Решение по дело №1075/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Е., [населено място] против Решение № 297/19.04.2024г. постановено по НАХД № 5033/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 733997-[рег. номер]/31.10.2023г., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което, за нарушение на чл.10a, ал.3 от Закон за хазарта и на основание чл.118 от с.з., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съдебно решение се обжалва като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът възразява, че нарушението, за което е ангажирана отговорността му, не е доказано, но посочва, че е било отстранено веднага след проверката, поради което не са настъпили щети за фиска. Като съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, се сочи съставянето на АУАН от длъжностно лице, за което се твърди, че е хазартнозависимо по смисъла на чл.10г и чл.10д от Закона за хазарта, вписано в съответния регистър. Излагат се и доводи за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Чрез пълномощник е депозирал становище, което възпроизвежда доводите в касационната жалба.

Ответникът по касация също не се представлява, като чрез юрисконсулт също е представил становище, видно от което моли за оставяне в сила на съдебния акт поради неоснователност на касационните оплаквания, претендира разноски за касационната инстанция..

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество настоящият съд счете за неоснователна.

Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил Наказателно постановление № 733997-[рег. номер]/31.10.2023г. издадено от изпълнителния директор на НАП, с което, за нарушение на чл.10a, ал.3 от Закон за хазарта и на основание чл.118 от с.з., на П. И. Е. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Въззивният съд е преценил, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН е съставен, а НП е било издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазването на сроковете по чл.34 от с.з. По същество е счел, че нарушението е съставомерно и e обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на касатора на соченото основание, при липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и при правилно определен размер на наложената имуществена санкция.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Съобразно нормата на чл.218, ал.1 от АПК настоящият съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението.

Видно от изложението в касационната жалба посочва се, че дружеството формално е извършило описаното нарушение – не е внесло в срок до 31.03.2023г. вноската във Фонда за социално и отговорно поведение, която е била внесена на 02.05.2023г. При наличието на това изявление остава неясно оплакването, че нарушението не е доказано по безспорен начин, още повече, че при разпита на управителя на дружеството пред районния съд той е посочил, че се касае за допусната грешка от страна на дружеството относно срока за внасяне.

Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради твърдение, че актосъставителят е хазартнозависимо лице, поради това, че се въвежда за пръв път пред настоящата инстанция като нов факт, съдът не обсъжда поради нормативната забрана за нови фактически установявания пред касационния съд – чл.220 от АПК.

Оплакването за маловажност на нарушението е подробно обсъдено от първоинстанционния съд, към чиито мотиви настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2, изр.последно от АПК.

Като е обосновал извод за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, като в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в минимален размер от 80лв. възнаграждение за юрисконсулт, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 297/19.04.2024г. постановено по НАХД № 5033/2023г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА П. И. Е., [населено място], [улица], с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 80лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.