Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 07.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия,
двадесети състав, в публично заседание,
проведено на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена Иванова
...............……………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00089 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Р.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД със
седалище и адрес на управление: ***, за постановяване на решение, по силата на
което да се признае за установено по отношение на ответника, че към него има
изискуемо вземане на ищеца по заповед № 2110 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2019г., издадена по ч.гр.дело № 4282/2019г.
по описа на ДРС, а именно: 15 505,01 лева, представляваща незаплатени
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на длъжника по
граждански и изпълнителни дела водени от кредитора против абонати на ответника,
по фактури както следва: ** - 900 лв.; *** г. - 1080лв.; *** г. - 960 лв.; ***
г. - 1440 лв.; *** г. - 360 лв.; ***. - 1440 лв.; *** - 1680 лв.; ***. - 600 лв.; *** г. - 240 лв.; ***.
- 780 лв.; *** - 210 лв.; *** г. - 240лв.; *** г. - 600 лв.; *** г. – 480 лв.; ***
г. – 1200 лв; ** г. – 540 лв.; *** г. – 780 лв.; *** г. - 1381.01лв.;
276/17.10.2016 г. – 594 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019 г., до окончателното
плащане.
Едновременно с установителния иск е подаден
и осъдителен за присъждане на сумата 4 720,79 лева - сбор от обезщетението
за забава при изплащане на главните задължения по издадените фактури в размер
на законната лихва, за периода 13.01.2017г. до 13.01.2020г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че
през периода 2012-2017г. ищецът в качеството на адвокат е извършвал текущо
правно обслужване на ответното дружество. По всяко от делата е сключван и
отделен договор за правна защита и съдействие. Изготвяни са и подавани молби за
образуване на граждански и изпълнителни дела, същите са водени до тяхното
приключване. По гражданските дела е следвало да се превеждат сумите по посочена
сметка при образуването им, а по изпълнителните – след постъпване на средства
от изпълнението. Издадени са фактури, по които не са извършвани плащания от
страна на ответника. По издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
постъпило възражение, което обуславя правният интерес от водене на настоящото дело
по главния иск.
Впоследствие с молба вх.№ 10715 от
26.06.2020г. е направено оттегляне на иска по чл.232 ГПК в частта, която се
дължи по изп.дело № 85/2014г. по описа на СИС при ДРС в размер на 240 лева.
Същото е уважено с протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 21.09.2020г. Като необжалвано, същото е влязло в сила.
В законоустановения срок е подаден отговор
на исковата молба. Счита се, че искът е недопустим, респективно неоснователен.
Навеждат се твърдения за опорочена процедура по реда на чл.410 ГПК. Счита се,
че от приложените доказателства не става ясно какви действия е извършвал
ищецът, не е представен писмен отчет съгласно чл.15 от Договор за правна помощ
№ 85/1 от 22.10.2012г. Сами по себе си представените фактури не доказват нищо,
същите са едностранно подписани.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №
2110 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2019г. по
ч.гр.дело № 04282/2019г. по описа на ДРС длъжникът „Водоснабдяване и
канализация Добрич”АД е осъден
да заплати на кредитора М.Р.Г. следните
суми: 15 505,01 лева, представляваща незаплатени адвокатски възнаграждения
за процесуално представителство на длъжника по граждански и изпълнителни дела
водени от кредитора против абонати на ответника, по фактури както следва: ** -
900 лв.; ** г. - 1080лв.; ** г. - 960 лв.; ** г. - 1440 лв.; ** г. - 360 лв.; **
г. - 1440 лв.; ** г. - 1680 лв.; *** г.
- 600 лв.; ** г. - 240 лв.; **. - 780 лв.; ** г. - 210 лв.; ** г. - 240лв.; **
г. - 600 лв.; ** г. – 480 лв.; ** г. – 1200 лв; ** г. – 540 лв.; ** г. – 780
лв.; ** - 1381.01лв.; ** г. – 594 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019 г., до
окончателното плащане; 315,10 лева държавна такса.
С възражение вх.№
24830 от 03.12.2019г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 7437
от 13.01.2020г., по което е образувано гр.дело № 00089/2020г. по описа на ДРС,
кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си по заповедното
производство, както и обективно съединен иск за осъждане на ответника да
заплати сумата 4 720,79 лева, представляваща сбор от обезщетението за
забава при изплащане на главните задължения по издадените фактури в размер на
законната лихва, за периода 13.01.2017г. до 13.01.2020г.
По делото са представени общо 19
броя фактури, издадени от ищеца за вземания по сключения между страните
договор, приложени са писма до
ответника за тяхното осчетоводяване с оглед ползване на данъчен кредит.
Приложени са изготвени от ищцата искови
молби срещу длъжници на ответното дружество, преписки по изпълнителни дела,
образувани от ищцата, срещу длъжници на ответното дружество, включително и
договори за правна защита и съдействие по всяко от тях, както и доклади,
свързани с изпълнение на вземането. Приложен е и рамков договор за текуща
правна помощ № 23 от 30.04.2015г. между страните по делото, по силата на който
ответното дружество възлага на ищцата извършване на текуща правна помощ.
Впоследствие са изискани от ЧСИ Слави Сербезов и СИС към ДРС документи по
преписки, по които ответното дружество не е представило информация.
Допуснати са въпроси по реда на чл.176 ГПК
към представляващите дружеството изпълнителен директор и прокурист, с оглед
възраженията срещу твърденията на ищцата, а именно: Оспорва ли, че по
посочените в исковата молба изпълнителни дела са извършвани действия от страна
на ищеца за предприемане на принудителни изпълнителни действия, както и справки
от съдебните изпълнители?
Изпълнителният директор неоснователно не се
е явил в съдебно заседание, поради което съдът е постановил спрямо него да се
приложи нормата на чл.176, ал.3 ГПК. Спрямо прокуристът искането впоследствие е
оттеглено.
По делото е
допусната ССчЕ, като заключението по същата не е оспорено от страните, а съдът
кредитира като компетентно извършено и безпристрастно. Вещото лице установява,
че размерът на задължението на ответното дружество по извършени адвокатски
услуги по фактури, издадени от ищцата за периода 18.09.2015г. до 17.10.2016г. е
17 124,00 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
26.11.2019г., е в размер на 15 505,01 лева, а към датата на изготвяне на
заключението – 15 265,01 лева. Към същата дата получените чрез прихващане
суми от ищцата са в размер на 1 618,99 лева. След подаване на исковата
молба е извършено прихващане за 103,07 лева и 136,93 лева или общата стойност
на прихващанията е в размер на 1 858,99 лева. Размерът на обезщетението за
забава в изплащане на главните задължения за периода от 13.01.2017г. до
13.01.2020г. е 4 583,74 лева. Всички фактури са включени в дневниците за
продажби и подадените СД към НАП. По отношение на неосчетоводените изпълнителни
дела и заведени граждански дела, са налице доказателства за извършени плащания
по тях. В съдебно заседание на зададени въпроси отговаря по следния начин: В
счетоводството на ответното дружество не всички дела са осчетоводявани, но са
налице по всички от тях доказателства, че са извършвани плащания. Потвърждава,
че в ответното дружество се водят две бази данни: задълженията на всеки абонат
и заведени съдебни дела срещу длъжници, като е налице разминаване между тях.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От представените
доказателства и твърденията на страните съдът намира, че безспорно между
страните са били налице облигационни отношения във връзка със сключени договори
за правно обслужване и съдействие. Спорно между тях е дължимостта на
претендираните от ищеца суми във връзка с наведените възражения за недължимост.
За правното
естество на договора е без значение как страните са го озаглавили и какви
термини са използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си същност
договорът, зависи от естеството на уговорените престации. Страните обаче
разполагат с договорна свобода и сключеният между тях договор може да съдържа
както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за мандат, а
също и елементи за друг уреден в закона или ненаименован договор.
Договорът за правна
услуга от адвокат обикновено съдържа както елементи от договор за изработка
(когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск),
така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да
извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). По договор за
изработка са задълженията на адвоката: да даде консултация по въпроси от
различни правни отрасли или за правния режим на различни имуществени обекти или
дейности, по изработването на договори и други актове с правно значение, както
и откриване, снабдяване, събиране и изработване на документация, необходима или
полезна за извършването на всякакви правни действия. По договор за мандат са
задълженията на адвоката: да действа от името и за сметка на доверителя при
воденето на преговори, сключването на сделки, изпълнението им, участието в
различни правни процедури и др. Независимо от естеството на поетите задължения,
договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго.
С договора за
правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи,
с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи,
които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на
този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му
е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между
страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на
договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от
договора за правно обслужване (ненаименован, рамков по естеството си договор),
като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните
се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за
изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора.
Във връзка с изложеното съдът е указал на
ищеца, че следва неговите твърдения да се докажат при условията на пълно главно
доказване. Указал е на ответника, че не представя никакви доказателства във връзка с
оспорванията си.
В решение № 137 от
25.06.2010г. по т.д. № 888/2009г. на ВКС, ІІ т.о., е посочено, че в чл.9 ЗЗД е закрепен основният принцип
на договорното право - принципът за свобода на договарянето и обвързващата сила
на договорите, който признава на договарящите свободата сами да определят
съдържанието на договорите помежду им и същевременно обявява повелителните
норми на закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо
разпростирането на автономията на волите. Сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със
силата на закон, съгл. чл.20а, ал.1 ЗЗД.
Възражението за
неизпълнение на договора за правна защита и процесуално представителство
настоящият състав приема, че не е релевантно, тъй като в отклонение от общото
правило на договора за поръчка по чл.286 ЗЗД, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги на основание чл.36, ал.1 ЗА. Освен това се налага
извод на неоснователност на възражението, тъй като от събраните доказателства
не се установява забава или недобросъвестно поведение на адвоката при
изпълнението на договора. В тази връзка вещото лице е
категорично на изрично зададен въпрос в съдебно заседание /л.324 от делото/, че
в счетоводството на ответното дружество са осчетоводени само две от процесните фактури,
но са налице писмени доказателства – приложените преписки, от които е видно, че
плащания от страна на длъжниците са налице. Отрицателният факт (липсата на
счетоводно записване при ответника) обаче не съставлява доказателство, а е
липса на доказателство за каквото и да било. На осчетоводяване съгласно чл.4,
ал.1, т.1 ЗСч. е подлежал самият договор за правна защита и
съдействие, тъй като е следвало да бъде извършено текущо начисляване на разход,
произтичащ от сделка и събитие - в случая това е самото сключване на договора
за правна помощ на определена стойност, независимо от момента на получаването
или плащането на паричните средства, т.е. счетоводното отразяване е следвало да
намери още самото сключване на договора. Никой не може да се ползва от собственото
си виновно поведение /в случая нарушение на чл.55 ТЗ по отношение неводене на
счетоводните книги на ответника съобразно закона/, поради което и на това
основание всички възражения в писмения отговор са неоснователни. Освен това
съдът намира, че следва се приложи нормата на чл.176, ал.3 ГПК - Изпълнителният
директор неоснователно не се е явил в съдебно заседание, поради което съдът
приема за безспорно, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите.
На въпроса от кой
момент възниква вземането за възнаграждение за процесуално представителство на
адвоката, следва да се отговори, че възниква с подписването на договор за
процесуално представителство или по разпореждане на съда в случаите, предвидени
в закон, но изискуемостта на това вземане настъпва от момента на изпълнение на
поръчката, доколкото не е уговорено друго. В случая в процесните договори,
сключени между страните, е уговорено, че договореното възнаграждение е платимо:
след постъпване във ВиК на плащания от длъжника или след превод от ЧСИ или ДСИ
на договореното адвокатско възнаграждение. След като се установи безспорно, че
вземането за възнаграждение за процесуално представителство е възникнало при
условията на уговореното в договора за правна защита и съдействие, чийто размер
е точно определен и има срок на плащане, длъжникът е в забава след изтичането
му, а изпълнението на задълженията до този момент не обуславя наличие на
предпоставките за неизпълнен договор от страна на ищеца /решение № 224 от
11.07.2011г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др./. Ако в срока на
изпълнение на договора доверителят констатира неточно изпълнение, той може да
иска разваляне на двустранния договор по реда на чл.87 ЗЗД. По делото се твърди
от ответника наличие на неизпълнение от ищеца, но не се ангажират доказателства
за това, че по време на действието на договорите е правено възражение за
неточно изпълнение, респективно, че са искали разваляне на договора/договорите.
Поради това
предявеният иск за установяване на вземането на изпълнителя по процесните
договори е доказан по основание. Със заявлението по чл.410 ГПК и в
производството по чл.422 вр. чл.415 ГПК ищцата е претендирала сумата
15 505,01 лева, впоследствие е оттеглила иска до размера от 240 лева,
представляващо платено вземане по изп.дело № 85/2014г. по описа на СИС при ДРС
в хода на делото. Според вещото лице задължението на ответното дружество към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.11.2019г., е в размер на
15 505,01 лева, а към датата на устните състезания – 15 265,01 лева.
От изложеното следва, че искът е основателен и по размер до сумата от
15 505,01 лева. С оглед уважаването на главния иск, основателен е и
акцесорния за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 26.11.2019г., до окончателното плащане.
В настоящото производство е предявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, който е самостоятелен иск и след наличие на присъдена главница и отсъствие
на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, няма
пречка тази претенция да се предяви в отделно производство, независимо от
акцесорния й характер /вж. Решение № 50 от 12.03.2010г. по т.д. № 485/2009г.,
ІІ т.о на ВКС и др./.
В конкретния случай, спорният въпрос не е относно
дължимостта на главното вземане, а за мораторна лихва за забава за периода на
неизпълнение на главното парично задължение. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при
неизпълнение на паричното вземане. Това задължение в случая е възникнало от
издаване на процесните фактури, поради което е дължимо за процесния период.
Ищецът претендира сумата от 4 720,79 лева, а според вещото лице дължимият
размер на лихвата е 4 583,74 лева. Съдът намира, че искът следва да се
уважи именно до този размер, като за горницата се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца са дължими разноските в производството по установителния иск и съръзмерно
на уважената част от иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – общо 488,29 лева. На основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съразмерно на отхвърлената
част от иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2,90 лева. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в заповедното производство в
размер на 315,10 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Водим от горното,
съдът :
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че „Водоснабдяване и канализация
Добрич”АД със седалище и адрес на управление: ***, ДЪЛЖИ на М.Р.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, по заповед № 2110 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 27.11.2019г., издадена по ч.гр.дело № 4282/2019г. по описа на
ДРС, сумата 15 505,01 лева
/петнадесет хиляди петстотин и пет лева и една стотинка/, представляваща
незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на
длъжника по граждански и изпълнителни дела, водени от кредитора против абонати
на ответника, за което са издадени фактури както следва: ** 900 лв.; ** -
1080лв.; ** г. - 960 лв.; ** 1440 лв.; ** г. - 360 лв.; ** г. - 1440 лв.; ** г.
- 1680 лв.; *** г. - 600 лв.; ** - 240
лв.; ** г. - 780 лв.; ** г. - 210 лв.; ** г. - 240лв.; *** г. - 600 лв.; ** г.
– 480 лв.; ** г. – 1200 лв; *** г. – 540 лв.; ** г. – 780 лв.; ** г. -
1381.01лв.; ** – 594 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и
канализация Добрич”АД със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ по
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4 583,74 лева /четири хиляди
петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
сбор от обезщетението за забава при изплащане на главните задължения по
издадените фактури в размер на законната лихва, за периода 13.01.2017г. до
13.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 4 583,74 лева
до претендираните 4 720,79 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 488,29 лева
/четиристотин осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща разноските в производството по гр.дело № 00089/2020г. по описа
на ДРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич”АД със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 315,10 лева /триста и петнадесет лева и десет
стотинки/,представляваща разноските в производството по ч.гр.дело №
04282/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация Добрич”АД със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 2,90 лева /два лева и деветдесет
стотинки/, представляваща разноските в производството по гр.дело № 00089/2020г.
по описа на ДРС, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия :