Решение по дело №33/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от „Автомагистрали” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.”Цар Борис III” № 215, ет.4, представлявано от изп. директор инж. И.С., действащ чрез пълномощника юрк. К.С., против решение № 97/10.11.2022 г., постановено по АНД № 150/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е изменено наказателно постановление № НП-4/10.06.2022 г. на министър на културата, с коeто на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000,00 лева, на основание чл.200в, ал.1, предл. второ от ЗКН, за нарушение по същия текст, като е намален размера на наложеното административно наказание на 7000,00 лева.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на БРС е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в т.ч. и относно авторството на процесното деяние. Твърди се още, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила (чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН), като нарушението не е описано достатъчно точно и ясно. Посочва се, че между акта и НП се установява недопустимо разминаване по отношение описанието на нарушението. Според касатора описаното обосновава неправилност на атакуваното решение, като постановено при нарушение на приложимото материално право, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, както и да бъде отменено НП. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. Представя подробно писмено становище по съществото на правния спор.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, съдът приема следното от фактическа и правна страна: касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Като извърши служебно проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено по отношение акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на предоставените му правомощия.

Районният съд е събрал всички необходими и относими към спора доказателства, изложил е подробни мотиви относно преценката на доказателствата. Въз основа на описаното направил изводи, които настоящият състав напълно споделя и към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Анализът на събраните по преписката и пред БРС доказателства, в т.ч. свидетелски показания и писмени доказателства, обосновават категоричен извод за установено по безспорен начин осъществяването на всички елементи от състава на процесното административно нарушение. В същото време, независимо от твърденията в касационната жалба, касаторът не е ангажирал каквито и да било доказателства за установяване на тези твърдения, които да поставят под съмнение установената и приета от АНО и съда фактическа обстановка.

Неоснователно е твърдението, че по делото липсват доказателства, за това, че именно ангажирани от касатора лица са извършили строителните работи, довели до частичното унищожаване на археологическия обект. Действително преки доказателства не са събрани, поради невъзможността за актосъставителя и наказващия орган да установят конкретния извършител на процесното деяние, но от приложената преписка и показанията на свидетелите, извършили проверка на мястото, се установява по безспорен начин правно релевантния факт, че именно дружеството – касатор е било натоварено с осъществяване на изкопните работи, довели до частичното унищожаване на археологически обект № 3 в землището на с. Орешец, общ. Димово, обл. Видин, поради което правилно е ангажирана неговата административна отговорност. От преписката, която се отличава със сериозен обем, както АНО, така и съставът на БРС са извели обоснован извод относно авторството на нарушението, като в тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че липсват каквито и да било доказателства, които да поставят под съмнение този извод.

Не представлява съществено нарушение на приложимия материалноправен закон, както и на процесуалните правила обстоятелството, че деянието е преквалифицирано от АНО, от такова по чл.200в, ал.1 и ал.2 от ЗКН (в АУАН), в такова само по чл.200в, ал.1 от ЗКН в процесното пред районния съд НП. Според настоящия състав нарушението е подведено правилно под последната хипотеза, тъй като изцяло осъществява всички правнорелевантни белези, установени в цитираната норма, а освен това деянието по ал.1 е основният, а не квалифицираният състав на административно нарушение, за което е предвидено по-леко наказание. По този начин не е допуснато накърняване на процесуалните права на уличеното като нарушител лице, които да обосновят незаконосъобразност на постановлението, респ. неправилност на атакуваното съдебно решение.

Доколкото е налице разминаване между описанието на нарушението в акта и постановлението, като в първия то е описано като „отнемане на повърхностен пласт”, а в НП към това описание е добавен изразът „частично унищожаване на културния пласт”, съдът приема, че описаното не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като е просто опит да бъде конкретизирано деянието в още по-висока степен, без да води до премахване на съставомерен белег на нарушението, нито до ограничаване възможността на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен.

В заключение, като констатира, че съставът на БРС е положил необходимите усилия за изясняване в пълнота на правно релевантните факти по казуса, обсъдил е направените твърдения от страните и е изложил подробни мотиви, Административен съд Видин приема, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на юридическото лице, в чийто състав е органът, издал процесното НП, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК и сравнително умерената фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/10.11.2022 г., постановено по АНД № 150/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик.

ОСЪЖДА „Автомагистрали” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.”Цар Борис III” № 215, ет.4, представлявано от изп. директор инж. И.С., да заплати в полза на Министерство на културата направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.