РЕШЕНИЕ № 93
гр. В**, 21 .11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 08 октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
И** К** и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело
№ 288 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 72 от 05.06.2019
г., постановено по гр.д. № 143/2019
г. по описа на ВРС, е отхвърлен предявеният
от И.В.П. с ЕГН ********* срещу ЧЗП Б* И*
Б* с ЕГН ********* иск за сумата 627.90лв- неизплатено
възнаграждение по договор за аренда, сключен на 29.09.2016г. за стопанската
2017/2018г. с пр. осн. чл.79 ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ като неоснователен, както и за
сумата 20.08 лв. - мораторни лихви за периода
02.10.2018г. - 11.03.2019г. с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД.БРС е отхвърлил иска и за сумата 627.90лв - неизплатено възнаграждение
по договор за аренда, сключен на 29.09.2016г. за стопанската 2016/2017г. с пр. осн. чл.79 ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ, както и за сумата
91.74лв. - мораторни лихви за периода 02.10.2017г. -
11.03.2019г. с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И.В.П., в която
се съдържат оплаквания за неправилност
на съдебния акт, постановен от Б** РС, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго решение, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за настоящата инстанция за
държавна такса съобразно представен списък за разноски.
Въззиваемият Б** И** Б** моли да бъде оставена
без уважение въззивната жалба и потвърдено решението на БРС като
правилно, законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените
правила. Подробни съображения излага
в писмения си отговор.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото съдържа
реквизитите на чл. 236 от
ГПК и е постановено от родово компетентния съд.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен
акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД.
По делото е
безспорно установено, а На 29.09.2016г. м/у ищеца и ответника ЧЗП Б*
И* Б** е сключен договор за аренда с обект 43.604 дка
земеделска земя в земл. на с. С**,
обл. В**. Не се спори м/у
страните, че са предоставени за ползване уговорените обекти/площи/, в състояние
което отговаря на ползването им по договора и е осигурено спокойното им и
безпрепятствено ползване. Арендното възнаграждение е
договорено в натура 40кг/дка без посочване на конкретна зем.
култура/ или паричната равностойност на борсовата цена към момента на
падежа/р-л Арендна цена и начин на плащане т.1/. Не
се установи ответника да е платил арендно
възнаграждение за стоп. 2016/2017г.и за 2017/2018 г. Предвид
възраженията на ответника, то същият и не твърди, че е платил. В показания си
св. В. И** твърди, че ответника- арендатор е предлагал
на ищеца да се яви и получи зем. продукти - царевица,
която е произвел през стоп. 2017/2018г.
С договора е предвидено заплащане на рентата след
приключване на стопанската година.
За изясняване на
делото от фактическа
страна е допуснат и разпитан като свидетел Веселин Илиев.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че арендаторът се е обаждал
по телефон на арендодатели, да дойдат да си приберат
рентата в царевица.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледано
по същество – неоснователна.
Отношенията м/у страните по
делото касаят сключен м/у тях договор за аренда, които се уреждат от правилата
на ЗАЗ и ЗЗД/ § 1 от ДР на ЗАЗ/.
Договорът за аренда е двустранен, консенсуален
и възмезден договор. Основното задължение на арендодателя
е това да предостави за ползване уговорения обект/площи/, осигурявайки безпретяственото им ползване и в състояние годно по
предназначението, а арендаторът е носител на задължението - да извърши
уговореното арендно плащане.
В
случая се спори между страните от кой момент започва действието на договора,
както и относно начина на заплащане на арендната
вноска.
Текстовете, които уреждат срока на договора,
са непрецизни. Записано е в договора, че действието му
е от подписването от страните за срок от пет години, считан от 01.10.2017 г.
Договорът е сключен преди 01.10.2016 г.
Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона
за арендата в земеделието “стопанска година” е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на
следващата година.
Както беше посочено по-горе,
стопанската година започва да тече
от 1 октомври на текущата година,
а не от датата
на подписването на договора от
страните.
При тълкуването
на текстовете от договора относно
срока, следва да се има
предвид, че предметът на този
договор е земеделска земя. Предназначението на земеделската земя е за земеделско производство,
което от своя страна се
осъществява в рамките на стопанската година, т.е. времето
от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година.
След като обаче в договора е записано и
подчертано , че е считано от 01.10.2017 г. не може волята на страните да се
тълкува в смисъл , че е за 2016 г.
Във въззивната жалба се представя пълномощно, с което въззивникът И. Б** П** е упълномощил З** И** И** да сключи от негово име договор за аренда на изрично
изброени и описани подробно земеделски земи. Във връзка с това се поддържа
твърдението, че след като пълномощното е от 2016 г. то и договорът следва да е
за стопанската 2016/2017 г. Никъде в полномощното не е указано за какъв срок и от коя стопанска
година е договора , поради което не би могло да се приеме за основателно
твърдението, че след като пълномощното е от 2016 г. то и договорът следва да е
за стопанската 2016/2017 г.
В тежест на ответника по
иска е да докаже, че е заплатил сумата, дължима като рента за
ползваната земеделска земя. Не е спорно, че за
стопанската 2017/2018 г. не е извършено арендно
плащане от страна на въззиваемия, но се твърди, че е
предложил да престира в земеделска продукция-
царевица, което въззивникът не се е явил да получи.
При
тези данни съдът намира искат за заплащане на арендна
вноска за стопанската 2016/2017 г. за
неоснователен предвид това , че договорът е сключен за стопанската 2017 г. Акцесорният
иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД също се явява неоснователен.
Сключеният договор за наем
е стопанската 2017/2018
г., като определеното възнаграждение се дължи съгласно договора след приключване на стопанската година, без да
е посочен конкретен момент, от който да се дължи. Ищецът не е отправял покана
до ответника за заплащане на дължимото обезщетение, поради което за начален
момент от който арендаторът е в забава следва да се приеме момента на
предявяване на исковата молба.
При данните по делото
се налага извод, че ответната страна по иска дължи обезщетение за стопанската 2017/2018 г. в размер на 627,90 лв. по договор, сключен на 29.09.2016г. Сумата се дължи ведно със
законната лихва върху главницата , считано от предявяване на иска 11.03.2019 г.
до окончателното издължаване на сумата.
В тази част поради несъвпадане на изводите на първата
и въззивната инстанция решението следва да се отмени
и се присъди обезщетението.
В останалата част по отношение на обедщетението
за стопанската 2016/2017 г. и за обезщетението за забавено плащане за този
стопански период и за този за 2017/2018 г. следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото разноските следва да останат както са направени от
страните.
Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 72 от 05.06.2019 г., постановено по гр.д. № 143/2019 г. по описа на Б** районен
съд, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от И.В.П. с ЕГН ********** *** срещу ЧЗП
Б* И* Б* с ЕГН **********,*** иск за сумата 627.90лв-
неизплатено възнаграждение по договор за аренда, сключен на 29.09.2016г. за
стопанската 2017/2018г. с пр. осн. чл.79 ал.1,
предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ, ведно със законната лихва върху
главницата , считано от предявяване на иска 11.03.2019 г. до окончателното
издължаване на сумата, ВМЕСТО КОЕТО:
ОСЪЖДА ЧЗП Б* И* Б* с ЕГН **********,*** да заплати на И.В.П.
с ЕГН ********** *** сумата 627.90лв- неизплатено възнаграждение по договор за
аренда, сключен на 29.09.2016г. за стопанската 2017/2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 11.03.2019 г. до
окончателното издължаване на сумата
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ потвърждава решението.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: