№ 2072
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205380 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 584825-F606336 от
29.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на „ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Рогош, ул. „Хан Крум“ № 7, представлявано от Т.Й.З.,
с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено
административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
По съображения изложени в жалбата си „ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД моли
Съда да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Редовно призовано, в съдебно заседание дружеството-
жалбоподател се представлява от адв. И., който поддържа жалбата и моли да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – ст. юрк. Е.
оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Навежда доводи за безспорно установено нарушение, извършено от
1
жалбоподателя и за липса на процесуални нарушения. Претендира разноските
за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-жалбоподател „ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Рогош, ул. „Хан Крум“ № 7,
представлявано от Т.Й.З., с ЕГН: **********, извършвало търговска дейност
като стопанисвало склад за въглища и пелети, находящ се в с. Рогош, ул.
„Възраждане“, срещу цех за производство на велосипеди „Лидер 96“. Във
връзка с тази му дейност на 10.03.2021г. около 09:45 часа била извършена
съвместна проверка от НАП, Агенция „Митници“, „Икономическа полиция“
и служители на ДМТН, като от органите по приходите била извършена
контролна покупка на един чувал пелети (15кг.) на стойност 6 лв., за която не
бил издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан. Контролната
покупка била заплатена в брой, преди легитимация, от **** - Д. М. К. на
лицето - Т.В.З. – общ работник. При проверка в информационните масиви на
НАП било установено и че към датата на проверката нямало данни за
регистрирано в НАП фискално устройство за горепосочения търговски обект,
на което да се отчитат оборотите от извършените продажби. Така
проверяващите установили, че „ЗЛАТЕНОВ 2015“ ЕООД с ЕИК: ********* в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
не е монтирало, въвело в експлоатация и не е използвало регистрирано в НАП
фискално устройство за отчитане на извършените продажби от датата на
започване на дейността на обекта – 01.01.2020г.
Проверката била документирана с протокол ПИП cep. АА №
0077076/10.03.2021г.
Въз основа на така извършените констатации, свидетелят Д. М. К. съставил
АУАН № F606336/19.03.2021г. срещу „ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД за
2
нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал.4 от
ЗДДС, който бил подписан без възражения от управителя на дружеството,
като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което
нарушението било прието за извършено на 01.01.2020г. и констатирано на
10.03.2021г.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани съставителят на акта
Д. М. К., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в
него констатации, както и неговият колега Й. Кр. М.. Свидетелите сочат, че
на обекта е имало паркиран тир, пълен с пелети, които работникът Т.В.З.
разтоварвал с мотокар. Служителите на НАП извършили контролна покупка
на един чувал с пелети от 15кг. на стойност 6 лв., за който обаче не им бил
издаден касов бон, което провокирало включването на служителите на
ДМТН, Агенция „Митници“ и „Икономическа полиция“ и извършването на
проверка на целия обект. След легитимация на органите на НАП служителят
З. самостоятелно попълнил декларация по чл.126 за това къде е назначен,
къде работи и на каква заплата, а от проверката контролните органи
констатирали, че във въпросния склад нямало налично фискално устройство,
от което да бъде издадена касова бележка и съответно АУАН е бил съставен
за липса на касов апарат. Свидетелите сочат, че проверка е била извършена и
в магазина на търговеца, като за извършената в него покупка им е бил
издаден касов бон от въведено в експлоатация ФУ, а проверяващите заявяват,
че не са били установени никакви други нарушения от страна на търговеца
освен процесното.
Съдът възприема показанията на тези свидетели, защото са подробни,
последователни, изчерпателни, логични и кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите К. и М. се подкрепят и от тези на свидетелите
Т.В.З. и Н.Т.Г., в частта в която сочат, че З. лично е дал един чувал пелети на
проверяващите, за което той им е взел пари, но не им е издал касова бележка,
както и че З. лично е попълнил декларация, в която е посочил, че работи във
„ЗЛАТЕНОВ 2015“ ЕООД. Съдът кредитира показанията на св. З. и Г. в тази
им част, тъй като те се подкрепят и от останалия съвкупен доказателствен
материал, но настоящият състав не дава вяра на соченото от тях, че в склада
не се извършвали продажби, а само в магазина им в с. Рогош. тъй като тези
3
твърдения са изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Същите са в директно противоречие с показанията на
свидетелите К. и М.. Наред с това са и нелогични, тъй като ако продажбите
наистина се извършваха само в магазина, а не и в склада на дружеството, то З.
нямаше лично да свали чувала с пелети, да го натовари в колата, а след това и
да вземе пари за стоката, а щеше директно да упъти „клиентите“ в магазина,
където се продават така или иначе същите артикули. Ето защо и казаното от
свидетелите З. и Г., не могат да се кредитира с доверие в тази им част, още
повече и че тези свидетели са заинтересувани, тъй като З. е съпруг на
управителят на дружеството Т.Й.З., а Г. е тяхна дъщеря.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2004 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти, издадена от МФ на основание чл. 118, ал.
2 и ал. 4 от ЗДДС, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от
датата на започване на дейността в обекта. Установява се, че жалбоподателят
към датата на проверката е имал качеството на лице по чл. 3 от Наредбата
като извършващ продажби на стоки. Няма спор и по въпроса, че към същия
момент дружеството не е имало монтирано ФУ, при което е била извършена
продажба без да бъде издаден касов бон, тъй като Т. З. – общ работник в
дружеството - жалбоподател е получил в брой сума в размер на 6 лева за
покупка на един чувал пелети, за която не е бил издаден първичен документ, а
от тук се стига до извода, че нарушението е установено, като то се
потвърждава както от св. К. и М., така и от разпита на самите служители на
дружеството и приложените по преписката декларации.
Въпреки изложеното по-горе Съдът счита от правна страна, че
наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова
следва да бъде ОТМЕНЕНО.
Това е така, тъй като на първо място Съдът констатира, че в случая е
налице нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП.
Като нарушени законови разпоредби в акта и в постановлението са посочени
тези на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС. От цитираната по-горе разпоредба на чл.7, ал.1 от
Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
4
търговските обекти чрез фискални устройства е видно, че същата препраща
към разпоредбата на чл. 3 от същата наредба, която съдържа 17 алинеи. АНО
е следвало да конкретизира по силата на коя от тях жалбоподателят е
нарушил задълженията си и е извършил твърдяното нарушение. Касае се за
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
които са императивни.
На следващо място от съдържанието на НП се установява, че са налице две
нарушения - неиздаване на касов бон и липса на фискално устройство,
свързано с НАП. По своя характер не издаването на касов бон е нарушение на
чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажба в търговски обекти чрез фискални устройства. Липсата на свързано
с НАП фискално устройство е нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажба в търговски обекти
чрез фискални устройства. Безспорно е, че в разглеждания случай,
контролните органи са установили няколко деяния, всяко от които поотделно
осъществяващи различен административнонаказателен състав. Налице са
няколко административни нарушения /видно от описателната част на НП/, за
които съобразно правилото на чл. 18 от ЗАНН следва да се наложат отделни
наказания за всяко от тях. За разлика от съвкупността на множество
престъпления по НК, със ЗАНН е възприет принципа за самостоятелно
санкциониране на всяко отделно административно нарушение. В този смисъл
за всяко отделно нарушение се провежда самостоятелно
административнонаказателно производство. С цел процесуална икономия, в
практиката, с един АУАН се констатират няколко нарушения /както е и в
случая/, които се наказват в едно НП, но всяко деяние се установява,
квалифицира и наказва самостоятелно, с което по същество отделните
производства са обединени в една преписка. В конкретния случай,
административнонаказващият орган /АНО/ е следвало след като е описал в
обстоятелствената част на наказателното постановление две нарушения, да
наложи предвидената санкция за всяко от тях отделно. Недопустимо е да се
игнорира разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като по начина, по който е
описано в описателната част нарушението води до неяснота какво е имал в
предвид АНО и за кое от двете нарушения е санкционирал нарушителя.
От друга страна съдът намира и че конкретния случай изпълва състава на
маловажен такъв по чл.28 от ЗАНН, като при издаване на НП
5
административнонаказващият орган е подходил формално при анализа на
доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние.
При определяне на наказанието наказващият орган следва да извърши
преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на
съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и
обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка не е
извършена от административнонаказващия орган, доколкото последният се е
задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието били взети
предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства, без да са посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства са съобразени, както и каква е тежестта на конкретното
нарушение. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 ДР НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта
на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Няма доказателства „ЗЛАТЕНОВ 2015“ ЕООД да е
санкциониран за други нарушения, свързани с данъчната и фискална
дисциплина. Установи се, че лицето има регистрирано и въведено с
6
експлоатация ФУ. От доказателствата не може да се направи извод, че
нарушението е извършвано и преди това. Самият наказващ орган е приел, че
се касае за първо нарушение, като от показанията на проверяващите се
доказва, че не са били установени никакви други нарушения от страна на
търговеца. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай, а и
количеството и стойността на стоката е пренебрижимо малка 15кг. пелети на
стойност 6 лв. В тази връзка минималният размер на предвидената санкция за
този вид нарушения – имуществена санкция в размер на 3000 лева се явява
несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай, а именно продажба на
чувал пелети на стойност от 6 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало
да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като нарушителят
следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще
му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на
чл. 28, б. "а" от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение,
то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този
начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира чл. 12 от ЗАНН.
Поради това, а и с оглед на допуснати и други съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство, изложени по – горе,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за
адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 440 лева, като
са на лице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно чл. 18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимият хонорар при имуществена санкция в размер на
3000 лева е точно 440 лева и именно тази сума следва да бъде изплатена на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 584825-F606336 от 29.06.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на „ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Рогош, ул. „Хан Крум“ № 7, представлявано от Т.Й.З., с ЕГН:
********** на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено
административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗЛАТЕНОВ 2015" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Рогош, ул. „Хан Крум“ № 7, представлявано от Т.Й.З., с ЕГН:
********** сумата в размер на 440 лв. /четиристотин и четиридесет/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8