№ 16267
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110141643 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
В срок е постъпило и искане от Д. Р. А. по чл. 250 ГПК за допълване на
постановеното решение № 1706/30.01.2024 г. /искането е обективирано в подадената
въззивна жалба срещу постановеното по делото решение/. Молителят сочи, че в
диспозитива на съдебното решение не е посочено, че се касае единствено до приетото
решение по т. 8 от протокола на ОС от 14.07.2023 г. Ето защо, прави искане съдебното
решение да бъде допълнено.
Ответниците, чрез адв. С. Д. – М., ангажират становище за неоснователност на
искането, тъй като решенията по т. 8 са две, едното от които е прието, а другото не е
прието, поради което съществувала яснота, че съдът може да се произнесе по
законосъобразността единствено по приетото от ОС решение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща
целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по
един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния
предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна
лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. №
331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../. Налага се извод, че на допълване
подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния
акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
С приетия доклад по делото съдът е отразил, че ищецът атакува решението по т.
8, обективирано в съставения протокол за ОС, а именно: „Всички фактури за таксите
и разходите за управление и поддръжка да се издават на собствениците и
ползвателите /с вещно право на ползване/ в етажната собственост“. Това е
единственото прието решение по т. 8, видно от съставения протокол, като предмет на
отмяна от съда могат да бъдат единствено взетите от ОС решения. Съдът не може да
1
замести волята на етажните собственицити по отхвърлени предложения за решения.
Съдът може да прецени законосъобразността единствено на взетите решения от
етажните собственици. Въпреки това, с оглед очертаване на целия спорен предмет в
диспозитива на съдебния акт, същият следва да бъде допълнен, като вместо
„решението по т. 8“ се чете "приетото решение по т. 8".
Мотивиран от горното и на основание чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК Решение № 1706/30.01.2024 г., постановено
по гр. дело № 41643/2023 г. по описа на СРС като в диспозитива на съдебния акт
вместо „решението по т. 8“ се чете "приетото решение по т. 8".
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в законна сила, делото да се изпрати на СГС във
връзка с депозираната въззивна жалба от Д. Р. А. срещу постановеното по делото
решение № 1706/30.01.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2