Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 483 12.07.2019 година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 12 юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
А.
СЕКРЕТАР: ПЕНКА
ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 1183 по описа за
Производството
е образувано по въззивната жалба на Гаранционен фонд – гр. София, подадена чрез
адв. Стоян Марински, против решение № 10 от 19.02.2019 г., постановено по
гр.дело № 323/2018 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което са отхвърля
предявения от Гаранционен Фонд гр.София, представляван заедно от Изпълнителните
директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес:*** 6, адв. дружество „М. и Н.” против
В.Х.В., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 288а, ал. 3 вр. чл. 288,
ал. 12 от КЗ /отм./, чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ за заплащане
на сумата от 10 119.03 /десет хиляди сто и деветнадесет лева и три ст./ лв.,
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120273/106.2013г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд, е неправилно – постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон и е необосновано. Намира, че единственият мотив на съда,
за да отхвърли исковите претенции е, че ищецът не е доказал, че деликтната
отговорност е възникнала във връзка с използването на посоченото в исковата
молба МПС управлявано от ответника – влекач „МАN ТСА
Въззиваемият В.Х.В. изразява становище, че решението е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира за направените
разноски за въззивната инстанция.
Третото
лице – помагач „С.Б.” ЕООД – гр. Благоевград моли да бъде отхвърлена жалбата и
оставено в сила обжалваното решение. Претендира и за направените разноски по
делото.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД вр.чл. 288а, ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./, чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането
/КЗ/.
Ищецът Гаранционен
Фонд гр.София твърди в исковата молба, че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1,
от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на
Република Германия по щета № 120273/10.06.2013г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 10119,03лв. (5173,78 евро) за увреден при ПТП, настъпило на
06.07.2012г. в гр.Бремен, Фон Тюнен Щрасе, Република Германия, лек автомобил
„Мерцедес Е класа" с рег.№ НН-А8 2879, собственост на Н.А.. Твърди се, че
виновен за катастрофата бил ответникът В.Х.В., който управлявайки влекач „МАN
ТСА 18.410" с ДКН СА4703СВ, собственост на „С.Б.“ ЕООД с ЕИК *********,
при извършване на маневра за завой на ляво, не е съобразил страничното
разстояние с правомерно паркирания от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес
Е класа“ с рег.№ НН-А8 2879 и го ударил, като така причинил процесното ПТП.
Твърди се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл.
461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С Регресна покана №
ГФ-РП-62/09.02.2018г. поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен
фонд, но ответникът не погасил задължението си. Молят на основание чл. 45 от ЗЗД
и чл. 288а, ал. З във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.)
сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да
бъде осъден В.Х.В. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 10119,03лв
(десет хиляди сто и деветнадесет лева и 3 ст.), представляваща възстановеното
от Гаранционен фонд по щета № 120273/10.06.2013. обезщетение ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК, ответникът В.Х.В., чрез адв. М.М.Т. ***, оспорва изцяло предявеният иск
както по основание, така и по размер и счита, че същият е неоснователен по
съображения посочени в отговора. Прави възражение за настъпила погасителна
давност.
С Определение в з.з.
от 01.06.2018г. първоинстанционния съд е конституирал като трето лице - помагач
в процеса „С.-Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. Благоевград, ул. Отец Паисий №2, ет.3, представлявано от управителя И.Х.Б.,
на страната на ответника. В срока за отговор, чрез адв. Е.Ч. ***, оспорват
изцяло предявения иск както по основание, така и по размер и считат, че същият
е неоснователен по съображения посочени в отговора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило
на територията на Република България, на територията на друга държава членка на
ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12
от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12
и 14 от КЗ.
Разпоредбата на чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният фонд да
предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била
обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност"
- арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./. За да бъде уважен
предявения иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията
на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС
без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, причинени щети на
увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и
нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и
полза на увредения. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои
правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, че
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, включително и възражението
си за изтекла давност.
В случая е
безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е възстановил по щета №
120273/10.06.2013г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република
Германия обезщетение за имуществени вреди в размер на 10119,03лв. (5173,78
евро).
Безспорно е, че към
датата на ПТП - 06.07.2012г., влекач „МАN ТСА 18.410" с ДКН СА4703СВ,
собственост на „С.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* е бил без задължителна застраховка
"Гражданска отговорност".
От приложените към
исковата молба писмени доказателства и приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, безспорно се установява, че с противоправното си поведение
ответникът В.Х.В., ЕГН **********, е причинил пътно-транспортно произшествие
(ПТП), от което са настъпили имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Е
класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А.. Водачът В.Х.В.,
управлявайки влекач „МАИ Т6А 18.410" с рег. № СА 4703 СВ, собственост на
„С.Б." ЕООД, при извършване на маневра за завой на ляво, несъобразява
страничното разстояние с правомерно паркирания от дясната му страна лек
автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879 и го удря, като
причинява процесното ПТП с материални щети. Вследствие на ПТП на лек автомобил
„Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, са били увредените следните части
и детайли: преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляво
странично огледало, амортисьори врати.
За отремонтирането
на посочените по-горе части и детайли, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил обезщетение
за имуществени вреди по щета № 120273/10.06.2013 година. Това обстоятелство
изрично се потвърждава и от приетата по делото САТЕ. Видно от заключението на
вещото лице, при осъществяване на описания механизъм на ПТП на съответния
автомобил - „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, е напълно възможно са
бъдат увредени именно частите и детайлите, които са били отремонтирани и за
които НББАЗ/ГФ е изплатил обезщетение, т.е., налице е причинно-следствена
връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания по автомобила,
при извършване на описаната маневра от товарния автомобил и контактуването му с
паркирания процесен лек автомобил.
Повредите по лек
автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А., са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 06.07.2012
година, в град Бремен, Фон Тюнен Щрасе, Република Германия. В тази връзка,
неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за
липсата на причинно-следствена връзка между виновното поведение на В.Х.В. и
настъпилия вредоносен резултат.
Размерът на общата
сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил, съгласно
заключението на вещото лице, е 3456.62 евро без ДДС и 4113.38 евро с 19 % ДДС.
Съгласно чл. 286,
ал. 3 от КЗ, при възникване на вземане към Компенсационния орган от
компенсационен орган в държава членка Компенсационният орган възстановява
пълния размер на платеното от този орган обезщетение, наред с всички
допълнителни и съпътстващи разноски
и такси и
встъпва в правата
на увреденото лице спрямо виновния водач или спрямо неговия
застраховател.
След като чуждият
компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение
са налице и е изплатил обезщетение в посочения размер, то ГФ е длъжен при
отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено
от български автомобил ПТП. Именно затова и самият законодател е предвидил, че
националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл. 285, ал.
6 от КЗ /отм./, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен
размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.
Съгласно чл. 228,
ал. 12 от КЗ /отм./, сега чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението,
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
С оглед цитираните
по-горе разпоредби, на възстановяване от причинителя на ПТП подлежат както
заплатеното обезщетение, така и всички допълнителни и съпътстващи разноски и
такси, извършени във връзка с определянето и изплащането на обезщетението.
В настоящия случай,
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година, сумата от 10119.03 лева
/5173.78 евро/, в която сума, освен стойността на отремонтираните части и
детайли на увредения автомобил, са включени и всички допълнителни и съпътстващи
разноски и такси - разходи за изготвяне на експертиза, разходи за адвокатски
услуги, такса за обработване на щета и т.н. За всеки един от извършените
разходи, включени в общия размер на обезщетението, изплатено от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД по щета № 120273/10.06.2013 година, са представени надлежни писмени
документи, удостоверяващи, както извършването на разхода, така и заплащането
му. Тези писмени доказателства са приети по делото като относими и необходими.
Към момента на
причиняване на ПТП-то - 06.07.2012 година, ответникът е управлявал увреждащото
МПС, в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ /отм./, сега чл. 461 във
вр. с чл. 483 от КЗ - без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност".
От приетите по
делото справки от базата данни на Информационен център към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД от
10.06.2013 година и от 21.06.2013 година, се удостоверява, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие /ПТП/ - 06.07.2012 година, ответникът е
управлявал увреждащото МПС, без за него да има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. С Решение №
161/13.11.2012 г. по т.д.№ 607/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК, се приема, че данните на Информационен център имат официално
оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на
тях документи удостоверяват с
обвързваща доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите
за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност".
В настоящото
производство е ангажирана отговорността на ответника по регресен иск, с оглед
обстоятелството, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, на основание чл. 288а, ал.З във вр. с чл.
288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 3 във вр. с
чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането, видно от приетото по делото
платежно нареждане от 24.06.2013 година, е изплатил на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година,
обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 10119.03 лева /5173.78 евро/,
за увредения от ПТП, настъпило на 06.07.2012 година, лек автомобил „Мерцедес Е
класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А..
Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно т.14 от
Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове
важи общата петгодишна давност, а течението й започва от момента на изплащане
на обезщетенията на правоимащите. Видно от представеното с исковата молба
преводно нареждане от 24.06.2013 година, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил на
НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, по щета №
120273/10.06.2013 година, обезщетение за имуществени вреди в размер общо на
10119.03 лева (десет хиляди сто и деветнадесет лева и три стотинки), за
увредения от ПТП автомобил, настъпило на 06.07.2012 година в град Бремен, Фон
Тюнен Щрасе, Република Германия.
От момента на
плащане на съответното обезщетение, на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, Гаранционен
фонд гр.София е встъпил в правата на
удовлетвореното лице срещу деликвента - настоящ ответник, който е управлявал
МПС, без да има за него действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност". Тъй като се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо
от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при този вид
задължения длъжникът се смята в забава и без покана, тоест от момента на
плащане на съответното обезщетение е започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност. Видно от представеното преводно нареждане, плащането на
сумата от 10119.03 лева е извършено на 24.06.2013 година. Исковата молба е била
изпратена по пощата и е била входирана в регистратурата на Районен съд - Чирпан
24.04.2018 година, т.е., преди изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД за
погасяване по давност на предявеното с нея процесно вземане по чл. 288, ал. 12
от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането, а с предявяването му тази давност е прекъсната (чл. 116, б.
„б" от ЗЗД) и не тече, докато трае настоящият процес относно същото
вземане (чл. 115, ал. 1, 6. „ж" от ЗЗД).
Следва да се
има предвид, че
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, не е застраховател
по смисъла на Кодекса за застраховането, а юридическо лице, създадено по силата
на закон - Закона за застраховането /отменен/, а понастоящем - Кодекса за
застраховането, чиито правомощия са уредени детайлно в закона и Правилника за
устройството и дейността на ГФ. Ето защо, искът, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
не е погасен по давност и всякакви твърдения и оспорвания в тази насока са
абсолютно неоснователни и несъстоятелни.
В настоящия
граждански процес ясно е посочена отговорността на ответника В.Х.В., ЕГН **********
- ответникът е такъв по регресен иск, с оглед обстоятелството, че ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, видно от цитираното по-горе платежно нареждане от 24.06.2013 година, е
изплатил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по
щета № 120273/10.06.2013 година, обезщетение за имуществени вреди, за увредения
от ПТП, настъпило на 06.07.2012 година, в град Бремен, Фон Тюнен Щрасе,
Република Германия, лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879,
собственост на Н.А., и е встъпил в правата на удовлетвореното лице срещу
деликвента - настоящ ответник, който е управлявал МПС, без да има за него
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Правилата, с
които е уредено в кои случаи ГАРАНЦИОНЕН ФОНД изплаща обезщетения и правото му
на регрес, са императивни - Закон за застраховането /отм./, понастоящем Кодекса
за застраховането. С оглед на това обстоятелство, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изпратил
регресна покана с обратна разписка с изх. № ГФ-РП-62/09.02.2018 г. до ответника
В.Х.В. за възстановяване на сумата, изплатена на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година.
Въпреки получаването на регресната покана, ответникът не е погасил задължението
си към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
По безспорен начин,
с платежно нареждане от 24.06.2013 година, е доказан и фактът на плащане от
страна на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на конкретното обезщетение на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година, в
резултат на което същия е встъпил в правата на удовлетвореното лице и напълно
основателно е предявил иск срещу ответника, за да си възстанови изплатените
суми, както и разноските по делото.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че от приетите по делото и събрани в хода на
производството писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е
установено, че исковата претенция на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е основателна. Същата е
доказана и по размер.
Основния спорен
момент в настоящото производство е дали произшествието е настъпило от влекача
или самостоятелно от ремаркето, каквито са възраженията на ответника направени
в първоинстанционното производство. От всички доказателства по делото
категорично е установено, че ПТП-то е било причинено от влекача , товарният
автомобил, който е бил в композиция с прикаченото към него ремарке. Всички
представени и събрани в хода на делото доказателства са в тази насока. От двете
заключения на САТЕ, изслушани по делото се установява механизмът на ПТП,
вредите, характерът им, техния размер, както и причинно-следствената
връзка между вредите и процесното ПТП.
От същите се установява, че ПТП-то е настъпило като ответникът е управлявал
влекача с прикаченото към него ремарке в
една композиция. Безспорно е, че ремаркетата и полуремаркетата се смятат за
превозни средства за целите на застраховането и за тях също следва да има
отделен договор за застраховка „ГО“ .
Ето защо, предявеният
иск е основателен и доказан в пълен размер, така както е предявен, поради което
следва да бъде осъден ответника В.Х.В. да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, исковата сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане.
Въззивният съд
намира, че е неоснователно възражението на ответника, че същият не е бил виновен
за процесното ПТП. При деликтната отговорност, която е гражданска, а не
наказателна, вината се предполага до доказване на противното. Доказването на
противното е в тежест на този, който твърди, че не е виновен. Аргумент от чл.
45, ал. 2 от ЗЗД: „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното." Относно участието на ответника В.Х.В.
в деликтното деяние - не е необходимо това да е установено непременно с присъда
или съдебно решение. За удостоверяване на обстоятелството, че ответникът В.Х.В.
е причинил процесното ПТП са били изготвени по надлежен ред и приложени към исковата
молба официални писмени документи, съставени от длъжностни лица в кръга на
служебните им функции, които пред съда се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила относно отразените в тях факти и обстоятелства. Тези
писмени документи са приети по делото като необходими и относими доказателства.
От приложените
към исковата молба писмени доказателства и приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че с противоправното си
поведение ответникът В.Х.В., е причинил пътно-транспортно произшествие, от
което са настъпили имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Е класа",
с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А.. Водачът В.Х.В., управлявайки влекач
„МАИ Т6А 18.410" с рег. № СА 4703 СВ, собственост на „С.Б." ЕООД, при
извършване на маневра за завой на ляво, несъобразява страничното разстояние с
правомерно паркирания от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес Е
класа", с рег. № НН-А5 2879 и го удря, като причинява процесното ПТП с
материални щети. Вследствие на ПТП на лек автомобил „Мерцедес Е класа", с
рег. № НН-А5 2879, са били увредените следните части и детайли: преден ляв
калник, предна лява врата, задна лява врата, ляво странично огледало,
амортисьори врати.
Предвид гореизложените съображения,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено
друго, с което бъде уважен предявеният иск като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция-основателност на въззивната жалба, съдът намира, че следва да присъди направените разноски по делото от
ищеца за двете съдебни инстанции, които са общо в размер на 1015,14 лв., видно
от представения списък с разноските.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 10 от 19.02.2019 г., постановено по
гр.дело № 323/2018 г. по описа на Чирпанския районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Гаранционен Фонд гр.София, представляван заедно от Изпълнителните директори
Б.М. и С.С., със съдебен адрес:*** 6, адв. дружество „М. и Н.” сумата от 10
119.03 /десет хиляди сто и деветнадесет лева и три ст./ лв., представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120273/106.2013г. обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Гаранционен Фонд гр.София, представляван заедно от Изпълнителните директори
Б.М. и С.С., със съдебен адрес:*** 6, адв. дружество „М. и Н.” сумата 1015.14
лв. /хиляда и петнадесет лева и 14 ст./, представляваща направените разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач „С.-Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, ул. Отец Паисий №2, ет.3, представлявано от управителя И.Х.Б., на
страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: