М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 3605 по описа за
2020 година на
След проведено досъдебно производство № 440/2017г. по
описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив от Районна прокуратура гр.Пловдив е внесен
обвинителен акт въз основа на който е образувано производството по настоящето
наказателно дело срещу Д.Г.Б. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление от
общ характер наказуемо по чл.209, ал.3,
вр. ал.1 от НК изразяващо се в това, че на 18.01.2017г. в
гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И.М.К., ЕГН **********
заблуждение и с това на същата дата в гр.Пловдив му причинил имотна вреда в
размер на 100 лева, като случая е маловажен.
В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371, т.2
от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиа да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.37, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 19.10.2020г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
гр.Пловдив оддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на
подсъдимия Б. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Представителят на прокуратурата поиска да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия направените разноски по делото.
Адв.В.К. –
служебен защитник на подсъдимия Б. пледира за
определяне на наказание „Пробация“, в размер съответстващ на извършеното
от подсъдимия престъпление.
Подсъдимият Д.Б.
заяви че желае да му бъде наложено наказание „Пробация“.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.Г.Б. е роден на *** година
в гр.Т., живущ ***, б., български гражданин, с основно образование, безработен,
женен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.Б. в край на 2016
година и в началото на 2017 година бил безработен и изпитвал остра нужда от
парични средства. В началото на месец януари 2017г. решил да си набави такива
чрез измама. В тази връзка, по неустановен по делото начин се сдобил със снимки
на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, червен на цвят, с рег.№ ***.
Същият не бил собственост на подсъдимия Б.. МПС било регистрирано на
27.08.2013г в сектор Пътна полиция при ОДМВР гр.Силистра, като собственост на
свидетел Юксел Назми Ахмед от гр.Дулово, обл.Силистра. Въпросното МПС на дата 12.01.2017г.
било продадено на свидетелката Б.Ю.А.от същия град. Последната го ползвала до
месец август 2017г., след което го продала. Подсъдимият Б. не познавал
посочените свидетели А. и А., както и същите не са го упълномощавали да продава
лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“, червен на цвят, с рег.№ ***.
Въпреки, че бил наясно с тези
обстоятелства, на неустановена дата в периода от 01.01.2017г. до 18.01.2017г. подсъдимият
Б. публикувал обява за продажба на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“, червен на цвят, с рег.№ *** в сайта за продажба на автомобили
„Мобиле.БГ“, към която прикачил и снимка на същия. Обявил продажна цена на
автомобила 1200 лв., а за връзка с потенциали купувачи, посочил ползвания от
него телефонен мобилен номер ***.
На 18.01.2017г. свидетел И.М.К. ***
разглеждал обявите за продажба на леки автомобили в сайта „Мобиле.БГ“, когато
попаднал на обявата, публикувана от подсъдимият Б. описана по-горе.
Заинтригувал се от същата и се свързал с подсъдимия Б. на посочения в обявата
телефон за връзка ***. Подсъдимият Б. се представил на свидетел К., както и го
убедил че само той е управлявал въпросния автомобил, подробно му
описал състоянието на същия. Ниската цена на автомобила подсъдимият Б. обяснил
с това, че трябвало да бъдат сменени определени части на същия, като подробно
ги изброил. Казал му, че автомобилът се намира в гр.Силистра. Свидетел К.
повярвал на думите му, като нито за миг не се усъмнил, че лицето с което
разговаря не е собственика на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, червен
на цвят, с рег.№ ***. Казал на
подсъдимия Б. че е сериозен купувач, но тъй като работата му била свързана с
даване на дежурства, както и предвид лошите зимни условия, не можел веднага да
отиде да вземе автомобила. Подсъдимият Б. предложил на свидетел К. да преведе
сумата от 200 лв. като капаро на негово име чрез „Изипей“ и той щял да запази колата за
него. Свидетел К. не разполагал с посочената сума, поради което казал на подсъдимия
Б., че първоначално ще му изпрати сумата от 100 лв. Подсъдимият Б. се съгласил и продиктувал по
телефона на свидетел К. трите си имена и ЕГН, а именно: Д.Г.Б., ЕГН: **********.
Още на същата дата - 18.01.2017г., свидетел И.К.
посетил офис на „Изипей“ в гр.Пловдив, откъдето превел сумата от 100 лв. на подсъдимия
Д.Г.Б. като „капаро за кола“, за което му била издадена разписка №
01000530896469/18.01.2017г.
На същия ден подсъдимия Д.Б. посетил
офис на „Изипей“ в гр.Варна, където след като се легитимирал с лична карта и
посочил телефон за връзка ***, получил изпратената от свидетел К. сума от 100 лв.
„капаро за кола“, за което му била издадена разписка №
07000530916928/18.01.2017г., в която собственоръчно изписал имената си за
„клиент“ - „Д.Г.Б.“ и се подписал под тях.
Няколко дни след това, свидетел К. решил,
че вече може да отиде до гр.Силистра за да вземе лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, червен на цвят, с рег.№ ***. У същия вече била изградена от подсъдимия Б.
невярната представа, че посоченият автомобил се намира именно в гр.Силистра,
както и че с изпратената сума от 100 лв.
свидетел К. е капарирал автомобила.Не се съмнявал и че именно подсъдимия Б. е
собственик на автомобила
В тази връзка, на 21.01.2017г.
позвънил на телефона на подсъдимия Б., но същият бил изключен. Няколко дни
по-късно видял в сайта OLX обява за продажба на същия автомобил, със същите
снимки, но на цена от 3 000лв. Свързал се с лицето посочено за контакт в
обявата, но установил, че не бил подсъдимия Б., а друго лице.
Свидетел И.К. разбрал, че е измамен и
подал жалба в Районна прокуратура гр.Пловдив.
Привлечен като обвиняем по
образуваното досъдебно производство подсъдимия Д.Б. се признава за виновен,
посочил че е без работен но има намерение да възстанови щетите.
До приключване на съдебното
следствие щетите не са възстановени.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК .
При така установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК за това че на 18.01.2017г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил у И.М.К., ЕГН: ********** заблуждение и с това на
същата дата в гр.Пловдив му причинил имотна вреда в размер на 100.00 лева, като случаят е маловажен.
Основния
състав на престъплението измама уредено в първата алинея на чл.209 от НК. Той урежда
въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за
другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това
причини нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на ВКС по
тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК, за да е налице осъществен състав на
престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал
намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го
направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната
собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде
облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно
определено имуществено право или със същата цел използва неопитност,
заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната
вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане то страна на пострадалия,
извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от
него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в
следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/
на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в случаите,
когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още
с поемането му не възнамерява да го стори.
В конкретния случай, всички елементи от обективния състав на
престъплението, вменено във вина на подсъдимият Б. са налице. Въз основа на гореобсъдените гласни и
писмени доказателства по делото безспорно се установява, че подсъдимият Б. е
въвел в заблуждение свидетел К. че е собственик на МПС, което е обявено за
продажба чрез електронна медия и го е мотивирал да се разпореди със свое
имущество като му изпратил сумата от 100 лева като капаро за бъдещата продажба
на автомобила. Сумата е била получена от подсъдимия Б..
Установи се по безспорен начин и другият съществен елемент от обективна страна
на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, преследваната от субектите на
престъплението специална цел, а именно набавянето на имотна облага. Събраните
по делото доказателства сочат, че измамливите действия осъществявани от
подсъдимия Б. са били насочени към мотивиране на пострадалия К. за предаване на
парична сума на подсъдимия. С тази сума последният е искал лично да се
облагодетелства.
Съдът намира, са налице и основания
за определя на случая като маловажен. Според
Наказателния кодекс „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин, затруднено материално положение.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като не висока, степента на обществена опасност на подсъдимият
– която съдът също преценява като не толкова висока предвид данните за
личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия Б. а именно :смекчаващите
вината обстоятелства - самопризнание, съдействие
на органите на разследването, добросъвестно поведение; отегчаващи вината обстоятелства – предходни
осъждания, които не са определящи за квалификацията на деянието предмет на
разглеждане по настоящето дело.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д.Б., като наказанието
бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация.
Преценявайки всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства,
съобразявайки се с обществената опасност на подсъдимия, съдът прие, че следва да определи на
подсъдимия наказание пробация с приложение на проционните мерки в срок на минималния
предвиден в закона. Размерът на това наказание бе определен от съда като се
отчетоха както обстоятелствата, при които е извършено престъплението, причините
и мотивите за извършването му, така и обществената опасност на деянието. При така изложеното за индивидуализация на наказанието на
подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1
от НК, във връзка с чл.54 от НК, тъй като делото се гледа по реда
на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият се признава за
виновен, не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, предвид на което и на основание чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК му наложи наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни
мерки: – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,
която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично, както
и задължителни периодични среши с пробационен служител за срок от шест месеца,
която на основание чл.42б, ал.2 от НК да се изпълнява на територията по
настоящия адрес на подсъдимия.
Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание, съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия Д.Б. бяха възложени направени по делото разноски в размер на 200
лева които да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР - Пловдив.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.