Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 19203 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от И.ЗА Я.И.и Я.Е.(ИЯИЯЕ) към БАН иск срещу П.Б.П. за
осъждането му да заплати сумата от 98 152.85 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане,
представляваща умишлено причинена от ответника имуществена вреда.
Ищецът
твърди, че в периода 01.05.2000 г. - 16.02.2011 г. П.П. заемал длъжността
„ръководител отдел“ във „Финансово-счетоводен отдел“ (ФСО) на ИЯИЯЕ, като
договорът му бил прекратен с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В
периода март 2009 г. - януари 2010 г. ответникът умишлено допуснал и наредил
неправомерно начисляване и изплащане на парични суми за допълнителни трудови
възнаграждения в общ размер на 158 500 лева и по този начин нанесъл
значителни материални щети на ищеца. Допълнителните възнаграждения били
изплащани въз основа на доклади на П. Г. от 17.03.2009 г. - за сумата от
11 000 лева, 14.04.2009 г. - за сумата от 11 000 лева, 12.05.2009 г.
– за сумата от 16 000 лева, 15.06.2009 – за сумата от 14 000 лева,
15.07.2009 г. – 14 000 лева, 14.08.2009 г. – 15 000 лева, 11.09.2009 г.
- 14 500 лева, 14.10.2009 г. - 14 500 лева, 12.11.2009 г. - 14 500
лева, 07.12.2009 г. – 15 500 лева и 22.01.2010 г. – 18 500 лева.
Докладите
от март, април, май, юни и юли 2009 г. по договор № 1835 с ръководител ст. н. с.
ІІ ст. д-р П.Г.били одобрени от директора и ръководителя на ФСО на Института П.П.8.
До номера на партидата на договора в докладите имало добавка на ръка
„Институтски отчисления ИБ“ - собствени средства на института в евро, долари и
лева. Към горепосочените дати салдата по партидата били отрицателни.
В
следващите доклади - от август, септември, октомври, ноември, декември 2009 г. и
януари 2010 г. липсвал подпис на лицето, посочено като негов автор. Номерът на
партидата бил задраскан на ръка и добавена бележка „Институтски отчисления ИБ“.
Партидата собствени средства на Института отново била с отрицателни салда.
Плащанията от нея могли да се извършват само с решение на Директорския съвет, а
в случая такова решение липсвало. Докладите не били утвърдени от директора и
липсвала негова заповед за изплащане на сумите на лицата, посочени в доклада. Върху
докладите имало единствено резолюция „Да“ от ръководителя на ФСО П.П. и били
изпълнени от него въз основа на незаконосъобразното разпореждане, в
противоречие с Вътрешните правила за работната заплата на ИЯИЯЕ.
Ръководителят
на договора П. Г. не бил давал съгласие за изплащане на възнагражденията от
средствата по този договор. П.Б.П., А.И.М., Г.С.Н., Т.П.С., Л.П.И., М.Б.А., М.Ц.П.
и Й.Н.С. получили допълнителните възнаграждения, без да са част от
изследователския колектив на договор 1835, определен със заповед №
114/28.02.2005 г. на директора на ИЯИЯЕ.
Към
датите на плащанията средствата по партидата на договор № 1835 били изчерпани,
а партидата собствени средства на Института - с отрицателни салда.
Допълнителните трудови възнаграждения били изплатени от бюджетната субсидия на
ИЯИЯЕ по разпореждане на ответника като ръководител на ФСО, а по-голямата част
от тях - без утвърждаване от директора на ИЯИЯЕ. Не били спазени изискванията,
приети с Вътрешните правила за работната заплата в ИЯИЯЕ, без да са налице
средства за заплащането на възнагражденията. Като дал горепосочените
разпореждания ответникът грубо нарушил длъжностните си задължения и умишлено
причинил вреда на Института.
По
предявения от П. иск за отмяна на уволнението Институтът предявил насрещен иск
за връщане на сумата от 7 000 лева, получена от ответника недобросъвестно
по доклада от 22.01.2010 г., който бил уважен.
С банков
превод от 12.09.2011 г. бившата счетоводителка А.И.М. върнала доброволно сумата
от 12 000 лева.
С влязло
в сила решение № ІІ-64-130/07.06.2013 г. по гр.д. № 15306/2012 г. по описа на
СРС било уважено възражение на Института за прихващане със сумата от 41 347.15
лева, неправомерно получени от Й.С. допълнителни трудови възнаграждения по
докладите в периода март - декември 2009 г.
Ищецът
моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 98 152.85 лева, умишлена
нанесена от ответника имуществена вреда, ведно със законната лихва от
предявяване на иска - 28.11.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. К. Станиславова, изразява становище
за неоснователност на иска - твърдяното умишлено причиняване на вредата и
неправомерното плащане на сумите, причинната връзка между нарушението на
задълженията на ответника и вредата. Възразява за изтекла погасителна давност.
Третите
лица помагачи на страната на ответника Т.С. не изразява становище по иска.
Третото
лице помагач А.М., чрез адв. М. заявява, че е възстановила сумата от
12 000 лева и е задължала 10 000 лева по докладите за месеците март,
април, май, юни и юли 2009 г. Възразява за погасяване по давност на вземането
за 10 000 лева.
Третите
лица помагачи Г.Н., Л.И., М.А. и М.П. молят искът да се отхвърли като неоснователен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед
изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ, за вреда, причинена умишлено от
работник или служител, отговорността се определя от гражданския закон.
Ищецът
извежда правото си да получи сумата от 98 152.85 лева от неправомерно
разпоредени суми от страна на ответника в полза на лица, които нямали право да
ги получат, с което е нанесъл на ИЯИЯЕ вреда на горепосочената стойност.
В тежест
на ищеца беше да докаже, че ответникът е наредил изплащането на сумата от
98 152.85 лева от сметки на ИЯИЯЕ в нарушение на установените правила за
това, като е съзнавал противоправността на деянието си и е целял или допускал
настъпването на вреди за ищеца.
Не се
спори между страните по делото, че П.Б.П. е заемал длъжността „ръководител
отдел“ във ФСО при ищеца в периода 01.05.2000 г. - 16.02.2011 г., като
задълженията му са били съгласно описаните в длъжностната характеристика от 30.01.2007
г.
Безспорно
е и сключването на договор № FI60-CT-2004-509065 с Европейската
общност, представлявана от Комисията на ЕО, в сила от 18.03.2004 г., финансиран
от безвъзмездна помощ за интеграция, в евро.
Според Вътрешните
правила за работната заплата на ИЯИЯЕ при БАН, утвърдени на 26.05.2008 г.
средствата за работна заплата в Института се осигуряват от отчисления от
бюджета на БАН, съгласно решение на Общото събрание на БАН, с което се
утвърждава и приема бюджета на БАН и неговото разпределение, от собствени
приходи от изследователска и научно-приложна дейност на Института и от други
източници. В чл. 40 от Правилата е предвидено, че на работници и служители,
ангажирани с изпълнение на договорни задачи, се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в съответствие с Правилника за сключване на договори за
научно-приложни проекти (задачи) от постоянните научни звена (ПНЗ) на БАН с
външни възложители, като след издаване на заповед на директора на ИЯИЯЕ за
определяне на колектива за изпълнение на договорните задачи, размерите на възнагражденията
се определят от ръководителя на колектива и се утвърждават от директора на
ИЯИЯЕ.
Със
заповед № 114/28.02.2005 г. на директора на ИЯИЯЕ изпълнението на договор №
1835 е възложено на работен колектив с ръководител ст. н. с. ІІ ст. Д-р П. П. Г.,
н. с. ІІ ст. инж. М.П.П., н. с. ІІ ст. инж. А. Е. С., н. с. ІІ ст. инж. Н.А.Г.,
инж. Б. П.А.и инж. М. А.К.. Според тази заповед при подготовката, разработването,
изпълнението и обслужването на договорната задача по преценка на ръководителя
на договора могат да бъдат привличани и служители от други структурни звена на
Института. Възнагражденията на участниците следвало да се изплатят от ФСО по
доклади на ръководителя на задачата, утвърдени от директора на Института или
негов заместник, в зависимост от количеството и качеството на извършената
работа и в съответствие с финансовите сметки и постъпления по договора.
По
делото са приети като доказателства 11 доклада за периода март 2009 г. – януари
2010 г. от ст. н. с. д-р П. Г. относно изплащане на допълнителни трудови
възнаграждения за посочения период на лица, участвали в разработването и
изпълнението на етапи от договор № 1835 – Severe Accident Research Network (SARNET). Сочи се в доклада, че
средствата са преведени по сметка на ИЯИЯЕ, с добавка с ръкописен почерк,
Институтски отчисления. Видно е, че нито едно от посочените лица не е от
състава на колектива, определен със заповед № 114/28.02.2005 г. Докладите от
март, април, май, юни и юли 2009 г. са подписани от ръководителя на проекта П. Г.,
който потвърждава подписа си при разпита си в съдебното заседание на 06.10.2017
г. Негово било и ръкописното отбелязване „Институтски отчисления“, тъй като
лицата, които не били включени в колектива за изпълнение на задачата не могли
да получат пари от проекта. Свидетелят В. е пояснил, че при необходимост от
материално обезпечаване изпълнението на проекта се правели отчисления в размер
на 5%. В противен случай се отчислявали 10%, които се отделяли във фонд.
Останалата сума била изключителното под разпореждането на ръководителя на
проекта.
Свидетелят
П.Г.обяснява при разпита си и че докладите се обсъждали на директорски съвет.
Допълнителните възнаграждения на лица, различни от тези в състава на колектива
за изпълнението на договора се изплащали от отчисленията, в случай, че са
налице достатъчно средства, информация за което Г. нямал.
Предвид
съдържанието на заповедта от 28.02.2005 г. на директора на ИЯИЯЕ, не е
недопустимо привличане на служители от други структурни звена на Института,
като на тях също да се изплащат възнаграждения.
При
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като
обоснована, компетентна и задълбочено изготвена след извършена проверка в
счетоводството на Института, вещото лице е установило, че процесните
допълнителни възнаграждения са от текуща разплащателна сметка в лева, чрез
която се обслужват сметките на Института в евро и щатски долари. Единствено през
май 2009 г. груповото плащане е извършено от евровата сметка, а всички останали
– от левовата такава.
Партидата
на приходите, разходите и наличните средства по аналитичната партида на договор
№ FI60-CT-2004-509065 се водела
извънсчетоводно, за което му бил представен отчет за приходите и разходите по
проекта. Така вещото лице е установило отрицателно салдо на левовата и еврова
сметки до юни 2009 г., като след юли 2009 г. евровата сметка има положителна
стойност. Що се отнася до собствените парични средства на Института, до август
2009 г. в евровата сметка е имало парични средства, за разлика от непрекъснато
отрицателните салда по левовата и доларова сметки.
При
положение, че е допустимо институтски отчисления от изпълнителски договори да
се правят в размери от 5% до 10% и да се отнасят във фонд на Института, не се
установиха ограничения за превалутирането им. С други думи, ако паричната
единица на договора е еврова, след отчислението тя може да бъде превалутирана и
отнесена в левовата или доларовата сметка на ИЯИЯЕ. Разпореждането с нея е
съобразно вътрешните правила за финансова дисциплина. В този смисъл, прави
впечатление, че докато салдото на евровата сметка по аналитичната партида на
договор № 1835 е отрицателно, салдото по собствените парични средства в евро на
ИЯИЯЕ е положително. И обратно, паралелно с положителния ръст на салдото по
аналитичната партида на процесния договор собствените еврови парични средства
на ИЯИЯЕ придобиват отрицателни стойности.
При така
направените констатации се налага изводът за липса на установена причинната
връзка между получените от посочените в докладите от 2009 г. и 2010 г. лица и
неправомерно поведение на ответника. Освен това, не е било изключително в
правомощията на П. да определя сумите и лицата, на които те да се изплащат.
През процесния период е действал приетият на заседание на V-то ОС на БАН на
08.12.2008 г. Правилник за сключване на договори за научно-приложни
проекти/задачи от ПНЗ на БАН с външни възложители. Според чл. 8, ал. 2
разходите по партидата се правят само по искане на ръководителя на колектива, с
разрешение на директора.
Дори и
да е било налице неправомерно извършено плащане на средства, не се установи и
че именно ответникът е лицето, наредило извън приетите и действащи правила на
ИЯИЯЕ плащането на процесните суми. Видно от описанието на длъжностната
характеристика на заеманата от П.П. длъжност, ръководителят ФСО подписва заедно
с директора всички документи от финансово-имуществен характер, от които
произтичат права и задължения за Института (т. 2) и отговаря и следи за
спазването на Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол и
системата за двоен подпис (т. 12). Системата на двоен подпис е била
задължителна контролна дейност, съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), доколкото ищецът е
организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона. Системата
на двоен подпис не разрешава поемането на финансово задължение или извършване
на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 от ЗФУКПС и
лицето, отговорно за счетоводните записвания. Тези именно правила опровергават
тезата на ищеца, че именно ответникът П.П. е лицето, отговорно за извършени
плащания, сочени като размер на умишлено причинена вреда на Института.
По така
изложените съображения и като отчете недоказаната в настоящото производство връзка
между сочената вреда и поведението на ответника, предявеният иск подлежи на
отхвърляне, без обсъждане на евентуално направеното от представителя на
ответника възражение за погасителна давност на вземането.
При този
изход на спора на ИЯИЯЕ разноски не се дължат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.ЗА Я.И.и Я.Е.към БАН, ЕИК BG ****** срещу П.Б.П., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му
да заплати сумата от 98 152.85 лева, представляваща умишлено причинена от
ответника имуществена вреда от неправомерно разпореждане със средствата.
Решението
е поставено при участието на А.И.М., ЕГН **********, Г.С.Н., ЕГН **********, Т.П.С.,
ЕГН **********, Л.П.И., ЕГН **********, М.Б.А., ЕГН ********** и М.Ц.П., ЕГН **********
– трети лица помагачи на страната на ответника П.Б.П..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: