Решение по дело №1183/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 483                              12.07.2019 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 12 юни                                                  две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                  АТАНАС А.

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1183 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Гаранционен фонд – гр. София, подадена чрез адв. Стоян Марински, против решение № 10 от 19.02.2019 г., постановено по гр.дело № 323/2018 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което са отхвърля предявения от Гаранционен Фонд гр.София, представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес:*** 6, адв. дружество „М. и Н.” против В.Х.В., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 288а, ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ за заплащане на сумата от 10 119.03 /десет хиляди сто и деветнадесет лева и три ст./ лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120273/106.2013г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд, е неправилно – постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Намира, че единственият мотив на съда, за да отхвърли исковите претенции е, че ищецът не е доказал, че деликтната отговорност е възникнала във връзка с използването на посоченото в исковата молба МПС управлявано от ответника – влекач „МАN ТСА 18.410” с ДКН  СА 4703СВ. Освен това счита, че изводите на съда са изцяло неправилни, в разрез с всички събрани по делото доказателства, както и че са вътрешно противоречиви. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика, докладвани в с.з. В обобщение счита, че  нарушението на материалния закон от първоинстанционния съд се изразява в неприлагане на разпоредбите на чл. 45 ЗЗД вр. чл.288а, ал.3 вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, чл.559, ал.3 вр. чл.558, ал.7 от КЗ за заплащане на сумата 10 119,03 лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд обезщетение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и при разрешаване на спора по същество да уважи в пълен размер исковата му претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изпращане. Претендира и направените съдебно -деловодни разноски.

Въззиваемият  В.Х.В. изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира за направените разноски за въззивната инстанция.

Третото лице – помагач „С.Б.” ЕООД – гр. Благоевград моли да бъде отхвърлена жалбата и оставено в сила обжалваното решение. Претендира и за направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр.чл. 288а, ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът Гаранционен Фонд гр.София твърди в исковата молба, че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Германия по щета № 120273/10.06.2013г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 10119,03лв. (5173,78 евро) за увреден при ПТП, настъпило на 06.07.2012г. в гр.Бремен, Фон Тюнен Щрасе, Република Германия, лек автомобил „Мерцедес Е класа" с рег.№ НН-А8 2879, собственост на Н.А.. Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответникът В.Х.В., който управлявайки влекач „МАN ТСА 18.410" с ДКН СА4703СВ, собственост на „С.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, при извършване на маневра за завой на ляво, не е съобразил страничното разстояние с правомерно паркирания от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес Е класа“ с рег.№ НН-А8 2879 и го ударил, като така причинил процесното ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С Регресна покана № ГФ-РП-62/09.02.2018г. поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но ответникът не погасил задължението си. Молят на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а, ал. З във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да бъде осъден В.Х.В. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 10119,03лв (десет хиляди сто и деветнадесет лева и 3 ст.), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120273/10.06.2013. обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът В.Х.В., чрез адв. М.М.Т. ***, оспорва изцяло предявеният иск както по основание, така и по размер и счита, че същият е неоснователен по съображения посочени в отговора. Прави възражение за настъпила погасителна давност.

С Определение в з.з. от 01.06.2018г. първоинстанционния съд е конституирал като трето лице - помагач в процеса „С.-Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. Отец Паисий №2, ет.3, представлявано от управителя И.Х.Б., на страната на ответника. В срока за отговор, чрез адв. Е.Ч. ***, оспорват изцяло предявения иск както по основание, така и по размер и считат, че същият е неоснователен по съображения посочени в отговора.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./,  Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./. За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения.  В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, включително и възражението си за изтекла давност. 

В случая е безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е възстановил по щета № 120273/10.06.2013г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Германия обезщетение за имуществени вреди в размер на 10119,03лв. (5173,78 евро).

Безспорно е, че към датата на ПТП - 06.07.2012г., влекач „МАN ТСА 18.410" с ДКН СА4703СВ, собственост на „С.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* е бил без задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че с противоправното си поведение ответникът В.Х.В., ЕГН **********, е причинил пътно-транспортно произшествие (ПТП), от което са настъпили имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А.. Водачът В.Х.В., управлявайки влекач „МАИ Т6А 18.410" с рег. № СА 4703 СВ, собственост на „С.Б." ЕООД, при извършване на маневра за завой на ляво, несъобразява страничното разстояние с правомерно паркирания от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879 и го удря, като причинява процесното ПТП с материални щети. Вследствие на ПТП на лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, са били увредените следните части и детайли: преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляво странично огледало, амортисьори врати.

За отремонтирането на посочените по-горе части и детайли, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил обезщетение за имуществени вреди по щета № 120273/10.06.2013 година. Това обстоятелство изрично се потвърждава и от приетата по делото САТЕ. Видно от заключението на вещото лице, при осъществяване на описания механизъм на ПТП на съответния автомобил - „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, е напълно възможно са бъдат увредени именно частите и детайлите, които са били отремонтирани и за които НББАЗ/ГФ е изплатил обезщетение, т.е., налице е причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания по автомобила, при извършване на описаната маневра от товарния автомобил и контактуването му с паркирания процесен лек автомобил.

Повредите по лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А., са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 06.07.2012 година, в град Бремен, Фон Тюнен Щрасе, Република Германия. В тази връзка, неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за липсата на причинно-следствена връзка между виновното поведение на В.Х.В. и настъпилия вредоносен резултат.

Размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил, съгласно заключението на вещото лице, е 3456.62 евро без ДДС и 4113.38 евро с 19 % ДДС.

Съгласно чл. 286, ал. 3 от КЗ, при възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски   и  такси  и  встъпва  в  правата  на  увреденото лице  спрямо виновния водач или спрямо неговия застраховател.

След като чуждият компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в посочения размер, то ГФ е длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.

Съгласно чл. 228, ал. 12 от КЗ /отм./, сега чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

С оглед цитираните по-горе разпоредби, на възстановяване от причинителя на ПТП подлежат както заплатеното обезщетение, така и всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси, извършени във връзка с определянето и изплащането на обезщетението.

В настоящия случай, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година, сумата от 10119.03 лева /5173.78 евро/, в която сума, освен стойността на отремонтираните части и детайли на увредения автомобил, са включени и всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси - разходи за изготвяне на експертиза, разходи за адвокатски услуги, такса за обработване на щета и т.н. За всеки един от извършените разходи, включени в общия размер на обезщетението, изплатено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД по щета № 120273/10.06.2013 година, са представени надлежни писмени документи, удостоверяващи, както извършването на разхода, така и заплащането му. Тези писмени доказателства са приети по делото като относими и необходими.

Към момента на причиняване на ПТП-то - 06.07.2012 година, ответникът е управлявал увреждащото МПС, в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ /отм./, сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ - без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

От приетите по делото справки от базата данни на Информационен център към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД от 10.06.2013 година и от 21.06.2013 година, се удостоверява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие /ПТП/ - 06.07.2012 година, ответникът е управлявал увреждащото МПС, без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. С Решение № 161/13.11.2012 г. по т.д.№ 607/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че данните на Информационен център имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи     удостоверяват    с     обвързваща    доказателствена     сила съществуването   и   прекратяването   на   договорите   за   задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

В настоящото производство е ангажирана отговорността на ответника по регресен иск, с оглед обстоятелството, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, на основание чл. 288а, ал.З във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането, видно от приетото по делото платежно нареждане от 24.06.2013 година, е изплатил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година, обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 10119.03 лева /5173.78 евро/, за увредения от ПТП, настъпило на 06.07.2012 година, лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А..

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно т.14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна давност, а течението й започва от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите. Видно от представеното с исковата молба преводно нареждане от 24.06.2013 година, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изплатил на НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, по щета № 120273/10.06.2013 година, обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 10119.03 лева (десет хиляди сто и деветнадесет лева и три стотинки), за увредения от ПТП автомобил, настъпило на 06.07.2012 година в град Бремен, Фон Тюнен Щрасе, Република Германия.

От момента на плащане на съответното обезщетение, на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, Гаранционен фонд гр.София  е встъпил в правата на удовлетвореното лице срещу деликвента - настоящ ответник, който е управлявал МПС, без да има за него действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Тъй като се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при този вид задължения длъжникът се смята в забава и без покана, тоест от момента на плащане на съответното обезщетение е започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност. Видно от представеното преводно нареждане, плащането на сумата от 10119.03 лева е извършено на 24.06.2013 година. Исковата молба е била изпратена по пощата и е била входирана в регистратурата на Районен съд - Чирпан 24.04.2018 година, т.е., преди изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД за погасяване по давност на предявеното с нея процесно вземане по чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, а с предявяването му тази давност е прекъсната (чл. 116, б. „б" от ЗЗД) и не тече, докато трае настоящият процес относно същото вземане (чл. 115, ал. 1, 6. „ж" от ЗЗД).   Следва   да   се   има   предвид,   че   ГАРАНЦИОНЕН   ФОНД,   не  е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането, а юридическо лице, създадено по силата на закон - Закона за застраховането /отменен/, а понастоящем - Кодекса за застраховането, чиито правомощия са уредени детайлно в закона и Правилника за устройството и дейността на ГФ. Ето защо, искът, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не е погасен по давност и всякакви твърдения и оспорвания в тази насока са абсолютно неоснователни и несъстоятелни.

В настоящия граждански процес ясно е посочена отговорността на ответника В.Х.В., ЕГН ********** - ответникът е такъв по регресен иск, с оглед обстоятелството, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, видно от цитираното по-горе платежно нареждане от 24.06.2013 година, е изплатил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година, обезщетение за имуществени вреди, за увредения от ПТП, настъпило на 06.07.2012 година, в град Бремен, Фон Тюнен Щрасе, Република Германия, лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А., и е встъпил в правата на удовлетвореното лице срещу деликвента - настоящ ответник, който е управлявал МПС, без да има за него действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Правилата, с които е уредено в кои случаи ГАРАНЦИОНЕН ФОНД изплаща обезщетения и правото му на регрес, са императивни - Закон за застраховането /отм./, понастоящем Кодекса за застраховането. С оглед на това обстоятелство, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е изпратил регресна покана с обратна разписка с изх. № ГФ-РП-62/09.02.2018 г. до ответника В.Х.В. за възстановяване на сумата, изплатена на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година. Въпреки получаването на регресната покана, ответникът не е погасил задължението си към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.

По безспорен начин, с платежно нареждане от 24.06.2013 година, е доказан и фактът на плащане от страна на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на конкретното обезщетение на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № 120273/10.06.2013 година, в резултат на което същия е встъпил в правата на удовлетвореното лице и напълно основателно е предявил иск срещу ответника, за да си възстанови изплатените суми, както и разноските по делото.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че от приетите по делото и събрани в хода на производството писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че исковата претенция на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е основателна. Същата е доказана и по размер.

Основния спорен момент в настоящото производство е дали произшествието е настъпило от влекача или самостоятелно от ремаркето, каквито са възраженията на ответника направени в първоинстанционното производство. От всички доказателства по делото категорично е установено, че ПТП-то е било причинено от влекача , товарният автомобил, който е бил в композиция с прикаченото към него ремарке. Всички представени и събрани в хода на делото доказателства са в тази насока. От двете заключения на САТЕ, изслушани по делото се установява механизмът на ПТП, вредите, характерът им, техния размер, както и причинно-следствената връзка  между вредите и процесното ПТП. От същите се установява, че ПТП-то е настъпило като ответникът е управлявал влекача с прикаченото към него ремарке  в една композиция. Безспорно е, че ремаркетата и полуремаркетата се смятат за превозни средства за целите на застраховането и за тях също следва да има отделен договор за застраховка „ГО“ .

Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер, така както е предявен, поради което следва да бъде  осъден ответника В.Х.В. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното  й  изплащане.

Въззивният съд намира, че е неоснователно възражението на ответника, че същият не е бил виновен за процесното ПТП. При деликтната отговорност, която е гражданска, а не наказателна, вината се предполага до доказване на противното. Доказването на противното е в тежест на този, който твърди, че не е виновен. Аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД: „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното." Относно участието на ответника В.Х.В. в деликтното деяние - не е необходимо това да е установено непременно с присъда или съдебно решение. За удостоверяване на обстоятелството, че ответникът В.Х.В. е причинил процесното ПТП са били изготвени по надлежен ред и приложени към исковата молба официални писмени документи, съставени от длъжностни лица в кръга на служебните им функции, които пред съда се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно отразените в тях факти и обстоятелства. Тези писмени документи са приети по делото като необходими и относими доказателства. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че с противоправното си поведение ответникът В.Х.В., е причинил пътно-транспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, собственост на Н.А.. Водачът В.Х.В., управлявайки влекач „МАИ Т6А 18.410" с рег. № СА 4703 СВ, собственост на „С.Б." ЕООД, при извършване на маневра за завой на ляво, несъобразява страничното разстояние с правомерно паркирания от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879 и го удря, като причинява процесното ПТП с материални щети. Вследствие на ПТП на лек автомобил „Мерцедес Е класа", с рег. № НН-А5 2879, са били увредените следните части и детайли: преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляво странично огледало, амортисьори врати.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което бъде уважен предявеният иск като основателен и доказан. 

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция-основателност на въззивната жалба, съдът намира, че следва да  присъди направените разноски по делото от ищеца за двете съдебни инстанции, които са общо в размер на 1015,14 лв., видно от представения списък с разноските.   

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 10 от 19.02.2019 г., постановено по гр.дело № 323/2018 г. по описа на Чирпанския районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен Фонд гр.София, представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес:*** 6, адв. дружество „М. и Н.” сумата от 10 119.03 /десет хиляди сто и деветнадесет лева и три ст./ лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120273/106.2013г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен Фонд гр.София, представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес:*** 6, адв. дружество „М. и Н.” сумата 1015.14 лв. /хиляда и петнадесет лева и 14 ст./, представляваща направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „С.-Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. Отец Паисий №2, ет.3, представлявано от управителя И.Х.Б., на страната на ответника.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: