Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.05.2010 г. гр.Левски
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски районен съд ІІІ наказателен състав
на 13.04.2010 г.
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Евгения Рачева
секретар
Я.Д.
като разгледа докладваното от съдия Рачева
а.н.д. № 20104410200146 по описа за 2010 г.
и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №27/10.03.2010
г. на началника на РУ на МВР гр.Белене, на С.А. ***, ЕГН **********, са наложени
следните наказания: на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на
10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; на осн. чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП; на осн. чл.183, ал.4,
т.7, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137е, пр.2 от ЗДвП, и на осн. чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП – за това, че на 24.02.2010 г. около 16:20 часа в с.Деков, като
водач на МПС – мотопед „П.”– управлява последния без да носи свидетелство за
управление на МПС, контролен талон към него, без поставена каска и без мотопедът
да е регистриран. В наказателното постановление е отразено също така, че на
осн. Наредба №Із-1959 на министъра на вътрешните работи са отнети 8 контролни
точки във връзка с наложеното наказание на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно
постановление (НП) е останал жалбоподателят С.А., който го обжалва единствено в
частта относно наложеното на осн. чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП наказание
лишаване от право да управлява МПС, като моли съда да намали това наказание към
предвидения от закона минимум. Признава, че е извършил нарушението, за което е
санкциониран, но пояснява, че въпросният мотопед бил негов, имал проблем със
задното колело и го продал на свой познат – Г. от * – който го поправил и
помолил А. да изпробва мотопеда, поради която причина жалбоподателят се
съгласил и го изпробвал, но след около 150 м бил спрян от органите на МВР.
Според А. при определяне на наказанието наказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел под внимание ниската тежест
на извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както и другите
смекчаващи вината обстоятелства – че работата му е свързана с ежедневно
управление на МПС. В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя развива съображения
и за наличие на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът не изпраща представител в с.з.
и не изразява становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на
наказателното постановление (НП) на А. – 23.03.2010 г. (л.4 от делото) – и
датата на депозиране на жалбата му пред наказващия орган – 24.03.2010 г. –
съдът счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Предвид обстоятелството, че във връзка с
наложените на осн. чл.183, ал.1 и чл.183, ал.4 от ЗДвП наказания наказателното
постановление не подлежи на обжалване, съдът не следва да проверява служебно
законосъобразността на НП в тези му части и е провел единствено съдебно
производство по отношение наложените на
осн. чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП наказания за нарушение на чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП.
При разглеждането на жалбата съдът
съобрази следното:
Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №27 е съставен на 24.02.2010
г. от М.И., инспектор „Пътен контрол” при РУ на МВР Белене, срещу С.А. за нарушения
на чл.100, ал.1, т.1, чл.137е и чл.140, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 24.02.2010
г. около 16:20 часа в с.Деков управлява мотопед „П.” без да представи
свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, без поставена
защитна каска и без мотопедът да е регистриран по надлежния ред.
Жалбоподателят е подписал акта, като не е
написал обяснения или възражения, и е получил екземпляр от последния.
Актът е съставен в присъствието на И.Д.,
който се е подписал в АУАН в качеството на свидетел.
Жалбоподателят не оспорва компетентността
на актосъставителя и на наказващия орган. Служебно известно на съда е, че
актосъставителят, който е полицейски инспектор в структурно звено „Пътен
контрол”, е сред лицата, определени да съставят актове по ЗДвП, а началниците
на РУ на МВР имат правото да издават наказателни постановления – това се
установява и от приложената на л.6 и л.7 от делото заповед на министъра на
вътрешните работи №І-з-993/04.06.2009 г. – поради което съдът приема, че актът
е съставен от оправомощено длъжностно лице и наказателното постановление е
издадено от компетентен орган.
Жалбоподателят се явява в съдебно
заседание и дава обяснения, според които признава, че е допуснал нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но твърди, че просто е искал да изпробва мотопеда и по
тази причина се качил на него и го управлявал няколко метра. Версията му се
потвърждава от свидетеля Г.К. – собственик на нерегистрирания към онзи момент
мотопед.
Свидетелите М.И. и И.Д. потвърждават
отразените в акта констатации. От разпита им се установява, че жалбоподателят и
на тях казал, че само пробвал моторчето, но така също се изяснява, че след като
последният бил спрян за проверка, се държал арогантно, като заявил на
полицаите, че другия път ще го гонят, но няма да го стигнат.
Всички разпитани по делото свидетелите
дават добросъвестно показанията си, последните са безпротиворечиви и съответни
на останалия доказателствен материал и съдът им дава вяра.
При така обсъдените доказателства може да
се направят следните изводи:
Жалбоподателят е извършил нарушението по чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДвП. Нарушението на жалбоподателя е доказано по категоричен
начин.
Съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и правилно
наказващият орган е приел, че случаят не е маловажен – видно от самия АУАН, в
случая деецът е бил извършил четири нарушения на ЗДвП при управление на
въпросния мотопед. Нещо повече, поведението спрямо полицаите, което е имал А.
непосредствено след спирането, отегчава отговорността му. Видно от
представената на л.3 от делото декларация, жалбоподателят работи и професията
му е свързана с ежедневно управление на МПС. Последното обстоятелство не би
могло да се цени като смекчаващо отговорността му – след като често му се
налага да управлява МПС, то би следвало да е наясно със закона и да го спазва
стриктно. В приложимата в случая разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
е предвидено наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. Видно от НП, наказващият орган е наложил
глобата в минимален размер, а лишаването от правоуправление – малко под средния
размер. Дори и да се приеме, че нарушението, извършено от жалбоподателя, е с
по-ниска тежест от обичайната за този вид нарушения с оглед подбудите за
извършването му, то в случая не са налице други смекчаващи вината или
отговорността му обстоятелства (не са наведени, нито представени, доказателства
напр. за тежко имотно състояние или семейно положение на А.), които да
обусловят и минимален размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС
(обстоятелството, че жалбоподателят е признал вината си също не следва да се
цени като смекчаващо, тъй като за да е такова, следва да е съпроводено с
искрено разкаяние за извършеното, а от страна на А. не бе изразено никакво
съжаление), напротив, налице са отегчаващи отговорността му обстоятелства,
каквито се явяват арогантното му поведение по време на проверката и броят на
допуснатите нарушения. Ето защо съдът счита, че наказанието по чл.175, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП е правилно определено и не са налице основания за намаляването му.
При този изход на процеса и на основание
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, А. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВСС-София направените по делото разноски от бюджета на
съда в размер на 15,98 лв. (заплатени пътни разноски на свидетеля И.).
Предвид всичко изложено, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №27/10.03.2010
г. на началника на РУ на МВР гр.Белене, В
ЧАСТТА, в която на С.А. ***, ЕГН **********, са наложени на осн. чл.175,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП административните наказания глоба в размера на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДвП – за това, че на 24.02.2010 г. около 16:20 часа в с.Деков,
като водач на МПС управлява мотопед „П.” без последният да е регистриран.
ОСЪЖДА на осн. чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.189, ал.3 от НПК С.А., със сочена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВСС-София деловодни разноски в размер на 15,98лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: