№ 321
гр. П., 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:МАРИАН В. ИВАНОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600297 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК
Образувано е по жалба на Г. Г., съпруг и процесуален представител на
д-р В. ЦВ. Г. , обвиняема по досъдебно производство № ДП– ***/2017г.
/Преписка №***/2017г./ на РП – П., ЗМ № ***/2017г. на Второ РУ-гр.П.,
водено за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. чл.128, ал.1 от НК, против
определение № ***/15.03.2022г. по ЧНД №455/2022г. на РС – П..
С обжалваното определение, РС – П. отменил постановление за
прекратяване на наказателното производство от 21.02.2022г. по ДП и върнал
делото на прокурора. В жалбата се излагат доводи за неправилност
,незаконосъобразност и необоснованост на определението на РС – П.. Твърди
се на първо място, че е налице несъставомерност на деянието, за което е била
привлечена като обвиняема д-р В.Г.. Твърди се, че от множеството събрани
доказателства е установено кога е възникнала необходимостта от извършване
на цезарово сечение, в какъв период от време е следвало да се извърши, каква
е била нормативната база и каква е обичайната медицинската практика в
такива случаи. Прави се анализ на заключенията на назначените медицински
експертизи/СМЕ/. Цитира се действащ медицински стандарт–Наредба №
12/21.07.2014г. за утвърждава- не на медицински стандарт „Акушерство и
гинекология“ на МЗ на РБ. Въз основа на текста от наредбата, защитника на
обвиняемата д-р В.Г., се позовава на СМЕ, дала заключение, че всички
1
действия на д-р Г. са правилни и извършени съгласно наредбата, като
действията за цезаровото сечение са били в рамките на 45 минути от момента
на възникване на страданието на плода, като се твърди, че това е времевия
стандарт за извършване на спешно секцио. В този смисъл, се възразява срещу
твърдениято на съда, че прокурорът не се е мотивирал защо не приема
първата изготвена експертиза.Изразява се становище за некорект- ност на
съда за броя на експертизите. Цитира се приобщена СМЕ, изготвена по
гражданското дело. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не са
изяснени противоречията между твърденията на родилката Е.Д. и
обвиняемата, относно изтеклите води. Твърди се, че РС - П. е направил
констатация, явно без да се е запознал с делото относно казаното от свидетеля
Т.Г. – съпруг на родилката Е.Г., за състоянието на новородената М.Г.. Пряко в
тази връзка се сочат показанията на Т.Г., че първоначалната информация за
бебето е получил от доц. д-р А., а срещата му с д-р Г. е по-късно. Възразява
се срещу приетото в мотивите на определението, че родилката е била
настанена в специална стая по инициатива на д-р Г.. На следващо място се
възразява срещу приетото от съда, че не е изяснено от вещото лице дали
механичното пукване на околоплодния мехур, не е довело до инфектиране на
детето М.Г.. В подкрепа на това се сочат изводите на предварителната
проверка от ИА „Медицински одит“/ИАМО/, експертизата е изготвена от д-р
Т. и този на гинеколозите от „***“ – С., в които няма посочени пропуски в
действията на д-р Г. в периода до 15:45 часа, време включващо и действията
по изкуствено отваряне на околоплодния мехур (стр.6, т.14).За цвета на
водите се сочат показанията на П.В. и Р.П.. Твърди се, че съмнения за
причинена инфекция от д-р В.Г., възникват едва от жалбата на
представителките на родителката, срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Възразява се също срещу заключението на съда,
че прокурорът не е обсъдил медицинската експертиза в гражданското дело,
относно настъпване на инфекцията. Сочи се, че вещо лице с име „Щ.“ не е
участвала в изготвянето на нито една експертиза. Въпреки оспорената
компетентност на д-р Т., на следващо място се цитира неговото заключение
на стр.65 от ДП относно възможността вътреутробната инфекция на плода да
доведе до „асфикция“. Счита се, че инфекцията е била настъпила преди
раждането, за което се сочат заключенията на последните две експертизи.
Относно мотивите на РС - П. за връщане на делото със задължително
2
указания за извършване на СМЕ, се считат за недопустими, счита се, че съдът
е дал указания по същество, а не по прилагане на закона. Цитира се ТР №
2/07.10.2002г. по НД № 2/2002г. на ОСНК и Определение от 06.06.2014г. на
ОС - П. по ВЧНД № 409/2014г. Изразява се становище, че
първоинстанционният съд е превишил правата си, впуснал се е в
интерпретация на доказателства и даване на указания за повторно извършване
на следствени действия. Пряко в този смисъл се излагат доводи, че съдът
може единствено да преценява събраните на тази фаза доказателства дали са
достатъчни за правилно решаване на делото, а не да подменя вътрешните
убеждения на решаващия орган. Иска се отмяна на определението и
потвърждаване на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.
Постъпили са възражения – отговор от адв.А.М. и адв.В.Г. – САК, като
процесуални представители на Т.Т.Г. и Е.М.Д.-Г., срещу въззивната частна
жалба, депозирана от процесуалния представител Г. Г.. Моли се жалбата да се
остави без уважение, като се потвърди определението на РС - П.. Изложените
съображения са в противовес на твърденията в жалбата на обвиняемата, за
правилността. На първо място на предприетите действия от д-р В.Г. по
отношение на родилката Е.Г. и на следващо място в противовес на
твърденията за незаконосъобразност на съда, по отношение както на
материално-правните изводи, така и по отношение на процесуалната дейност
на досъдебното производство. Конкретизира се за изводите на прокурора,
най-вече съобразно петорната СМЕ. Твърди се бездействие на обвиняемата за
времето от 10:00 часа до 15:00 часа. Твърди се, че страданието на плода е
преди 15:45 часа, който час е установен от обвиняемата и са предприети
действия по извършване на секцио. Пряко и във връзка с това се възразява на
твърдяното в жалбата на обвиняемата, че е изяснен въпроса, кога е
възникнала необходимостта от извършване на цезарово сечение. Уточнява се
броят на експертизите – 3 броя. Защитниците се позовават на казаното от
обвиняемата, че е започнала секцио на друга жена. Позовават се и на
показанията на Е.Г. при проведената очна ставка на 26.11.2021г., а именно че
д-р В.Г. не е спазила задължението си да наблюдава родилката чрез
акушерска слушалка в интервал от 15 минути. Твърди се, че обвиняемата не е
спазила задълженията си за проследяване на сърдечната честота на плода и не
е изпълнила задължението си за откриване при детето на признаци за
3
аномалии, изискващи специализирана намеса и указване на помощ на
специалисти в случай на интервенция /т.1.1.2, т.26, гл.19/ във връзка с
Наредбата за медицинска стандарт по акушерство и гинекология.
Обяснението от обвиняемата, че е била сама и не е могла да започне
извършване на операция, тъй като другият лекар е бил зает, се тълкува не като
пропуск на експертизата на д-р Т., а като обстоятелство, подкрепящи
наличието на немарливост при изпълнение на служебни задължения.
Възразява се срещу доводите в жалбата относно вътрешноутробната
инфекция. Защитниците на пострадалите не твърдят, че д-р Г. е причинила
инфекцията на плода, а изследването на това обстоятелство следва да е
предмет на ДП. Коментира се заключението на вещото лице д-р Т., че д-р В.Г.
е неглижирала цялостното състояние на родилката и не е предприела мерки за
запазване на живота и здравето на плода. В този смисъл се възразява срещу
приетото от прокурора, че въпросната инфекция е била причина за тежкото
състояние на новородената М.Г.. Сочи се, че такава „инфекция“, се появява в
последната експертиза, за която инфекция данни липсват в медицинската
документация и първоначалната експертиза. Във връзка с това се твърди, че
прокурорът е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на чл.14, ал.1
от НПК, че изводите му не съответстват на доказателствата по делото и
съответно правилно РС - П. е преценил,че постановлението за прекратяване
следва да се отмени. Цитира се писмо Изх.№ 40-05-465-6/12.01.2018г., с което
Е.Г. е била уведомена от ИА „Медицински одит“/ИАМО/, че при
извършената проверка са установени в указаната медицинска помощ
пропуски.Счита се, че това е изцяло в подкрепа на съмненията, че
обвиняемата д-р В.Г. е оставила без наблюдение родилката. В т.5 и т.6 в
дадения отговор на жалбата на обвиняемата, във връзка с изложените
съображения на дадените указания на първоинстанционния съд, се счита, че
същите са обвързани със законното изискване, прекратяването на
наказателното производство да е след пълно, обективно и всестранно
изследване, като условие за изграждането на вътрешното убеждение на
прокурора. Цитирана е съдебна практика във връзка с производствата по
чл.243, ал.3 и ал.7 от НПК, а именно, че когато бъдат открити празнини в
разследването, съдът следва да ги посочва и указва възможните следствени
действия за тяхното отстраняване.
По отношение на диспозитива на обвинението за престъплението, за
4
което е привлечена д-р В.Г. като обвиняема, се посочва разпоредбата на
чл.255 от НПК, а именно, че то търпи промяна, съобразно тази разпоредба.
Като крайно становище се счита, че определението на първоинстанционният
съд е правилно, законосъобразно и обосновано, а именно, че РП - П. не е
положила усилия за анализ на събраните по делото доказателства. Счита се,
че определението на РС - П. е правилно. Моли се въззивната жалба от
процесуалния представител на д-р В.Г. да се остави без уважение, а
определението на РС - П. да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Сочи се приложимия медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“-
Наредба №12/21.07.2014г.,за утвърждаване на медицински стандарт, издадена
от министъра на здравеопазването, както и чл.86 от ЗЗ.
Определението на РС - П. не е протестирано от РП – П..
Въззивният съд, след като се запозна с изложеното в частната жалба,
отговорът на процесуалните представители на пострадалите, доказателствата
по делото и след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, намира
следното.
Частната жалба на процесуалния представител на обвиняемата д-р В.Г. е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
ДП е образувано на 14.12.2017г. С постановление от 29.09.2020г., от
разследващ полицай при 2-ро РУ – П., д-р В. ЦВ. Г., е привлечена като
обвиняема, за това, че: На 09.08.2017г. в гр.П., в Клиника по акушерство и
гинекология – Отделение по акушерство при УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД – П.,
причинила на М.Т.Г., ЕГН **********, тежка телесна повреда, неонатална
епилепсия, представляващ общо разстройство на здравето, опасно за живота,
поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност, упражняване на професия „лекар“ – акушерство и
гинекология, асистент в Клиника по акушерство и гинекология – Отделение
по акушерство при УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД – П., като при наличие на
установена промяна на сърдечната дейност на плода, след инструментално
отваряне на околоплодния мехур и стимулация на раждането с „окситоцин“,
не е предприела своевременни адекватни мерки за родоразрешение чрез
секцио – цезарово сечение, като по този начин е допуснала настъпване на
вътреутробна инфекция на плода, с които действия е нарушила изискванията
5
на ЗЗ-чл.81, ал.2, т.1 и т.4, Длъжностната характеристика в частта й раздел
V“Задължения и отговорности и Правилника за устройство, дейност и
вътрешен ред в отделението по акушерство към УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД – П.,
утвърден от изпълнителния директор, в съответните части посочени в
постановлението на разследващият орган- престъпление по чл.134, ал.1, във
вр. чл.128, ал.1 от НК.
За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от
21.02.2022г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1,
във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради липса на престъпление. Описаната
фактически обстановка е приета въз основа на гласните доказателствени
средства – показанията на : Е.М.Д.-Г. и Т.Г. (родители на детето), В. ЦВ. Г., д-
р М.А.А., В. А. Г., Л.З., Р.П. – М., П.В., М.К. – В., С.С. и В.К. и приложените
медицински документи. Прокурорът изцяло е приел заключението на
„петорната“ СМЕ за действията на д-р В.Г. след влошаване състоянието на
плода с начален час 15:45 часа, а именно, че не е можело да се избегне
тежкото увреждане на плода, нито е влошаването му преди това, тъй като
причина за нарушеното снабдяване с кислород е затегнатата около краче
пъпна връв и вътрешноутробна инфекция. Последното е прието, че е можело
да се установи след раждането, както и вродената инфекция, да се
диагностицира след раждането. От правна страна е прието, че не са налице
съставомерните признаци на престъплението по чл.134, ал.1, т.1 във вр. чл.
128, ал.1 от НК, не е налице причинно-следствена връзка между нарушаване
на конкретни правила за съответната дейност и вредоносния резултат, което
води до липса на престъпление.
Така постановеното постановление е било обжалвано от процесуалните
представители на пострадалите - адв.Г. и адв.М. от САК.
За да постанови обжалваното определение РС - П. е приел., че не е
налице анализ на събраните доказателства, а доколкото има такива,
интерпретацията им е необективна и едностранчива.Приел, че не е налице
реален анализ тъй като не са изяснени съществуващите противоречия в
обясненията на обвиняемата и свидетелите.Изрично посочил, че свидетелите
М. В. и С.С./том 4, л.29 и 35/ са били в качеството на инспектори в ИАМО и
изготвили становище, според което в хода на нормално протичащо раждане,
след инструментално отваряне на околоплодния мехур и стимулация на
6
раждането, не са предприети действия за осъществяване на постоянен
мониторен контрол, включинелно и документиране на данните на хартиен
носител.Посочил е наличната мед.документи на два броя записи на детски
сърдечни тонове на детето М.Т.Г..Позовал се и на заключението по СМЕ, в
която е допълнена констатацията, че спадането на детските сърдечни тонове
на детето е трябвало да бъде установено от д-р. В.Г. и въпреки, че ги е
установила, не е предприела адекватни действия. Приел, че безкритично е
прието заключението по повторната експертиза /том 5, л.58,59/, без да има
обсъждане на предходните такива.Акцентирал е и на изтотвената по гр.дело
№505/2020г. на ОС-П. експертиза/том 5, л.161-165/, за възникване на
коментираната инфекция.Съдът приел също, че нито една от изтотвените
експертизи не е дала отговор за действията на обвиняемата по механичното
пукване на околоплодния мехур.Акцентирал също на бланкетния характер на
правната норма на чл.134 от НК, а именно, че се изпълва със съдържание,
когато бъдат установени конкретно, немърливо изпълнени задължения,
съобразно съответна нормативна уредба, което не е прецезизирано от
прокурора.Като крайни изводи първоинстанционният съд приел, че
постановелнието на прокурора следва да се отмени и дал указания за
назначаване на СМЕ, в която да участват вещите лица проф.д-р М.К., доц. д-р
Р. Т.,д.м. д-р М.Б., д.м. Ю.Х., д-р В.М., д-р В.И., д-р А.П. и доц.д-р М.Ю.,
както и лекар инфекционист.Посочил какви конкретно въпроси следва да
бъдат зададени-във връзка с нормативната уредба, допуснати ли са действия и
бездействия и в какво се изразяват, както и можело ли е да се
избугнеувреждането на детето М.Г..Съдът не се е ограничил и изрично, като е
дал указания,че вещите лица могат да отговарят и на всички други
незададени въпрос необходими за разкриване на обективната истина, относно
причинените на М.Г. увреждания.
Тук следва да се посочи спецификата на производствата по чл.243 от
НПК, като съобразно закона те са за обоснованост и законосъобразност на
изводите на прокурора. В тази проверка се включва и проверката дали
разследваното на ДП фаза е обективно, всестранно и пълно за разкриване на
обективната истина. Както в правомощията на първоинстанционната
проверка, така и на въззивната при проверка на определението на
първоинстанционния съд, когато се установи, че разследването е в
отклонение на чл.14, ал.1 от НПК, съдът разполага с правомощия съответно
7
като първо инстанция, да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, указвайки причините за
неговата незаконосъобразност. Съдебният контрол при това положение е
ограничен в посочените рамки на текста в закона и няма за цел да
предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването. Самото
постановление за прекратяване следва да е недвусмислено и да е максимално
безспорно по отношение изводите на прокурора дали се касае за
недоказаност, или за липса на престъпление. В този смисъл не следва да се
смесват нещата със субективната преценка на прокурора, например да
повдига обвинение срещу конкретно лице. Същевременно обаче съдът,
проверявайки обосноваността и законосъобразността на изводите на
прокурора, следи служебно и за спазване на материалния закон. Тогава, ако
са налице отклонения от разследването, имащи отношение със задължението
за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по
делото, то съдът следва да укаже какви доказателства да бъдат събрани и
какви следствени действия да бъдат проведени. По-късно, при въззивна
проверка, въззивният съд също е обвързан с доказателствата от ДП и
преценявайки обосноваността и законосъобразността на
първоинстанционното определение, по същество следва да прецени
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
В конкретният случай, макар и не малко по обем, постановлението на
прокурора не съдържа анализ на гласните доказателствени средства, както и
на писмените такива. Действително, хронологично е изложена фактическа
обстановка, но това обаче не е достатъчно. Тя е въз основа на противоречиви
гласни доказателствени средства.В конкретният случай, прокурора се е
позовал и на свидетелските показания на обвиняемата, дадени на 01. и
05.02.2018г. /т.1,л.25 и 33 от ДП/.Те са правна нула, тъй като в е един по-
късен етап, д-р В.Г., е в качеството на обвиняема. Оттук нататък принципно
могат да се ценят само данните, информацията, обстоятелствата и фактите,
посочени в обясненията й като обвиняема./том 5, л.135-140/ Анализът на
показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемата, принципно трябва
да съдържа становище на решаващият орган, защо едни гласни доказателства
са приети за достоверни, а други за недостоверни. Това е от значение, за да се
приеме краен извод, отразяващ вътрешното убеждение, но в съответствие с
8
доказателствата по делото. Такава липса анализ на доказателства е
констатирал първоинстанционният съд, с което становище се солидаризира и
въззивната инстанция. Няма и анализ защо е прието заключението на
последната, изготвена по наказателното производство СМЕ, и защо няма
никакъв анализ на предходната СМЕ и допълнителна такава. Тук следва да се
посочи правната природа на експертизата. Тя не е доказателство и не е
доказателствено средство, но за изясняване обстоятелствата по делото от
съществено значение са знанията и заключенията на вещи лица, в областта на
медицината. Не става ясно от постановлението на прокурора защо са
игнорирани заключенията по дадени от вещи лица, изготвили първата и
допълнителната съдебни експертизи, както и обвързаността на действията на
д-р В.Г. и тяхната правилност, с действаща нормативна база. В
прокурорското постановление няма посочена нормативна база запълваща
бланкетната разпоредба на чл.134 от НК.Такава е посочена в постановлението
за привличане в качеството на обвиняема на д-р В.Г..Това е от съществено
значение за правния извод на прокурора, а именно налице ли са правилни
действия съобразно тази правна уредба и обратно неправилни действия, пак
съобразно и съответно в нарушение на кои законови и подзаконови
актове.Използваните изрази за добрата медицинска проктика не са
конкретизирани. Последната СМЕ следва да се посочи, че е повторна
експертиза, а по смисъла на чл.153 от НПК такава експертиза се назначава,
когато предходно експертно заключение не е обосновано и възникват
съмнения за неговата правилност. В този смисъл не може да се сподели от
въззивната инстанция, едностранчивото ползване на заключение от
експертиза. Няма анализ на писмото от ИА“МО“/т.1л.43 от ДП/, във връзка с
действията на д-р Г., и по-късно първата изготвена експертиза, с участието на
проф.Т./т.1,л.322 от ДП/, в която е дадено заключение, че се касае за
неправилни действия от медицинска гледна точка. Пряко свързан с това е
правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, за липса на
анализ както на доказателствата, така и на заключенията на изготвените до
момента експертизи. Формално погледнато е незаконосъобразно да се
приобщава експертизата назначена по гражданското дело. Тя не е изготвена
по въпроси, зададени и назначени от органа на ДП. Същата обаче не следва да
се пренебрегва и би могло да се ползва от органа на ДП, който да прецени
дали следва да се изяснява някой от въпросите, имащи отношение пряко към
9
изпълнителното деяние на престъплението, за което е привлечена като
обвиняема д-р В.Г. и съответно той да назначи експертиза. За това,
настоящият въззивен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е
дал указания за изготвянето на евентуална допълнителна експертиза или
друга, по преценка на органа на ДП, която да даде отговори на въпроси, пряко
касаещи изпълнителното деяние на престъплението по чл.134 от НК,
съответно касаещи и основанията за неказателна отговорност или не, на д-р
В.Г.. Пряко пък в този смисъл са основателни възраженията в отговора на
поверениците на пострадалите. Там е поставен въпрос, който в
действителност трябва да се изясни, а това е за състоянието на родилката от
приемането в болницата до установеното страдание на плода от д-р В.Г..
Това е пряко обвързано с основните възражения на поверениците, а именно,
че не било своевременно назначено и предприето раждане чрез цезарово
сечение. Трябва да се даде недвусмислен отговор във връзка със съмненията
за състоянието на плода, за времето от 10:00 часа сутринта до 15:45 часа
следобед. В максимална степен следва да се изясни този въпрос, чрез
гласните доказателствени средства, писмените такива и съответно чрез
вещите лица, а именно имало ли е основание за предприемане на
родоразрешаване чрез цезарово сечение преди 15:45 часа. Да, съдържат се
доказателства, че е мерен сърдечния ритъма на плода и въз основа на броя
сърдечните удари се прави преценка за състоянието на плода, но
преценявайки тази медицинска документация, вещите лица следва да
отговорят на въпроса дали е имало необходимост от цезарово сечение до
времето, когато сърдечният ритъм спада и се предприемат спешните действия
от д-р Г.. Оттам нататък следва да се прецени от вещите лица дали са били
правилни тези действия и след установяване на страданието на плода от д-р
Г.. Съставът на престъплението е бланкетен и за преценката за липса, или не
на престъплението по чл.134, ал.1 от НК, трябва да е ясен въпросът за
действията, в конкретния случай на д-р В.Г. и нормативната база във връзка с
тези действия. Трябва да е ясно от момента на приемането на родилката какво
е следвало да се прави, като медицинска технология на раждането, след
приемането на родилката, от кого е следвало да се прави и направено ли е в
конкретния случай.В прокурорското постановление както се посочи няма
анализ обвързан с правната уредба, конкретно в случая по ЗЗ и твърденият
от поверениците медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“-
10
Наредба №12/21.07.2014г., за утвърждаване на медицински стандарт,
издадена от министъра на здравеопазването.Така или иначе остава открит и
въпросът с инфекцията. Следва да има максимално достатъчно обоснован
отговор на този въпрос, пряко свързан с възражението срещу
постановлението на прокурора относно тази установена инфекция. Трябва да
е максимално ясно можело ли е тя да съществува преди предприемане на
раждането, обвързана ли е с причината, поради която детето е родено с
асфикция и всякакви други възможни от медицинска гледна точка ситуации,
свързани с действията на медицинския екип. Тогава вече да се направи един
извод от решаващия орган във връзка с действията на обвиняемата д-р В.Г..
Съдът не може и няма право да дава указания кой да бъде привлечен в
качеството на обвиняем и за какво престъпление, но когато, както е и в
конкретния случай, се постановява от прокурора да се прекрати
наказателното производство поради липса на престъпление, то
доказателствата за това, включително и приетите заключения на вещите лица,
следва да са безспорни. Безспорни, че не се касае въобще за извършено
престъпление.
Посочването на конкретни вещи лица, които да дадат заключение по
въпросите, останали неизяснени, не е вмешателство в разследването по ДП. а
ДП, Включени са и вещите лица, участвали в повторната СМЕ, на която се е
позовал и прокурора. В противен случай, ако съд приеме
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на прокурорското
постановление, но не дава никакви указания как да бъдат преодолени
доказателствените дефицити, то съдебният контрол се обезсмисля.
Ето защо частната жалба от процесуалният представител на обвиняемата
д-р В.Г. е неоснователна, поради което определението на
първоинстанционният съд, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК, П.ският
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № ***/15.03.2022г. постановено по ЧНД
11
№455/2022 г. на РС-гр.П., с което на основание чл.243, ал.3, т.6 от НПК, е
отменено постановление от 21.02.2022г. на РП-П., за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ДП – ***/2017г.
/Преписка №***/2017г/) на РП – П., ЗМ №***/2017г. на Второ РУ-гр.П.,
водено срещу В. ЦВ. Г., за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. чл.128,
ал.1 от НК
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12