О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260968
гр. Пловдив, 23.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, IХ
граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА
КАЛПАЧКА
Като разгледа
докладваното от съдия Калпачка в. ч. гр.д. № 815/ 2021г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я.,
чрез процесуален представител юрк. Й. М., срещу разпореждане от 09.02.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 490/2021 г. по описа на РС Пловдив, инкорпорирано в
заповед № 1401 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
09.02.2021 г., с което е отхвърлено заявлението по отношение на претендираните
суми от 118,00 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
сумата от 27,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, по
договор за паричен заем № 3672951 от 01.11.2019г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и П. Х. Х., задълженията по който са били
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител на длъжника по договор
за предоставяне на поръчителство от 01.11.2019 г., който е прехвърлил вземането
си с договор за
цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД.
В жалбата се
излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното разпореждане,
доколкото съдът не е взел предвид всички обстоятелства при сключване на
договора, не е установил дали клаузите по договора са уговорени индивидуално
или не, поради което и се оспорват изводите на заповедния съд за
неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните
вземания. Излагат се твърдения за дължимостта на претендираните суми, доколкото
поръчителят е търговец и извършва гаранционни сделки възмездно. Иска се
отмяната на разпореждането на първоинстанционния съд в частта, с която е
отхвърлено, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издаване на заповед за изпълнение за всички суми,
претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
На основание чл.
413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Районен съд
Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД за сумата от 118,00 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и сумата от 27 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземането, парични задължения по сключен
договор за паричен заем № 3672951 от 01.11.2019г., между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и П. Х.Х.. Прието е, че задълженията по договора за паричен заем са били
заплатени от поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно договор за
поръчителство от 01.11.2019 г., от когото заявителят е придобил вземането с
договор за цесия. Мотивирал е отказа си като е посочил, че клаузите на
договора, уговарящи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
са договорени при заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК и се
явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП, а
задължението за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения е акцесорно към задължението за заплащане на
възнаграждение по договор за поръчителство.
Настоящият
състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно
производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Правата на
заявителя се претендират на основание сключен договор за потребителски кредит, между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника П. Х. Х., како и сключения въз основа на него
договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“
ЕООД и длъжника П. Х. Х., като с последния поръчителят е поел
задължението да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията на длъжника по
договора за заем, като сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“
АД. Правата си поръчителят „Файненшъл
България“ ЕООД се твърди да е
прехвърлил на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
договор за цесия от 02.03.2020 г.
С оглед
изложеното длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да
извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за
съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието
на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай
следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за
паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на
договора, ЗПК.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд
да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Съгласно
договора за паричен заем от 01.11.2019 г. длъжникът е бил задължен да
предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, включително сключването
на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество
- поръчител, каквото в случая се явява „Файненшъл България“ ЕООД. Въз основа на
поетото задължение по договора за заем,
на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство между
длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, действащо чрез заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който поръчителят е поел задължението
да сключи договор за поръчителство със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
срещу заплащането на възнаграждение от длъжника. Процесното възнаграждение е
договорено да се заплаща за обещаното предоставяне на обезпечение на
потребителя в размер на общо 128,00 лева, разсрочено, на вноски, всяка от които
в размер на 8 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем, платими на кредитодателя, с приоритет пред
задълженията по договора за кредит, при недостатъчност на внесената сума. При
преценка на изложените обстоятелства и съдържанието на постигнатите
договорености, въззивният съд намира, че макар възнаграждението за
предоставеното поръчителство формално да не възниква от договора за
потребителски кредит, то разходите за неговото заплащане са пряко свързани с
договора за паричен заем, поради следва да бъдат взети предвид при извършване
на преценката за неговата неравноправност, с оглед разпоредбата на чл. 145, ал.
1 от ЗЗП. В случая икономическата тежест се понася от потребителя, който
заплаща възнаграждението наред с другите парични задължения за предоставения
заем, поради което процесното възнаграждение представлява разход по кредита и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде
включено при изчисляване на ГПР.
Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая
с договора за паричен заем е установен ГПР в размер от 46,26 %, в който не е
включено възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, видно от
чл. 8 от договора за паричен заем, в който същото не е посочено. С оглед на
това потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед
договорения размер на ГПР и размера на уговореното възнаграждение за поръчителя
за срока на договора, е налице обоснована вероятност действителният размер на
ГПР да превишава и законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е обоснована
вероятност претендираната сумата по договора за предоставяне на поръчителство
да се дължи въз основа на неравноправни клаузи, с оглед нормата на чл. 143, ал.
1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира
като неравноправна, което е достатъчно основание да бъде отказано издаване на
заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Поради това неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът не може да
приеме неравноправна клаузата, тъй като в заповедното производство не е
установен начина на договарянето и. При твърдение за индивидуално договаряне на
клаузата, въз основа на която се претендира вземането, този факт подлежи на
установяване от кредитора в евентуално бъдещо исково производство. Ето защо
неоснователно е искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
На следващо
място въззивният съд намира, че клаузата за заплащането на разходи и такси за
извънсъдебно събиране е неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, както и противоречащи на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 и ал. 4 от ЗПК, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
доколкото действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита. Разглежданият вид дейност на кредитора се компенсира и
отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата
дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага
неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси не е
ясно и точно определено в договора за потребителски кредит.
По изложените
съображения въззивният съд приема, че заявлението правилно е отхвърлено за
сумите, претендирани като разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Следва да се
посочи също, че не се твърди в подаденото заявление „Файненшъл България“ ЕООД
да е сключило договор за поръчителство със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“
АД, съгласно поетото задължение пред длъжника, който договор би бил основание
да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.
Предвид горното
съдът намира, че разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.02.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 490/2021 г. по описа на РС Пловдив, инкорпорирано в
заповед № 1401 от 09.02.2021 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., срещу П. Х. Х., ЕГН **********,***, за
присъждане на сумата от 118,00 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и сумата от 27,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането по договор за паричен заем № 3672951 от 01.11.2019г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и П. Х. Х., задълженията по който са били заплатени от
„Файненшъл България“ ЕООД, поръчител по договор за поръчителство от 01.11.2019
г., прехвърлил вземането си
на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2020 г.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.