Решение по дело №101/2018 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 109
Дата: 30 юли 2018 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20187270700101
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 30.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     Административен съдия: Кремена Борисова

 

при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова , като разгледа докладваното от административния съдия АД № 101 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗПЗП и  чл. 28, ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

 

 

 

 

Образувано е по депозирана жалба от Г.Н.Р. ***  срещу Заповед № 03-270-РД/30 от 13.04. 2016г. на  Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Шумен,с която е отказано финансиране по Заявление за подпомагане на оспорващата с УНР на кандидата 65804 и ИД№ на проекта 27/06/1/0/01599,по съображения,че кандидатът по подмярка 6.1.“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ не е изпълнил изискванията на чл.5 ал.2 т.3 във вр. с чл.5 ал.15 т.1 от Наредба№14 от 28.05.2015год.,поради което заявлението му е недопустимо за финансиране.

 С жалбата се иска да бъде отменен административния акт като незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се противоречие с разпоредбата на чл.39 от Договора за функциониране на ЕС. Оспорващата счита, че отговоря на изискванията, регламентирани в Наредба №14/28.05.2015г. на МЗХ, като не е налице твърдяното превишение  на СПО за стопанствата, съответно нейното и на съпруга й, над 16 000 евро. Твърди, че имот № 078011 в землището на с. Имренчево не е бил заявяван от съпруга й като ползвана от него земеделска земя и счита, че същият имот не е следвало да бъде включван в икономическото стопанство на съпруга й. Освен това счита, че неправилно е изчислена стойността на цитирания имот, като според нея въпросният имот възлиза на 7085лв. или 3622 евро, а не както е прието от административния орган. Счита, че при правилно определяне на стойността на процесния имот, с площ 5 дка, общата площ на двете стопанства би била в размер на 15 297 евро, поради което и попада в обхвата на разпоредбата на чл.5, ал.15 от Наредба №14/28.05.2015г. С оглед гореизложеното е отправено искане до съда за отмяна на процесния акт като незаконосъобразен.

С решение№2978 от 09.03.2018год.,постановено по А.д.№1138/2017год. по описа на ВАдмС, Върховният административен съд на РБългария отменил постановеното от Шуменския административен съд решение№122/22.12.2016год. по А.д.№159/2016год. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд,при съобразяване мотивите на постановеното решение.

 

 

 

 

 

 

 

 

В съдебно заседание и в писмена защита оспорващата лично и чрез упълномощен адвокат –Ив.И.поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт с присъждане на направените по делото разноски.В допълнение,в представени по делото писмени бележки подробно доразвива доводите си досежно незаконосъобразност на обжалвания административен акт,като излага съображения,че в случая не е налице нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените от оспорващата данни,поради което разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба№14 поначало е неприложима.В срока по чл.25 ал.2 от Наредба№14 оспорващата е представила в отговор на уведомително писмо на ДФЗ досежно допуснати нередовности анкетна карта и формуляри с вх.№1827/24.06.2015год.,съгласно които спорният имот№078011 по плана за земеразделяне на с.Имренчево,представляващ черешова градина с площ 5.001дка , към 24.06.2015год. не е заявяван от съпруга й-ЕТ“Радослав Радославов-2000“ като земеделска площ,което обстоятелство се потвърждава и от регистъра на земеделските стопани,респ. от прил. по делото справка от 02.04.2018год. на ОД“Земеделие“-Шумен.В тази връзка имотът,представляващ черешова градина с площ от 5.001дка  с №078011 в землището на с.Имренчево ,не следва да бъде включван в стопанството на  съпруга на оспорващата ,в качеството му на ЕТ,поради което и съгласно изготвената и приета СИЕ общият икономически размер на земеделските стопанства на оспорващата и съпругът й-едноличен търговец -15 303.11 евро не надвишава допустимия за финансиране размер от 16 000евро СПО,с оглед на което оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

 

 

 

 

Ответникът чрез процесуален представител-юристконсулт М.А.изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения акт като правилен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.В представени по делото писмени бележки подробно доразвива доводите си досежно неоснователност на жалбата,позовавайки се на приложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл.25 ал.2 изр. трето от Наредба№14,съгласно която представените след срока за изправяне на нередовните документи данни и /или документи,както и такива,които не са изрично изискани от РА,какъвто в случая представлявал представения от съпруга на кандидатката за подпомагане Анекс от 05.06.2015г. към договора за наем от 15.08.2014год.,не се вземат предвид при последваща обработка на заявлението.В тази връзка и позовавайки се на изготвената и приета по делото СИЕ,съгласно която размерът на двете стопанства,включващ и процесния имот№078011,наход. се в с.Имренчево,съставляващ черешова градина с площ 5.001дка е в размер на 18 926.34евро,т.е. над допустимия размер от 16 000 евро съгласно чл.5 ал.2 т.3 и чл.5 ал.15 т.1 от Наредба№14 от 28.05.2015год.,обосновава крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед,в каквато връзка отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

По делото не е спорно, че Г.Н.Р.   е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 656804 като земеделски производител и е подала Заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с ИД номер на проекта 27/06/1/0/01599 на 22.07.2015 г. Към заявлението е приложен бизнес-план на кандидата съобразно изискванията на чл. 14 от Наредба № 14/28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Не се спори също така, че кандидатът отговаря на всички условия по чл. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г., с изключение на икономическия размер на стопанството (чл. 5, ал.2, т.3 във вр. с чл.5 ал.15 т.1 ).

 

 

 

 

В заявлението и бизнес-плана си Р. е заявила за подпомагане имоти с обща площ 20.888 дка, от които 6 .000 дка „други-угари“, а останалите площи за отглеждане на костилкови овощни видове-кайсия. След приемането на проекта на осн. чл.25 ал.1 т.1 от чл. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е извършена проверка, в хода на която било установено, че в Регистъра за земеделски производители съпругът на кандидатката има регистрация като едноличен търговец, с дейност обработване на земеделски площи. Установено е, че към 23.02.2015 г. ЕТ “Радослав Радославов-2000“ е обработвал следните имоти, за които не е посочена информация в заявлението за подпомагане: в землището на с. Драгоево, общ. В. Преслав 0.14 дка оранжерийни домати и 33.948 дка винени лозя; в землището на с. Имренчево, общ. В. Преслав 5.001 дка черешова градина.

С писмо №01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. е поискана допълнителна информация от кандидатката, относно правното основание за ползването на горепосочените имоти и отглежданите култури. Писмото било получено от съпруга на Р. на 11.11.2015 г. В отговор, Р. изпратила писмо вх. № 01-270-6500/143#1 от 18.11.2015 г. с приложени към същото писмени доказателства, в т. ч. анкетна карта, подадена от Р.Ж.Р.от 24.06.2015 г., в която не фигурира имот № 32723-078-011 с площ 5.001 дка черешова градина в землището на с. Имренчево.

Същевременно била изискана информация от Общинска служба по земеделие гр. В. Преслав, от която се установява, че горепосоченият имот  е предоставен на ЕТ „Радослав Радославов-2000“ по силата на договор за наем от 15.04.2014 г. с „Пинус“ ЕООД. При проверка в „Регистър на земеделските стопани“ било установено, че на 24.06.2015 г. е актуализирана първоначалната регистрация като земеделски стопанин на ЕТ „Радослав Радославов-2000“ и имот с № 078011 не фигурира в регистъра на земеделските стопани.

С докладна записка изх. № 05-2-270/44 от 22.01.2016 г. директорът на ОД“Земеделие“ гр. Шумен поискал становище от директор на дирекция „Правна“ при ДФ“Земеделие“ гр. София. В същата е посочено, че на осн. чл. 5 ал.2 т.3 във вр. с ал.15 т.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. към първоначалният икономически размер на стопанството на г-жа Р. са добавени 8 135.25 евро СПО, представляващ икономическия размер на стопанството на ЕТ „Радослав Радославов-2000“, в следствие което общия СПО на двете стопанства е 18 919.81 евро, поради което кандидатът не отговаря на изискванията за подпомагане по наредбата и заявлението следва да получи отказ от финансиране. Посочено е също, че по силата на Анекс от 05.06.2015 г. е прекратено действието на Договор за наем от 15.08.2014 г. със страни ЕТ „Радослав Радославов-2000“ с „Пинус“ ЕООД, който е представен от г-н Радославов в ДФ“Земеделие“ гр. Шумен на 20.01.2016 г.

В отговор е изготвено становище изх. № 05-2-270/44 от 18.02.2016г.  от директор на дирекция „Правна“, от което е видно, че представеният анекс за прекратяване на договор за наем не следва да се взема предвид при обработка на заявлението на кандидата Г.Р..

Въз основа на всички материали, съдържащи се в административната преписка е издадена Заповед № 03-270-РД/30 от 13.04. 2016г. на  Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Шумен, с която е отказано финансирано заявлението на Р., на осн. чл.20а ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл.27 ал.1 т.2 във вр. с чл. 25 ал.1 т.4 предл. второ във вр. с чл.5 ал.15 т.1 във вр. с чл.5 ал.2 т.3 от  Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., тъй като общият размер на СПО на кандидата и съпруга й е в размер на 18 919.81 евро, респ. общият размер на СПО е извън рамките между 8 000 и 16 000 евро, визирани в Наредбата.

Недоволна от постановеният отказ, Р. депозирала жалба пред горестоящия административен орган вх. № 01-270-6500/44 от 27.04.2016 г. С писмо рег. № ДА-01-1653/11.07.2016 г. директор на дирекция „Правна“ при Министерство на земеделието и храните гр. София уведомява, че не е налице произнасяне по жалбата на Г.Р..

С оглед гореизложеното и на осн. чл. 129 ал.1 от АПК, жалбите са съединени за разглеждане  в едно общо производство, подведомствено на съда.

Жалбата до Административен съд гр. Шумен е депозирана на 13.06.2016 г., а жалбата до Министъра на земеделието и храните гр. София е постъпила при компетентния орган на 14.05.2016 г. Следователно, съгласно чл.97 ал.1 от АПК горестящият административен орган е следвало да се произнесе в 14 дневен срок от постъпването на жалбата, т. е. до 30.05.2016 г. Срокът за оспорване по съдебен ред, съгл. разпоредбата на чл. 149 ал.1 и ал.3 от АПК е 14-дневен от крайната дата, на която органът е следвало да се произнесе, респ. жалбата, депозирана на 13.06.2016 г. до Административен съд – гр. Шумен е подадена в законоустановеният срок.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира с доверие.От заключението на вещото лице по  СИЕ,назначена от съда при повторното разглеждане на делото,в унисон с указанията на ВАС по отменителното решение се установява,че размерът на общия сбор между стандартните производствени обеми /СПО/ в стопанствата на оспорващата и съпругът й,действащ като ЕТ“Радослав Радославов-2000“ към датата на заявлението за подпомагане по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“-22.07.2015год. се определя общо в размер на 15 303.11евро /от които СПО на Г.Р.-10 786.37 евро и СПО на ЕТ“ Радослав Радославов-2000“-4 516.74евро/ при вариант без включване на имот№078011 в общия сбор и съответно в размер на общо 18 926.34евро /от които СПО на Г.Р.-10  786.37 евро и СПО на ЕТ“ Радослав Радославов-2000“-8 139.97 евро/ при вариант с включване на имот№078011 в общия сбор между оспорващата и съпруга й-едноличен търговец.

 

 

 

 

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

 

 

 

 

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срока по чл. 149, ал.1 и ал.3 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

 

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Шуменския административен съд, намира жалбата за основателна поради следните съображения:

 

 

 

 

Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

 

 

 

 

По силата на чл. 11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство (чл. 11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП). Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я представлява. В нормата на чл. 10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предвидено правомощие за изпълнителния директор да одобрява или отхвърля заявления за подпомагане по схемите и мерките на общата селскостопанска политика, прилагани от РА. Съгласно чл. 11, ал.2 от УП на ДФЗ, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Същото разрешение е разписано и в чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП. Видно от приетата по делото Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. (л.353), изпълнителният директор на фонда е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Изложеното налага извода, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

 

 

 

 

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.

 

 

 

 

В хода на проверката съдът установи допуснато от АО нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на разпоредбата на чл.36 от АПК, което настоящият състав намира за съществено,тъй като АО не е изпълнил задължението си да събере, провери и прецени доказателствата в съвкупност.

В случая административният орган се позовава на анкетна карта вх. № 1827/23.02.2015 г. за регистрация на земеделски производител, подадена от съпруга на оспорващата в качеството му на едноличен търговец – ЕТ“Радослав Радославов – 2000“, в която фигурира имот № 078011 с площ 5.001 дка в землището на с. Имренчево, без да вземе предвид последващата промяна, извършена от едноличния търговец с анкетна карта №1827 от 24.06.2015 г.,ведно с прил. към същата формуляри, с която горепосоченият имот е оттеглен, респ. не фигурира в регистъра на земеделските стопани. Липсват мотиви защо административният орган базира изводите си въз основа на предходно подадена анкетна карта вх. № 1827/23.02.2015 г. за регистрация на земеделски производител, а не зачита извършената промяна с последващата анкетна карта от 24.06.2015 г., която е извършена преди датата на подаването на заявление за подпомагане от оспорващата /22.07.2015 г./ .

Няма спор по делото, а и това се установява от приобщените доказателства, че след подаване на заявление за подпомагане от оспорващата, с писмо №01-270-6500/143 от 10.11.2015 г. е поискана допълнителна информация от кандидатката, относно правното основание за ползването на имоти и отглежданите култури от съпруга й – ЕТ „Радослав Радославов-2000“. В отговор, Р. изпратила писмо вх. № 01-270-6500/143#1 от 18.11.2015 г. с приложени към същото писмени доказателства, в т. ч. анкетна карта,ведно с прил. формуляри, подадена от Р.Ж.Р.от 24.06.2015 г., в която не фигурира имот № 32723-078-011 с площ 5.001 дка, черешова градина в землището на с. Имренчево. Общинска служба по земеделие гр. В. Преслав е предоставила информация, от която се установява, че горепосоченият имот  е предоставен на ЕТ „Радослав Радославов-2000“ по силата на договор за наем от 15.04.2014 г. с „Пинус“ ЕООД. При проверка в „Регистър на земеделските стопани“ било установено, че на 24.06.2015 г. е актуализирана първоначалната регистрация като земеделски стопанин на ЕТ „Радослав Радославов-2000“ и имот с № 078011 не фигурира в регистъра на земеделските стопани.

За да постанови оспореният отказ, административният орган се позовава на договор за наем от 15.04.2014 г. между ЕТ „Радослав Радославов-2000“ и „Пинус“ ЕООД, като липсват мотиви защо не е взета предвид последващата корекция, извършена посредством подадена анкетна карта на 24.06.2016 г. в ОСЗ гр. Велики Преслав.

Административният орган черпи данни именно от регистъра на земеделските стопани, който съдържа официална информация. В случай, че АО е преценил като недостатъчни представените от оспорващата писмени доказателства, следвало е Р. да бъде уведомена, доколкото последната в срок е представила писмени доказателства, в т. ч. анкетна карта на съпруга си, в която не фигурира процесния имот. Фактът, че имотът не е част от стопанството на съпруга на оспорващата се потвърждава и от  представената в настоящото производство справка от 02.04.2018год.,генерирана от регистъра на земеделските стопани,издадена от Областна дирекция „Земеделие“-Шумен,която установява,че към 24.06.2015год. фактите,посочени в анкетната карта и формуляри от м.юни 2015год. са отразени в  регистъра на земеделските стопани и спорния процес имот№078011 по плана за земеразделяне на с.Имренчево не е посочен от съпруга на оспорващата-ЕТ“Радослав Радославов -2000“ като използвана земеделска земя.

Настоящият съдебен състав намира, че изключването на представената анкетна карта №1827/24.06.2015год.,ведно с прил. към същата формуляри противоречи на разпоредбите на чл. 35 и чл.36 от АПК, доколкото крайният извод на АО следва да се формира на база съвкупния доказателствен материал, а не избирателно. В тази връзка е следвало да се извърши преценка, като се съобрази фактът, че оттеглянето на процесния имот от регистъра на земеделските стопани е станало също през м. юни,  преди подаването на заявлението за финансово подпомагане-22.07.2015 г. По този начин АО е подходил изключително формално при издаване на акта, без да изясни фактите и обстоятелствата в съвкупност по конкретния казус и без да прояви необходимата процесуална активност при събиране на относимите доказателства.

Съдът намира, че оспореният акт противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съгласно чл. 5 ал.2 от  Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да отговарят на изброените от т.1 до т. 10 изисквания, в т. ч. да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Именно на това условие АО е счел, че не отговаря кандидата, тъй като съгласно ал.15 т.1 от същата разпоредба, не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът на кандидата физическо лице, на едноличния собственик на капитала на ЕООД или на собственика на предприятието на ЕТ има отделно земеделско стопанство, включително като собственик на ЕТ или ЕООД и/или като притежател на мажоритарен дял в юридическо лице, и общият икономически размер на двете земеделски стопанства надвишава 16 000 евро СПО. В случая е прието, че към началния икономически размер  от 10 786.36 евро на стопанството на оспорващата следва да се прибави стопанството на съпруга й, което възлиза на 8 139.25 евро, поради което съвкупният размер надвишава пределно допустимата стойност по Наредбата от 16 000 евро.

Единственият спорен по делото въпрос е следва ли да бъде включен в стопанството на съпруга на оспорващата в качеството му на ЕТ“Радослав Радославов-2000“ЕООД имот№078011 по плана за земеразделяне на с.Имренчево,представляващ черешова градина с площ 5. 001дка.

Съгласно &1 т. 28 от ДР на  Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. "Стандартен производствен обем" е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение № 1, а съгласно т. 30  "Стопанство" са всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопани единици, които се намират на територията на Република България.От дадената в горецитираната разпоредба легална дефиниция за „Стопанство“ става ясно,че не е достатъчно земеделският стопанин да е собственик или ползвател на земеделска земя или друга единица ,за да бъде включена тя в неговото стопанство,а е необходимо задължително земеделската земя да бъде използвана за селскостопански цели,а не за други дейности.Обстоятелството дали земеделска земя или терени в регулация ще бъдат ползвани за селскостопански дейности задължително се декларира от всеки земеделски стопанин по реда на Наредба№3 от 29.01.1999год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,съгласно чл.5 ал.3 от която регистрираните земеделски стопани представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл.12 ал.2 от Нардеба№5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания актуална информация за дейността си чрез анкетна карта,придружена с анкетни формуляри.Въз основа на така представената информация Областна дирекция „Земеделие“ заверява регистрационната карта на земеделския стопанин до края на срока по изр.първо за следващата стопанска година и издава справка,генерирана от регистъра,за декларираната от него дейност.Съгласно чл.7 ал.1 т.4,регистърът съдържа:използваната земеделска площ с посочване идентификатора на НИ,както и правното основание за нейното ползване съгласно чл.41 ЗПЗП,начин на трайно ползване,отглежданите култури и поливни площи.Следователно,обстоятелството ,дали определен имот следва да бъде включен в стопанството на земеделския стопанин зависи от това дали последният е декларирал същия за извършването на селскостопански дейности съгласно уреденото в Наредба№3,респективно дали имотът е включен в справката,генерирана от регистъра за декларираната от него дейност.

От анкетната карта и анкетните формуляри, подадени от ЕТ “Радослав Радославов-2000“ в ОД“Земеделие“ с вх.№1827/24.06.2015год. е видно,че спорния имот№078011 в землището на с.Имренчево с площ 5.001дка,представляващ черешова градина не е деклариран като използвана земеделска площ.Видно от представената в хода на съдебното производство справка,генерирана от Регистъра на земеделските стопани за декларираната от ЕТ“Радослав Радославов-2000“ дейност,изд. от Областна дирекция „Земеделие“ на 02.04.2018год. / л.16 от делото/ се установява,че към 24.06.2015год. сочените в анкетната карта и формуляри  от м.юни 2015год. използвани земеделски площи са били отразени в регистъра на земеделските стопани и подробно упоменатият по-горе процесен спорен имот не е посочен като използвана земеделска площ от ЕТ“Радослав Радославов-2000“.По делото липсват и не се събраха доказателства,че след 24.06.2015год.,т.е. към датата на подаване на заявлението за подпомагане и на постановяване на оспорвания административен акт едноличният търговец отново е посочил процесния имот като използвана от него земеделска площ.Горното обуславя извода,че спорният имот№078011 в землището на с.Имренчево с площ 5.001дка следва да бъде изключен от стопанството на съпруга на оспорващата-ЕТ“Радослав Радославов-2000“ считано от 24.062015год.-от деня на вписване в регистъра на земеделските стопани на обстоятелствата,заявени с представената в хода на административното производство и в указания от административния орган срок от оспорващата на 18.11.2015год. Анкетна карта№1827/24.06.2018год.,ведно с прил. към същата формуляри,чиято информация се припокрива напълно от представената в хода на настоящото съдебно производство справка от Регистъра на земеделските стопани от 02.04.2018г.,изд. от Областна дирекция „Земеделие“.

 

Позоваването на договор за наем от страна на АО, който според мотивите към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е прекратен е несъобразено със съвкупния материал по делото.Обект на договора за наем от 15.08.20145год. са 11.299дка овощни градини,вкл.и спорния имот.Същите са включени като използвана земеделска земя в анкетната карта и формуляри,депозирани от ЕТ“Радослав Радославов-2000“ през м.февруари 2015год. в срока за ежегодно деклариране на дейността съгласно чл.11 ал.1 от Наредба№3-посочени като 1.1299 хектара череши.В потвърждение на горното е и прил. по делото справка от регистъра на земеделските стопани към 23.02.2015год. изд. от ОД“Земеделие“ на 02.04.2018г. /л.15/. С анекс от 05.06.2015год. действието на договора за наем е прекратено,считано от с.дата.В съответствие с разпоредбите на чл.11 ал.2 и ал.3 от Наредба№3 предвид настъпилите  промени в обстоятелствата по силата на анекса от 05.06.2015год.,в указания  в наредбата едномесечен срок едноличният търговец е подал в ОД“Земеделие“ анкетна карта и формуляри,като е изключил посочените в договора за наем от 15.08.2014год. земеделски земи,включително и спорния имот№078011 в землището на с.Имренчево ,като използвани земеделски площи.Разпоредбата на чл.11 ал.3а от Наредба№3 предвижда задължение на Областната дирекция „Земеделие“ при непълнота или нередовност на представените документи,писмено да уведоми земеделския стопанин в 7-дневен срок от представяне на анкетните карти и формуляри и да му определи срок за отстраняването им не по-дълъг от 30 дни от датата на заявлението за промяна на обстоятелствата.В случая,видно от прил. по делото доказателства,заявената промяна на обстоятелствата е била приета без възражения и е отразена в Регистъра на земеделските стопани на 24.06.2015год.,видно от прил. по делото справка от 02.04.2018г. на ОД“Земеделие“ за дейността на ЕТ“Радослав Радославов-2000“ към 24.06.2015год.Вписването в регистъра на земеделските стопани от 24.06.2015год. е факт,установяващ по безспорен начин предхождащото го съставяне на анекса,следователно ,противно на твърденията на ответната страна досежно несъществуването на анекса към датата на подаване на заявлението за подпомагане,последният има достоверна дата за трети лица от датата на вписването в регистъра-24.06.2015год.,доколкото без представянето на анекса вписването в регистъра не би могло да бъде осъществено.Това е така,тъй като справката за дейността на ЕТ“Радослав Радославов-2000“ към 24.06.2015год. ,изд. от ОД“Земеделие“ на 02.04.2018год. съставлява официален документ,чиято обвързваща материална доказателствена сила не бе оспорена от насрещната страна по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.На първо място, не е съобразена извършената актуализация в регистъра на земеделските стопани от 24.06.2015 г., по силата на която процесният имот с № 078011 с площ от 5.001 дка в землището на с. Имренчево не фигурира.При това положение съдът счита,че  позоваването на договор за наем  от 15.08.2014год. от страна на АО, който според мотивите към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е прекратен като основание за включване на процесния спорен имот в стопанството на едноличния търговец е неоснователно и необосновано ,с оглед доказателствата  по делото.В случая не е зачетена  от страна на АО представената в отговор на уведомително писмо на ОД“Земеделие“ от заявителката с писмен отговор№01-270-6500/143# от 18.11.2015год. Анкетна карта и формуляри с вх.№1827/24.06.2015год.,които имат отношение към извършената корекция в регистъра на земеделските стопани, и на следващо място по преписката липсват доказателства, а и не се твърди, че за изясняване на спорните обстоятелства са извършвани теренни проверки на процесния имот, с цел установяване дали същият се обработва или не. В тежест на административният орган е да докаже, че имот с № 078011 с площ от 5.001 дка в землището на с. Имренчево се обработва от съпруга на оспорващата и е част от стопанството му. Като не е изпълнил това свое задължение, административният орган е постановил отказа си в нарушение на материалният закон и неговата цел.

 

 

 

 

 

 

 

 

С неизвършването на ефективна проверка по заявлението административният орган не е изпълнил и задълженията си, вменени му с чл. 24, §1, б."б" от приложимия в случая Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно последната разпоредба, административните проверки и проверките на място, предвидени в този регламент, се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка на спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или освобождаване от задължения.

Неоснователно е и позоваването на органа на разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба№14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопанства,съгласно която представените след срока данни и /или документи,както и такива,които не са изрично изискани от РА,не се вземат предвид при последваща обработка на заявлението за подпомагане“.Видно от мотивите на оспорената заповед,в депозирания от оспорващата отговор на уведомително писмо №01-270-6500/143 от  10.11.2015год.,с което е поискана от органа допълнителна информация относно правното основание за ползване на декларираните от съпруга на кандидата за подпомагане имоти и за отглежданите култури,не се съдържала информация относно спорния имот№078011,наход. се в землището на с.Имренчево.Тези мотиви на органа са опорочени и необосновани с оглед доказателствата по преписката,доколкото в представената с писмения отговор на оспорващата с вх.№01-270-6500/143# от 18.11.2015год. в срока по чл.25 ал.2 от Наредба№14 Анкетна карта и формуляри с вх.№1827/24.06.2015год. по описа на ОД“Земеделие“ се съдържа явна информация,удостоверяваща,че спорния имот не е включен като използвана земеделска площ.Тази информация се потвърди и от представената по делото справка от Регистъра на земеделските стопани,изд. на 02.04.2018г. от Областна дирекция „Земеделие“,удостоверяваща,че към 24.06.2016год. сочените в анкетната карта и формулярите към нея факти са отразени в регистъра на земеделските стопани и спорния имот не е посочен като използвана земеделска площ от ЕТ“Радослав Радославов-2000“.Предвид горното,не е налице нередовност на документите или непълнота на заявените данни,поради което и разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба№14 в случая е неприложима.Само за прецизност на изложението следва да се отбележи,че дори и да се приеме,че в случая е налице нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни,то следва да се приеме,че същите са преодолени с представянето в срока по чл.25 от наредбата от страна на оспорващата-кандидат за подпомагане на анкетната карта и формулярите към нея в ОД“Земеделие“,съгласно които спорният процесен имот не е заявен като ползвана земеделска площ от страна на съпруга на кандидата-едноличен търговец.Анкетната карта и формулярите към нея  са частни свидетелстващи документи,с които едноличният търговец удостоверява факта,че няма да ползва спорния имот като земеделска площ с достоверна дата-датата на вписването им в регистъра на земеделските стопани-24.06.2015год.,чиято материална доказателствена сила не е оборена в хода на административното и съдебно производство.Предвид гореизложеното,съдът приема,че не е налице нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни,предоставени от оспорващата,с оглед на което разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба№14 в случая е неприложима.При това положение имотът,представляващ черешова градина с площ 5.001дка,съставляващ имот№078011 по плана за земеразделяне на с.Имренчево не следва да бъде включен в стопанството на съпруга на оспорващата в качеството му на ЕТ“Радослав Радославов-2000“.Съгласно заключението на вещото лице по ССИЕ,прието то съда и страните като обективно и компетентно дадено и кореспондиращо със съвкупния доказателствен материал по делото по безспорен начин се установи,че общият икономически размер на земеделските стопанства на оспорващата и нейният съпруг,в качеството му на ЕТ ,без включване на процесния имот е в размер на 15 303.11евро,следователно не надвишава допустимия съгласно чл.5 ал.2 т.3 във вр. чл.5 ал.15 т.1 от Наредба№14 от 28.05.2015год. размер от 16 000евро СПО,поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон.

На следващо място, разпоредбата на чл. 27, ал.1 от наредбата съдържа основания за отказ от финансиране, като в заповедта е цитирана  т. 

 

 

 

 

 

 

 

2 - несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба.  

 

 

 

 

 

 

 

Разпоредбата на т.2 не може да се използва като самостоятелен мотив за отказ поради изключително общата формулировка на текста. Цитирането й следва да е придружено с пояснения за какви цели, дейности и изисквания, определени в наредбата, става въпрос.

 

 

 

 

На практика и хипотезите и на цитираните в заповедта правни норми не са реализирани и поради това те не могат да послужат за правно основание за отказ от финансиране. Разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, не е основание за постановения отказ, т.к. тя посочва единствено основните правомощия на изп. директор на РА.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При издаването на оспорения акт не е спазена и целта на закона и по-специално на някои от основните цели на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - развитие на селските райони чрез подпомагане на млади земеделски стопани, чрез стимулиране на биологичното земеделие и на разнообразяването в селското стопанство. Не са спазени и целите на ЗПЗП и Наредба № 14/28.05.2015 г. за подпомагане на процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства на млади земеделски специалисти, както и развитие на биологичното земеделие.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложеното дотук дава основание да се направи решаващ извод за незаконосъобразност на процесната заповед като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Поради изложеното оспорването на Г.Н.Р.   следва да бъде уважено и Заповед (за отказ) № 03-270-РД/30 от 13.04. 2016г. на  Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Шумен да бъде отменена като незаконосъобразна, и тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от страна на съда, на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на Директора на ОД на ДФЗ гр. Шумен за ново произнасяне по заявлението на оспорващия при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

 

 

 

 

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски по приложения списък, които са своевременно поискани, реално направени и доказани по основание и размер. Следва Областна дирекция на ДФЗ - Шумен да бъде осъдена да заплати на Г.Н.Р.   направените по делото разноски в общ размер на 1 210(хиляда двеста и десет) лева, представляващи внесена държавна такса от 10.00лева, адвокатско възнаграждение от 1000 лева, и внесен депозит за изготвяне на СИЕ в размер на 200 лева.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното, Шуменския административен съд, на основание чл. 172, ал.2, предл. второ и чл. 173, ал.2 от АПК,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед (за отказ) № 03-270-РД/30 от 13.04. 2016г. на  Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Шумен.

 

 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на Директора на Областна дирекция към Държавен фонд "Земеделие" гр. Шумен за ново произнасяне по заявление с ИД № 27/06/1/0/01599 на Г.Н.Р.   в едномесечен срок при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция към Държавен фонд Земеделие гр. Шумен, да заплати в полза на Г.Н.Р. с ЕГН ********** и адрес ***, направените по делото и доказани разноски в размер на 1 210лв.(хиляда двеста и десет лева) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

                                         

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: