Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
Гр.
К., 15.09.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К.,
II - ри състав в проведено публично съдебно заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При
секретаря Д.М. и в присъствието
на
прокурора
разгледа докладваното
от
съдията Атанасова АНД № 255 по описа
за
2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.
П.Т.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. Я. - САК е подал жалба до Районен съд - гр. К. срещу
наказателно постановление № 222 / 11.06.2019 г., в която се сочат съображения
на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ
на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят моли
съдът да постанови
решение, с което
да отмени същото
изцяло.
На
съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно
призован не се явява, вместо него се
явява упълномощеният му защитник – адв. Я. - САК, който поддържа жалбата и моли
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като излага подробно доводите си.
Въззиваемата
страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция, не
изпраща представител, но в становището си моли съдът да постанови решение, с което да
потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа страна :
Въз основа на протокол от 30.01.2019 г.
и акт за установяване на административно нарушение № 222 от 21.02.2019 година е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 / триста / лева, на основание чл. 257, ал. 1 т. 2 и чл.
275 ал. 1 т. 2 от Закона за горите, за това, че на 30.01.2019 година е извършена
проверка от служители на РДГ – С. и ТП ДГС С. в отдел 669, подотдел „р“ –
държавна горска територия, находящ се в с. Ч., община К., като е установено, че
от временния склад находящ се в подотдела има издадени 4 броя превозни билети с
№ 5997 / 00388, № 5997 / 00377, № 5997 / 00376 и № 5997 / 00370 по позволително
за сеч № 0469102 от 03.12.2018 г. за транспортиране на дървесина с общ обем
59.4 м. куб., без в горецитирания подотдел реално да е извършена сеч.
На основание гореизложеното е било прието, че за периода от 14.12.2018 г.
до 30.12.2018 г., лицето П.Т.М. в
качеството си на лице по чл. 211 ал. 2 т. 1 от Закона за горите – горски
стражар при ТП ДГС С., съгласно Заповед № РД – 07 – 2 / 18.01.2016 г. на Директора
на ТП ДГС С. е издал 4 броя превозни билети с № 5997 / 00388, № 5997 / 00377, № 5997
/ 00376 и № 5997 / 00370 по позволително за сеч № 0469102 от 03.12.2018 г. за
транспортиране на дървесина с общ обем 59.4 м. куб., без в горецитирания подотдел
реално да е извършена сеч, което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, т.2 от ЗГ, вр.
чл. 211 ал. 2 т. 1 от ЗГ, връзка с
чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Изложената фактическа обстановка по
делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите П.Н.Д., В.С.Н.
и Л.Д.Ш. - актосъставител, както и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел на жалбоподателя М.С.В., който категорично и ясно
посочи че той е издал позволително за сеч, но сечта е извършена в друга буква,
съседна на тази / частен имот /, в която е трябвало да бъде извършена. Същият
заявява, че посочения участък не е участък на жалбоподателят, той просто е
замествал титуляра, който е бил платен отпуск.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :
От
приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 17.06.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К.
с вх. № РДГ14 - 5520 / 28.06.2019 г. / пощенско клеймо 24.06.2019 г. /. Съдът
приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена
в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 257, ал.1 от ЗГ гласи : „ Наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което:
т.1. не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;
т.2. съгласува, одобри или издаде документ
в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми“.
Съдът
напълно споделя доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че са
допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, които са от категорията на съществените и пряко рефлектират на
правото на защита на жалбоподателя.
На
жалбоподателя е вменена нарушение за
това, че на 30.01.2019 година е извършена проверка от служители
на РДГ – С. и ТП ДГС С. в отдел 669, подотдел „р“ – държавна горска територия,
находящ се в с. Ч., община К., като е установено, че от временния склад находящ
се в подотдела има издадени 4 броя превозни билети с № 5997 / 00388, № 5997 /
00377, № 5997 / 00376 и № 5997 / 00370 по позволително за сеч № 0469102 от
03.12.2018 г. за транспортиране на дървесина с общ обем 59.4 м. куб., без в
горецитирания подотдел реално да е извършена сеч.
На основание гореизложеното е било прието, че за периода от 14.12.2018 г.
до 30.12.2018 г., лицето П.Т.М. в
качеството си на лице по чл. 211 ал. 2 т. 1 от Закона за горите – горски
стражар при ТП ДГС С., съгласно Заповед № РД – 07 – 2 / 18.01.2016 г. на
Директора на ТП ДГС С. е издал 4 броя превозни билети с № 5997 /
00388, № 5997 / 00377, № 5997 / 00376 и № 5997 / 00370 по позволително за сеч №
0469102 от 03.12.2018 г. за транспортиране на дървесина с общ обем 59.4 м.
куб., без в горецитирания подотдел реално да е извършена сеч, което е в
нарушение на чл. 257, ал. 1, т.2 от ЗГ, вр.
чл. 211
ал. 2 т. 1 от ЗГ, връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Описанието е
лаконично и не съдържа всички необходими признаци на състава на чл.211 от ЗГ,
за да чертае съставомерно нарушението, липсва отбелязване дали нарушителя е
оправомощено лице по смисъла на чл. 211, ал. 2 от ЗГ, за да може да издава
превозни билети и съответно да бъде задължен с това задължение и съответно
санкциониран за неизпълнение.
В конкретния
случай / а такава е и практиката /
превозните билети са били издадени на място, в организирани временни
складове, а не от сечището. Също така жалбоподателят не е проверил мястото,
където е извършено сечището.
Според
чл.211, ал.1 от Закона за горите, посочена като нарушена, дървесината се
транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Алинея втора
предвижда, че превозните билети се издават от оправомощени от директора
служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно -
опитните горски стопанства – за дървесината, добита от горските територии, в
които упражняват служебните си задължения или от лицата, упражняващи лесовъдна
практика – за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските
територии, за които са упълномощени от собственика.
В чл. 270 от
Закона за горите е разписана обща санкционна норма „за други нарушения” на
закона и подзаконовите актове по прилагането му, която предвижда наказание
глоба от 50 лева до 500 лева или имуществена санкция от 100 лева до 1000 лева.
Не
на последно място, съдът намира че е допуснато друго съществено процесуално
нарушение, което се изразява в това, че наказващия орган не е изпълнил
задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, да издаде НП едва след като провери
дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Това задължение е
регламентирано в Тълкувателно решение от 2007 г. на ВКС, според което
наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните случаи на административно
нарушение от тези обхванати в чл. 6 от ЗАНН. В настоящия случай в НП липсват
каквито и да било съображения и мотиви на наказващия орган да се приложи
посочената привилегия от Закона, като бланкетно и общо, като мотив е изложено в
становището, че „Естеството на нарушението, характерът на засегнатите
обществени нарушения, обстоятелствата свързани с извършване на деянието
представляващо административно нарушение от лицето, мотивират извода, че
случаят не може да бъде квалифициран маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН“. В
случая не е взето предвид наличие на обективните предпоставки в тази насока.
Това е ниската степен на обществена опасност от останалите случаи от този вид,
както и липсата на вредоносен резултат, констатира се, че няма сеч в този
подотдел, както и обстоятелството, че налаганата имуществена санкция, макар и в
минимално предвидения размер се явява несъразмерно тежка от обществената
опасност на деянието, както и предвид, че нарушението е първо за жалбоподателя.
Съдът счита, че липсата на мотиви в НП, относно неприлагане на чл. 28 от ЗАНН,
представлява липса на предмет на проверка от страна на съда, във връзка с разглеждане на разпоредбата, имайки предвид,
че се касае за проверка по законосъобразността и ограничаване правата на
наказания обект.
Предвид
горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление
№ 222 / 11.06.2019 г. издадено от Директора на РДГ - С. въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № 222 от 21.02.2019 г. е
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с
наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно
останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № 222 / 11.06.2019 г. издадено от директора на РДГ - С., с което на П.Т.М., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300.00 / триста / лева, на основание на основание чл. 257 ал. 1 т.
2 от Закона за горите, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :