Решение по дело №1239/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на Г.Т.П. ***, срещу заповед №23-819-105/19.01.2023г. на полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР- Варна, с която му е наложена принудителна адм. мярка /ПАМ/ „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отпадане на основанието.

Релевира се материална некомпетентност на издателя на атакуваната заповед с позоваване на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Според подателя на жалбата има допуснати съществени процесуални нарушения в протеклото адм. производство поради неспазване на чл. 35 от АПК. Не е спазена регулацията на чл. 42, ал.4 във вр. с чл. 57, а1 т. 5 от ЗАНН. Не са спазени принципите на съразмерност и на законност. Твърди се материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради отсъствие на законовите предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Вписаното в мотивите на заповедта прокурорско постановление и заключение на съдебно-психиатрична експертиза не са „релевантно фактическо основание за прилагане на ограничението по чл. 171, т.1 б. „а“ от ЗдвП“. В тази връзка се релевира и неспазена цел на закона . Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез свой пълномощник поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения адм. акт, защото няма данни за преки впечатления на адм. орган за влошено психично здраве на П..

Ответната страна -полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна не се явява , но неговият проц. представител изразява становище за неоснователност на подадената до съда жалба . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 17 от делото/. При изследване основателността на оспорването съдът съобрази следното:

Г.Т.П. е правоспособен водач на МПС след успешно издържан изпит на 10.12.1996 г., като последното му валидно свидетелство за управление на МПС с № ********* е от дата 24.02.2002г. и със срок на валидност до 24.02.2030 г./ л. 16 от преписката/. Спрямо него има влезли в сила 7 наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП , има издадени 5 фиша и 2 заповеди по чл. 171, т.2а, б. „б“ и т.1 б. „б“ от ЗДвП / л.17/.

Адм. производство е било инициирано от РП-Варна предвид изпратено постановление от 10.01.2023г. по прокурорска преписка № 14624/2022г. с цел преценка от ответника по прилагане на чл. 171 , т.1 б. „а“ от ЗДвП / л. 22/. В този прокурорски акт се посочва, че по чнд. № 4685/2020г. по описа на РС-Варна ,образувано по чл.157 от Закона за здравето, е била назначена съдебно-психиатрична експертиза със заключение, че жалбоподателят страда от шизофрения, параноидна форма.

Видно от приложеното към постановлението заключение на съдебния експерт П. е бил лекуван през 2003г. и през м. септември 2022г., като вещото лице предлага задължително лечение на П. в психиатричен стационар. /л. 24-25/.

Ответникът по правния спор е събрал като писмено доказателство експертно решение № 512-020/08.02.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „ Св. А. „- Варна , според което жалбоподателят е с 80 % намалена трудоспособност за срок от 3 години , а именно до 01.02.2024г. предвид посочената водеща диагноза параноидна шизофрения , непълноценна медикаментозна ремисия, с негативна симптоматика, промяна на личността /л. 12 от преписката/.

На 19.01.2023г. полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна е издал заповед, с която на основание чл. 171, т.1 ,б. „а“ от ЗДвП е постановил спрямо Г.Т.П. ПАМ „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отпадане на основанието . Като фактическо основание за това решение се цитират горепосочените писмени доказателства, събрани в досъдебната фаза на административния процес, както и с оглед проведено болнично лечение на П. през 2003г., през 2017 г. и през 2022г.

По повод дадено указание по чл. 171, ал.5 от АПК ответникът не ангажира доказателства за болничен престой на жалбоподателя през горепосочените години.

Към адм. преписка е приложена заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021г. , с която контролът по ЗДвП се реализира от областните дирекции в рамките на обслужваната от тях територия. Със заповед №365з-8226/30.12.2021 г. директорът на ОД на МВР- Варна на основание чл.172 от ЗДвП и цитираната министерска заповед е делегирал правомощието по налагане на ПАМ по чл. 171, т.2, от същия закон на изброени длъжностни лица, сред които и полицейски инспектори към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Варна. / л. 10/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

По повод възражението за некомпетентност по материя на издателя на оспорената по съдебен ред заповед съдът съобрази, че с атакувания индивидуален адм. акт е наложена принудителна адм. мярка „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на основание чл. 171 от ЗДвП. Според споменатата правна норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

Правилото на чл.172, ал.1 от същия закон гласи , че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП. В случая атакуваната заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна , а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация . В този контекст обжалваната заповед изхожда от компетентен адм. орган.

Обжалваният индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

Жалбоподателят релевира като съществено нарушаване на административнопроизводствените правила неспазването на чл.42, т. 4 във вр. с чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН , но посочените разпоредби имат касателство към производството по установяване на административни нарушения и по налагане на административни наказания, докато процесната заповед финализира проведено административно производство , което протича по други процесуални правила- тези на АПК.

Лишено от основание е оплакването на П. за неспазване на чл. 35 от АПК с довод , че адм. орган е градил своите изводи , базирайки се единствено на прокурорското постановление и заключението на психиатричната експертиза, които обаче не установяват неговото действително състояние. Видно от материалите на адм. преписка ответникът е събрал по служебен почин допълнителни доказателства с цел изясняване на истината относно относимите обстоятелства по случая . Събрал е последното валидно експертно решение на ТЕЛК, събрал е данни от информационната система на МВР за Г.П. като водач на МПС . Мотивите на издадената заповед свидетелстват за цялостен и задълбочен анализ на всички тези доказателствени източници , без игнориране на доказателства.

Оплакването на жалбоподателя, направено в хода на съдебното производство, че адм. орган е следвало да вземе решение по налагане на процесната ПАМ , едва след като има собствено възприятие за несъответствие на водача с изискуемите медицински изисквания няма нормативна опора. Сред изброените доказателствени средства в административния процес, изчерпателно изброени в чл. 39, ал.1 от АПК не фигурира лично възприятие на административния орган.

П. твърди, че не е спазен принципа на съразмерност, понеже наложената му мярка не е обусловена от легитимна цел и не е пропорционална по смисъла на чл. 6, ал.2 от ЗДВП, но съдът не споделя тази негова правна теза. Издадената от ответника заповед преследва съобразена със закона цел и по-специално тази изрично дефинирана в чл. 171 от ЗДвП – прилагат се принудителни административни мерки, сред които е и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения . В този контекст временното ограничаване на П. по упражняване на право да управлява МПС , понеже не отговаря на медицинските изисквания , цели гарантиране на пътната безопасност , както и преустановяване на нарушенията по ЗДвП, а това е легитимна цел .

Бланкетно е оплакването за нарушен принцип на законност . Не се излагат твърдения за конкретни действия на ответника, с които е надвишил своите законни правомощия.

Противно на твърдяното от П., публичното право по налагане на ПАМ е упражнено при спазване на изискванията на материалния закон. Новелата на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, цитиран в мотивите на процесната заповед гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

В случая е осъществен фактическия състав по налагане на процесната мярка на държавна принуда - установено е ,че видимо водачът П. не отговаря на медицинските изисквания с оглед описаните данни от прокурор към Районна прокуратура гр. Варна , взел участие в съдебно производство по чл. 157 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Г.П. / чнд. № 4685/2022г. по описа на РС-Варна/ , в което производство П. се разпитва лично / арг. чл. 158 от ЗЗ/ . Прокурорът установил видимо в производството по чл. 157 от ЗЗ , че П. не отговаря на медицинските изисквания за правоуправление на МПС, е сезирал ответника за прилагане на чл. 171 , т.1, б. 4 а“ от ЗДвП.

Според решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г. за прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на психологическата негодност от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура…Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. При психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието.

В конкретния случай Г.П. боледува от параноидна шизофрения , което е психично заболяване, при което човек погрешно приема реалността и събитията около него, а упражняването на право да се управлява МПС има пряко отношение към правилното възприемане на пътната обстановка и поведението на участниците в пътния трафик . Наложената ПАМ е законосъобразна мярка на държавна принуда , включително и съобразена с целта на закона , защото обслужва идеята по осигуряване безопасно движение на пътя и ще позволи задълбочено и обективно изследване на здравословното състояние на водача Г.П. с медицинските изисквания за управление на моторно превозно средство.

В обобщение атакуваната заповед не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК , поради което жалбата от Г.П. следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото съдът следва да удовлетвори срочно заявеното искане от ответника за присъждане на юриск. възнаграждение - 100 лв. съобразно чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.П. ***, срещу заповед №23-819-105/19.01.2023г. на полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР- Варна, с която на основание чл. 171, т.1 б. „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна адм. мярка „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до отпадане на основанието.

ОСЪЖДА на Г.Т.П. *** с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Варна сумата от 100 / сто / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Съдебното решение не подлежи на обжалване .

	Съдия: