№ 24
гр. Велико Търново, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000328 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № Р-71/ 16.06.2021 г., постановено по т.д. № 35/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, да заплати на ищеца А. С. С., ЕГН ***********, от гр.
София, следните суми: 28 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултата на ПТП от 05.04.2017 г., както и 50 928,32 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за
лечение и пропуснати ползи от получаване на трудово възнаграждение за
периода от 06.04.2017 г. до 14.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 06.04.2017 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 4 157,13 лева – разноски по делото; ОСЪДИЛ е ответника да заплати
на адвокат М.М. от АК – гр. София адвокатско възнаграждение в размер на
1
2 897,85 лева за оказаната безплатна правна помощ по делото на ищеца.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника гл. юрисконсулт М.М., е подал въззивна жалба. Оплакването е
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат
се доводи за неговата немотивираност, необоснованост и постановяването му
в нарушение на материалния, и на процесуалния закон. Твърди се, че за
процесното ПТП е приложим новият КЗ, а не отмененият такъв, както е приел
съда. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да
отмени обжалвания съдебен акт и отхвърли предявените искове, ведно със
законните последици. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 1389/ 07.02.2020 г., от ищеца А. С. С., ЕГН ***********, от гр. София, чрез
пълномощника адвокат М. от АК – гр. София, срещу ответника
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София. В исковата молба ищецът твърди, че на 05.04.2017 г., на път ІІ-53, км.
47+900, пътувайки на задната седалка, с поставен обезопасителен колан, в лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № С 37****, управляван от А. С. Б., с
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното застрахователно дружество, претърпял ПТП, при което получил
множество травми, а имено: охлузна рана на лявата коленна става;
кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на лявата раменна става и
външния край на лявата ключица в тилната област на главата, и на двете
коленни стави; оплаквания от болки при движение в лявата коленна става;
субективни оплаквания от главоболие и виене на свят; данни за
2
инкогруентност и импресионна фрактура със светла компонента на лявата
коленна става; мозъчно сътресение с липса на спомен за случилото се. На
ищеца се е наложило престой в лечебно заведение във връзка с получените
травми и за рехабилитация. Вследствие на ПТП и получените увреждания,
ищецът претърпял физически и душевни травми, изразяващи се в болки и
страдания. Ужасът, който изпитал го докарал до шоково състояние, от което
не може да се отърве и до днес. Ищецът твърди, че непрестанно изпитва
болки в главата, вие му се свят и му се гади, като въпреки физиотерапията и
ежедневните упражнения, състоянието му остава непроменено. Твърди, че
инцидентът се отразил по негативен начин и върху неговите близки. Наред с
неимуществените вреди, ищецът претърпял и имуществени вреди, свързани с
разходи за лечение общо в размер на 4 667,76 лева, както и пропуснати ползи
в размер на 42 111,35 лева от разликата между заплащането на трудово
възнаграждение по два трудови договора и получаваното обезщетение за
времето от 06.04.2017 г. до 14.02.2018 г., когато е ползвал отпуск по болест.
На 24.01.2018 г. ищецът подал пред ответното застрахователно дружество
писмена застрахователна претенция, по която му били заплатени следните
суми: 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 4 667,76 лева –
обезщетени за имуществени вреди, представляващо разходи за лечение, а на
19.07.2018 г. подал допълнителна писмена претенция, по която са му били
заплатени 2 878,85 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващо пропуснати ползи. Ищецът иска от съда да осъди ответника
да му заплати сума в размер на 28 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.04.2017 г. и сума в
размер на 41 182,50 лева, представляваща пропусната полза за периода
06.04.2017 г. до 14.02.2018 г. от разликата между получаваното трудово
възнаграждение по два трудови договора и възнаграждението за отпуск по
болест, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
ПТП – 05.04.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират се
разноските по делото.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 35/
2020 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 15.04.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат М. от АК – гр. София е заявил, че подържа исковата молба, като е
поискал увеличение на иска за обезщетение за имуществени вреди на сумата
3
50 928,32 лева, което изменение е било допуснато от съда. В пледоарията си
по съществото на делото адвокат М. е поискал от съда да уважи исковете,
като в представените писмени бележки е изложил доводи за основателността
им.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете, навеждайки и доводи за съпричиняване от страна на пострадалия
ищец, като е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение,
както и на писмена застрахователна претенция, по която е изплатил на ищеца
следните суми: 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 4 667, 76
лева – обезщетение на имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение; 2 878,85 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи от разликата между полученото обезщетение от НОИ и
онова, което ищецът би получил по единият от двата трудови договора –
основният трудов договор. С молба от 14.04.2021 г. ответникът е поискал от
съда да отхвърли изцяло исковете, като в представената писмена защита е
изложил доводи за неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства, които са приети от съда.
С оглед изясняване механизма на ПТП, съдът е допуснал, по искане на
ищеца, съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението вещото
лице инж. Стефан Иванов Стефанов е отговорило на поставените задачи. В
о.с.з. на 15.04.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното
Заключение, като е отговорило на писмените въпроси на ответника.
Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
Във връзка с установяване на получените увреждания от ищеца, както
и за изясняване направеното възражение за съпричиняване от страна на
ответника, съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н. В. Г. е отговорил на
поставените задачи от ищеца и от ответника. В о.с.з. на 15.04.2021 г. вещото
лице е заявило, че подържа заключението, като е отговорило на уточняващите
писмени въпроси на ответника. Заключението не е било оспорено от страните
и е прието от съда.
За установяване на размера на имуществените вреди, представляващи
4
пропуснати ползи, по искане на ищеца съдът е допуснал извършването на
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. В заключението си вещото лице Р.
В. Б. е отговорило на поставените й задачи, включително и на
допълнителните такива направени от ответника, с отговора на исковата
молба. В о.с.з. на 15.04.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа
заключението си, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.
По искане на ищеца съдът е допуснал до разпит един свидетел.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Тъй като лекият автомобил, с който е било осъществено процесното
ПТП, с дата 05.04.2017 г., е с валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г., което
изрично е признато от ответното застрахователно дружество, въззивният съд
намира, че приложим е новият КЗ и исковете са с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
За да бъдат уважени исковете, следва да са налице предпоставките от
сложния фактически състав на деликтната отговорност, а също така особената
предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция до
застрахователя, както и валидно застрахователно правоотношение.
Наличието на последното, както беше посочено по-горе, не е било
спорно между страните, както и наличието на писмена застрахователна
претенция.
Спорно между страните е наличието на деликт.
Видно от приложеното по делото Постановление от 21.09.2017 г.,
срещу водача на процесния лек автомобил е било образувано ДП ЗМ № 79/
2017 г., което е било прекратено по желание на пострадалите лица.
В заключението си по допуснатата от съда САТЕ вещото лице,
изяснявайки механизма на ПТП е посочило, че причина за настъпването на
ПТП е неправилната преценка на водача на лекия автомобил, който при
настъпилата екстремна пътна ситуация – около 21,00 часа е бил заслепен от
светлините на насрещно движещ се неидентифициран автомобил – е реагирал
късно с органите за управление, предвид скоростта му на движение/която не е
5
била по-висока от граничната за завоя/ и разстоянието до препятствието,
загубвайки ориентация за разположението на автомобила върху пътното
платно.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, което не е
било оспорено, като обективно и приема, че водачът на лекия автомобил е
виновен в извършване на противоправно деяние, нарушавайки разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – задължаваща водачите да контролиран
непрекъснато ПТП, които управляват, което виновно и противоправно деяние
се намира в пряка връзка с получените от ищеца увреждания.
Следователно, налице са всички предпоставки от отговорността на
застрахователя.
Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата от съда СМЕ е,
че на ищеца са били причинени следните телесни увреждания: вътреставно
счупване на лява голямопищялна кост на лява коленна става; травматично
увреждане на вътрешния мениск в лява коленна става; разкъсване на предна
кръстна връзка в лява коленна става; мозъчно сътресение; кръвонасядания
по главата, гръдния кош, по дясна мишница и предмишница, кръвонасядане с
оток по дясно коляно, охлузна рана на ляво коляно с оток, които увреждания
са в пряка причинна връзка с ПТП. Счупването на лява голямопищялна кост
на лява коленна става с разкъсване на предна кръстна връзка в съвкупност и
поотделно е причинило на ищеца трайно затруднение в движението на ляв
долен крайник, като срокът за лечение е около шест месеца. Останалите
травматични увреждания в съвкупност са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, със срок за лечение около 25 дни. В процеса на
лечение и възстановяване е настъпило усложнение, изразяващо се в частична
котрактура в лява коленна става и хипотрофия мускулатурата на ляв крак,
което е удължило възстановителния процес. Вещото лице не е преглеждало
пострадалия ищец и не дава сведения за настоящото му състояние и дали се е
възстановил напълно от травмите.
Тези увреждания са причинили на ищеца страдания и болки, които
представляват неимуществени вреди и подлежат на обезщетение.
Размерът на обезщетението се определя предвид конкретните
обективно съществуващи обстоятелства по делото, изброени примерно в
6
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., които при телесните увреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Травмите, които ищецът е получил на лявата коленна става могат да
бъдат характеризирани като средна телесна повреда, съчетана с лека телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, кръвонасядания, охлузна рана
и отоци. Ищецът е постъпил за болнично лечение на 06.04.2017 г. и е бил
изписан на 10.04.2017 г./5 дни/, като след това е постъпвал за болнично
лечение и рехабилитация в лечебни заведения за следните периоди:
09.05.2017 г. – 12.05.2017 г. /4 дни/; 30.05.2017 г. – 06.06.2017 г. /7 дни/;
26.06.2017 г. – 29.06.2017 г. /4 дни/; 14.12.2017 г. – 21.12.2017 г. /8 дни/, или
общо болничен престой – 28 дни. Тези травми са били придружени с болки и
страдания, особено интензивни непосредствено след ПТП и при
първоначалния болничен престой на ищеца в лечебно заведение, както и след
направената операция на лявото коляно, които болки впоследствие са
отшумели постепенно. В рамките на лечението, ищецът е получил
допълнителни усложнения, изразяващи се според вещото лице в частична
контрактура в лява коленна става и хипотрофия на мускулатурата на ляв крак,
което е удължило възстановителния процес, който е около шест месеца
спрямо средната телесна повреда, което обстоятелство следва да се вземе
предвид при определяне размера на обезщетението. Вследствие на
получените травми временно се е променил начина на живот на пострадалия
ищец, който е бил в отпуск по болест от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г., или
общо 196 дни – малко повече от шест месеца. В о.с.з. вещото лице посочва, че
е правена пластика на връзка и би трябвало коляното да е с възстановени
сухожилия, който извод се приема от въззивния съд и с оглед възрастта на
пострадалия ищец – към момента на ПТП същият е бил на 36 години –
сравнително млада възраст, при която възстановяването протича по-бързо.
Следва да се приеме също така извода на вещото лице, че коляното няма да
бъде като ново, имало е възпалителен процес, който също е оказал влияние,
като според свидетелските показания на Милена Обретенчева, която
съжителства с пострадалия ищец, при физическо натоварване ищецът
изпитвал болки. Също според свидетелските показания на жената, с която
ищецът живее, след операцията на коляното ищецът е бил с поставена шина,
7
която за периода на носенето й е създавала неудобства в бита на ищеца.
Същият е обичал да кара ски, но вече не практикува този спорт, като по този
начин се е изменил обичайният му начин на живот.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
освен посочените по-горе обективни обстоятелства, следва да се вземат
предвид, както икономическите условия в страната към момента на ПТП –
05.04.2017 г., които намират отражение в нивото на застрахователно покритие
– което за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя
на пострадалите лица, така и съдебната практика в подобни случаи.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд приема,
че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25 000
лева, като искът е основателен до този размер, а над него следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се отхвърли и
акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху претендираната
главница над сумата 25 000 лева.
По делото са налице данни, че ответното застрахователно дружество е
изплатило по банковата сметка на ищеца сумата 26 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, поради което въззивният съд намира, че по този начин
застрахователят е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение и затова искът за заплащане на обезщетение в размер на още
28 000 лева е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли изцяло.
Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди:
Видно от заключението по допуснатата от съда СИЕ, което не е било
оспорено от страните и което въззивният съд кредитира като обективно
изготвено е, че ищецът е работил по два трудови договора в периода преди
ПТП с дата 05.04.2017 г. – в „ХЕФТИ МЕТАЛС“ ЕООД по основен трудов
договор и във Фондация „Помощ при ПТП“ по допълнителен трудов договор,
които са били регистрирани в НАП. По отношение на допълнителния трудов
договор, който е бил оспорен от ответника, вещото лице посочва, че: при
извършената справка в счетоводството на фондацията по трудовия договор на
ищеца реално са били изплатени трудови възнаграждения, конкретно
посочени в заключението; размерът на имуществените вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи във връзка с получавано трудово възнаграждение за
8
периода от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г. по двата трудови договора е
35 286,47 лева, както и че фондацията е имала финансовата обезпеченост с
приходи за изплащане трудовото възнаграждение на ищеца. Във връзка с тези
изводи на вещото лице въззивният съд приема, че ищецът е имал сключени
два трудови договора, като оспорването на този с фондацията е
неоснователно.
В заключението си по допуснатата СМЕ вещото лице посочва, че са
били издадени болнични листи за временна нетрудоспособност на
пострадалия ищец за периода от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г., поради което
въззивният съд приема, че отпускът по болест за този период от време се
намира в пряка причинна връзка с получените травми при ПТП, което
обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи.
Периодът след това до 14.02.2018 г., през който ищецът е бил в отпуск по
болест не се намира в пряка причинна връзка с травмите получени при ПТП,
с оглед доказателствата по делото – Медицински протокол на ЛКК при
Медицински център „Невромедикс“, приложен към отговора на исковата
молба и неоспорен от насрещната страна.
Размерът на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
от получаване на трудово възнаграждение, за периода от 06.04.2017 г. до
08.11.2017 г., е общо 35 286,47 лева, от които: нетни възнаграждения по
основния трудов договор в размер на 14 156,34 лева; нетни възнаграждения
по допълнителния трудов договор в размер на 31 692,16 лева. От НОИ е било
изплатено обезщетение за процесния период в размер на 10 562,03 лева.
Въззивният съд приема, че на ищеца са причинени имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата между получаваното
трудово възнаграждение по основния трудов договор преди ПТП и
получаваното от НОИ обезщетение след ПТП за процесния период, тъй като е
налице пряка причинна връзка между ПТП и претендираните вреди – мястото
на работа на ищеца по този трудов договор е гр. Горна Оряховица, а времето
за полагане – 8 часа на ден, като ищецът не е бил в състояние да се придвижва
до местоработата си, с оглед на получените увреждания и усложнението на
здравословното му състояние.
По отношение на претендираните вреди, представляващи пропуснати
9
ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение по
допълнителния трудов договор преди ПТП и получаваното от НОИ
обезщетение след ПТП за процесния период, липсва такава пряка причинна
връзка между ПТП и претендираните вреди, по следните съображения:
Преди ПТП ищецът е съвместявал трудовата си дейност по двата
трудови договора, като е полагал труд по основния трудов договор с
месторабота в гр. Горна Оряховица, по осем часа на ден, пет дни в седмицата,
като ръководител звено, което е видно от приложения по делото трудов
договор. Същевременно от приложения по делото допълнителен трудов
договор се установява, че ищецът е полагал труд по допълнителния трудов
договор с Фондация „Помощ при ПТП“, по един час дневно, в качеството си
на юрисконсулт, като с оглед длъжността която заема ищецът във фондацията
– юрисконсулт, характерът на тази трудова дейност, изразяваща се основно в
даване на правни съвети и изготвяне на книжа – съвместяването на работата
по основното и допълнителното трудово правоотношение в едно населено
място е било обективно възможно.
След ПТП, макар ищецът и да е нямал възможност да полага труд по
основния трудов договор, същият е имал възможност да полага труд по
допълнителния трудов договор, още повече че от направената от въззивния
съд служебна справка в Регистър „Булстат“ се установява, че седалището и
адресът на управление на фондацията се намират в гр. София, район
„Витоша“, ул. „Лъвски рид“ № 3 и съвпадат с постоянния адрес на ищеца.
В заключението си по допуснатата СМЕ вещото лице посочва, че
пострадалият се е придвижвал с помощни средства продължително време,
като придвижването с ляв крак е било силно болезнено, затруднено и
значително ограничено, като въззивният съд приема, че не е могъл да полага
труд по основния трудов договор, но е бил в състояние да си служи с ръцете и
е имал възможност да полага труд по допълнителния трудов договор, за
процесния период от време.
По изложените съображения исковата претенция за вреди,
представляващи пропуснати ползи от разликата между възнаграждението по
допълнителния трудов договор и изплатеното обезщетение, е неоснователна и
следва да се отхвърли.
В изготвената таблица по задача 3 от заключението по СИЕ, поставена
10
от ответника с отговора на исковата молба, вещото лице посочва, че нетните
възнаграждения по основния трудов договор са в размер на 14 156,34 лева, а
полученото обезщетение от НОИ – 10 562,03 лева, като за процесния период
разликата е 3 594,31 лева, която сума представлява вреда – пропусната полза,
намираща се в пряка причинна връзка с ПТП, с която сума ищецът следва да
бъде обезщетен. На ищеца е било изплатено обезщетение от застрахователя в
размер на 2 878,85 лева – пропуснати ползи по основния трудов договор,
поради което тази сума следва да се приспадне от сумата 3 594,31 лева, като
получената сума от 715,46 лева следва да се изплати на ищеца, като за тази
сума искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на писмената
застрахователна претенция – 19.07.2018 г. до окончателното й изплащане. В
тази му обжалвана част първоинстанционното Решение е правилно и следва
да се потвърди. Тъй като съдът е уважил акцесорния иск за мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на ПТП – 05.04.2017 г., решението в
обжалваната част за периода от 05.04.2017 г. до 18.07.2018 г., следва да се
отмени, като неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие
с материалния закон.
Като е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
28 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2017 г. – датата на ПТП, до окончателното изплащане на главницата,
както и иска за имуществени вреди над сумата 715,46 лева до претендираната
сума 50 928,32 лева, или за разликата от 50 212,86 лева, представляваща
пропуснати ползи от получаване на трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2017 г. до окончателното
й изплащане, Великотърновският Окръжен съд е постановил неправилно
Решение, което следва да се отмени, в тези му обжалвани части.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направените искания от страните за
присъждане на разноски и представените списъци, и доказателства за сторени
разноски, пред първата съдебна инстанция на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 34,15
лева, а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете – 891,73 лева,
като по компенсация на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
11
857,58 лева, като решението в частта за разноските, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 4 157,13 лева разноски следва да се
отмени изцяло.
Пред въззивната съдебна инстанция, с оглед уважаване на въззивната
жалба, на жалбоподателя-ответник следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената част, в размер на 2 009,92 лева.
На адвокат М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ на ищеца по делото по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА, съобразно уважената част от исковете, пред първата съдебна
инстанция в размер на 26,27 лева, като първоинстанционното Решение в
частта му за разноските, с която ответникът е осъдил да заплати на адвокат М.
над сумата 26,27 лева до сумата 2 897,85лева, или за разликата от 2 871,58
лева, следва да се отмени, като неправилно. За осъществената безплатна
правна помощ пред въззивната съдебна инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на адвокат М.
следва да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 26,27 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-71/ 16.06.2021 г., постановено по т.д. № 35/
2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните негови части:
в осъдителната част, с която ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София е осъден да заплати на ищеца
А. С. С., ЕГН **********, от гр. София, сумата 28 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяно
ПТП с дата 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2017 г. до окончателното й изплащане; в осъдителната част,
с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над 715,46 лева до
претендираната сума 50 928,32 лева, или за сумата 50 212,86 лева,
представляваща пропуснати ползи от получаване на трудово възнаграждение
за процесния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2017 г. до окончателното й изплащане; в осъдителната част, с която е
уважен акцесорния иск за присъждане на лихва за забава върху сумата 715,46
12
лева за периода от 05.04.2017 г. до 18.07.2018 г.; в частта за разноските, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 4 157,13 лева
направени разноски по делото; в частта за разноските, с която ответникът е
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокат М. от АК – гр. София
разликата над 26,27 лева до сумата 2 897,85лева, или за сумата 2 871,58 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, във
вр. с ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част от иска, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани: изцяло искът срещу
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за сумата 28 000 /двадесет
и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца А.
С. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
ПТП с дата 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на ПТП – 05.04.2017 г. до окончателното й изплащане;
искът срещу ответника за разликата от 50 212,86 /петдесет хиляди двеста и
дванадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева между сумата 715,46 лева
и претендираната сума от 50 928,32 лева, представляваща имуществени вреди
– пропуснати ползи от разликата между полученото обезщетение от НОИ и
получаваното трудово възнаграждение по трудови правоотношения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 05.04.2017 г.
до окончателното й изплащане; акцесорният иск за заплащане лихва за забава
върху главницата от 715,46 лева, представляваща пропусната полза, за
периода от датата на ПТП – 05.04.2017 г. до подаване на писмената
застрахователна претенция – 18.07.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-71/ 16.06.2021 г., постановено по т.д.
№ 35/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, от гр. София, УЛ. *********, да
заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София 1504 и адрес на управление: ул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, разноски в размер на 857,58 /осемстотин петдесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки/ лева по компенсация пред първата съдебна
инстанция и съобразно уважената част на въззивната жалба, разноски в
размер на 2 009,92 /две хиляди и девет лева, и деветдесет и две стотинки/ лева
13
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София 1504 и адрес на управление: ул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, да заплати съобразно уважената част от исковете, на
адвокат М.М. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София, ул.
*********, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ на ищеца по делото, по реда на чл. 38 от ЗА, сумата 26,27 /двадесет и
шест лева, и двадесет и седем стотинки/ лева пред първата съдебна инстанция
и сумата 26,27 /двадесет и шест лева, и двадесет и седем стотинки/ лева пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14