Решение по дело №1023/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО срещу Решение № 165/10.09.2024 г., постановено по АНД № 598/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление № К-65/19.06.2024г. на Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на Д. А. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В подадената касационна жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно, тъй като било постановено при нарушения на материалния закон. В съдебния акт съдът изрично посочил, че установил извършването на административното нарушение, предмет на делото. Фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП), се потвърдила от документите в административната преписка, както и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля. Първоинстанционният съд приел за безспорно доказано, че лицето, посочено в НП, нарушило разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като паркирало лек автомобил с рег. № [рег. номер] в зоната на автобусна спирка, разположена на площад „Спартак“ в [населено място]. АУАН и НП съдържали детайлно описание на нарушението, включително дата, час и място на извършването му, както и обстоятелствата и доказателствата, които го подкрепяли. Липсвали неясноти или пропуски в описанието на обективните белези на нарушението. Съдът отбелязал, че административнонаказващият орган неправилно посочил санкционния текст в НП, като изписал чл. 185, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, какъвто текст не съществувал, вместо чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Това се дължало на техническа грешка, доказана от административнонаказателната преписка, включително от анулирания фиш № 9302 от 23.02.2024 г., където била посочена правилната разпоредба. Лицето, сочено за нарушител, се запознало със съдържанието на фиша и чрез своя пълномощник оспорило съставянето му, след което бил издаден АУАН и НП. В първоинстанционното производство се установило, че свидетелят присъствал при съставянето на АУАН, подписал го и го предявил на нарушителя. Лицето, посочено за нарушител, не подало възражение в предвидения 7-дневен срок, което допълнително подкрепяло извода, че правото му на защита не било нарушено. С оглед изложеното и въз основа на правомощията по чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, районният съд имал основание да измени наказателното постановление, коригирайки допуснатата техническа грешка. Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС също потвърдило правото на съда да преквалифицира изпълнителното деяние, когато това не водело до съществено изменение на обстоятелствата. Наказателното постановление № К-65/19.06.2024 г. на Кмета на Община Хасково било издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия и при спазване на всички административнопроизводствени правила. С оглед на така изложеното, се моли обжалваното Решение № 165/10.09.2024 г., постановено от Районен съд – Хасково, да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът - Д. А. Д., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт, като правилен и законосъобразен предлага да бъде оставен в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд - Хасково е приел за установено, че на 23.02.2024 г., около 09:55 часа, в [населено място], инспектори в сектор „КОРЗ“ към Община Хасково забелязали лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], паркиран в зоната на автобусна спирка. Автомобилът бил празен, а на място нямало шофьор. Бил съставен фиш за налагане на глоба в размер на 50 лв., който фиш бил залепен на предното ляво стъкло на автомобила. По-късно жалбоподателят Д. Д. подал възражение срещу фиша. Вследствие на това на 18.04.2024 г. му бил съставен АУАН в негово присъствие, който му бил връчен лично. Въз основа на този акт на 19.06.2024 г. било издадено оспореното наказателно постановление от Кмета на Община Хасково. Съдът е посочил, че на пл. „Спартак“ в [населено място] се намира автобусна спирка, предназначена за редовните линии за обществен превоз. Доколкото жалбоподателят паркирал своя лек автомобил „Форд“ с рег. № [рег. номер] в зоната на тази спирка, същият нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, тоест извършването на административното нарушение било безспорно доказано. Относно приложимия санкционен текст съдът е отбелязал, че чл. 185 от ЗДвП е обща разпоредба, която предвижда глоба от 20 лв. за нарушения, за които не е предвидено друго наказание. Тази разпоредба нямала алинеи или точки. Административнонаказващият орган обаче неправилно посочил санкционния текст, изписвайки несъществуващ член - чл. 185, ал. 4, т. 8. Всъщност органът явно имал предвид чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, който предвиждал глоба от 50 лв. за паркиране в зона на спирка за обществен превоз. Въпреки това посочването на неправилен санкционен текст било квалификационна грешка, която представлявала основание за отмяна на наказателното постановление, съответно съдът е счел атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна.

Настоящият състав на Административен съд - Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото от Районен съд – Хасково, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Съгласно 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

В конкретния случай се установява безспорно, че от Д. А. Д. е извършено нарушение по смисъла на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – паркирал е на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Деяние, наказуемо по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Въпреки това на същия е наложено наказание по чл. 185, който касае нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя аргументите на районния съд, че наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е квалифицирал и съотнесъл нормата, в която е регламентиран състава на твърдяното административно нарушение, към приложената санкционна норма, тъй като, от една страна, се твърди, че е установено извършено административно нарушение, осъществяващо състава на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а, от друга – се налага санкция на основание норма, в която се предвижда наказание на за други, различни административни нарушения. Като е посочил като основание за ангажиране на отговорността неприложима правна норма, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът не споделя изложеното от касатора, че неправилното посочване на приложимата санкционна норма не е съществено нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. По този начин се възпрепятства наказаното лице да разбере в какво се изразява вмененото му нарушение и за кое негово неправомерно поведение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Препятства се и преценката на съда приложен ли е правилно материалният закон. За да е законосъобразно едно наказателно постановление, е необходимо конкретното административно нарушение да бъде правилно квалифицирано и да е приложена съответната санкционна норма. Законодателят изисква единство и съответствие при правната квалификация на извършеното нарушение и при прилагане на съответната на това административно нарушение санкционна норма, регламентираща административното наказание, което трябва да бъде наложено за конкретното административно нарушение. Твърдението за допусната от наказващия орган техническа грешка, каквато се твърди, не може да се санира, доколкото константна е съдебната практика, че е недопустима поправка на техническа грешка в административнонаказателното производство.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165/10.09.2024 г., постановено по АНД № 598/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.