Р Е Ш
Е Н И Е-22
Гр.В.
14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети
април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при секретаря В.К.................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. в.гр. дело № 379
по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №485/ 17.11.2014 год.по гр.дело №2217 по описа за 2013 г.на Видинския районен съд е допуснато да
бъде извършена делба между С.Д.Г. ***, ЕГН:**********,
Ц.Й.Ф. ***, ЕГН: **********, Б.Й. ***, ЕГН: **********, М.Д.Н. ***, ЕГН **********,
А.Л.М. ***, ЕГН: **********, Р.Л.Н. ***,
ЕГН: **********, С. М.П.
***, ЕГН:**********, Г.Ц.А. ***, ЕГН: ********** и М.Ц.Д. ***: ********** на следните недвижими имоти : ливада от 3.239
дка , четвърта категория, в м.“При гробището“, съставляващ имот №088008 по картата на землището на с.В. лозе от 0.451 дка, трета категория, местността „Реални граници“,
съставляващ имот № 089006, по картата на землището на с.В., нива от 0.129 дка четвърта категория, местността „При гробището“, съставляващ имот № 882066,
по картата на землището на с.В., нива от 0.070 дка шеста
категория, местността „Край село“, съставляващ имот № 884053, по картата на землището на с.В., нива от 0.132 дка шеста категория, местността „Край село“, съставляващ имот № 884060,
по картата на землището на с.В., нива от 10.000 дка пета
категория, местността „Татарско“, съставляващ имот № 006011, по плана за земеразделяне на землището на
с.Винарово, нива от 4.986 дка шеста категория, местността „Горно бранище“, съставляващ имот № 012003,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., нива от 7.007 дка трета категория, местността „Говедарски връх“, съставляващ имот № 051021,
по плана за земеразделяне на землището на с.В. нива от 3.703 дка четвърта категория, местността „Гръстелника/ Липата“, съставляващ имот № 064011,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., нива от 3.997 дка трета категория, местността „Бабино бърдо“, съставляващ имот № 075030,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., нива от 22.006 дка четвърта категория, местността „Смолницата“, съставляващ имот № 081005,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., нива от 5.999 дка четвърта категория, местността „Смолницата“, съставляващ имот № 081044,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., нива от 3.998 дка шеста категория, местността „Край село“, съставляващ имот № 160004,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., нива от 3.999 дка пета категория, местността „Долна бачова“, съставляващ имот № 170029,
по плана за земеразделяне на землището на с.В., с права: С.Д.Г. с ЕГН:*********- 6/24 ид.ч., Ц.Й.Ф., ЕГН: ********** и
Б.Й.Г. ЕГН: **********, - по 3/24 ид.ч. за всяка, М.Д.Н.
с ЕГН **********, А.Л.М., ЕГН: ********** и Р.Л.Н. , ЕГН: ********** - по 1/24
ид.ч. за всеки, С.М.П., ЕГН:********** - 3/24 ид.ч., Г.Ц.А.,
ЕГН: ********** и М.Ц.Д. ЕГН: **********- по 3/24 ид.ч. за
всеки.
С въззивно решение №23/ 10.03.2015г. по гражданско въззивно Дело № 8 по описа за 2015 година
на Окръжен съд Видин е потвърдено решение № 485
от 17.11.2014. по гр.дело №. 2217/2013г.
на Районен съд –В..
С решение №2/11.05.2016 г. по по гр.д.3532/2015 г.
по описа на ВКС е отменено въззивно Решение № 23 от 10.03.2015 година по гр.вьзз.д. № 8/2015 година на ОС- В. и потвърдено с него Решение № 485 от 17.11.2014 година ,постановено по гр.д. № 2217/2013 год. на РС-В. по допускане делбата на земеделските земи,
останали в наследство от С. С., поч. 1985 година и вместо тях е отхвърлен иска на
С. Д. Г. *** ЕГН ********** срещу Ц.Й.Ф. ***
ЕГН **********, Б.Й. *** ЕГН **********, М.Д.Н. *** ЕГН ********** , А.Л.М. ***
**********, Р.Л.Н. *** ЕГН ********** , С.М.П. *** ЕГН **********, Г.Ц.А. *** **********
и М.Ц.Д. *** ********** за съдебна делба на земеделски земи ; ЛИВАДА от 3.239
дка, м."При гробището" имот N0
088008 по картата на землището на с.В. , ЛОЗЕ 0.451 дка м."Реални граници „,имот 089006 по картата на
землището на с.В.; НИВА от 0.129 дка,
м."При гробището" имот № 882066 по картата на
землището на с.В. , НИВА от 0.070 дка, м."
Край село " имот № 884053 по картата на землището на с.В. , НИВА от 0.132 дка м." Край село" имот № 884060 по картата на землището на с.В. , НИВА от 10 дка м."Татарско" имот N0 006011 по
ПЗ на землището на с.В. , НИВА от 4.986 дка м."
Горно бранище " имот № 012003 по ПЗ на землището на с.В. , НИВА
от 7.007 дка м." Говедарски връх" имот № 051021 по ПЗ на землището на с.В. ,
НИВА от 3.703 дка м." Гръстелника /Липата" имот № 064011 по ПЗ на землището на с.В., НИВА от 3.997 дка м."Бабино
бърдо " имот № 075030 по ПЗ на землището на с.В. , НИВА
от 22.006 дка м."Смолницата" имот № 081005 по ПЗ на землището на с.В. ,
НИВА от 5.999 дка м." Смолницата " имот № 081044 по ПЗ на землището на с.В., НИВА от 3.998 дка м." Край село " имот
№ 160004 по ПЗ на землището на с.В., НИВА от 3.999 дка м."Долна бачова " имот № 170029 по ПЗ на землището на
с.В..
С решение №101 /03.11.2017 г. на Върховния касационен
съд , Второ гражданско отделение по гр.д. № 2569 по описа за 2017 г. е отменено на
основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, по молба вх. № 4906 от 28.04.2017 г. на Г.Ц.А.
влязлото в сила решение № 2 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 3532/2015 г. на
Върховния касационен съд на Република Б., Второ гражданско отделение и решение
№ 23 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 8/2015 г. на Окръжен съд-В. и е върнато делото за ново разглеждане от Окръжен съд-В.
от фазата на изпращане на изпращане на Г.А. на препис от исковата молба.
При новото разглеждане на делото съделителят Г.Ц.А. е
депозирала отговор на исковата молба ,в който поддържа ,че искът за делба
следва да бъде уважен.Прави се възражение,че М.Ц.Д. не е станал собственик по
давност на процесните имоти ,като се изразяват подробни доводи в това
отношение.
Към отговора са приложени :
1 .Удостоверение за наследници на С. Б. С.
изх.№57/30.03.2017г.
2.Решение №05/22.01.1999г. на ПК-Н. с. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с.В.,
3.Решение №04/01.06.1998г. на ПК-Н. с. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на с.В.
4. 14
бр.скици на имотите издадени от Общинска служба земеделие с.Н. с.,както следва:
1.Скица№К03492/22.05.2017г., 2. Скица №К03493/22.05.2017г., 3. Скица
№К03496/22.05.2017г., 4. Скица №К03497/22.05.2017г.,5.Скица
№К03498/22.05.2017г., 6. Скица №К03485/22.05.2017г.,7. Скица
№К03486/22.05.2017г., 8. Скица №К03487/22.05.2017г.,9. Скица
№К03488/22.05.2017г., 10. Скица №К03489/22.05.2017г.,11. Скица
№К03490/22.05.2017г., 12. Скица №К03491/22.05.2017г.,13. Скица
№К03494/22.05.2017г., 14. Скица №К03495/22.05.2017г.,
5. 14 бр.
удостоверения на данъчни оценки на имотите издадени от Община Н. с. с номера,
както следва:
1.
изх.№**********/26.05.2017г.,2.изх.№**********/26.05.2017г. 3. изх.№**********/26.05.2017г., изх.№**********/26.05.2017г.5.изх.№**********/26.05.2017г.,
6. изх.№**********/26.05.2017г.7.
изх.№**********/26.05.2017г., 8. изх.№**********/26.05.2017г.9. изх.№**********/26.05.2017г., 10.
изх.№**********/26.05.2017г..изх.№**********/26.05.2017г.,12.
изх.№**********/26.05.2017г.13.изх.№**********/26.05.2017г.,14.
изх.№**********/26.05.2017г.6. Решение
№2/11.05.2016г. постановено от ВКС II ГО по гр.д.№3532/2015г
7. Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство №122/23.11.2016г., том V, рег.№6638, нот.д.№702/2016 г. на нотариус
Л.Ц. №029 от регистъра на Нот.камара и район на действие РС-В..
8. Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том III,рег.№5010 дело
№227/2017г. на нотариус Н. А. вписана в нот.камара под №028 с район на действие
РС-В.
9. Молба от
нотариус Н. А. до АВ-Служба по вписванията –В. вх.№5323/11Л1.2014г.
10.Договора за аренда от 11.11.2014г. с рег.№14655,
том 10, акт 30 11.11 броя скици на арендованите земеделски земи с номера: 1.
№К02960/15.05.2014г. за имот №170029, 2. №К02955/15.05.2014г. за имот №160004,
3.№К02947/15.05.2014г. за имот №012003, 4.№К02946/15.05.2014г. за имот №006011,
5.№К02948/15.05.2014г. за имот №051021, 6.№К02949/15.05.2014г. за имот №064011,
7. №К02950/15.05.2014г. за имот №075030, 8. №К02951/15.05.2014г. за имот
№081005, 9.№К02952/15.05.2014г. за имот №081044,10. №К02374/16.05.2014г. за
имот №028024,11. №К00240/16.05.2014г. за имот №006036
12. Удостоверения
за наследници на С. Б. А.
Изх.№141/16.05.2014г., издадено от кмет на с.В.,обл.В.
13. Удостоверения
за наследници на Д. С. А..изх№142/16.05.2014г., издадено от кмет на с.В.обл.В.
14. Справка по
лице от Служба по вписванията –В. за лицето М.Ц.Д. от 25.04.2017г. от 8стр
15.Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ от 23.11.1998г. №30, том III, рег.№1036, дело 369/1998г.
на нотариус Б.Т. с рег.№161 от Нот.камара, вписан в Служба по вписванията №20,
том X, дело №2975/1998г.
16. 14 броя скици издадени и/или заверени на
24.08.2005г.: 1.Скица №ф00049/24.08.2005г. за имот №882066, 2. Скица
№ф00047/24.08.2005г. за имот №88008, 3. Скица №ф00048/24.08,2005г. за имот
№089006, 4. Скица №ф00050/24.08.2005г. за имот №884053, 5. Скица
№ф00046/24.08.2005г. за имот №051021, 6. Скица №ф00051/24.08.2005г. за имот
№884060, 7. Скица №211/05.02.1999г. презаверена на 24.08.2005г. за имот
№075030, 8. Скица №2118/09.02.1999г. презаверена на 24.08.2005г. за имот
№170029 и протокол за въвод във владение на имота от 02.04.1999г., 9. Скица
№431/08.02.1999г. презаверена на 24.08.2005г. за имот №081044 и протокол за
въвод във владение на имота от 02.04.1999г., 10. Скица №195/03.02.1999г.
презаверена на 24.08.2005г. за имот №012003,11. Скица №976/04.02.1999г.
презаверена на 24.08.2005г. за имот №064011 и протокол за въвод във владение на
имота от 22.03.1999г, 12. Скица №392/08.02.1999г. презаверена на 24.08.2005г.
за имот №081005 и протокол завъвод във владение на имота от 02.04.1999г, 13.
Скица №68/03.02.1999г, презаверена на 24.08.2005г. за имот №064011 и протокол
за въвод във владение на имота от 25.02.1999г, 14. Скица №1959/09.02.1999г.
презаверена на 24.08.2005г. за имот №160004 и протокол за въвод във владение на
имота от 22.03.1999г
17.Нотариално заверено пълномощно от Ц. Д. А. с
пълномощник Г.Ц.А. рег.№645/27.02.2001г. на нотариус С. Д. рег.№358 от
нот.камара.
18.Решение №101/03.11.2017г. на ВКС, II гражданско
отделение по гр.д.№2569/2017г.
19.Удостоверение за индентичност на лице с различни
имена изх.№323/05.10.2012г. на кмет на с.В., обл.В. за С. Б. А..
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството е по реда на чл.282 от ГПК е за делба
на недвижими имоти по чл.69 ЗС.
Делото пред районния съд е образувано въз основа на подадена искова молба от С.Д.Г. *** срещу Ц.Й.Ф.
***, Б.Й. ***, М.Д.Н. ***, А.Л.М. ***, Р.Л. ***, С.М.П. ***, Г.Ц.А. от с.В., М.Ц.Д.
от с.В. за допускане на делба на съсобствени земеделски имоти. Твърди се, че
процесните имоти са останали в наследство от общия наследодател С. В. С. ,б.ж.
на с.В..
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
допусната делба на имотите.
Ответниците Ц.Й.Ф. ***, Б.Й. ***, М.Д.Н. ***, С.М.П. ***
са отговорили на исковата молба. Излагат, че искът е неоснователен, тъй като
ищцата била получила нейната част преживе на общия наследодател още преди
внасянето на земите в ТКЗС и че същите са ѝ възстановени.
В отговора на исковата молба ответникът М.Ц.Д. е
изразил становище ,че искът е неоснователен,тъй като нивите били придобити и
обработвани от двамата му родители в
продължение на 14-15 години до внасянето им в ТКЗС и че са придобити по този начин по давностно
владение още преди внасянето им в ТКЗС.
Във второто по делото с.з. на 24.04.2014 г. след
доклада по реда на Чл.146 ГПК ответникът
М.Ц.Д. е направил възражение за придобиване по давност на процесните имоти след
възстановяването им на общия наследодател с решения № 04/01.06.1998г.,
05/22.01.1999г. и 11579/05.05.1999г.на ПК Н. с. и ПК Б..
При новото разглеждане на делото са разпитани пред
Видинския окръжен съд доведените от ответника М.Ц.Д. свидетели П. Г. С.
и И. С. И. ,които установяват ,че след възстановяването на земеделските
земи ответникът М.Ц.Д. е обработвал
същите,но не установяват границите и размера на отделните имоти ,нито
установяват съделителят М.Д. да е демонстрирал пред другите сънаследници
намерението си да владее имотите като свои .Не установяват по какъвто и да било
начин да е отблъснал владението на останалите наследници.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна ,че процесните имоти
са възстановени на наследниците на общия наследодател на страните С. Б. С.
,б.ж. на с.В. с решения № 04/01.06.1998г., 05/22.01.1999г. и 11579/05.05.1999г.на
ПК Н. с. и ПК Б. Не се спори и че страните са наследници на С. Б. С. ,б.ж. на
с.В. с наследствени квоти съгласно диспозитива на обжалваното решение на
Районния съд.
На 23.11.2016г. в хода на
делото съделителят М.Ц.Д. се снабдил с констативен нотариален акт за
възстановените земеделските земи на наследниците на С. Б. С., видно от
представения пред Видинския окръжен съд Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство №122/23.11.2016г., том V,
рег.№6638, нот.д.№702/2016 г. на нотариус Л.Ц. №029 от регистъра на Нот.камара
и район на действие РС-В.. С посоченият констативен нотариален акт той се
легитимира като единствен собственик на описаните в акта земеделски земи на
основание давностно владение и наследство, както следва:
1 .НИВА от 10 дка, пета категория, м."ТАТАРСКО“, имот №006011 по
плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В.
2.НИВА от 4.986дка, шеста категория, м.'“ГОРНО БРАНИЩЕ,, имот №012003
по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с. обл.В.
3.НИВА от 7.007дка, трета категория, м."ГОВЕДАРСКИ ВРЪХ,, имот
№051021 по плана за земеразделяне на землището на с.В. общ.Н. с. обл.В.
4.НИВА от 3.703дка, четвърта категория, м."ГРЪСТЕЛНИКА„ имот
№064011 по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с. обл.В.
5.НИВА от 3.997дка, трета
категория, м."БАБИНО БЪРДО,, имот №075030 по плана за земеразделяне на
землището на с.В., общ.Н. с. обл.В.
6.НИВА от 22.006дка, четвърта
категория, м."СМОЛНИЦАТА„ имот №081005 по плана за земеразделяне на
землището на с.В., общ.Н. с., обл.В.
7.НИВА от 5.999дка, четвърта категовия, м."СМОЛНИЦАТА„ имот
№081044 по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В.
8.НИВА от 3.998дка, шеста категория, м."КРАЙ СЕЛО,, имот №160004
по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В. 9.НИВА от
3.999дка, пета категория, м."ДОЛНА БАЧОВА,, имот №170029 по плана за земеразделяне
на землището на с.В., общ.Н. с. обл.В.
10.ЛИВАДА от 3.239 дка,четвърта
категория, м."ПРИ ГРОБИЩЕТО", имот №088008 по картата на землището на
с.В., общ.Н. с., обл.В.
11.ЛОЗЕ от 0.451 дка, трета категория, м."РЕАЛНИ ГРАНИЦИ"
имот №089006 по картата на землището на с.В. общ.Н. с., обл.В.
12.НИВА от 0.129 дка,четвърта категория, м."ПРИ ГРОБИЩЕТО „ имот
№882066 по картата на землището на с.Винарово, общ.Ново село, обл.Видин
13.НИВА от 0.070 дка, четвърта категория, м."КРАЙ СЕЛО „ имот
№884053 по картата на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В.
14.НИВА от 0.132дка,шеста категория, м."КРАЙ СЕЛО „ имот №884060
по картата на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В..
На 11.11.2014г.М.Ц.Д.
заедно с част от другите съсобственици -Б.Й.Г., С.М.П.М.Д.Н. в качеството си на
арендодатели и съсобственици, като наследници на С. Б. А./С./ и Д. С. А. са
сключили Договор за аренда с рег.№14655, том 10, акт 30 от 11.11.2014г. на
нотариус Н. А. *** действие РС-В. с лицето И. Ц. Е., като арендатор за следните
имоти,които са предмет на делото за делба гр.д.№2217/2013г. на РС-В. и
посоченият констативен нотариален акт, а именно: 1. НИВА от 3.999дка,
м."ДОЛНА БАЧОВА,, имот №170029 по плана за земеразделяне на землището на
с.В. общ.Н. с., обл.В. 2. НИВА от 3.998дка, м."КРАЙ СЕЛО„ имот №160004 по
плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В., 3. НИВА от
4.986дка, м."ГОРНО БРАНИЩЕ,, имот №012003 по плана за земеразделяне на
землището на с.В., общ.Н. с., обл.В., 4. НИВА от 10дка, м."ТАТАРСКО„ имот
№006011 по плана за земеразделяне на землището на с.Винарово, общ.Ново село,
обл.Видин, 5. НИВА от 7.007дка, м.“ГОВЕДАРСКИ ВРЪХ,, имот №051021 по плана за
земеразделяне на землището на с.В. общ.Н. с., обл.В., 6. НИВА от 3.703дка, м.“ТРЪСТЕЛНИКА„
имот №064011 по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В.
7. НИВА от 3.997дка, м."БАБИНО БЪРДО,, имот №075030 по плана за
земеразделяне на землището на с.В. общ.Н. с., обл.В., 8. НИВА от 22.006дка,
м."СМОЛНИЦАТА„ имот №081005 по плана за земеразделяне на землището на с.В.,
общ.Н. с. обл.В., 9. НИВА от 5.999дка, м."СМОЛНИЦАТА„ имот №081044 по
плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с. обл.В., 10. НИВА от
6.240дка, м."Челебия"„ имот №006036 по плана за земеразделяне на
землището на с.К., общ.Б., обл.В..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба от ответника М.Ц.Д. е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се
явява неоснователна, поради следните съображения:
Не се спори в производството, че процесните имоти са
възстановени на наследниците на общия наследодател на страните с три решения № 04/01.06.1998г.на ПК с.Н. с.,
05/22.01.1999г. на ПК с..Н. с. и 11579/05.05.1999г.на ПК Б./л.4-8 от гр.д.2217/2013 г.на Районен
съд-В. Не се спори, и че страните са наследници на С. Б. С. ,б.ж. на с.В.
По въведеното възражение за изтекла придобивна давност
в полза на сънаследника М.Ц.Д. се установява от свидетелските показания пред
Районния съд на свид. П. - дъщеря на
ищцата, че ищцата не е споделяла, че ще се отказва от наследствената земя на
общия наследодател. Знаела е и е била съгласна земята да се обработва от
ответника М.Ц.Д. и родителите му, но когато дойде момент -ще си я вземат.
Свид.С. свидетелства, че в обща компания съпругът на ищцата казал, че тъстът му
е дал 18 дка земя зестра .После казал,че ще иска още земя от М..Свидетелят Г.
-съпруг на съделителя Б.Й.Г. излага, че познава страните и имотите ,които обработва М.. Тези имоти били
възстановени през 1992г. и оттогава М. ги обработва. Никой друг не е искал да
ги ползва , и в селото знаели, че тези имоти са на М.. Нито съпругата на свидетеля,
нито ищцата искали да обработват тези имоти. Свидетелят В. сочи, че земята е
възстановена през 1992г. и оттогава М. ги обработва. В началото баща му бил
жив, но не ги е обработвал , тъй като е бил инвалид. При новото разглеждане на делото са разпитани
пред Видинския окръжен съд доведените от ответника М.Ц.Д. свидетели П. Г. С.
и И. С. И. ,които установяват ,че след възстановяването на земеделските
земи ответникът М.Ц.Д. е обработвал
същите.Нито един от разпитаните пред Видинския районен съд и пред Видинския
окръжен съд свидетели не установява границите и размера на отделните имоти ,нито
установяват съделителят М.Д. да е демонстрирал пред другите сънаследници
намерението си да владее имотите като свои .Не установяват по какъвто и да било
начин да е отблъснал владението на останалите наследници.
Към момента на възстановяване на правото на
собственост на общия наследодател С. В. С. ответникът М.Ц. не притежава качеството
наследник. Същият е наследник на своя баща Ц. Д., починал през 2006 година, и
като такъв участва и в настоящото производство. Правното основание за
възникване на съсобствеността е наследяването, поради което и ответникът следва
да бъде разглеждан като такъв.
След възстановяването на правото на собственост всеки
от наследниците, упражняващ фактическа власт върху съсобствените имоти ,е
владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на останалите. В
случая се установява ,че бащата на М.Ц.Д. не е обработвал лично земите ,тъй
като е бил инвалид и физически не е било възможно, от което не следва , че
осъществявайки фактическата власт върху имотите, синът му го е правил с
намерението да ги свои, а не е осъществявал фактическата власт върху идеалната
част на баща си с намерението да свои и като държи идеалните части на
останалите наследници или пък е държал и частта за баща си до момента на
смъртта му.По делото не са събрани каквито и да било доказателства съделителят М.Ц.Д.
при осъществяването на фактическата власт върху имотите на баща си преди
смъртта на последния по какъвто и да било начин да демонстрира пред баща си или
пред другите съделители намерението да владее имотите като свои , а не да бъде
държател на имотите и да упражнява владението от името на баща си .
Спорът по настоящото дело е дали наследникът М.Ц.Д. е
придобил имотите по давност или не .Окръжен съд-В. в настоящия състав счита ,че
разглеждането на това възражение е недопустимо.Възражението за придобиване на
имотите по давност е правоизключващо
възражение ,което следва да се направи най-късно в срока за отговор на исковата
молба.Срокът за отговор на исковата молба е изтекъл на 6.12.2013 г.,а възражението
за придобиване на имота по давност е направено след доклада в с.з.на 24.04.2014
г.,т.е. след изтичането на 4 месеца и 18 дни .По силата на Чл.133 ГПК ако
ответникът не направи възражения,той губи възможността да направи това
по-късно.Възражението за придобивна давност не е сред трите възражения ,които
могат да се правят и в първото съдебно заседание ,които възражения са с друг
предмет /Чл.342 ГПК/.
Правната теория приема ,че възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават, са възраженията, които изискват
разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение
за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда
по делото, включително правопогасяващите възражения - Решение № 358 от
18.06.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г., III г.о. на ВКС. Следователно това са тези възражения,на които
ответникът основава защитата си по съществото на спора -правоизключващи
(например за нищожност), правоунищожаващи (например за грешка, насилие, измама
и т.н.), правопогасяващи (например за плащане, за компенсация, за прехвърляне
на вземането и пр.) и правоотлагащи (например за неизпълнен договор, за
наличието на условие или срок и др.). Това са както материалноправни възражения
(на които той основава своите искания, различни от тези по насрещния иск -
потестативни права за унищожаване или разваляне на правни сделки, за намаляване
цената на вещ с недостатъци, насрещни вземания, обосноваващи правото на
задържане и др.), така и процесуалноправни такива (например възражение за
давност). Ответникът,под срах от преклудиране, следва да изчерпи всички
възражения, с които разполага - както главните, така и евентуалните. Ако
претендира права, които изключват тези на ищеца, следва в отговора да изложи фактите,
въз основа на които твърди, че правото му е възникнало / В този смисъл
„Граждански процесуален кодекс,Приложен коментар,ИК“Труд и право“,С.,2012
г.стр.204 /.
Въпреки ,че разглеждането на възражението за
придобивна давност е недопустимо ,Окръжен съд-В. намира за необходимо да
добави за пълнота на изложението , че
същото е неоснователно по същество .Районният съд е изложил подробни доводи
относно придобиването по давност на процесните имоти от М.Ц.Д. ,които изцяло се
споделят от въззивната инстанция .От свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели не се установява придобиването
по давност на процесните имоти от сънаследника М.Д. , тъй като не се установи намерението на същия
да осъществява фактическата власт върху процесиите имоти като свои и това свое намерение за своене да е
категорично доведено до знанието на останалите сънаследници, например с
производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, признаващо съделителят Д. за изключителен собственик на имотите и
уведомяване на останалите наследници за това. В този смисъл е и ТР №1
//06.08.2012г.на ВКС по т.д.№ 1/2012г., в което се приема, че правното
основание за възникване на собствеността е различно от основанието ,на което
започва съвладението, и че са възможни различни хипотези, при които започва
осъществяване на фактическа власт , като разграничителния критерий за определяне
на владелеца и държателя е по какъв начин е започнало владението. Приема се, че
при наследяването като общо правоприемство владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемането на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо,че само един от тях остава в наследствения имот.
В конкретния случай не се установява , с оглед възникване на
съсобствеността от наследяване , кога е настъпила промяната в намерението на
ответника и дали такава изобщо е настъпила, предвид обстоятелството , че по
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието ,на което
е започнало , докато не бъде променено. След като основанието , на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици , тя го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да
се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС- ТР №1//06.08.2012г.на ВКС по т.д.№
1/2012г. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
съделителят трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. Установява се от свидетелските показания, че
останалите сънаследници не са искали да ползват имота, но не и че са се
отказали от правото на собственост, нито че са се съгласили с осъществени
действия от ответника, от които е видно по категоричен начин отричането от
същия на правата на останалите съсобственици.Фактът на едноличното ползване на
имота от съсобственик не е достатъчен за доказване на твърдението за придобивна
давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже
не само че е ползвал имота (респ., че неговия наследодател е правил това), но и
че е променил намерението си да счита общите части като свои-тази промяната в
намерението не трябва да остане скрита,а трябва да намери външна изява в
предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите
съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява
фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе
си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.Манифестиране
на намерението да се свои трябва във всички случаи да стигне до адресата и това
следва да се докаже по най-несъмнен начин . Това манифестиране може да се
изрази чрез действия, пречещи на други
съсобственици да упражняват фактическа власт върху общата вещ, съпроводени с
изявление в този смисъл . Ползването и грижите за имота само не са достатъчни
да се приеме наличие на намерение за своене. Щом като във вътрешните отношения
между страните се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят
ги от тяхно име и за тяхна сметка съсобственикът, който не ползва имота, не
трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето
от този, който променя намерението си и от държател става владелец. В
конкретния случай от разпита на свид. П.
- дъщеря на ищцата, че ищцата не е споделяла, че ще се отказва от наследствената
земя на общия наследодател. Знаела е и е била съгласна земята да се обработва
от ответника М.Ц.Д. и родителите му, но когато дойде момент -ще си я вземат.
Свид.С. свидетелства, че в обща компания съпругът на ищцата казал, че тъстът му
е дал 18 дка земя зестра .После казал,че ще иска още земя от М..Свидетелят Г.
-съпруг на съделителя Б.Й.Г. излага, че познава страните, имотите ,които
обработва М. . Тези имоти били възстановени през 1992г. и оттогава М. ги
обработва. Никой друг не е искал да ги ползва , и в селото знаели, че тези
имоти са на М. . Нито съпругата на свидетеля, нито ищцата искали да обработват
тези имоти. Свидетелят В. сочи, че земята е възстановена през 1992г. и оттогава
М. ги обработва. В началото баща му бил жив, но не ги е обработвал , тъй като е
бил инвалид.
Както се посочи по-горе,на 11.11.2014г.М.Ц.Д. заедно с
част от другите съсобственици -Б.Й.Г., С.М.П.М.Д.Н. в качеството си на
арендодатели и съсобственици, като наследници на С. Б. А./С./ и Д. С. А. са
сключили Договор за аренда с рег.№14655, том 10, акт 30 от 11.11.2014г. на
нотариус Н. А. *** действие РС-В. с лицето И. Ц. Е. като арендатор за следните
имоти,които са предмет на делото за делба гр.д.№2217/2013г. на РС-В. и
посоченият констативен нотариален акт, а именно: 1. НИВА от 3.999дка,
м."ДОЛНА БАЧОВА,, имот №170029 по плана за земеразделяне на землището на
с.В., общ.Н. с., обл.В., 2. НИВА от 3.998дка, м."КРАЙ СЕЛО„ имот №160004
по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В., 3. НИВА от
4.986дка, м."ГОРНО БРАНИЩЕ,, имот №012003 по плана за земеразделяне на
землището на с.В. общ.Н. с., обл.В., 4. НИВА от 10дка, м."ТАТАРСКО„ имот
№006011 по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В., 5.
НИВА от 7.007дка, м.'“ГОВЕДАРСКИ ВРЪХ,, имот №051021 по плана за земеразделяне
на землището на с.В. общ.Н. с., обл.В., 6. НИВА от 3.703дка, м.“ТРЪСТЕЛНИКА„
имот №064011 по плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В.,
7. НИВА от 3.997дка, м."БАБИНО БЪРДО,, имот №075030 по плана за земеразделяне
на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В., 8. НИВА от 22.006дка,
м."СМОЛНИЦАТА„ имот №081005 по плана за земеразделяне на землището на с.В.,
общ.Н. с., обл.В., 9. НИВА от 5.999дка, м."СМОЛНИЦАТА„ имот №081044 по
плана за земеразделяне на землището на с.В., общ.Н. с., обл.В., 10. НИВА от
6.240дка, м."Челебия"„ имот №006036 по плана за земеразделяне на
землището на с.К., общ.Б., обл.В..Този факт е настъпил след предявяване на иска
и е от значение за спорното право по силата на Чл.235 ал.4 ГПК . Със сключването на така
посоченият договор за аренда всички съсобственици, включително и М.Ц.Д. са
действали именно като съсобственици и наследници на земеделските земи и са
манифестирали това си качество с
използваните и приложени документи пред нотариус и съдия по вписванията за вписване на договора за аренда в Служба по
вписванията –В... . Със сключването на Договор
за аренда с рег.№..., том ..., акт .. от 11.11.2014г. на нотариус Н. А. ***
действие РС-Видин съделителят М.Ц.Д. по категоричен начин потвърждава ,че не е
имал намерение да свои имота като свой ,а липсата на animus е пречка за
признаването му на собственик на основание давностно владение .
За да може един имот да се придобие по давност ,не е
достатъчно същият да се владее повече от 10 години .Нужно е установеното
владение да е законно .Това изискване включва в себе си много компоненти, измежду
които едни от най-важните са:
а/Владението да е явно .Владелецът следва да извършва
действия ,които да изразяват несъмненото му желание не просто да ползва вещта
,а да я владее като своя.Тези действия трябва да бъдат демонстрирани пред
собственика ,до чието знание следва да се сведе по несъмнен факт
обстоятелството,че имота му се владее от друго лице ,изцяло отричащо правата
му.
б/Собственикът да демонстрира явно и по несъмнен начин
,че е съгласен с действията на третото лице и че няма нищо против тях.
Владение,установено тайно или насилствено и срещащо
възраженията на собственика ,не е законно и не може да послужи като основание
за придобиване на имота по давност независимо от неговата продължителност .
В този смисъл е и константната съдебна практика .Изискванията
към владението са синтезирани в Решение № 649 от 1.VII.1993 г. по гр. д. №
477/92 г., I г. о./ Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1993 г., стр.
7/,където са казва :добросъвестният владелец, придобил имота на правно
основание от несобственик, става собственик, ако упражнява фактическата власт
върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение
на давностния срок, предвиден в закона.
В
решение № 304 от 4.V.1995 г. по гр. д. №
75/95 г., I г. о., докладчик съдията Т...С... Съдебна практика, Бюлетин на ВС
на РБ, кн. 10/1995 г., стр. 14/се казва :” Претенциите на сънаследника към
наследника, който е установил владение върху наследствения имот, не опорочават
това владение. Въпросът за намерението на един от съвладелците (или в равна
степен съсобствениците) да промени владението от името на всички (про индивизо,
про парте) във владение само за себе си (про суо) може да се изяви по различни
начини - пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици
до имота. „
Макар че в сега действащия Закон за собствеността не е
възпроизведен текстът на чл. 302 от ЗИСС - отм. (ДВ бр. 29-1904), според които
владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена, няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия
чл. 68 и сл. от ЗС. Признакът "спокойно владение" означава ,че фактическата власт не е установена чрез
насилие от предишния владелец. „
В Решение № 600 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. №
300/2003 г., I гр. о., докладчик съдията С...К...,се казва „Манифестирането на намерението да се свои
целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно
основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява
фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен
начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите
сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им.”В същото решение се сочи,че
обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на
собственост и че неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот,
само по себе си, не представлява отказ от права.
В решение № 59
от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., докладчик
председателят Е.... Б... се казва :”За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло
чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период -
по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus),
без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от
ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на
едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, правоизключващото му
съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.
79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла
придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за
която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността.”
В същия смисъл е и Решение № 239 от 29.V.1996 г. по
гр. д. № 91/96 г., I г. о., докладчик съдията Т... С... /Съдебна практика,
Бюлетин на ВС на РБ, кн. 10/1996 г., стр. 13 :„Сънаследникът (съсобственикът)
владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да
измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на
останалите сънаследници (съсобственици) само ако манифестира своето намерение
спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. „
В Решение № 2831 от 29.X.1979 г. по гр. д. № 1103/79
г., I г. о. / Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1979 г., С.,
Наука и изкуство, 1980 г./ се казва :„За да се приеме, че е прекратено
владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ, е необходимо
сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата
власт на другите сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражняват
върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът е отнел владението върху вещта
на останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв
начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя.
Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се
приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено.Някой от
наследниците може да придобие пълна собственост върху общите вещи по давност.
Може да я придобие чрез дългата десетгодишна или чрез кратката петгодишна
давност. Ще я придобие чрез дългата давност, ако владее общия недвижим имот в
продължение на десет години. За да придобие недвижимата вещ, е необходимо, той
да я е владял в продължение на десет години сам. С откриването на наследството
всички вещи, които са били във владеене на наследодателя, минават във владение
на наследниците му по право, без да е необходимо да са завладели фактически
вещите. При това положение, щом като с откриването на наследството всички
сънаследници са във владение, за да може един от тях да придобие по давност
тези вещи, нужно е владението на останалите да е било отнето от него. Като се
има предвид, че всеки от сънаследниците може да се ползува от общата вещ, вижда
се, че не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от веща, за да
се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е
сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че
фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат да
я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е отнел
владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуща да се
ползват от общата вещ по никакъв начин.
По делото се установи
по несъмнен начин от събраните доказателства ,че не е налице нито едно от
предвидените в закона и трайно възприети в съдебната практика основания за
придобиване на имота от страна на съделителя М.Д. .
За
доказване на своето възражение съделителят М.Д.
е посочил няколко свидетеля пред
Видинския районен и Видинския окръжен съд .Нито един от тези свидетели не успя
да идентифицира нито един от процесните имоти .Един недвижим непокрит имот се
идентифицира със следните белези :
1./начин
на трайно ползване /нива,лозе ,ливада и
пр./;
2./площ
на имота ;
3./номер
на имота;
4./местонахождение
на имота –номер на масива и местност,където се намира имота;
5./граници
на имота –номерата на съседните имоти ,пътища и пр.;
6./категория
на земята.
Ако
приемем ,че горните белези индивидуализират един недвижим имот ,то нито един от
разпитаните по делото свидетели не успя да установи нито един индивидуализиращ белег на нито един имот.Свидетелите
говорят най-общо за
„земи”,”ниви”,”наследствени земи” и пр.,но крайно отвлечено и абстрактно.
По делото не се
представиха каквито и да било доказателства съделителят М.Д. да е отхвърлил решително владението на
другите съделители и да е демонстрирал от него по отношение на тях отблъскване
на владението им.Да владее и ползва общите имоти е право на всеки един
съсобственик,което по никакъв начин не може да бъде ограничено от другите
съсобственици ,тъй като то почива на закона.Това ползване на общата вещ обаче
по никакъв начин не означава,че съсобственикът се превръща във владелец ,тъй
като съгласно правната теория и константната практика на ВКС /ВС/
съсобственикът се счита за владелец на своята ид.част и държател на идеалните
части на другите съсобственици .Трансформирането на владелеца в държател може
да стане само с явно отричане правата на другите съсобственици /напр.ограждане
на имота и недопускане на другите съсобственици в имота ,физическо
противопоставяне на опитите на другите съсобственици да влязат в имота и изобщо
явно демонстриране пред другите наследници на права ,които напълно изключват
техните .Не е достатъчно само демонстриране на намерение за своене на имота
пред другите съсобственици ,без то да е съпроводено и с владеене на имота и
обратно.
Окръжен съд-Видин намира
,че разпоредбите на Чл.68-76 от Закона за собствеността ,регламентиращи
владението следва да се прилагат единствено в светлината на Конституцията на
република България и на Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. Чл.17 ал.3 от Конституцията
прогласява частната собственост за неприкосновена, а чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи предвижда ,че всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания и че никой не
може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. Правото на собственост
(„право на мирно ползване на собствеността”)
е единственото икономическо право в рамките на защитния механизъм на
Конвенцията. То не е било включено в нейния основен текст, като заедно с две
други права (на образование и на свободни избори с тайно гласуване) става част
от нея след влизането в сила на Първия протокол. Правото на собственост е
посочено и в чл. 17 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, макар
че не фигурира в актовете, които й придават задължителен характер –
Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за
икономически, социални и културни права.Правото на собственост е гарантирано от
българската Конституция,като е уредено в чл. 17, в главата „Основни начала” -
преди главата,съдържаща списъка на основните права.
От горните разпоредби е видно ,че правно защитена
ценност е собствеността,а не владението и че при противоречие между собственик
и владелец следва да се отдаде приоритет на правата на собственика.В
константната си практика Европейския съд по правата на човека приема ,че
собствеността трябва да касае съществуващи блага и че правото да се придобие собственост ,включително
и чрез владение ,не е защитено от чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
Съдебно решение ,с което неправилно се прилагат
разпоредбите на закона относно собствеността и владението и се дава приорител
на правата на владелеца при превратно тълкуване на закона ,представляват незаконно
и произволно лишаване от собственост на гражданин ,което поражда за държавата
тежки финансови задължения –тъй като Европейският съд по правата на човека не е
четвърта инстанция ,последният в своята константна практика задължава държавата
да изплати на увреденото лице сума, отразяваща стойността на взетата,респ.на
неправилно присъдена със съдебно решение собственост (вж. Papamichalopoulos and Others
v. Greece (чл. 50), 31 октомври 1995 г., §§ 36-39, Серия A № 330 B;
Brumărescu v. Romania (справедливо обезщетение) [GC], № 28342/95, §§
21-24, ЕСПЧ 2001 I; и Кехая и други срещу България (справедливо обезщетение), №
47797/99 и 68698/01, § 19, 14 юни 2007 г.).
Европейският съд по правата на човека е разгледал
множество дела, свързани с претенции за възстановяване на собствеността,
национализирана по време на т.н.тоталитарни режими в Източна Европа. Той
подчертава, че чл. 1 от Протокол № 1 не съдържа задължение за държавите да
възстановят имущество, което са национализирали преди да ратифицират
Конвенцията, нито ограничения за преценката на държавите относно обхвата и
условията за извършване на реституция на одържавено имущество. Ако определена
категория собственици са изключени по принцип от възможността да реституират
собствеността си, то те не биха могли да претендират, че имат защитено право по
чл. 1 по отношение на тази собственост. Ако обаче държава, която е ратифицирала
Конвенцията, е приела в правната си система нормативни актове за възстановяване
на отнета собственост, тези нормативни актове създават за лицата, отговарящи на
условията за реституция, право на собственост, подлежащо на закрила по чл. 1
(Maltzan and Others v. Germany, жалби №№ 71916/01 и др., решение по допустимостта
на Голямото отделение от 2.03.2005 г.; Kopecký v. Slovakia, жалба №
44912/98, решение на Голямото отделение от 28.09.2004 г.; Malhous v. the Czech
Republic, жалба № 33071/96, решение на Голямото отделение от 12.07.2001 г.;
Gratzinger and Gratzingerova v. the Czech Republic, жалба № 39794/98, решение
по допустимостта от 10.07.2002 г. ).С оглед на гореизложеното подлежи на
съдебна защита правото на собственост и на съделителите по настоящото дело
,които черпят правата си на собственост от реституционни закони.
Според Съда постановяването на незаконосъобразен
съдебен акт в нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби , в
резултат на което едно лице е лишено от собственост , представлява намеса на
държавата в правото на мирно ползване на собствеността в нарушение на чл. 1 от
протокол № 1 (Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, жалба №
17854/04, решение от 20.09.2011 г.). Съдът приема ,че държавата е длъжна да зачита правото
на собственост на физическите и юридическите лица, в обема и съгласно
условията, описани в чл. 1. Това изискване съдържа задължение на държавата да
се въздържа от действия, които нарушават правото на собственост (например да не
отнема или разрушава обектите на правото на собственост; да не приема
законодателство, което лишава лицата от тяхната собственост или възпрепятства
възможността им да я използват, и др.),като наред с това на държавата е
възложена отговорността да предприема необходимите мерки за защита на правото
на собственост, били те съдебни,административни, законодателни или
организационни.Държавите са задължени да осигуряват такива съдебни процедури,
които предлагат необходимите процесуални гаранции, позволяващи на съдилищата и
другите юрисдикции да правораздават ефективно и справедливо по спорове между
частни субекти.
Ако съдебното решение отнеме собственост без заплащане на обезщетение,
намиращо се в разумно съответствие със стойността й, то Европейският съд по
правата на човека приема,че е налице
непропорционална намеса на държавата, която не е оправдана според чл. 1 от Протокол № 1
/Джеймс и други срещу Обединеното кралство (James and Others v. the United
Kingdom)жалба № 8793/79,
Решение от 21 февруари 1986 г./.
Тълкувайки разпоредбите
на Чл.68-76 от Закона за собствеността в светлината на Чл.17 ал.3 от
Конституцията на република България и на чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи Окръжен съд -Видин намира ,че
придобиването на собствеността на имот от владелец на идеална част по отношение
на идеалните части на останалите съсобственици е възможно само и единствено ако
в процеса се докаже по най-категоричен начин ,че владелецът е променил
намерението си да владее идеалните части на останалите съвладелци като свои ,
че това негово намерение е достигнало до последните и че последните не са се
възпротивили.Владеенето на чужд имот
въпреки несъгласието и съпротивата на собственика е правонарушение
,което следва да бъде санкционирано от закона,а не признавано от съда за
„правно основание“ ,което да доведе до загуба на собствеността от страна на
собственика.
С оглед горното Окръжен съд-Видин намира ,че е налице обща собственост върху процесиите имоти с
права за страните, съгласно удостоверението за наследници от 14.09.2012г. С.Д.Г.
е дъщеря на общата наследодателка и притежава 6/24 ид.ч. ,които се наследяват
по равно от наследниците ѝ Г.А.Г. ,Б.Г.П. и Е.Г.А. .Ц.Й.Ф. и Б.Й.Г. са
деца на втората дъщеря на общата наследодателка- Й. Д.П., починала през 2003г.
и получават по 3/24 ид.ч. Третата дъщеря на общата наследодателка-А. Д.Ф. е
починала през 2008г. ,като оставя дъщеря -съделителката С.М.П., която получава 3/24
ид.ч. , и син Л.М. Н. , починал през 2011г. Последният оставя съпруга М.Д.Н. и
деца -А.Л.М. и Р.Л.Н. които получават по 1/24 ид.ч. Съделителите Г.Ц.А. и М.Ц.Д.
са деца на сина на общата наследодателка –Ц. Д. , починал през 2006г. , и
получават по 3/24 ид.ч. от наследствените имоти.
Поради гореизложеното решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено.Окръжен съд-Видин намира ,че не следва да се
произнася с отделен диспозитив по предявения от Г.А. инцидентен установителен
иск ,тъй като с оглед спецификата на производството /ново разглеждане от друг
състав –чл.307 ал.3 ГПК / и при напълно съвпадащи правни изводи на районния и
окръжния съд Окръжният съд следва да се
произнесе по силата на Чл.272 ГПК с потвърдителен диспозитив –желаният от
съделителя Г.А. правен резултат е обективиран с диспозитива на
първоинстанционното решение.
Въззивната инстанция по силата на Глава 20 ГПК може да
се произнася само и единствено относно предявените пред първоинстанционния съд
искове и възражения ,но не и по предявени за пръв път пред нея такива .С оглед
на горното съдът не следва да се произнася по инцидентния установителен иск на Г.Ц.А.
,който по същество представлява два иска с правно основание чл.124 ГПК и Чл.537
ал.2 ГПК .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото М.Ц.Д. следва да бъде осъден да заплати на Г.Ц.
*** със съдебен адрес *** офис №. –адв.М. В. направените по гр.д.2569/2017 г.на
ВКС разноски :40 лв.за държавна такса,адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.платена адм.услуга препис решения на
ПК-Н.с. -5 лв.,държавна такса за 2 бр.съдебни удостоверения в размер на 10
лв.,платена адм.услуга за издаване на данъчни оценки в размер на 70 лв.,платена
адм.услуга за издаване на скици и
удостоверения в размер на 112 лв.,държавна такса за вписване на искова молба в
размер на 10 лв. и депозит за графическа експертиза в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение № 485 от 17.11.2014. по гр.дело №.
2217/2013г. на Районен съд -Видин.
ОСЪЖДА М.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Ц. *** със съдебен адрес
*** офис №6 –адв.М. В направените по гр.д.2569/2017 г.на ВКС разноски :40 лв.за
държавна такса,адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.платена адм.услуга
препис решения на ПК-Н. с. -5
лв.,държавна такса за 2 бр.съдебни удостоверения в размер на 10 лв.,платена
адм.услуга за издаване на данъчни оценки в размер на 70 лв.,платена адм.услуга
за издаване на скици и удостоверения в
размер на 112 лв.,държавна такса за вписване на искова молба в размер на 10 лв.
и депозит за графическа експертиза в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис до страните
по реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/