествено- стойностни сметки, Анализни цени (Приложение № 3), които са неразделна част от договора. Общата цена за изпълнение на договора е в размер на 749 042, 88 лева без ДДС, съответно в размер на 898 851,46 лева с ДДС.

Посочената обща цена е формирана на база на количествата СМР за изпълнение на договора и единичните цени/ включващи разходи за труд, механизация, материали, допълнителни разходи, печалба, разходи за временно строителство и всички други разходи, необходими за изпълнение/ на отделните видове работи, посочени в КСС към представеното ценово предложение в офертата на Изпълнителя, неразделна част към договора.

Неразделна част от документите към обществената поръчка е и декларация образец № 3.1. от 10.10.2018г. за запознаване с условията на строителната площадка, която е документ, който съпътства процедурата по обществена поръчка, преди сключване на договора. В нея П.Б.И. - в качеството му на *** на „ПОИС 32“ ДДЗД - участник в публично заседание за възлагане на обществената поръчка декларира, че е посетил и извършил пълен оглед на място на обект „Езикова гимназия Пловдив“ и е запознат с условията на строителството на място и е оценил своята отговорност , за негова сметка и риск, както и с всички необходими фактори за подготовка на внесено от него предложение и подписване на договор. На база извършения оглед дружеството е сформирало своята ценова оферта за кандидатстване по обществената поръчка., т.е. то е следвало да предвиди всички разходи, които могат да възникнат във вр. с изпълнението на строителството. В своята оферта при кандидатстване „ПОИС 32“ ДЗЗД не е представило анализни цени за непредвидени разходи, които да бъдат одобрени от Възложителя.

Договорената цена за цялостното изпълнение на обекта е съобразно представеното ценово предложение и е формирана на база единичните цени за изпълнение на СМР, които са представени в количествено-стойностна сметка на Изпълнителя, като същите не подлежат на промяна и са формирани при технико - икономически показатели, посочени в чл.2.2 от договора. В чл.2.3. от същия е записано, че промяна във видовете и количествата СМР, включително и възлаганите материали се извършва само след предварително писмено съгласие от страна на Възложителя при наличие на условията, посочени в ЗОП и на база на изготвени заменителни таблици, до размера на стойността, посочена в чл.2.1. от договора. В случая количествено-стойностната сметка е неразделна част от подписания между страните договор. Тя е попълнена по образец и е част от ценовото предложение на изпълнителя. Предмет на договора са само възложените при сключването му СМР, изчерпателно описани по вид и количество в КСС. Неразделна част от договора е допълнително споразумение №18 ДГ 992/1/25.01.2019г., сключено на основание чл.14.1. от договора, който гласи: “Изменение на сключен договор за обществена поръчка се допуска по изключение при условията на чл.116 от Закона за обществените поръчки.“ Със същото Община Пловдив е възложила на ДЗЗД „Поис-32“ допълнителни видове СМР на стойност 81 394,67 лв., описани в КСС - неразделна част от договора.

Сумата от 898 851,46 лв. с ДДС, договорена като възнаграждение за извършване на СМР в договор 18ДГ992/13.11.2018г. и сумата от 81 394,67 лв., договорена с допълнително споразумение № 18 ДГ 992/1/25.01.2019г., са изплатени от община Пловдив на ДЗЗД “Поис-32“.

Ответникът установява, че екземпляр от протокола обективиращ исковата сума не е наличен в Община Пловдив, не е подписван от длъжностни лица - служители на общината, на които с писмено нареждане с изх. 18ПН98/22.11.2018г. е разпоредено от кмета на общината да бъдат отговорници по изпълнението на процесния договор, като одобряват и подписват актовете за извършване на СМР в съответствие със строителните стандарти и договора. Поради това се счита, че видове и количества работи, съответно цени за тях, извън посочените в количествено-стойностната сметка към Договор № 18 ДГ 992/13.11.2018г., Община Пловдив не е възлагала. Категорично се оспорва, че процесиите СМР са били възложени от Община Пловдив. Оспорва се също, че непредвидени СМР, описани във въпросния протокол от 28.01.2019г., са извършвани от ищците и че са приети от страна на община Пловдив. Оспорва се твърдението на ищците, че „страните по договора за възлагане на обществена поръчка са постигнали споразумение, с което са допълнили договорното им правоотношение - Договор № 18Д 992/13.11.2018г. чрез добавянето на допълнителни СМР, които първоначално не са били част от предмета на обществената поръчка“. Оспорва се  твърдението на ищците, че протоколът от 28.01.2019г. притежава характеристика на допълнително споразумение към договора, както и това че „страните по договора за възлагане на обществена поръчка са постигнали споразумение, с което са допълнили договорното им правоотношение - договор № 18 ДГ992/13.11.2018г., чрез добавянето на допълнителни СМР, които първоначално не са били част от предмета на обществената поръчка“.

Счита се, че подобно споразумение противоречи на закона, по смисъла на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. В случая, в Закона за обществените поръчки изрично и изчерпателно са посочени редът, формата и условията, които следва да се спазват, за да се приеме, че облигацията е валидна. Чл. 112, ал. 1 от ЗОП предписва писмена форма при сключване на договора, а в чл. 116 от ЗОП изчерпателно са посочени предпоставките за допустимост на изменение на договора за обществена поръчка.

Считаме се, че протоколът не може да се квалифицира като допълнително споразумение, доколкото договорът е сключен по реда на ЗОП и всяко допълнително споразумение към договора следва да отговаря на условията за сключване на такова по ЗОП, предвидени в чл. 116 ЗОП, т.е. касае се за допълнително извършени, непредвидени СМР, които ищците твърдят, че са извършили, без да са им били възложени, без да са били необходими и следователно същите нямат характер на непредвидени.

Установява се, че с писмо с вх.№ 17 Ф 883-46/10.04.2019г. от „Поис 32“ ДЗЗД предлага за реализиране на допълнителни дейности извън тези по Договор № 18 ДГ 992/13.11.2018г., подробно описани в писмото. Всички предложени СМР в писмото са отразени като извършени в протокола от 28.01.2019г. Установява се от ответника наличието на противоречие тъй като документа обосноваващ заплащането на СМР, които подлежат на изплащане е с дата 28.01.2019г, а писмото с което дружеството предлага да се реализират същите тези дейности е с дата от 10.04.2019г. Още повече ,че датата на всички констативни актове за установяване на годността за приемане на строежа за трите обекта е 30.01.2019г. - далеч преди горецитираното писмо да бъде входирано в община Пловдив

Установява се липсата на възлагателно писмо, с което Възложителят да възложи да бъдат изпълнени исканите в писмо вх.№ 17 ф 883-46/10.04,2019г. от „Поис 32“ ДЗЗД дейности, а и съгласно сключения договор 18 ДГ 992/13.11.2018г. в същия няма клауза относно изпълнението на непредвидени СМР. Счита се, че протоколът от 28.01.2019г. е документ с невярно съдържание. От всичко изложено се прави извод, че е налице неправомерно и грешно изготвен Акт 19 от 28.01.2019г. с противоречащо си съдържание за непредвидени СМР. Ответникът изразява съмнения изобщо за извършването и приемането на претендираните СМР от страна на община Пловдив.

Поддържа становището, че претендираните непредвидени СМР от ищеца не са възлагани, както и липсва писмено приемане от страна на Възложителя на предложението от „Поис 32“ ДЗЗД, обективирано в писмо вх.№ 17 Ф 883-46/10.04.2019г. Оспорваме, че са изпълнени количествата и видовете работи, претендирани с исковата молба, за които се търси плащане.

Възразява се и че по естеството си заявените за плащане СМР са непредвидени и нови такива. Счита се, че същите обективно е могло и е следвало да бъдат предвидени от изпълнителя-строител още с попълването от страна на ДЗЗД „Поис-32“ на Декларация Образец № 3.1. за запознаване с условията на строителната площадка от 10.10.2018г.

Отправя се възражение по чл. 83, ал.1 от ЗЗД, като се твърди, че ищците са имали възможност да ограничат размера на твърдените от тях вреди, а не са го сторили и дори са допринесли за тях, като не са положили грижата на добър търговец. Като участник в обявената обществена поръчка дружеството е имало възможност да извърши оглед на обекта, и е приело техническото задание и спецификации на възложителя, било е запознато с прогнозната стойност на поръчката и въз основа на нея е предложило цена за извършване на СМР, като е преценил, че въз основа на офертата си ще изпълни предмета на договора. Представляващият дружеството П. И. е попълнил и Декларация Образец № 3.1. за запознаване с условията на строителната площадка от 10.10.2018г. преди да кандидатства за обществената поръчка.

Оспорва се евентуалния иск по чл.60, във вр. с чл.61,ал.1 и чл.62 от ЗЗД. Възразява се, че работата е уместно осъществена от ищците, тъй като ако въпросните непредвидени СМР са извършени, не са били необходими, за да се въведат обектите в експлоатация. Счита се, че ищците по собствено усмотрение , без да е било нужно, са взели решение за извършване на СМР на обектите. Същите не само не са възложени от община Пловдив, но не са и разпоредени от строителния надзор в заповедните книги на обектите. Възразява се, че извършването на работата е било добре управлявано от ищците. Сочи се, че не са уговаряни цени, същите са едностранно определени, поради което се оспорва размера на същите, респ. общата стойност.

Счита се за неоснователна и претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер от 17 636,95 лв. по евентуалния иск по чл.61, ал.1 във вр. с чл.62 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 29.01.2019г. до 29.10.2020г. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищците не са отправяли покана до община Пловдив за заплащане на претендираната по делото сума, т.е. община Пловдив не е изпадала в забава. В случая е приложима разпоредбата на чл.84 , изр. второ от ЗЗД.

Счита се за неоснователен и евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД. Не са налице първите два елемента от изискуемия фактически състав- обогатяването за ответника и обедняването за ищците, тъй като същият не е извършил претендираните непредвидени СМР и съответно не е осъществил разходи, които да доведат до обедняване на ищците.

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно, че „СКАФФ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ АЛТЕРНАТИВА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството си на съдружници в дружество по ЗЗД „Поис 32", ЕИК ********* са сключили, като изпълнители с ответната ОБЩИНА ПЛОВДИВ, като възложител  договор за обществена поръчка за строителство №18ДГ992/13.11.2018г. с предмет: Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на Езикова гимназия Пловдив, по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд  сключен в качеството й на собственик на сградите. Договорът е за изпълнението на СМР по отношение на следните обекти/строежи: „Повишаване на енергийната ефективност на Учебен корпус към Езикова гимназия Пловдив" - обект/строеж №1/,  „Повишаване на енергийната ефективност на общежитие за момчета към Езикова гимназия Пловдив" обект/строеж №2/, „Повишаване на енергийната ефективност на общежитие за момчета към Езикова гимназия Пловдив" обект/строеж №3.

Съдът също така съдът намира за безспорно, че обектите предмет на СМР са въведени в експлоатация, както и че ответникът е заплатил на ищците сумата от 898 851,46 лв. с ДДС, договорена като възнаграждение за извършване на СМР в договор 18ДГ992/13.11.2018г. и сумата от 81 394,67 лв., договорена с допълнително споразумение № 18 ДГ 992/1/25.01.2019г.

Спорно между страните е извършването на СМР обективирани в протокол за приемане на извършени СМР от 28.01.2019г. и необходимостта от тяхното заплащане.  По делото не се установява да е налице анекс или допълнително споразумение  сключено между съконтрагентите относно тези извършени СМР. Наличния протокол се установява обаче да е подписан от всички участници в правоотношението, включително строителен и авторски надзор съобразно правилото по чл.12,.2 от процесния договор. В случая изобщо не стои на въпрос валидността на волеизявлението от страна на ответника, тъй като същото изхожда именно от ** Д. К., който е подписал от името и за сметка на Общината и основния договор. Поради това и  възраженията на ответника, относно това дали е спазен вътрешния ред в административната структура на Община Пловдив за обективиране на подобно волеизявление, съдът намира за изцяло неоснователни. Протоколът е подписан от възложителя, чрез лицето подписало и самият договор, поради което, след като е налице валидно волеизявление за по – голямото, то е налице такова и за по – малкото.

На следващо място следва да се посочи, че очевидно е налице приемане на работите от страна на възложителя, което обосновано може да се приеме за признание от страна на възложителя, че СМР са реално извършени. Т.е. в случая е приложима хипотезата на чл. 264 от ЗЗД- Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. В светлината на изричната разпоредба на закона, която е приложима по общия критерий на чл.120 от ЗОП несъмнено е налице приемане на извършената работа от възложителя, което по принцип определя извод, че претендираните по отделните позиции работи следва да се считат за реално извършени. В този аспект на разсъждение трябва да се приеме и, че работите, които са невъзможни за установяваване към момента, т.н. скрити работи, също са осъществени от изпълнителя. В унисон с тези изводи е и заключението на в.л. по назначената СТЕ, което съдът изцяло кредитира. Изключение правят скритите СМР, които не подлежат на установяване към момента на огледа от вещото лице, но съобразно съдържанието на процесния протокол от 28.01.2019г. следва да се приеме, че е доказано по делото реалното осъществяване на отделните операции на процесния обект.

Въпреки това съдът не намира възможност за ангажиране отговорността на възложителя. Наличието на двустранно подписан протокол, не може да се  приравни на допълнително споразумение между страните  към договора за възлагане на обществена поръчка съобразно неговото съдържание. За да се тълкува процесния документ в аспекта предложен от ищеца в исковата молба следва да са налице насрещни покриващи се волеизявления на страните относно известни модалитети на правоотношението касаещи количества и цени, наличие на възлажгане на нова работа и приемане на това задължение от страна на изпълнителя, което несъмнено водят на извода за формирана изрична воля за изменение/ допълнение на правната връзка и то в някоя от хипотезите по чл.116 от ЗОП, както е предвидено в чл. 14.1 от договора. Т.е. следва да е налице изрична писмена форма за обективиране на модалитетите по правоотношението по повод наличие на обективни факти визирани в чл.116 от ЗОП. Също така в чл. 2.3 от облигцияата изрично е записано, че  промените във видовете и количествата на СМР  се осъществява само с предварително писмено съгласие от страна на възложителя. Съдържанието на протокола обаче не прави възможен подобен извод. Практически същият обективира процедура по приемане от възложителя в светлината на разпоредбата на чл.264 от ЗЗД на нещо реално извършено от страна на изпълнителя, но не обективира формирана воля по смисъла на чл. 116 от ЗОП и чл.2.3 от договора. Т.е. очевидно не би могло стойността, която се претендира от ответника да се приеме за дължима на плоскостта на разпоредбата на чл.79 от ЗЗД. Съобразно приетите по делото доказателства следва да се приеме, че се касае за работа извършена от ищците извън рамката на правоотношението, независимо, че с оглед функционалното завършване на обекта част от работите се устанонява да са необходими.

По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, установяваща, че част от претендираните СМР са необходими, т.е. представляват работи без които е невъзможно нормалното функционирането на обекта. Относно работите, които са полезни разноски, които подобряват обекта, но не са необходими не би могло да се приеме, че валидно изпълнителите биха могли да ги претендират, при липсата на договор по ЗОП. Отделно от това вещото лице прави извод и, че основната част от необходимите работи би могло да бъдат предвидени от изпълнителя и да станат част от КСС. При така изложените обективни факти съдът не намира за възможно да приеме за доказана първата претенция, а именно искът с правно основание чл.79 от ЗЗД. Освен това  въпреки установеното по делото относно извършената работа и това, че част от нея е необходима и свързана с основните СМР съдът не намира за възможно да се присъдят сумите на извъндоговорно основание с оглед разпоредбите на ЗОП. Изобщо правоотношение, което възниква по реда на този закон може да бъде допълвано и изменяно единствено и само по реда на този закон, чийто разпоредби следва да се тълкуват стеснително и следва да имат прироитет пред общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ. Т.е. специалните правила по ЗОП, като такива имат превес над общите принципи на гражданскоот право.

Съдебната практика изобщо се обединява около становището, че когато договорът е сключен по реда на Закона за обществени поръчки /ЗОП/, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й /в този смисъл освен горецитираното, още и решения № 241 от 9.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г. на I т. о. и № 162 от 28.01.2013 г. по т. д. № 453/2012 г. на I т. о. Решение № 95 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60211/2016 г., III г. о., ГК/ Приема се, че е недопустимо изменението на съществените параметри на поръчката - след сключването на договора, защото това би могло да се квалифицира като заобикаляне на закона, с единственото изключение когато се касае до дейности с обслужващо предназначение. Съгласно решение № 10 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 53083/2015 г. на IV гр. о. не всяко споразумение за изменение на договор за обществена поръчка е нищожно. Преценката за валидност е винаги конкретна и зависи от установените по делото обстоятелства. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно от обстоятелства, независещи от волята на страните по договора, споразумението е валидно и поражда целените при сключването му последици. В случая на първо място следва да се подчертае, че няма изменение на обществената поръчка по ЗОП, както и е могло страните да предвидят изначално голяма част от необходимите извършени впоследствие СМР.

В светлината на съдържанието на решениятя на ВКС може да се стигне до извода, че извън наличието на допустимо изменение на договора по чл.116 от ЗОП единствено би могло да се претендират за заплащане в рамките на съществуващото правоотношение извършени допълнителни работи, които са с обслужващо предназначение. Последното следва да се тълкува в аспекта, че при изпълнение на даден строеж при изработката изпълнителят би могъл да се натъкне на някакви пречки за изпълнение, при което същият следва да извърши нещо непредвидено, но без да се правят промени в строителната документация, инвестиционните проекти, КСС и изобщо предварително одобрените строителни книжа, въз основа на които е сключен договора по ЗОП. Например при изпълнение на изкоп за построяване на сграда, при избили подпочвени води изпълнителят би имал задължението да ги изпомпи, но това няма да даде отражение на предварително съставената строителната документация по обекта. Т.е. допълнителни работи с обслужващо предназначение биха били всякакви СМР, които са в рамките на правоотношение и не изменят съществени части по договора, но обективират някакви модалитети свързани с нуждата от извършване на нещо допълнително и непредвидено, което е извън волята на страните. На следващо място може да се съобрази и, че е допустимо евентуално сключено допълнително споразумение дори извън хипотезите на чл.116 от ЗОП когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно от обстоятелства, независещи от волята на страните по договора. Такива предпоставки в случая обаче не са налице. Изобщо рестриктивното тълкуване на разпоредбите по ЗОП се налага с оглед охраняване на обществения интерес при разходване на публични средства и възможността да се заобикаля закона.

В случая не е установено по настоящото дело, а и не се твърди и от страните, че е налице сключено допълнително споразумение, поради което и на тази плоскост не би могло да се търси необходимост от заплащане на допълнителните СМР на договорно основание. Също така дори и да е налице някаква уговорка, то същата не би могла да бъде счетена за валидна поради факта, че би следвало същата да е облечена в писмена форма. Подобни доказателства по делото не са събрани. В решение № 82 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 658/2010 се аргументира основателност на иск на договорно основание при наличието на извършени работи, които са допълнителни и обслужващи. За да е допустимо обаче да се включат последните като част от правоотношението следва, че тези СМР не трабва да променят съществени параметри по договора и документацията по обществената поръчка.

В решение № 95 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60211/2016 г. е посочено, че законодателят е предвидил за определен вид дейности задължително да са обект на обществена поръчка, както и е задължил определени публични субекти, да са техни възложители, възлагайки им отговорността за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от тези поръчки. Този специален ред е създаден с точно определена цел - осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено. Установеният специален ред относно приложимите принципи, условия и ред за възлагане на обществените поръчки, изключва приложението на общите норми на ЗЗД относно въпросите, по които ЗОП съдържа изрична уредба, уредена с повелителни норми. Прилагане на нормите на ЗЗД се извършва доколкото са съвместими с целите и принципите на специалния ЗОП. В този смисъл, когато договорът за обществена поръчка е сключен въз основа на предложената от изпълнителя цена, тя е съществен елемент от сключения договор за обществена поръчка /и обикновено именно въз основа на нея се определя кой да бъде предпочетен за изпълнител/. Поради това и дори и да е налице уместно извършена допълнителна работа от страна на изпълнителя няма как допълнителната цена да бъде претендирана при наличие на изричните разпоредби на ЗОП, нито на договорно, нито на извъндоговорно основание, ако не е спазена изричната регламентация на специалния закон.

В конкретния случай, както се изясни страните по договора не са извършили изменение съобразно чл.116 от ЗОП. На следващо място следва да се подчертае, че дори и да е имало някакви непълноти по КСС относно необходими работи, които следва да бъдат извършени следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Тази разпоредба урежда специфична хипотеза, при която още преди сключването на договора за изработка предварително изготвеният технически проект съдържа такива недостатъци, при които правилно изпълнение на възложените СМР би било невъзможно, какъвто е именно настоящия случай. Би следвало да се приеме, че строителят, след като не е възразил в срок против наличните недостатъци по проектитети и КСС не би могъл впоследствие да претендира заплащането на допълнителните СМР извършени, като необходими в хода на страителството, тъй като е неглижирано приложението на чл.260 от ЗЗД. Т.е. следва същите да останат за негова сметка.

Както е отбелязано в Решение № 241 от 9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2799/2015 г., I т. о сключването на договора за обществена поръчка, като гражданскоправен етап на процедурата по възлагане на обществената поръчка, не може да бъде разглеждан отделно от предхождащите го административни актове, представляващи предпоставка за сключването му, а именно решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и решението за определяне на изпълнителя. Съдържанието на договора се определя преди всичко от вече извършените волеизявления на страните по време на процедурата по възлагане, а документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка / включваща при строителство проекти и техническите спецификации/ е задължително приложение към решението за откриване на процедурата. Поради това изменението не само на сключения договор, но и изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Изобщо съдебната практика е обединена около становището, че допълнителни СМР по ЗОП могат да бъдат претендирани само при наличието на допустимо изменение на договора съобразно правилата по чл116 от ЗОП или когато не се изменят съществените парамерти по облигацията.

Наред с това следва да се посочи, че е налице и съдебна практика обективирана в решение № 95 цитирано по – горе определяща извод, че следва да се счита за недопустимо изпълнителят да се позовава и на общите правила на чл. 61, ал. 1 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, за да претендира стойността на допълнително извършени от него работи. Предложената цена е част от офертата на кандидата, задължителна част е от сключения договор и не подлежи на промяна, включително и след изпълнение на задълженията по договора. Установената в специалният закон забрана за изменение на договора за обществена поръчка, изключва възможността на изпълнителя да претендира по общия ред заплащане на допълнително извършени от него строително монтажни работи, като е ирелевантно дали извършването им е било необходимо. Противното - би означавало да се осигури в полза на изпълнителя ред за заобикаляне на ЗОП, а това е недопустимо. Поради това следва да се приеме, че исковете по чл.61 и чл.59 от ЗЗД  също са неоснователни. Противното становище би довело до заобикаляне на специалните правила на ЗОП. В общия случай при едно правоотношение по договор за изработка между търговци настоящите искове несъмнено биха могли да бъдат уважени, при установената по делото фактическа обстановка, но с оглед на това, че се касае за разходване на публични средства и приложение на ЗОП това не е възможно в настоящия казус и извършените разходи следва да останат за сметка на изпълнителите. Поради този изход от основния спор следва да се приеме, че евентуално съединените аакцисорни претенции за заплащане на мораторна лихва също са неоснователни.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18с.

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от „Скафф" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ Алтернатива" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Поис 32", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С" против Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от З. Д. - **, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов" №1 искове за заплащане на сумата от 99 207, 86 лв, с вкл. ДДС, представляващи незаплатената цена на приети от възложителя непредвидени строително-монтажни работи въз основа на договор за възлагане на обещствена поръчка №18ДГ992/13.11.2018 г., с предмет: Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на Езикова гимназия Пловдив, по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд/НДЕФ/, на следните строежи/обекти, собственост на община Пловдив, ведно със законната лихва и сторените в процеса разноски, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.61, ал.1 във вр. с чл.62 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Скафф" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ Алтернатива" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Поис 32", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С" против Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от З.Д. - **, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов" №1 искове за заплащане на сумата от 99 207, 86 лв, с вкл. ДДС представляващи стойността на изпълнените и приети строително-монтажни работи, обективирани по вид, характеристика, количества и единични цени в двустранен протокол от 28.01.2019 г., както и за заплащане на сумата от 17 636, 95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.01.2019 до 29.10.2020 /включително/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на исковата молба - 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото и сторените в настоящото съдебно производство разноски, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.59 от ЗЗД от „Скафф" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ Алтернатива" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Поис 32", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С" против Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от З. Д. - **, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов" №1 искове за заплащане на сумата от 82 673. 22 лв. представляващи стойността на изпълнените и приети строително-монтажни работи, обективирани по вид, характеристика, количества и единични цени в двустранен протокол от 28.01.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищците, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Скафф" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С"; „БГ Алтернатива" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Марица" N9 154, к-с Хеброс, секция А1, ет. 2 и „В С инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска" №58, ап. 22, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Поис 32", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември" № 112, вх. А, ет.1, ап. „С" да заплатят на ОБЩИНА ПЛОВДИВ с булстат ********* с адрес гр.Пловдив, пл. С. Стамболов №1  сумата от 902.40 лева направени деловодни разноски/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и 602.40 лева депозит по назначени експертизи/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :