№ 323
гр. Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20243100500001 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №87425/21.11.2023г. от С. Л. М.,
ЕГН********** от ****, чрез особен представител адв.П. Т., срещу решение
№3756/20.11.2023г. по гр.д. №20223110116614 на ВРС, 31 състав, В ЧАСТТА, с която са
уважени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД срещу
въззивника искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за приемане за установено, че въззивникът дължи на „ВиК – Варна“ ООД следните
суми, присъдени по ч.гр.д.№11475/2022г. на ВРС: 120.74 лв. главница, начислени за времето
от 12.10.2019г. до 9.03.2022г., 17.95 лв. лихви за периода от 9.11.2019г. до 22.08.2022г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 24.08.2022г. до
окончателното и изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано поради
необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и оспорванията
на ответника. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло
предявените искове, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
1
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, не е депозирала писмен отговор.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ищецът „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, гр. Варна има вземане от ответника С. Л. М., ЕГН********** от **** в размер
на сумите, както следва: 233.32 лв., представляваща дължима сума по редовен отчет за
реално доставени, ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 14.06.2018г. до
09.03.2022г. по партида с абонатен номер **** за обект - имот, находящ се в ****, ****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, -
лихва за забава върху главницата в размер на 51.58лв., дължима за периода от 15.05.2019г.
до 09.03.2022г., както и направените по делото разноски в размер на 75лв., от които 25лв. за
внесена държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 14.06.2018г. до 09.03.2022г.
ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с
абонатен номер **** за обект - имот, находящ се в ****, ****, но не е заплащал тяхната цена
на доставчика. Сочи се, че по силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На
основание чл.33, ал.2 от ОУ дължимите суми за ползвани ВиК услуги следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 11475/2022г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед
за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви
иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който се оспорва годността на СТИ в сочения обект на потребление,
верността на представената справка за недобора. Възразява се относно допустимостта на
ползването на електронен карнет. Твърди се, че е използвано средство за измерване, което
не е преминало последваща проверка и не е имало знак по чл.43, ал.1 от ЗИ. Моли исковете
да бъдат отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
2
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.
В случая не е спорно наличието на договорно правоотношение между страните,
което се установява от представените по делото доказателства въз основа на разпоредбите
на приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от приложимите
Общи условия, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване. С оглед липсата на оспорване в
отговора следва да се приеме за установен факта, че ответникът притежава вещни права
върху процесния недвижим имот, като доказателство за което е представена справка от
Служба по вписванията – Варна, видно от която по партидата на С. Л. М. са отразени
придобиване на недвижимия имот в **** на 13.08.2019г. и впоследствие налагане на
възбрани върху имота. Недвижимият имот в **** е регистриран като постоянен и настоящ
адрес на ответника от 2020г., както се установява от приложената по делото справка от НБД
„Население“.
Ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната
разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Варна, поради което е задължено лице за плащане на задълженията за
консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Процесните отношения между
страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по
съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.
На следващо място се оспорва факта на извършена реална доставка и
количеството на доставените услуги с твърдение за липса на годно измервателно средство, в
отговор на което ищецът е ангажирал доказателства, а именно констативен двустранен
протокол №****г. за подмяна на водомер, подписан лично от ответника. Видно от
отразеното в протокола демонтираният водомер е бил с метрологична проверка от 2014г.,
тоест към датата на подмяна не е бил изтекъл 10-годишният период, предвиден в чл.16, ал.4
от ОУ за извършване на периодични проверки на индивидуалните водомери. Същевременно
не се твърди и не са ангажирани доказателства да е било заявено от потребителя извършване
на метрологична експертиза преди изтичане на този период съгласно предвидената в чл.16,
ал.5 от ОУ възможност, поради което следва да се приеме, че средството за измерване е било
в метрологична годност.
Оспорва се също използването на електронен карнет, като от молба от
3
30.08.2023г. се изяснява, че всъщност се оспорва приложимостта на отчитане с електронен
карнет поради липса на посочени в чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ предпоставки –
дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет.
От текста на цитираната разпоредба е видно, че не се предвиждат кумулативни
предпоставки за използване на електронен карнет, а две отделни хипотези, при които не се
прилага описаната в предходните изречения процедура, а именно при дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет не се изисква подпис на карнета от
потребител и в негово отсъствие от свидетел. В случая при отчитането е използван
електронен карнет, опис на отчетите от таблета е представен по делото и посочените в него
показания на водомера съответстват на посочените в справката за недобора.
Освен това, видно от двустранния протокол за подмяна на водомера, е положен
подпис на потребителя за период, последващ процесния, с който е удостоверил
съответствието към този момент на показанията на водомера с отчетените. Тези показания
включват и изтеклия период, като се има предвид начина на отчитане на средството за
измерване, при който количествата за всеки следващ период се натрупват върху предходния.
Въз основа на горното съдът приема за доказана реалната доставка на
начислените количества ВиК услуги по партида с аб.№**** през исковия период и
съответно качеството на ищцовото дружество като изправна страна по договора. При
наличие на осъществена в изпълнение на договора между страните услуга възниква
задължението на ответната страна за плащане. В случая не се твърди да е извършено
плащане на част от процесните суми, както се установява и от заключението на вещото
лице. Дължимите суми за главница и лихва за забава се установяват от заключението по
СЧЕ.
След приспадане на сумите, за които при първоинстанционното разглеждане е
прието, че не са дължими поради погасяване по давност и съответно не са предмет на
въззивното производство, следва да се приеме, че ответникът дължи заплащане на
начисленото количество вода по останалите фактури, на обща стойност 120,74 лв., както се
установява от заключението на вещото лице. Предвид акцесорния характер на задължението
за заплащане на лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 24.08.2022г.
до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, падежът на задължението
за заплащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги настъпва в 30-дневен срок след
датата на фактурирането, поради което ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ
изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Претендираните суми за
обезщетение за забава за процесния период се установяват от заключението по СЧЕ.в общ
размер 17,95 лв., изчислено върху всяка главница по отделните фактури, считано от деня,
следващ датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
4
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението в обжалваната
част следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в рамките на предвидените в чл.25 от Наредба за
правната помощ размери.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3756/20.11.2023г. по гр.д. №20223110116614 на
ВРС, 31 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД срещу въззивника С. Л. М. ЕГН********** от ****,
искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
приемане за установено, че въззивникът дължи на „ВиК – Варна“ ООД следните суми:
120.74 лв. главница, начислени за периода от 12.10.2019г. до 9.03.2022г., 17.95 лв. лихви за
периода от 9.11.2019г. до 22.08.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда - 24.08.2022г. до окончателното и изплащане, за които е издадена
заповед по ч.гр.д.№11475/2022г. на ВРС
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. Л. М. ЕГН********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" 33 сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5