Решение по дело №9046/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 19.12.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

   ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 9046 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 94344 от 15.04.2019 г. на СРС, ІІ ГК, 168-ми състав по гр.д.№ 22083/2018 г. е  осъден  Г.Ц.М. да заплати на З. „Б.И.” АД  по предявения иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 1323,50лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за вреди, причинени на 16.06.2014год. и за които е образувана щета №14992525000657,  ведно със законната лихва от подаване на исковата молба  02.04.2018год. до изплащането. Осъден е Г.Ц.М.  да заплати на З. „Б.И.” АД  сумата от 785,77лв.- разноски по делото  на основание чл.78, ал.1 ГПК. Отхвърлен е предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 399,49лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 20.03.2015 г. до 20.03.2018 г. като неоснователен.

            Постъпила е въззивна жалба от  Г.Ц.М. - ответник по делото, чрез назначения му особен представител адв. Б.,  в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност  на постановеното от СРС, 168-ми състав решение, с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде изцяло отхвърлен. В жалбата се посочва, че по делото не са приложени доказателства за инцидент между двата автомобила на 20.03.2015год. и няма наложено административно наказание за ответника. Сочи, че размерът на вредите е завишен, като не е отчетена действителната цена на автомобилите. Посочва, че е изтекла и петгодишна давност за погасяване на вземането и която смята, че тече от увреждането.

Въззиваемата страна ЗД ,,Б.И.” АД в отговора на въззивната жалба поддържа, че решението на СРС е законосъобразно и смята, че следва да бъде потвърдено. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноските по делото.  

          Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД ,,Б.И.” АД с искова молба от 02.04.2018г., с която срещу Г.Ц.М.  е предявен иск  с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата 1323,50лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД  за обезщетение за забава върху дължимото обезщетение  и в размер на 399лв. за периода от 20.03.2015 до 20.03.2018год..

        В исковата молба се твърди, че  на 16.06.2014 г. в гр. Пазарджик на ул. „******водачът на МПС „Форд Фокус“, с  peг. №****** и водачът на МПС „Мерцедес“ peг. №******, при разминаване не осигуряват достатъчно разстояние между автомобилите вследствие на което се блъскат един в друг. По отношение на МПС „Форд Фокус“ peг. №****** била сключена имуществена застраховка при ищеца, обективирана в застрахователна полица №Е1314211246990004423, валидна към датата на събитието. Посочва, че при ищеца е образувана щета №14992525000657, по която  е заплатил обезщетение в размер на 2617.00 лева. С изплащането на посоченото обезщетение застрахователят посочва, че е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента, който няма застраховка гражданска отговорност. Поддържа, че до ответника е изпратена покана да заплати доброволно сума в размер на половината от платеното обезщетение предвид съпричиняването в размер на 50% от водача на застрахования при него автомобил, ведно с разходите по ликвидационната преписка, но ответникът не извършил плащане. Претендира и присъждането на обезщетение за забава за периода от 20.03.2015 г. до 20.03.2018 г.

Ответникът Г.Ц.М., чрез назначения особен представител адв. Б.   заявява в отговора на исковата молба, че оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че не се установява по отношение на ответника да е взето административно отношение по повод инцидента и се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да разгледа доводите във връзка с неговата правилност.

Неоснователни са възраженията на въззивника за недоказаност на инцидента, посочен, че е на 20.03.2015год., вместо посочената вярна дата 16.06.2014год. и  протокол за ПТП от същата дата и механизма на настъпване на произшествието и причинените вреди, както и наличието на причинна връзка между ПТП и вредите, а оттам и за неправилно формирани от районния съд изводи за основателност на иска. Настоящия съд намира, че горните обстоятелства са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е установено по делото, че е налице настъпило застрахователно събитие, така както е обективирано в протокол за ПТП № 1453283 от 16.06.2014год.,  съставен от служител на ПП-ОДП Пазарджик, посетил местопроизшествието на място и който съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща формална и материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата, непосредствено възприети от актосъставителя при възприемане от него на самото автопроизшествие или констатирани непосредствено от актосъставителя при огледа, като местоположение на ПТП, участници в него, вид и количество на материални вреди, пътни знаци, маркировка на мястото съгласно трайната практика на ВКС /решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО/. Следователно  настъпило ПТП, механизъм на същото, участници в него и настъпили вреди, до доказване на противното се приемат за установени, тъй като удостоверяването е извършено от длъжностното лице в кръга на неговите правомощия. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. В настоящия случая ответникът не е оспорил протокола за ПТП, както и верността на удостоверените факти, още повече да е провел доказване за оборване на посоченото в протокола за ПТП.

В протокола за ПТП, изрично е отразено в долния десен ъгъл на документа, че е съставен след оглед на място от длъжностно лице - служител на  ПП-ОДП Пазарджик, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма, чрез който установява местоположението на л.а. и  т.а. при удара, при какви обстоятелства е осъществен удара след изявления на двамата водачи, които са и подписали протокола, както и описанието на вредите и които се релевантни и за установяване на посочения механизъм на ПТП.  В тази връзка и приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, потвърждаваща, че описаните в протокола щети по л.а. се намират в причинно-следствена връзка с описаното ПТП, което се е осъществило поради неосигуряване на безопасна странична дистанция при разминаване, водачът на т.а. Мерцедес реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. ФордФокус и които доказателствани източници обсъдени в съвкупност обуславят единствено възможния извод, че описаното в исковата молба автопроизшествие се е осъществило така, както е посочено протокола и  в исковата молба, и в пряка причинна връзка с него са описаните щети по л.а..

От контролните органи е била изготвена скица на местопроизшествието, която е подписана от въззивника без възражение, както и от другия водач, което налага извод, че щетите, нанесени на МПС л.а.Форд Фокус се намират в причинно-следствена връзка с установения механизъм, посочен в  протокол за ПТП  от 16.06.2014год., че удара между двата автомобила е настъпил поради неосигуряване на безопасна дистанция при разминаване и съставлява достатъчна доказателствена основа за формиране на фактическия извод, че автопроизшествието е осъществено, а вредите от него – настъпили при несъобразяване от водача на т.а.  да осигури безопасна дистанция и в нарушение на  ЗДвП. А при установения по делото факт на изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице, собственик на лекия автомобила, съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 КЗ (отм.), която е приложима към момента на настъпване на процесното ПТП и при липса на застраховка гражданска отговорност за водача на т.а. Мерцедес, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Видно от неоспореното заключение на АТЕ, което съдът кредитира, вещото лице е оценило размера на причинените вреди по средни пазарни цени, тъй като това са действителните вреди, т.е. тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар. Размерът на вредите по средни пазарни съгласно АТЕ възлиза на 2966,86лв., но в случая ищецът, като застраховател е заплатил обезщетение в размер на 2617лв. на 16.09.2014год. и претендира от ответника само половината от заплатената сума при признание за съпричиняване на ПТП или от 1323,50лв., както и сумата от 15лв. –за обичайните разноски за определяне на обезщетението. С оглед на което са неоснователни оплакванията както, че размера на вредите е завишен, както и, че за ответника няма наложено административно наказание, което не е задължително, за да се определи механизма на ПТП и наличие на поведение  от ответника, който  при разминаването на превозните средства не е неосигурил безопасна дистанция между тях за разминаването им. Неоснователно е и възражението за погасяване на вземането по давност, тъй като регресното вземане се погасява с петгодишна давност и който тече от момента на изплащане на обезщетението и което е станало на 16.09.2014год. и към датата на завеждане на исковата молба 02.04.2018год. не се явява погасено. Дължимото регресно вземане е в размер на 1325,50лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен за посочената сума.

При тези съображения и при съвпадане на приетите от двете инстанции изводи обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна, но не следва да се присъждат в предвид това, че не е поискано и определено възнаграждение за особения представител и след като пред въззивния съд въззивникът ответник е призован и също така въззиваемата страна не е представлявана  от юрисконсулт, за да се следва определяне на възнаграждение за същия.

Воден от гореизложеното, Софийският  градски съд

                                                Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 94344 от 15.04.2019 г. на СРС, ІІ ГК, 168-ми състав, постановено по гр.д.№ 22083/2018г. в обжалваната осъдителна част.

Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.

              Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2