Решение по дело №1/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Светослава Борисова Костова Господинова
Дело: 20212200900001
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 12

 

гр. Сливен, 07.05.2021г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в откритото заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

при секретаря Ивайла Куманова и с участието на прокурора…………….като разгледа при докладваното от съдия Костова т.дело № 1 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази:

Предявена е искова молба от „В и К” ООД - Търговище, против „В и К Сливен” ООД, в която се твърди, че за периода от 01.04.2019 г. до 01.06.2020 г. по абонатен № 309 с партида № 88/66 и № 88/69, на която титуляр е „В и К - Сливен” ООД има парично задължение за консумирана вода представляващо дължими суми по 15 броя фактури в общ размер на 32 997,51 лв., за отчетен период от  27.02.2019 г. до 28.05.2019 г., ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до изплащане на вземането. Консумираната вода по посочените партиди се отнася за обекти находящи се в Община - Котел водомер село Боринци, с. Стрелци, партиден № 88/66 и водомер с. Кипилово парт. № 88/69.

Твърди се, че ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно изплащане до ответника. В законоустановения тридесет дневен срок след датата на фактуриране ответникът не е предприел действия за плащане на дължимите суми, поради което на основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК е внесено заявление за издаване  Заповед за изпълнение пред РС Сливен.

Образувано е ч.гр.д. № 1985/2020 г. и срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на ответника, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Сочи се, че в заповедното производство длъжникът е изпълнил частично задължението си по Заповедта в размер на 3 926,58 лв. по фактури от 01.04.2019 г., 02.05.2019 г. и 03.06.2019 г. Остатъкът на дължимите суми от ответника за консумираната вода възлиза в размер на 29 070,93 лв., касаеща 12 броя ежемесечни фактури считано от 01.07.2019 г. до 01.06 2020 г.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което приеме за установено, че вземането на ищцовото дружество спрямо ответника „В и К – Сливен” ООД е в размер на 29 070,93 лв., представляваща стойността на консумирана питейна вода за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2020 г. ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до изплащане на задължението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В законоустановения срок е представен писмен отговор. В същия се изразява становище за редовност и допустимост на исковата молба. Оспорват се исковете предявени против ответното дружество по отношение на тяхната основателност и размер.

Твърди се ответното по делото дружество няма задължение спрямо ищцовото такова и от съда се иска да отхвърли заявените претенции, като неоснователни. Оспорва се твърдението за налични задължения към ищцовото дружество, поради което няма как ответникът да е изпаднал в забава по отношение на търсеното изпълнение. Оспорват се всички обстоятелства, на които се основават предявените искове.

Твърди се, че ответникът не е потребител на ВиК-услуги, поради което не може да има задължение към ищцовото дружество възникнали на основание разпоредбата от общите условия или друг диспозитивен акт, поради това твърдението на ищцовото дружество за валидно възникнало и неизпълнено задължение се явява невярно, фактически и юридически невъзможно и поради това  недоказуемо.

Оспорва се истинността и верността на всички представени с исковата молба 12 броя протоколи за подаденото и продадено количество вода, както и посочената стойност в селата  Боринци, Стрелци и Кипилово.

Предявена е допълнителна искова молба, в която се сочи, че отношенията между двете дружества възникват въз основа на дългогодишни търговски взаимоотношения по повод продажбата на количество вода. Доставянето на вода на друг ВиК-оператор в случая „В и К – Сливен” ООД се налага поради факта, че главния водопровод, от който се захранван въпросните села се стопанисва подържа и експлоатира от оператора „В и К” ООД – Търговище. Този водопровод е изграден с цел да захранва гр. Омургат, но поради факта, че тези села не могат да бъдат обслужвани от „В и К Сливен” - ООД се налага доставяне на вода от друг ВиК-оператор, а именно от „В и К” ООД - Търговище. Без тези водни количества ответникът няма да може да осъществи функциите си на ВиК-оператор и няма да може да водоснабди част от населението, както и да задоволи питейните нужни на потребителите в обособената територия на Сливенска област. Посочени са цени, по които е остойностено доставеното количество вода, като се сочи, че издадените фактури отразяват възникналата между страните облигационна връзка, като за извършените отчети за подаденото и продадено количество вода са съставени протоколи подписани от представители и на двете страни. Сочи се, че ответникът на 02.02.2021 г. е изпратил писмена молба за потвърждение до ищеца относно задължението му в размер на 58 232,98 лв. С писмо от 12.02.2021 г. „В и К” ООД - Търговище е потвърдило задълженията на „В и К Сливен” ООД в посочения размер. Твърди се още, че извършеното частично плащане по фактурите за м. април 2019 г., м. май 2019 г. и м. юни 2019 г. също представляват признание на задължението.

Представен е и допълнителен отговор от ответното дружество, в който се оспорват изложените твърдения в допълнителната искова молба. Твърди се, че изпълнението на частичното задължение представлява признание само на изпълнената част. Сочи се, че за да е налице извънсъдебно признае следва длъжникът ясно да е индивидуализирал същото по основание и по размер.

В с.з. ищецът не се представлява.Представя писмени бележки.

В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва исковата претенция, както по основание, така и по размер.

От фактическа страна се установява следното :

Между „В и К” ООД – Търговище и „В и К Сливен” ООД са налице дългогодишни търговско взаимоотношения по повод водоснабдяване на обекти находящи се в област Сливен, Община - Котел водомер с. Боринци /с. Стрелци, партиден № 88/66 и водомер с. Кипилово парт. № 88/69.

За периода от 01.04.2019 г. до 01.06.2020 г. по абонатен № 309 с партида № 88/66 и № 88/69, на която титуляр е „В и К - Сливен” ООД има начислено парично задължение за консумирана вода представляващо дължими суми по 15 броя фактури в общ размер на 32 997,51 лв., за отчетен период от 27.02.2019 г. до 28.05.2019 г., ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до изплащане на вземането.

За продаденото количество вода и стойност в селата Боренци – Стрелци и село Кипилово са съставени Протокол № 3/27.03.2019г.; Протокол № 4 от 25.04.2019г., Протокол № 5 от 28.05.2019г.; Протокол № 6 от 26.06.2019г.; Протокол № 7 от 29.07.2019г.; Протокол № 8 от 26.08.2019г.; Протокол № 9 от 26.09.2019г.; Протокол № 10 от 29.10.2019г.; Протокол № 11 от 27.11.2019г.; Протокол № 12 от 27.12.2019г.; Протокол № 1 от 28.01.2020г.; Протокол № 2 от 26.02.2020г.; Протокол № 3 от 27.03.2020г.; Протокол № 4 от 28.04.2020г. и Протокол № 5 от 29.05.2020г.

 Ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно изплащане до ответното дружество, връчена на 08.05.2020г.

В законоустановения тридесет дневен срок след датата на фактуриране ответникът не е предприел действия за плащане на дължимите суми, поради което на основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК е подаденоо заявление за издаване  Заповед за изпълнение пред РС Сливен.

Образувано е ч.гр.д. № 1985/2020 г. по описа на РС – Сливен и срещу длъжника е издадена Заповед № 1007 /04.08.2020г. за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на ответника, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

В заповедното производство длъжникът е изпълнил частично задължението си по Заповедта за изпълнение, като е погасил задължение в размер на 3 926,58 лв. по фактури от 01.04.2019 г., 02.05.2019 г. и 03.06.2019 г.

Остатъкът на дължимите суми за доставена питейна вода възлиза в размер на 29 070,93 лв., относно 12 броя ежемесечни фактури считано от 01.07.2019 г. до 01.06 2020г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Правна квалификация на предявените искови претенции - чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.

При постановяване на съдебния акт, съдът е длъжен да вземе предвид всички факти и обстоятелства настъпили в отношенията между страните по време на съдебното производство. Признанието на ищцовата страна за погасяване на задължението на ответника чрез доброволно пълно плащане на исковата сума на 20.04.2021г. следва да бъде отчетено, като предявеният иск бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на делото.

Ищцовата страна поддържа искането си за присъждане на деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в СлРС преди частичното плащане на задължението по Заповедта за изпълнение. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК сумите предмет на заповедта за изпълнение са били дължими от длъжника и съответно впоследствие частично доброволно платени.

Към датата на предявяване на исковата молба исковите суми също са били дължими и съответно изцяло платени доброволно в хода на производството на 20.04.2021г.

Предвид горното следва да бъде прието, че ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане на съдебния спор. Разноски в полза на ищеца са дължими и при отхвърляне на иска, когато след предяваването му, ответникът доброволно е изплатил задължението към ищеца. Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Предвид горното, на ищеца са дължими и следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в заповедното производство пред СлРС в размер на 759.95 лева.

Следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в исковото производство в общ размер на 781.42 лева, от които 581.42 лева – държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Търговище с ЕИК *** с адрес гр.Търговище, бул.“ 29-ти Януари“ № 3 за признаване на установено, че „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Шести септември“ № 27 дължи сумата в размер на 29 070,93 лв., представляваща сбор по 12 броя ежемесечни фактури считано от 01.07.2019г. до 01.06 2020г. за доставена питейна вода на обекти находящи се в Община - Котел за водомер с.Боринци, с. Стрелци, партиден № 88/66 и водомер с. Кипилово парт. № 88/69, с клиентски № 309, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Шести септември“ № 27 ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Търговище с ЕИК *** с адрес гр.Търговище, бул. „ 29-ти Януари“ № 3 сумата в размер на 759.95 лева - деловодни разноски по заповедно производство ч.гр.д. № 1985/2020г. на СлРС, както и сумата в размер на 781.42 лева - деловодни разноски в разглежданото исково производство.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :