Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1730 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от М.Л.К., лично и като законен представител на А.К.К. (законни наследници на починалия ищец Кирил Н. Колев), чрез
адв. С.З., срещу Решение № 3306 от
17.07.2019 г., постановено по гр.д.
№ 11908/2018 г. по описа на ВРС, XVIII с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд:
1/ ОТХВЪРЛЯ иска на М.Л.К.
ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на починалия в хода на
процеса ищец К. Н. К., ЕГН **********, адрес: ***, против Висше военноморско
училище „Н. И. Вапцаров" - гр. Варна, 9026, ул. „Васил Друмев" 73,
ЕИК ********* представлявано от флотилен адмирал професор д.в.н. Б. К. М., за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12137,16 лв.,
представляваща сума съответна на припадащата й се квота от наследството на
първоначалния ищец, а именно половината от дължимото в негова полза обезщетение
по чл. 58, ал. 3 от Закон за висшето образование за 12 месеца, считано от
датата на издаване на Заповед № ЛС - 51/11.06.2018 г., на основание чл. 58, ал.
3 от ЗВО.
2/ ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.К.
ЕГН **********, /със съгласието на М.Л.К. ЕГН **********/, в качеството й на
законен наследник на починалия в хода на процеса ищец К.Н. К., ЕГН **********,
адрес: ***, против Висше военноморско училище „Н. И. Вапцаров" - гр.
Варна, 9026, ул. „Васил Друмев" 73, ЕИК ********* представлявано от
флотилен адмирал професор д.в.н. Б.К.М., за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 12137,16 лв., представляваща сума съответна на припадащата й
се квота от наследството на първоначалния ищец, а именно половината от
дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от Закон за висшето
образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на Заповед № ЛС -
51/11.06.2018 г., на основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО.
Жалбоподателите
М.Л.К. и А.К.К. считат постановеното решение за незаконосъобразно. Сочат,
че още с исковата молба са релевирали твърдения, че трудовото правоотношение е
прекратено на различно от посоченото в заповедта и трудовата книжка основание,
а именно в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО. Излагат, че по отношение на
преподавателите във ВУЗ-я Кодекса на труда намира приложение само за
неуредените във ЗВО въпроси, а намаляването на преподавателската работа е
предвидено като основание за уволнение в специалния закон. В допълнение към
горното твърдят, че съобразно представения от ответника Правилник за определяне
на учебната заетост, задължителната нормативна заетост на заемащите длъжността
„професор“ е 350 ч., а видно от справката заетостта на проф. Кирил Колев за
последните три години е била 200 ч. Сочат, че тези доказателства установяват
наличието на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, която не е приложена от
работодателя, поради което заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна. Молят за отмяна на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ВВМУ „Н.Й.Вапцаров – Варна“ е депозирал
писмен отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Излага, че от събраните
по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение на проф.
Кирил Колев е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, което
прекратяване не е оспорено от ищеца с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в законоустановения
двумесечен срок, нито е предявен иск за възстановяване на предишната му работа.
Сочи, че специалните основания за освобождаване на преподаватели във ВУЗ-я по
ЗВО и ЗРАС не изключват общите основания за прекратяване на трудовото
правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Твърди, че ищецът е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.03.2000 г.
когато му е прекратено служебното правоотношение като кадрови военнослужещ и
след тази дата е възникнало трудовото му правоотношение като преподавател във
висшето училище. Излага още, че основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО не е
било налице, защото за ищеца е била предвидена пълна учебна заетост. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът твърди, че на 01.03.2000 г. К.
Н. К. е сключил трудов договор наименуван като „трудово споразумение" № Д
- 103/01.03.2000г. с Висше военно морско училище /ВВМУ/ „Никола Йонков
Вапцаров". Съгласно същия К. Н. К. е назначен за неопределено време и на
пълен работен ден като главен асистент в Катедра „Тактика на ВМС и МО". В
годините след 01.03.2000 г. на професионално развитие ищецът е изпълнявал
задълженията си, като в същото време се е развивал и кариерно. Разкрита е била
процедура за професор, като същата е била спечелена от К. Н. К.. На 07.08.2015
г. е сключено допълнително споразумение № 117/07.08.2015 г. към трудов договор
№ 103/01.03.2000 г. съгласно което считано от 01.07.2015 г. К. Н. К. заема
щатна длъжност „Професор, висше училище" в катедра „Организация и
управление на тактическите подразделения от ВМС" на факултет
„Навигационен" с код на длъжностно ниво 251 - 04 и основно месечно възнаграждение
- 874 лв. На 11.04.2016 г. К. Н. К. подписва допълнително споразумение №
12/11.04.2016 г. съгласно, което кодът на длъжностно ниво за длъжността
„Професор, висше училище" се променя от 251 - 04 на 251 - 17, също така се
увеличава и основното месечно възнаграждение на 899 лв. На 11.06.2018 г. е
издадена от Началника на ВВМУ Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г. съгласно, която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ се прекратява трудовия договор сключен
между ищеца и Военно училище. Съгласно същата заповед на основание чл. 220, ал.
1 КТ е изплатено обезщетение за неспазен срок за предизвестие в размер на 1
902,86 лв. На основание чл. 224, ал. 1 КТ е изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 044,58 лв. Към датата на
освобождаване на служителят К. Н. К. е на навършени 62 години, 8 месеца и 15
дни. Твърди, че Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г. за прекратяване на трудовия
договор е незаконосъобразна по следните съображения: 1. Ищецът е освободен от работа преди навършване на 65 години
пенсионна възраст съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ; 2. Цитираната разпоредба в
заповедта за освобождаване на служителят К. Н. К., а именно чл. 328, ал. 1, 10б КТ е не приложима, т. к. в Закон за висшето образование има специална норма за
освобождаване на членовете на академичния състав, а именно чл. 58, ал. 1 ЗВО.
По отношение на преподавателите във висшите учебни заведения, съгласно чл. 59
ЗВО, Кодексът на труда намира субсидиарно приложение - само за неуредените в закона
въпроси. В конкретния случай, в ЗВО има норма уреждаща прекратяването на
трудовото правоотношение - чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО. По тази причина в
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г. неправилно е посочено основанието за
прекратяването на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, съгласно
която членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед
на ректора когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска
дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в
сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на
филиала, тъй като през учебната 2018 - 2019 на ищеца К. Н. К. не са били
разпределени часове (лекции и упражнения). В процесния случай, не е взето
решение на факултетния съвет за освобождаване на ищеца, както изисква нормата
на чл. 58, ал. 1,т. 3 от ЗВО.В Заповед № ЛС - 51/11.06.2018 г. не се съдържат
никакви данни за наличието на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, нито за
някоя от останалите хипотези на чл. 58, ал. 1 от ЗВО; 3. Ищецът К. Н. К. не
попада в нито една от останалите седем хипотези на чл. 58, ал. 1 от ЗВО -
описани в точки 1,2,4, 5, 6, 7 и 8, за освобождаване от длъжност професор. Във
връзка с твърденията, че ищецът не попада в хипотезите на чл. 58, ал. 1 от ЗВО,
по-конкретно по т. 7, представям Удостоверение рег.№ 145/01.06.2018 г. на
Началник ВВМУ „Н.Вапцаров" от който е видно, че ищецът не е извършил дисциплинарни
нарушения през последните 10 години /от 01.06.2008 г. до 01.06.2018 г./.
Твърди, че са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО за
прекратяване на ТПО на това основание, но не е била изпълнена процедурата,
поради неправилното приложение на чл. 328, ал.1, 10б от КТ при уволнението.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който се сочи, че искът е допустим, но
неоснователен по следните съображения: Със Заповед № ЛС - 51//11.06.2018 г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Със същата заповед е разпоредено на ищеца да бъдат изплатени
обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1
от Кодекса на труда. Предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ са две: първо - работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да е
упражнил правото си и второ - трудовото правоотношение да е възникнало след придобиването
и упражняването на правото за получаване на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Видно от представеното Удостоверение изх. № 102903-639/23.01.2018 г.
от ТП на НОИ - Варна, ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на 01.03.2000 г., когато му е прекратено служебното правоотношение като
кадрови военнослужещ и е упражнил това право, като респективно от тази дата
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според действащото към тази
дата осигурително законодателство - чл. 69, ал. 3 от КСО /в първоначалната му
редакция Обн. ДВ бр. 110/1999 г./, кадровите военнослужещи и офицерите и
сержантите по ал. 1 и 2, прослужили 15 години на длъжности от летателния
състав, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на
пенсия при уволнение, независимо от възрастта си. По отношение на тази
категория осигурени лица, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е необходимо освен наличието на 25 години осигурителен стаж, от които
две трети като кадрови военнослужещи, е необходимо и прекратяване на служебното
им правоотношение. Служебното правоотношение на ищеца, като кадрови
военнослужещ е прекратено, считано от 01.03.2000 г. и от същата дата е упражнил
придобитото си право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което е
сключил трудов договор с ВВМУ „Н.Й.Вапцаров" за длъжността „Главен
асистент" във факултет „Навигационен" на пълен работен ден за
неопределено време. Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя с работник или служител, чието трудово правоотношение е
възникнало след като е придобил и упражнил правото си пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е въведено в българското законодателство с приемането на
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ /предишна т. 10а/ Обн. ДВ бр.
46/201 Ог., в сила от 18.06.2010 г., изм. ДВ бр. 100/2010 г., в сила от
01.01.2011 г., изм. ДВ бр. 98/2015г./. Това законово основание е относимо за
всички работници и служители, в т.ч. и по отношение на хабилитираните преподаватели,
които работят по трудово правоотношение с висшите училища. Независимо от
обстоятелството, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
трудовото правоотношение на ищеца са възникнали през 2000 г., преди приемането
на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, тя намира приложение и по
отношение на възникнали и съществуващи към момента на приемането й трудови
правоотношения, какъвто е и конкретния случай. Според постоянната съдебна
практика на ВКС, специалните основания за освобождаване на преподавателите във
висшите училища по Закона за висшето образование, не изключват общите основания
за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, когато такива
основания са осъществени. В този смисъл решение № 349/18.10.2011 г. на ВКС, постановено
по гр. дело № 374/2010 г., 4-то ГО/. На последно място, считат за неоснователно
твърдението, че трудовото правоотношение на ищеца е следвало да бъде прекратено
на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, тъй като в случая това основание не е
налице. Видно от Протокол от заседание на катедрения съвет на Катедра
„Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво" на
факултет „Навигационен" за учебната 2018/2019 г. за всички преподаватели
от катедрата, в това число и за ищеца е планирана пълна учебна заетост.
В съдебно заседание пред първата инстанция от 21.06.2019
г. е допуснато изменение на исковете по чл. 58, ал. 3 от ЗВО размер, като
същите се считат предявени както следва:
за осъждане на ответника да заплати на А.К.К. сумата от
12137,16 лв., представляваща сума съответна на припадащата й се квота от
наследството на първоначалния ищец, а именно половината от дължимото в негова
полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от Закон за висшето образование за 12
месеца, считано от датата на издаване на Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г.;
за осъждане на ответника да заплати на М.Л.К. сумата от
12137,16 лв., представляваща сума съответна на припадащата й се квота от
наследството на първоначалния ищец, а именно половината от дължимото в негова
полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от Закон за висшето образование за 12
месеца, считано от датата на издаване на Заповед № ЛС - 51/11.06.2018г.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните
поддържат становищата си.
Съставът на Варненския
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи
съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен е иск с
правно основание чл. 58,
ал. 3 ЗВО за осъждане на работодателя да заплати на работника
обезщетение за 12 месеца, считано от датата на постановяване заповедта за
освобождаване от длъжност. Съобразно разпределената в процеса от
първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, че е било прекратено със
Заповед на соченото от работодателя основание, че е налице друго основание за
прекратяване на ТПО, а именно предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, както
и размера на обезщетението по тази разпоредба.
Не е
спорно по делото и от доказателствата се
установява, че на 01.03.2000 г. между страните е бил сключен трудов договор, по
силата на който ищецът е работил при ответника до прекратяването на договора
със заповед от 11.06.2018 г. с вписано основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. От
07.08.2015 г. ищецът е заемал при ответника щатна длъжност „професор, висше
училище“ и е бил член на академичния съвет.
Спорните
въпроси, които се поставят с въззивната
жалба, са във връзка с това: налице ли е била хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 3
ЗВО на освобождаване от длъжност на ищеца като член на академичния съвет със
заповед на ректора когато не може да му се осигури изпълнението на преподавателска
дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в
сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на
филиала; приложима ли е хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ за прекратяване
на трудовия договор от работодателя когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на ищеца, при
наличието на специална разпоредба по чл. 58 ЗВО.
Тези въпроси биха били относими, ако ищецът беше предявил
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна. В настоящото производство съдът не може да изследва законосъобразността на уволнението. Работодателят
сам преценява на кое основание да прекрати трудовото правоотношение. В случая
това е основанието по чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ и след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ същото се
стабилизира между страните.
Недопустимо
е в производството по чл. 58, ал. 3 ЗВО, за осъждане на
работодателя да заплати обезщетение, съдът преюдициално да преценява
законосъобразността на уволнението на вписаното в заповедта основание, както и да
подменя основанието с друго. Това е така, защото в противен случай ще се заобиколят
императивните изисквания в КТ, които са да се предявява изричен иск за отмяна
на уволнението в определени срокове.
В този смисъл и доколкото вече не може да се променя
основанието за прекратяване на трудовия договор и няма как в това производство
да се извършва проверка дали е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО,
искът за присъждане на обезщетение при освобождаване от длъжност на тази
хипотеза се явява неоснователен. Първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно
и следва да се потвърди.
Въззиваемият не претендира разноски.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3306 от
17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 11908/2018 г. по описа на ВРС, XVIII с-в,
В ЧАСТТА, с която първоинстанционният
съд:
1/ ОТХВЪРЛЯ иска на М.Л.К.
ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на починалия в хода на
процеса ищец К. Н. К., ЕГН **********, адрес: ***, против Висше военноморско
училище „Н. И. Вапцаров" - гр. Варна, 9026, ул. „Васил Друмев" 73,
ЕИК ********* представлявано от флотилен адмирал професор д.в.н. Б. К. М., за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12137,16 лв., представляваща
сума съответна на припадащата й се квота от наследството на първоначалния ищец,
а именно половината от дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от
Закон за висшето образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на
Заповед № ЛС - 51/11.06.2018 г., на основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО.
2/ ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.К.
ЕГН **********, /със съгласието на М.Л.К. ЕГН **********/, в качеството й на
законен наследник на починалия в хода на процеса ищец Кирил Н. Колев, ЕГН **********,
адрес: ***, против Висше военноморско училище „Н. И. Вапцаров" - гр.
Варна, 9026, ул. „Васил Друмев" 73, ЕИК ********* представлявано от
флотилен адмирал професор д.в.н. Б. К. М., за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 12137,16 лв., представляваща сума съответна на припадащата
й се квота от наследството на първоначалния ищец, а именно половината от
дължимото в негова полза обезщетение по чл. 58, ал. 3 от Закон за висшето
образование за 12 месеца, считано от датата на издаване на Заповед № ЛС -
51/11.06.2018 г., на основание чл. 58, ал. 3 от ЗВО.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките
по чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.