№ 136097
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110147826 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против А. М. Д., с ЕГН: ********** с
искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 657,90 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен
заем № 674571/26.05.2021 г., 54,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.08.2022 г. до 01.08.2023 г., 39,86 лева, представляваща еднократно начислена на
22.08.2022 г. неустойка за забава, 40 лева, представляваща стойност на разходи за събиране
на вземането за периода от 30.06.2022 г. до 01.08.2023 г.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземанията, представляващи еднократно начислена на 22.08.2022 г. неустойка за забава и
стойност на разходи за събиране на вземането за периода от 30.06.2022 г. до 01.08.2023 г., по
следните съображенията за това са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 09.05.2022 г. по реда на ЗПФУР,
като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от
специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
В т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че сумата от 39,86 лева представлява
еднократно начислена неустойка при допуснати 90 дни забава на плащането и представлява
10 % от остатъка на дължимата по договора сума. В Тарифата за таксите и разходите,
събирани от [фирма] от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми
„Кредирект“ чрез интернет, на която се позовава заявителя и приложена към заявлението, е
предвидено, че при забава от 90 дни за продукт „Потребителски кредит“ се начислява
еднократно сума в размер на 10 % от остатъка на дължимата по договора сума до
цялостното погасяване, както и, че тези разходи са дължими за отлагане на започване на
процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение. Съдът намира, че с
оглед така очертаната цел и основанията, при наличието на които е дължимо процесното
вземане за неустойка, всъщност се касае за предвидена от заемодателя такса с еднократен
характер, начислена в противоречие с чл. 10а ЗПК, предвиждаща възможността кредиторът
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не и да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Дори да се приеме, че това вземане по
1
естеството си представлява неустойка за забава, то същата е начислена в противоречие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава е дължима единствено
законната лихва за забава, като целта на това вземане е да обезпечи кредитора поради
допуснатото неточно във времево отношение изпълнение – забавено такова.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде
отхвърлено и искането по отношение на вземането в размер на сумата от 40 представляваща
такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 30.06.2022 г. до 01.08.2023 г. В
случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и
вземането в размер от 40 лева. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се
начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява
и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част и в съответната част за разноските
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против А. М. Д., с ЕГН: ********** за следните суми: 39,86 лева,
представляваща еднократно начислена на 22.08.2022 г. неустойка за забава и за сумата 40
лева, представляваща стойност на разходи за събиране на вземането за периода от
30.06.2022 г. до 01.08.2023 г., като и за съответната им част от разноските по делото в общ
размер на сумата от 7,56 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2