и за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 28/16.03.2006 г., постановено по НАХД № 101/2005 г., Крумовградският районен съд е признал за виновен ВЕНЦИСЛАВ КОЛЕВ ИВАНОВ, роден на 22 .11. 1976 год. в гр. Крумовград, живущ в същия град, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно -специално образование, магазинер при ЕТ " Шен - 1", с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 29.11.2003 год. в с. Вранско, общ. Крумовград, на път II - 59 - 30 км. и 400 м. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка " БМВ 318" с ДК № К 5146 АК, негова собственост, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Никола Димитров Николов, с ЕГН **********, от гр. Крумовград, изразяваща се в открито счупване на лявата тилна кост, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, контузия на мозъка и аспирационна пневмония, проявила се с остра дихателна недостатъчност и довели да разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а , ал.1, буква " а ", във връзка с чл. 343, ал. 1, буква " б ", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 343а , ал.1, буква " а ", във връзка с чл. 343, ал. 1, буква " б ", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 600 (шестотин) лева. На основание чл. 343 г, във връзка с чл. 343а , ал.1, буква " а ", във връзка с чл. 343, ал. 1, буква " б ", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 78а от НК съдът е наложил на ВЕНЦИСЛАВ КОЛЕВ ИВАНОВ, с ЕГН ********** административÝо наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, считано от влизане на решението в сила и е осъдил ВЕНЦИСЛАВ КОЛЕВ ИВАНОВ да заплати по сметка на Крумовградския районен съд направените разноски по делото в размер на 516 (петстотин и шестнадесет) лева, както и 3 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Венцислав Колев Иванов, който го атакува като неправилно. В жалбата се сочи, че постановеното решение е незаконосъобразно - необосновано и несправедливо, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, както и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, не доказвали, а напротив опровергавали обвинението, по което обвиняемият е признат за виновен. Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново такова , с което да го оправдае. Алтернативно моли, ако се приеме, че на предварителното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права, на основание чл.ЗЗЗ, ал.1, т.1 от НПК съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Също така моли, в случай, че няма основания да се уважи така направеното искане, на основание чл.332,т.З НПК във вр. чл. 335, ал.1, т.1 НПК да се измени присъдата, като се намали наказанието. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, представлява се от адв.Белев. Чрез своя защитник адв.Белев, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното решение на Районен съд – Крумовград, което намира за правилно и законосъобразно. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил усилия за събиране на всички необходими и относими доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина. Въз основа на събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка: На 28.11.2003 г. вечерта обвиняемият Иванов, заедно със свидетелите Чанков и Николов се разхождали в гр. Крумовград с лек автомобил "БМВ 318” с ДК № К 5146 АК, собственост на обвиняемия. Автомобилът е бил управляван от свидетеля Никола Николов. Тримата решили да отидат до гр. Кърджали. По пътя преди с. Карамфил спрели по малка нужда, като свидетеля Николов започнал маневра на заден ход, но задната лява гума останала във въздуха и автомобила пропаднал в място където имало зарита тръба, обвиняемия Иванов се ядосал, качил се на мястото на шофьора и подкарал автомобила на заден ход, докато свидетелите Чанков и Николов бутали отпред. След пристигането им в гр. Кърджали обвиняемия казал на свидетеля Николов да кара до психиатричната болница за да види свой приятел, но поради късния час пазача отказал да го извика. След това обикаляли с автомобила в града и след полунощ тръгнали да се връщат към гр. Крумовград. По пътя след гр. Момчилград свидетелят Чанков заспал в автомобила, тъй като бил употребил алкохол. Малко след с. Горна Кула, общ. Крумовград обвиняемият Иванов казал на свидетеля Николов да спре автомобила, за да отиде по нужда, след което му съобщил, че той ще управлява собствения си автомобил. По пътя имало мъгла, времето било влажно. На десен завой, в близост до разклона за с. Вранско, общ. Крумовград обвиняемият Иванов загубил контрол над управлението на автомобила, излезнал вдясно от платното за движение, вследствие на което настъпило пътно-транспортно произшествие, като автомобила се е обърнал в посока гр. Момчилград. След произшествието обвиняемият и свидетелят Чанков излезли от автомобила през заднÓта дясна врата. Свидетелят Чанков попитал обвиняемия какво се е случило, като обвиняемия отговорил "Натресохме се". Свидетелят Чанков се обадил по мобилния се телефон на "Бърза помощ", полицията и пожарната в гр. Крумовград. Мястото на произшествието било забелязано от свидетеля Тодор Милев, който прибирайки нощната смяна от рудник" Пчелояд "-с. Звездел , общ. Крумовград забелязал две лица, които му махали. Спрял, и разбирайки за произшествието осветил с фаровете мястото. Пристигнал екип на Бърза помощ-Крумовград, след което пострадалите Николов и Чанков били преведени в МБАЛ " Живот + "- Крумовград, за да им бъде оказана медицинска помощ. Свидетелят Николов е лежал зад автомобила, на няколко метра от автомобила. При качването на пострадалия Николов в линейката е взел участие и обвиняемия. На свидетеля Николов била поставена диагноза "контузио -капитис", "комоцио - церебри" с опасност за живота, свидетеля Чанков бил с "порезни рани по лицето в областта на лявото око", а обвиняемият Венцислав бил без наранявания. В болницата пред свидетелите Иван Вълчев Георгиев и Иван Георгиев Иванов обвиняемият заявил, че автомобила е бил управляван от Никола Николов, като по тази причина е бил съставен акт за установяване на административно нарушение на свидетеля Никола Николов. След два дни, в РПУ – Крумовград, обвиняемият заявил пред свидетелите Иван Георгиев, Иван Иванов и Младен Гинев, че той е управлявал автомобила си към момента на пътно-транспортното произшествие, като е посочил, че след произшествието се е уплашил . От приетото като доказателство по делото заключение по назначената съдебно -медицинска експертиза по писмени данни № 140 / 2003 г., осъществена от експерта д-р Николай Маринов се установява, че на Никола Димитров Николов е било причинено : черепно-мозъчна травма, изразяваща се в открито счупване на лявата тилна кост, разкъсно-контузни рани на главата и шията и контузия на мозъка, довела до развитието на аспирационна пневмония и остра дихателна недостатъчност. Описаните увреждания са получени са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и е възможно да са възникнали при ПТП, за каквото има данни в случая. Откритото счупване на лявата тилна кост представлява нараняване, което прониква в черепната кухина. Контузията на мозъка е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Аспирационната пневмония, проявила се с остра дихателна недостатъчност е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузните рани на главата и шията, към момента на причиняването им, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. От приетото като доказателство по делото заключение по назначената съдебно -медицинска експертиза по писмени данни № 130 / 2003 г, осъществена от експерта д-р Николай Маринов се установява, че на свидетеля Христо Ангелов Чанков са били нанесени увреждания, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и които са причинили болка и страдание, описани в заключението. От приетото като доказателство по делото заключение по назначената съдебно -медицинска експертиза по писмени данни № 12 / 2004 г, осъществена от експерта д-р Николай Маринов, както и от поставените допълнителни задачи се установява, че причинените на Никола Димитров Николов телесни увреждания нямат характерни или специфични белези на такива, получени като водач или като пътник в лек автомобил. Не било възможно по вида, локализацията и тежестта на уврежданията да се определи дали към момента на пътнотранспортното произшествие Николов е бил водач или пътник в автомобила. При претърпяна черепно-мозъчна травма в по-голяма или в по-малка степен била налице амнезия (липса на спомен ) за момента на травмата, както и за времето непосредствено преди и след нея. Претърпяната от Никола Николов тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепа и контузия на мозъка, довела до изпадане в състояние на кома и наложила интензивно лечение и реанимационни мероприятия в продължение на повече от един месец, неминуемо се съпътствували от ретроградна амнезия в определена степен. От приетото като доказателство по делото заключение по назначената съдебно - автотехническа експертиза по писмени данни с вх. № 2143 / 05 .08. 2005 г. на ОСС - Кърджали и с вх. № 50 / 11. 08. 2005 г., на ОСС, ТСО -Крумовград и осъществена от експерта инж. Пенчо Йорданов Стоев, се установява следното : 1. Техническото състояние на лекия автомобил БМВ с ДК № К 51 - 46 АК при ПТП, не може да бъде установено поради степента на деформация на автомобила, неговите възли и агрегати; 2. Механизмът на произшествието е следния: Водача управлявайки автомобила със скорост несъобразена с конкретните път атмосферни условия, е загубил контрол върху автомобила в резултат на което автомобила е напуснал пътното платно и е настъпило ПТП. За настъпилото произшествие от значение е било управляването на автомобил със скорост несъобразена с атмосферните и пътни условия, както и управление след употреба на алкохол; 3.Скоростта на движение на лекия автомобил "БМВ" с ДК № К 51 - 46 АК преди ПТП е възлизала на 73 км/ч; 4. В случая водача е направил опит да извърши спасителна маневра, като е задействал спирачната система, но това е извършено твърде късно . От приетото като доказателство по делото заключение по назначената съдебно -психологична експертиза № 12 / 2004 г., осъществена от експерта Васил Атанасов Казаков се установява, че: 1. Фактическата зрялост на Николай Димитров Николов от гр. Крумовград, ЕГН ********** съответства на възрастта и интелектуално-личностното му развитие. 2. Към момента на настъпване на ПТП Никола Николов е бил в състояние да възприема факти и събития. 3. Психичната му годност да участва в предварителното производство е ограничена. Може да възпроизвежда фактите, които имат значение за делото, но само тези, които са извън обсега на ретроградната амнезия. 4. Освидетелстваният не си спомня начина на настъпване на ПТП и времето на настъпване на ПТП са покрити от ретроградна амнезия. 5. Споменът на Никола Николов, че в нощта на ПТП Венцислав Иванов също е управлявал лекия автомобил не е илюзия на паметта, а е реално отражение на действителността. 6. Изводът от психологическия анализ на материалите по сл. дело № 260 / 2003г. по описа на ОСС - Кърджали ( ТСО - Крумовград ) е че, Никола Димитров Николов от гр. Крумовград, ЕГН ********** не е извършител на пътно-транспортното произшествие на дата 29. 11. 2003 г., като само т. 5 е изключена в съдебното заседание на 02 .02. 2006 г. От приетото като доказателство по делото заключение по назначената съдебно -медицинска експертиза № 260 / 2004г, осъществена от експерта д-р Димитрия Дъгова се установява, че освидетелстваният Никола Димитров Николов е със запазена годност правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за периода преди настъпване на ПТП. Претърпяната черепно-мозъчна травма е довела до загуба на спомен обхващаща събитията непосредствено към момента на ПТП, т. е. същия е развил ретроградна амнезия. В разпита си пред съда д-р Дъгова заявява , че показанията на свидетеля Николов са достоверни до минути преди травмата. Сочи, че свидетеля може да дава достоверни показания. От направената справка в сектор " КАТ - ПП " при РДВР - Кърджали се установява, че Венцислав Колев Иванов, с ЕГН ********** , към момента на настъпване на ПТП е бил правоспособен водач и се води на отчет в КАТ - Кърджали. Изложената фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите Тодор Георгиев, Румен Георгиев, Васил Стайков, Фахри Руфад, Младен Гинев, Иван Иванов, Никола Николов, за обстоятелствата, които лично са възприели, от протокол за оглед от 29. 11. 2003 г. , изготвен от следовател Стефка Каменов, схема на ПТП, фотоалбум за посетено ПТП, медицински документи на Никола Димитров Николов - епикриза, история на заболяването, електроенцефалограма, оперативен протокол, резултати от образно изследване, както и отчасти от обясненията на подсъдимия Иванов. Същият първоначално е помислил, че предницата на колата е сочела в посока гр. Крумовград. Твърди, че двамата с Венцислав са извадили Николай от лявата страна на автомобила, като по-късно е разбрал, че автомобила е бил обърнат с предната страна в посока гр. Кърджали. В допълнителен разпит на свидетеля Чанков в съдебно заседание твърди, че са извадили Никола от предната лява врата. Сочи, че главата на Никола е била между седалките към барчето и скоростния лост. Уточнява, че не знаел дали от предната или от задната страна са извадили Никола, тъй като тогава изобщо не обърнал внимание, нямал очила и не виждал нищо. Съгласно разпоредбата на чл. 414г, ал. 2 от НПК - съдът при разглеждане на делото може да преценява събраните в наказателното производство доказателства и да събира нови доказателства. На досъдебното производство свидетелят първоначално твърди, че са оставили Никола зад задницата на автомобила, а след това в разпит твърди, че са го оставили встрани, от лявата страна на автомобила. От протокола за оглед на местопроизшествие, извършен на 29 .11. 2003 година е видно, че на разстояние 8, 50 м от задната част на автомобила е открито петно кръв с диаметър около 50 см, като петното е до оградната мрежа на гробищата. Св.Чанков твърди също, че е напуснал автомобила през лявата страна зад шофьора, минал зад задницата на автомобила и излязъл на банкета, а на последващ разпит на досъдебното производство твърди, че като е излязъл, той е пресякъл от предната страна на автомобила. Видно от протокола за оглед, задната дясна врата по посока на огледа, зад шофьора, е със счупена ръкохватка и е блокирана, както и че задната част на автомобила е опряна в оградата на гробищния парк. Свидетелските показания на свидетеля Чанков са противоречиви, непоследователни и объркани и съдът ги кредитира частично, като изключва горепосочените показания, освен това съдът взема предвид и обстоятелството, че са близки приятели с обвиняемия Иванов и той се стреми в показанията си да представи фактическа обстановка, която го оневинява. Видно от показанията на свидетеля Младен Николов Гинев дадени на досъдебното производство и прочетени със съгласието на страните в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите Иван Вълчев Георгиев и Иван Георгиев Иванов обвиняемият е заявил, че той е управлявал автомобила. Налице е извънсъдебно признание, възпроизведено от свидетелските показания на посочените свидетели. Преки очевидци към момента на настъпване на ПТП са обвиняемия, свидетеля Чанков и пострадалия Николов. Свидетелят Николов няма спомени за обстоятелствата непосредствено след настъпване на ПТП, тъй като вследствие на претърпяната черепно -мозъчна травма е налице ретроградна амнезия. Същият твърди, че при пътуването от гр. Кърджали към гр. Крумовград, на с. Горна Кула, общ. Крумовград обвиняемият е заявил, че ще управлява автомобила и са се сменили, като автомобила е бил управляван от обвиняемия. От заключението на вещото лице Димитрия Дъгова се установи, че Никола Димитров Николов е със запазена годност правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за периода преди настъпване на ПТП. Претърпяната черепно-мозъчна травма е довела до загуба на спомен обхващаща събитията непосредствено към момента на ПТП, т. е. същия е развил ретроградна амнезия. В разпита си д-р Дъгова заявява, че показанията на свидетеля Николов са достоверни до минути преди травмата. Сочи, че свидетеля може да дава достоверни показания. Съдът съобрази свидетелските показания на свидетелите Гинев, Иванов и Георгиев, от които се установява, че обвиняемият е направил признание пред тях, че е управлявал автомобила при настъпването на пътно-транспортното произшествие. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд досежно противоречивите обяснения на обвиняемия Иванов в частта, в която твърди, че „.. през цялото време седях на задната дясна седалка", "...не съм управлявал автомобила изобщо, ( в показанията си дадени на заседанието на 17 .11. 2005 г. свидетеля Чанков сочи следното : "Преди с. Карамфил спряхме по малка нужда. Никола започна маневра и на заден ход задната лява гума остана във въздуха и автомобила пропадна в мястото където имаше зарита тръба. Венци се ядоса и се качи на мястото на шофьора да подкара автомобила на заден ход с малка газ, който ние с Никола бутахме отпред.") а след гр. Момчилград всички бяха оклюмали и се стреснах чак след удара. Отчасти си спомням, но мисля, че от дясната страна на колата извадихме Николай, като го държах или за краката или за ръцете. Със свидетеля Чанков минахме от дясната врата, като предната част на колата беше насочена към гр. Кърджали...", и че същите са объркани и не кореспондират с останалите доказателства събрани по делото. Вследствие на анализа на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че към момента на настъпване на пътното произшествие автомобила е бил управляван от обвиняемия Иванов. За да направи този извод, съдът съобрази също подробното заключение на вещото лице д-р Казаков, видно от което противоречията в показанията на св.Чанков не се дължат на психичното състояние на свидетеля в момента непосредствено след катастрофата, нито на условията, при които той дава показанията си; според вещото лице те са резултат от отношението на свидетеля към разследваното престъпление, като мотивите за това биха могли да бъдат страх от някого, заинтересованост от изхода на делото, приятелски връзки, вътрешен психологически конфликт и т.н. Що се касае до заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло,в частта им относно твърденията на обв.Венцислав Иванов, то от същото се установява, че даденото на 01.12.2003г. от дееца обяснение на случая с катастрофата, когато прави признания че той е управлявал автомобила, е “разказ за преживяно, а не измислено събитие; разказът бил хронологично последователен, логически свързан, точен, емоционално съзвучен на събитието, реалистичен, уплътнен от началото до края”. Вещото лице обобщава, че в писменото си обяснение, в което прави признание за извършеното от него, обвиняемият е казал истината и това се потвърждавало и от поведението му пред следователя. Според вещото лице деецът е бил овладян от страх и отказвал да отговаря на поставените му въпроси за това кой е бил водач на автомобила по време на катастрофата, държал се опозиционно, отказвал да подпише един от протоколите за разпит. Вещото лице прави извод, че такова поведение не било присъщо на свидетелите, които желаят да кажат истината; че то говорело за страх у дееца да не изпадне в противоречие и да не може да докаже твърденията си. Заключенията на вещите лица Дъгова и Казаков относно способността на пострадалия Николов към момента на настъпване на процесното ПТП да възприема факти и събития, са еднозначни – бил е в състояние да ги възприеме; може да възпроизвежда фактите, които имат значение за делото, но само тези, които са извън обсега на ретроградната амнезия – за периода преди настъпване на ПТП; споменът на Николов, че в нощта на произшествието автомобилът е бил управляван и от обв.Иванов не е илюзия на паметта, а е реално отражение на действителността. Претърпяната черепно-мозъчна травма е довела до загуба на спомен, обхващащ събитията непосредствено към момента на произшествието; загубата на спомени обхваща периода от настъпването на травмата до излизането му от състояние на кома. Впрочем, тези заключения не си противоречат със заключението на в.л. д-р Маринов, видно от което при претърпяна черепно-мозъчна травма в по-голяма или по-малка степен е налице амнезия / липса на спомен/ за момента на травмата, както и за времето непосредствено преди и след нея. Що се касае до направеното в съдебно заседание пред тази инстанция възражение от защитника на обв.Иванов, че заключението на вещото лице Казаков е прието порочно, без да бъде четено, съдът като извърши проверка на материалите по делото, установи, че същото е прието при спазване на правилата на НПК – адв.Белев е поискал от съда да бъдат четено заключението на вещото лице и с протоколно определение от 02.02.2006г. това е сторено, след което адв.Белев е дал становище да се приеме заключението на в.л.Казаков и съдът е чел определение в този смисъл. По отношение на изразеното становище от адв.Белев, че не били приложени разписки за връчване на постановленията за частично прекратяване на наказателното производство, поради което не било ясно дали постановлението е влязло в сила, съдът намира, че действително такива разписки по делото не са приложени, но това не води в никакъв случай до нарушаване на процедурата по частичното прекратяване на производството. Касае се за несъществен пропуск, който не би довел до друго, различно развитие на процеса. При така описаната фактическа обстановка и направените по-горе изводи, настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че следва да се приеме, че обвиняемият Венцислав Колев Иванов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343а , ал.1, б. "а", във връзка с чл. 343, ал. 1, б. " б ", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 29.11.2003 год. в с. Вранско, общ. Крумовград, на път II - 59 - ЗОкм. и 400м. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка " БМВ 318 " с ДК № К 5146АК, негова собс‗веност, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Никола Димитров Николов, с ЕГН **********, от гр. Крумовград, изразяваща се в открито счупване на лявата тилна кост , представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, контузия на мозъка и аспирационна пневмония, проявила се с остра дихателна недостатъчност и довели да разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. Установява се, че обвиняемият е помогнал след настъпването на ПТП при превеждането на пострадалия в автомобила на "Бърза помощ". Водачът не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Безспорно установени са травматичните увреждания на пострадалия Николов, които имат характер на средна телесна повреда. Деянието е осъществено от обвиняемия при форма на вината непредпазливост. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което следва да носи наказателна отговорност .
Като е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца, и предвиждащото се за престъплението наказание, районният съд е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 600лв., и на осн. чл. 343 г, във връзка с чл. 343а , ал.1, буква "а", във връзка с чл. 343, ал. 1, буква " б ", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 78а от НК му е наложил и кумулативно предвиденото административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 ( шест ) месеца, считано от влизането в сила на решението. Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер отговаря на извършеното и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на закона. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на атакуваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отменяването или изменяването му на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдено решение № 28/16.03.2006 г., постановено от Крумовградския районен съд по НАХД № 101 по описа за 2005 на същия съд. Ето защо и на основание, чл.334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/16.03.2006 г., постановено от Крумовградския районен съд по НАХД № 101 по описа за 2005 на същия съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2. |