№ 3137
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204705 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Предмет на жалба е наказателно постановление /НП/ № 8521/
20.02.2024 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна
мрежа", към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към агенция
„Пътна инфраструктура“ - гр. София /АПИ/, с което на П. С. Р., на основание
чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.5, ал.1,
т.3, буква „В“, чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, вр. чл.5, ал.1, т.3, буква
„В“, чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Моли се, съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител. Желае отмяна на НП;
алтернативно, намаляване на размера на наложената санкция, по съображения
в жалбата, както и такива, развити в писмени бележки. Претендира разноски
1
за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
процесуален представител. Писмено се защитава тезата, в посока
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, и се прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.01.2024 г. в 10.20 часа на път ІІ-18, км. 33+200, на 100 м. след
пътна връзка от АМ „Тракия“ в посока с.Лозен – с.Казичене, жалбоподателят
управлявал и извършвал презоз на товари /валяк/ със съчленено ППС със
седем оси – МПС с три оси марка „В.“ с рег. № ********** и полуремарке с
четири оси с рег. № С 4474 ЕК.
При извършена проверка от органите на АПИ, последните, посредством
измерване с техническо средство ролетка 1236/18 /50 м./ и щрихова мярка за
дължина L01, констатирали, че са превишени максимално допустимите
норми, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, в раздел ІІ от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1. Измерената дължина на ППС е 17.10 м., при допустима максимална
дължина на ППС 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата, като
превишаването е с 0.60 м.
2. Измерената височина на ППС е 4.20 м., при допустима максимална
височина на ППС 4 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата, като
превишаването е с 0.20 м.
След преценка за това, че съгласно чл.2 от Наредбата, при превишаване на
максимално допустимите норми по чл.5, ППС е извънгабаритно, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което е прието, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, вр.
чл.5, ал.1, т.3, буква „В“, чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
2
именно: показанията на свидетеля А. А., дадени в съдебно заседание; АУАН,
разписка, копия от лични документи, копие от известие за доставяне, копия от
заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание, А. по същество потвърждава
констатациите по АУАН. Съдът цени неговите показания, те са подробни и
непротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства по делото,
събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановен срок и
срещу акт, подлежащ на оспорване.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, да провери законността
на обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и
процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН
преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните
правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи.
Съобразно нормата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените
места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните
съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол
върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите,
влизащи или излизащи от страната.
Анализът на цитираната норма сочи на извода, че правомощията за
извършване на проверки за спазване на общата маса, осовото натоварване и
3
габаритните размери на превозното средство са възложени на длъжностните
лица на Агенция "Митници" и Агенция "Пътна инфраструктура". Със същите
компетенции с оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП са и
длъжностните лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че проверяваното наказателното постановление е
изготвено съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочена е
нарушената правна разпоредба.
Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП, бланкетна
норма, която препраща към Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В
издаденото НП като нарушена се визира разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че: "движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението".
Тази разпоредба е бланкетна, тъй като в диспозицията й липсва конкретно и
пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост
запълването й със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се
регламентира дължимото поведение или неизпълненото предписание. За
запълване на бланкетния й състав тя е обвързана със съответната разпоредба
от Наредба № 11/01 г. на МРРБ, така за нарушителя е ясно, за какво
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства сочи, че
при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът е превишил
максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, тъй
като измерената дължина на ППС е 17.10 м., при допустима максимална
дължина на ППС 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата, като
превишаването е с 0.60 м.; измерената височина на ППС е 4.20 м., при
допустима максимална височина на ППС 4 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от
Наредбата, като превишаването е с 0.20 м. Измерените параметри на
4
превозното средство показват, че то е извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от
Наредбата, като по този начин водачът е нарушил разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. «В», чл.5, ал.1, т.2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. В нормата на чл. 5, ал. 1, т. 3, б. «В» от Наредба №
11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството /МРРБ/ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
е предвидено, че: "Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: 1. дължина на: б.»В»
съчленено ППС – 16.50 м, като превишаването е с 0.60 м.; т.2 от същия член
визира височина на всички видове ППС и тя е 4 м., като превишаването е с
0.20 м.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП,
предвиждаща административно наказание "глоба" в размер от 500 до 3000
лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно
транспортно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Административнонаказващият орган / АНО/ е наложил
наказание в максимален размер – 3000 лева, отчитайки единствено тежестта
на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при
индивидуализацията на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В процесния случай съдът намира, че не са налице данни,
нарушението да не е за пръв път.
Отчитайки гореизложеното и в изпълнение на разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че следва да намали размера на наложената на
жалбоподателя глоба, като размерът на същата бъде индидуализиран,
ориентиран към минимума, но не в минимален размер, отчитайки
констатираните отклонения и от максимално допустимата дължина, и от
максимално допустимата височина за този вид ППС-та, а именно: 700 лева.
Този размер на административно наказание, освен, че би бил напълно
съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализация
на наказанието, би постигнало в пълна степен целите на наказанието по чл. 12
5
от ЗАНН както по отношение на личната, така и по отношение на генералната
превантивна функция на наказанието и би се явил в пълна степен съответен на
извършеното деяние.
Не се констатира, да са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН.
Не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата се явява частично основателна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се измени касателно наложеното
наказание „глоба“, като последното се намали от 3000 лева на 700 лева.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производството
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно заложеното в чл. 143,
ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По делото жалбоподателят е бил представляван от упълномощен
процесуален представител, на когото заплатил възнаграждение в размер на
350 лева, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, която сума е под предвидения минимум по
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което не се явява прекомерна и следва да бъде присъдена именно в този
размер.
Съобразно изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и като
6
такава следва да бъде уважена, като жалбоподателят да бъде осъден да
заплати сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8521/ 20.02.2024 г., издадено
от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София /АПИ/, с което на П. С. Р., на основание чл.139,
ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.5, ал.1, т.3,
буква „В“, чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, вр. чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, вр. чл.5, ал.1, т.3, буква
„В“, чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание "ГЛОБА" от 3000 /хиляди/ лева на 700
/седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя парична
сума в размер на 350.00 лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна парична
сума от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7