РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330108360 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от З. Н. Т., ЕГН **********, срещу Д. Г. Д.,
ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9
000 лв., по договор за паричен заем от *****, 87,72лв.- договорна лихва за
периода от 08.01.2019 г.-01.03.2019г., както и 441,53лв.-обезщетение за
забава за периода 01.03.2019 г. -20.05.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подавне на исковата молба-*******.
Твърди се наличие на договорни отношения между страните, свързани с
предоставяне в заем на парична сума за определен срок. Посочва се, че
падежа е настъпил, но липсва плащане. Договорено е възнаграждение за
ползване на сумата по време на договора в размер от 7%.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника с твърдения, че той е
бил в трайни търговски отношения със **** на ищцата, касаещи продажба на
климатици. Признава факта, че му е бил отпуснат заем, но посочва , че го е
върнал в договорения срок на Н. Т./******/, като това станало пред общи
познати и не е поискал разписка за връщането на заемната сума поради
добрите бизнес отношения.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
1
По своята правна природа договорът за паричен заем представлява
неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито
правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет
на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно
право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното
и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на
следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на
претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора
за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане
на заетата сума – изтичане на уговорения срок.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за заем,
по силата на който ищцата е предала на ответника сума в размер от 9000 лева
на дата *****, както и че е договорена възнаградителна лихва в размер 7%
годишна лихва, като длъжникът е поел задължение да върне сумата в срок до
******.
Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор
за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно
правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може
да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор
или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение №
142/27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.
Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване
от страната, която се позовава на него, поради което ищецът следва да
установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание
договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало
задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.
В случая от представените и приетите по делото писмени доказателства
се установява, че ответникът е получил от ищеца сумата от 9 000 лв. на
2
основание договор за заем/който служи и като разписка/, сключен между
страните, със задължение да върне тази сума, като ответникът е поел и
задължение да изплати 7% годишна лихва . Разписката е издадена от
ответника в качеството му на длъжник и удостоверява, както получаване на
сумата, така и основание, на което последната е предадена от ищеца на
ответника, а именно възникнало заемно правоотношение. От представения по
делото договор се установява волята на страните, доколкото последната
обективира изявление на ответника, че получава от ищеца сумата от 9 000 лв.
в заем.
Самият факт на предаване на сумата, при посочване на основанието, на
което се предава посочената сума, може да обоснове извод, че страните
сключват договор за заем.
Между страните е уговорен и падеж – конкретен срок за изпълнение на
задължението на заемополучателя, а именно-******.
Ответникът не е оспорил истинността, в частност автентичността, на
представената в производството по делото разписка/договор/, поради което и
на основание чл. 180 ГПК последната се ползва с формална доказателствена
сила, която не е оборена и следва да се приеме, че изявлението в разписката
изхожда от лицето, посочено като негов автор и положил подпис върху
документа. Следователно в производството по делото следва да се приеме за
безспорно установено, че ответникът е получил от ищеца сумата от 9 000 лв.
на основание договор за заем.
По така изложените съображения съдът намира за безспорно
установено, че ответникът е получил на *****. сумата от 9 000 лв. в заем от
ищцата в срещу насрещното задължение на длъжника да върне получената
сума при уговорената лихва в уговорения срок, като съотвтетно изискуемост е
настъпила на 1.3.2019г.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за заем
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от
ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. В производството по делото
3
ответникът не установи този правнорелевантен факт, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски, както в исковото така и в обезпечителното производство.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца се следват разноски в размер на сумата от 381,17 лв. за
заплатена държавна такса и заплатена ДТ в обезпечителното производство в
размер на 60 лева. В производството по делото ищецът е представляван на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В полза на упълномощения адвокат се
следва възнаграждение в размер на сумата от 1400 лв. за исковото
производство и 1145 лева за обезпечителното производство на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Д. Г. Д., ЕГН ********** , да
заплати на З. Н. Т., ЕГН **********, сумата от 9 000 лв., по договор за
паричен заем от *****., сумата в размер на 87,72лв., предствляваща
договорна лихва за периода от 08.01.2019 г.-01.03.2019г.; както и 441,53лв.-
обезщетение за забава за периода 01.03.2019 г. -20.05.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подавне на исковата молба-******.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на З. Н. Т., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 441,17 лв. – разноски в
исковото и обезпечителното производство.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. О.Д. сумата от
2545 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
4
представителство по исковото и обезпечителното производтсво.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
5