№ 3871
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.ана Г.а
Членове:Д. Ковачев
Виктория Мингова
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 6397 от 25.04.2023 г., постановено по гр. д. № 43768 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 32 състав, е осъден К. В. Д., ЕГН ********** да
плати на М. К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д.,
ЕГН ********** сумите: 3500 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.2.20022
г., до плащането и 200 лева – обезщетение за имуществени вреди – такси за
психологически консултации и за изготвяне на писмено психологическо
консултиране, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
12.8.2022 г., до плащането, които вреди са причинени на 12.2.2022 г. в Южен
парк, гр. София от нападение на куче, порода „Белгийска овчарка“,
собственост на ответника – К. Д.. С решението е отхвърлен предявеният от М.
К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН
********** срещу В. П. П., ЕГН ********** иск за солидарното му осъждане
за заплащане на сумите: 3500 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.2.20022
г., до плащането и 200 лева – обезщетение за имуществени вреди – такси за
психологически консултации и за изготвяне на писмено психологическо
консултиране, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
12.8.2022 г., до плащането, които вреди са причинени на 12.2.2022 г. в Южен
парк, гр. София от нападение на куче, порода „Белгийска овчарка“,
собственост на ответника – К. Д..
1
Срещу решението, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– К. В. Д., ЕГН **********, който го обжалва в цялост с оплаквания за
неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосновано. Конкретно поддържа, че липсва причинно-следствена
връзка между процесния инцидент и твърдените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди. Счита за неправилни изводите на съда, които почиват
единствено на свидетелските показания на майката на ищцата, относно
спорния между страните въпрос дали ищцата е ухапана от куче, което от своя
страна обусловило уважаване на предявените искове. Излага, че неправилно
съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Д.а, а е кредитирал
показанията на свидетелката К., след като родствена връзка със съответната
страна по делото имала всяка от свидетелките. Освен това счита, че
свидетелката К. е дала уклончиви и неясни отговори при нейния разпит.
Излага, че от заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че
травмата не е причинила макар и временно разстройство на здравето, както и
че не може да се приеме еднозначно, че се касае за въздействие имено от
кучешки зъби по механизъм на захапване с травматично притискащо
въздействие в областта, които обстоятелства неправилно не били кредитирани
от съда. Поддържа, че фактът, че във фиша за спешна помощ е записано, че
ищцата е ухапана от куче, не следва да се кредитира, защото в този тип
медицински документи травмите, получени от пациента се записват въз
основа на снета по техни данни анамнеза. В тази връзка излага, че в
медицинската експертиза от 14.02.2022 г., изготвена от съдебен лекар, не е
посочено травмата да е получена вследствие на ухапване от куче. Поддържа,
че неправилно е отхвърлен предявеният солидарно иск срещу ответника В.
П.. Счита, че процесният инцидент е следствие на непрофесионалните
команди и обучение от страна на ответника П.. Излага, че след като кучето се
е отскубнало от повода и побягнало, П. се е скрил в близкия храст, а не
положил усилия да хване кучето като компетентно лице. Поддържа, че
определеният размер на обезщетението за вреди не съответства на техния
действителен размер и на интензитета на същите. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора.
Въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство – М.
К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН
**********, с писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материалноправни норми. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ответник в първоинстанционното производство –
В. П. П., ЕГН **********, с писмен отговор, депозиран по реда и в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба като недопустима в частта, с
която се обжалва решението на СРС в частта, с която предявените срещу него
2
искове са отхвърлени респ. като изцяло неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материалноправни норми. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
М. К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за
солидарното осъждане на К. В. Д., ЕГН ********** и В. П. П., ЕГН
********** да платят на ищеца сумите: 3500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане – 12.2.20022 г., до окончателното плащане на вземането и 200 лева
– обезщетение за имуществени вреди за психологическо консултиране, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане
на вземането, които вреди са причинени на 12.2.2022 г. в гр. София, Южен
парк от куче, собственост на ответника К. Д. по време на обучение на кучето
от ответника В. П. – лицето, под чийто надзор се е намирало кучето.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Неоснователни са възраженията за недопустимост на въззивната жалба
на ответника Д. в частта, с която се обжалва първоинстанционното съдебно
решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу
ответника П. искове поради липса на правен интерес, като аргументите за
това са следните:
Съгласно задължителните за настоящата съдебна инстанция постановки
на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК, което е запазило действието си в тази част и след
приемането на действащия ГПК, при обикновеното другарство, каквито се
явяват ответниците по настоящото дело (солидарните длъжници са
обикновени другари в процеса), поради възможността, а не наложителността
на еднакво решение по делата на другарите, е възможно предмет на
въззивното производство да не бъде само основният спор между насрещните
главни страни, а и вътрешните отношения между обикновените другари,
който спор е породен от различното решение по делата им. При пасивната
солидарност на задължението за поправяне на вреди от неколцина –
физически или юридически лица, когато един от ответниците е бил осъден да
заплати обезщетение, а по отношение на другия ответник – искът е бил
отхвърлен, при тази хипотеза осъденият, може да обжалва не само
уважаването на иска срещу него, а и отхвърлянето му срещу другия ответник
с оглед солидарното му осъждане с него, без първоинстанционното решение
да е било обжалвано от ищеца. В този случай във въззивното производство
3
като насрещна страна ще бъде конституиран и обикновеният другар на
въззивника, на който в това му качество – на насрещна страна, се връчва
препис от въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че при постановяване на
решението не са нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:
По иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да
докаже кой е собственик на кучето, защото за вреди от питомно животно
отговаря неговият собственик, на основание чл. 50 ЗЗД. Отговорността за
вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна – каквато и грижа да е положил
собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение (така Решение №
308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК).
По делото не се спори, че ответникът К. Д. е собственик на куче, порода
„Белгийска овчарка“, което на 12.02.2022 г. се е намирало в гр. София, в
Южен парк и по отношение, на което се твърди, че е причинило вреди на
ищцата.
Спорни на етапа на въззивното производство са въпросите относно: под
чий надзор е било кучето, осъществено ли е нападение от страна на кучето по
отношение на ищеца, механизма на увреждането, причинно-следствената
връзка между нападението и вредите, размерът на вредите.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, както и заключение на вещо лице по допусната СМЕ, прието
като неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено.
От показанията на свидетелката А. Д.а, дъщеря на ответника К. Д.,
дадени пред първоинстанционния съд, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК с оглед нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора,
като намира същите за логични и последователни, обективно и
4
безпристрастно дадени се установява, че на 12.2.2022 г. в гр. София, в Южния
парк ответникът Д. и дъщеря му св. Д.а били с кучето си, порода „Белгийска
овчарка“, което не било с намордник, но било вързано с каишка на повод,
който държал ответникът Д.. Срещнали се за първи път с ответника В. П., за
да се уговорят с него да обучава кучето. Разговорът продължил не повече от
10-15 минути. Приближили се до място, където деца играели с топка, тъй като
ответникът П. искал да види как се държи кучето. Кучето започнало да лае.
Ответникът Д. държал кучето, когато нашийникът на кучето се скъсал и то
побягнало, взело топката на децата, спукало я, бутнало едно момченце и
продължило да тича. Настанала суматоха, хората започнали да викат и да
гонят кучето, то било много уплашено и напълно неконтролируемо.
Свидетелката Д.а посочва, че за нея кучето не е ухапало нито едно дете,
предвид възрастта му и защото не е агресивно, а само е бутнало едно дете.
От показанията на свидетеля П.М., дадени пред първоинстанционния
съд, които съдът кредитира ката логични, последователни, обективно и
безпристрастно дадени, се установява, че кучето е било на повод, който е
държал ответникът Д., а ответникът П. не е държал кучето, като двамата и св.
Д.а разговаряли.
При така установената фактическа обстановка във връзка със спорния
на етапа на въззивното производство въпрос следва ли да носи солидарна
отговорност ответникът П. с оглед твърденията в исковата молба и във
въззивната жалба на ответника Д., че последният в качеството си на
обучаващ, е осъществявал надзор върху кучето, настоящият състав на
въззивния съд намира следното:
Отговорността за вреди, причинени от животни, е регламентирана в чл.
50 ЗЗД и предявеният от ищеца иск черпи своето правно основание от тази
разпоредба. От нея е видно, че отговорността за вредите може да бъде носена
при условията на солидарност от две лица, а именно собственикът на
животното и лицето под чиито надзор се намира то, при условията на
солидарност или поотделно от всяко от тях. В хипотезата на чл. 50 ЗЗД
надзорът не се приравнява на държането на вещта или животното (т. 11 от
ППВС № 7/1959 година). Надзорът предполага този, който го упражнява да
има правото да управлява вещите, както и да си служи с тях относително
свободно, поради което за него възниква и задължението да се грижи за
вещите и да следи за тяхната изправност (решение № 784/24.03.1972 година,
постановено по гр. д. № 3/1972 година и решение № 210/30.01.1978 година,
постановено по гр. д. № 2699/1977 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о.,
а също и решение № 249/24.09.2012 година, постановено по гр. д. №
1450/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). В случай, че ответникът не е
собственик, но осъществява владение върху вещта или животното, за да се
освободи отговорност той трябва да установи, че не упражнява надзор.
От приетите в първоинстанционното производство гласни
доказателства се установява, че при настъпване на процесния инцидент
кучето е било във владение на неговия собственик и под неговия надзор. По
делото не се установява животното да е било във владение на ответника П.,
както и последният да е осъществявал надзор върху него. От
5
доказателствения материал се установява, че по време на инцидента
собственикът на кучето и ответникът П. са се срещнали за първи път, за да се
уговорят последният да обучава кучето. Разговорът е продължил не повече от
10-15 минути. През това време кучето изцяло е било под контрола на
собственика си. То се е освободило преди ответника П. да поеме, какъвто и да
било надзор върху него. Обстоятелството, че П. е искал „да провери как
реагира кучето“ и затова са се приближили до играещите с топка деца в
случая не води до извод, че същият е поел отговорност за животното.
Изложеното във въззивната жалба, че кучето многократно е било разхождано
в този парк, че било добро, послушно и добре обучено и проявило
необичайно поведение вследствие на непрофесионалните команди и обучение
от страна на ответника П., които твърдения не се установяват от
доказателствата по делото, не обосновава извод, че последният е бил във
владение на вещта и съответно е бил поел надзора върху животното. Следва
да се посочи и че последващото поведение на страните няма значение за
възникването на отговорността по чл. 50 ЗЗД, поради което съдът не обсъжда
доводите във въззивната жалба, досежно поведението на ответника П. след
настъпване на инцидента с кучето.
С оглед на гореизложеното, предявеният срещу ответника П. иск е
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд,
доколкото не се установява кучето да е било под надзора на В. П., поради
което и същият не е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения срещу него иск с правно основание чл. 50 ЗЗД. Поради
съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е
отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника П. иск.
По спорния въпрос осъществено ли е нападение от страна на кучето,
собственост на ответника Д., по отношение на ищцата, въззивният съд намира
следното:
От показания на свидетелката Р.Б., дадени пред първоинстанционния
съд, които съдът кредитира като логични, последователни, обективно и
безпристрастно дадени, се установява, че на 12.02.2022 г. на поляна в Южен
парк, гр. София били ищцата, майка – свидетелката К. и свидетелката Б.
(както и много други хора). Свидетелката К. и свидетелката Б. дочули
отнякъде, че има куче, което е агресивно и трябва да приберат децата.
Майката на ищцата – свидетелката К. извикала дъщеря си М. (ищцата) и в
този момент свидетелката Б. видяла как кучето скача в гръб на ищцата и я
захапва по задните части, след което продължило да тича и да гони и хапе
деца. Ищцата се разплакала силно и отишла при майка си. На ищцата било
трудно да сяда. Дръпнали панталона и имало захапано. Отвели децата в
Пирогов.
Показанията на свидетелката Б., че е настъпил инцидент с ищцата на
посочената дата, кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен
материал – фиш за спешна медицинска помощ от 12.02.2022 г., от който се
установява, че ищцата е прегледана на посочената дата, като е установено
охлузване в седалищната област и е транспортирана в Пирогов, както и от
6
приложената СМЕ от 14.02.2022 г., изготвена от съдебен лекар, който след
преглед на детето е посочил,че се установява охлузване и кръвонасядане в
дясна седалищна област, като в областта на горната вътрешна четвърт на
дясната седалищна област има неправилно овално по форма охлузване,
покрито с червеникаво-кафеникава коричка над нивото на околната кожа и с
размери около 0,7/0,3см., същото е централно разположено спрямо околната
му бледо мораво кафеникаво кръвонаседнала област, която е с площ с
диаметър около 4 см., като е дадено заключение, че тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, с ограничена контактуваща повърхност, каквито
характеристики притежават и кучешките зъби.
От заключението на вещо лице по допусната СМЕ, прието в
първоинстанционното производство, се установява, че описанието на
регистрираното нараняване не позволява еднозначен извод, че то се дължи
единствено и само на ухапване от куче. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че е възможно нараняването да е причинено от зъб или от
нокти на куче, като пояснява, че не може да даде категоричен извод, че
нараняванията се дължат на ухапване от куче, тъй като липсва увреждане от
срещуположна на раната страна на седалището.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че от съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че
ищцата е била нападната от кучето, собственост на ответника Д.. Макар
кучето да не е захапало ищцата, установява се, че е осъществен пряк
физически контакт между кучето и ищцата, като кучето е скочило в гръб на
ищцата и е причинило (независимо дали със зъб или нокът), описаните по-
горе травматични увреждания по седалищните части на ищцата (в този
смисъл Решение № 851 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 502/2010 г., IV г.
о., ГК).
Относно причинените вреди и причинно-следствената връзка между
нападението на кучето и причинените на ищцата вреди:
Съгласно заключението на вещо лице по приетата СМЕ описаното
травматично увреждане води до болки и страдания с постепенно отслабващ
интензитет за период 7-10 дни след инцидента. Няма функционални
увреждания на пострадалото дете вкл. затруднено придвижване или
нарушение на функция на крайник. Според вещото лице увреждането следва
да се прецени като такова, водещо до болка/страдание без, макар и временно,
разстройство на здравето.
От показанията на свидетелката Ц. К., майка на ищцата, дадени пред
първоинстанционния съд, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК с
оглед нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора, като намира
същите за логични и последователни, обективно и безпристрастно дадени се
установява, че в продължение на три месеца след инцидента детето било
уплашено и тревожно, нарушили се сънят му, храненето и учебният процес,
било му трудно да се концентрира, плашело се от кучета, не искало да
посещава парка, не се отделяло от родителите си, отказвало да играе с деца,
7
наложило се да посещава психолог.
Посещенията при психолог се установяват и от представената фактура и
изготвеното психологическо изследване, от които е видно, че детето е
посещавало психолог два пъти и че е изготвена психологична консултация.
Съдът цени писмената психологична консултация като писмено
доказателство, а не като заключение на вещо лице. В тази връзка следва да се
посочи, че доводите на въззивника, че св. К. не е посочила името на
психолога и точно колко пъти детето е посетило психолог, не опровергават
извода на съда, че детето е посещавало психолог, което се установява от
писмените доказателства, приложени по делото.
От заключението на СМЕ и от показанията на св. К., се установява, че
ищцата е преживяла неимуществени вреди – болки и страдания в период 7-10
дни след инцидента, причинени от травматични увреждания – малко
охлузване 0,7/0,3 см. с кръвонасядане около него 4 см. в диаметър в горната
външна четвърт на дясната седалищна област с характеристика на
повърхностни мекотъканни увреждания на ограничена площ, както и стрес,
уплаха и нарушен ритъм на живот за период от около три месеца след
инцидента. При наличните данни, че кучето е голямо (по размер), че е тичало
във всички посоки и е било неконтролируемо, че е бутало и нападало деца,
като е предизвикало суматоха, довела до идването на полиция е логично и
житейски разбираемо, вследствие на осъществения пряк физически контакт
между кучето и ищцата, като кучето е скочило в гръб на ищцата и е
причинило, описаните по-горе травматични увреждания по седалищните
части на ищцата, последната – дете на 8 години към дата на увреждането, да
реагира на това нападение по описания в исковата молба начин – стрес,
уплаха, което да доведе до значително смущение в обичайния начин на
живот. С оглед на изложеното, налице е причинност между двете действия -
нападението на кучето и преживените болки и страдания и психически стрес.
С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че ответникът Д.,
като собственик на кучето, дължи обезщетение за вредите, причинени от
последното. Следва да се посочи, че отговорността не отпада и в случаите,
когато животното е избягало (чл. 50, изр. второ ЗЗД). Основанието на
отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск,
който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането
на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена
от животното вреда (така Решение № 459 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1548/2011 г., IV г. о., ГК). Несъмнено е налице обективна и безвиновна
отговорност на собственика на животното и причинна връзка между
увреждащото въздействие и вредата. По делото не се установява вредата да е
настъпила като резултат от непреодолима сила, изключителната вина на
пострадалата или изключителна вина на трето лице.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото,
които са в пряка причинна връзка с процесния деликт и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени,
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и
обема на причинените травматични увреди и начина на настъпване на
8
увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания и психически стрес, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията,
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В конкретния случай, за да определи справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, този състав на СГС съобрази
следните обстоятелства: брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни
увреждания и техния медикобиологичен характер, установен от СМЕ –
охлузване 0,7/0,3 см. с кръвонасядане около него 4 см. в диаметър в горната
външна четвърт на дясната седалищна област с характеристика на
повърхностни мекотъканни увреждания на ограничена площ. Съдът съобрази,
че ищцата не е била настанявана за болнично лечение, нито са извършвани
оперативни или други медицински интервенции във връзка с причинената
увреда. СГС отчете и продължителността на лечебния и възстановителен
период, установен от СМЕ – 7-10 дни, както и изводите на вещото лице, че
няма функционални увреждания на пострадалото дете вкл. затруднено
придвижване или нарушение на функция на крайник. Съдът взе предвид, че
вследствие на инцидента на ищцата е причинена и психическа травма –
нарушен е бил ритъмът на живот, тъй като уплахата е довела до нарушения
в съня, храненето и нормалното общуване с деца на нейната възраст за период
от около три месеца. Следва да се вземе предвид и стресът и уплахата, които
такова негативно преживяване безспорно причинява у всеки човек, както и
данните, че ищцата продължава да се страхува и към момента от по-големи
кучета. Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на инцидента
- 8 години, обстоятелствата, при които е настъпил, социално-икономическите
условия в страната към 12.02.2022 г. и стандарта на живот в държавата към
същата дата. Отчитайки всички тези фактори съставът на СГС намира, че
сумата от 3500 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените и
доказани в процеса неимуществени вреди. Върху така определеното
обезщетение, следва да бъде начислена и законна лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане на вземането.
Следва да се присъди и сумата 200 лева – обезщетение на претърпените
имуществени вреди, които се установяват от приетите по делото като
писмени доказателства документи – фактура и изготвеното психологическо
изследване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане на вземането.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди и в тази част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемите страни следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Въззиваемият ищец претендира адвокатско възнаграждение в размер 1200
лева, като са представени доказателства за договорено и заплатено изцяло и в
брой възнаграждение за един адвокат в размер 1200 лева. Съдът, като взе
предвид материалния интерес по делото, липсата на фактическа и правна
9
сложност на спора, проведеното едно съдебно заседание във въззивното
производство, обстоятелството, че не са искани и събирани доказателства във
въззивното производство, намира за основателно своевременно направеното
възражение на процесуалния представител на ответника Д. по чл. 78, ал. 5
ГПК, поради което намалява поради прекомерност платеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемия - ищец в размер 1200 лева до размера от 700
лева, което следва да му се присъди. Въззиваемият ответник претендира
адвокатско възнаграждение в размер 600 лева, като са представени
доказателства за договорено и заплатено изцяло и в брой възнаграждение за
един адвокат в размер 600 лева, което следва да му се присъди.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената исковете
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6397 от 25.04.2023 г.,
постановено по гр. д. № 43768 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН ********** да плати на М. К. Д., ЕГН
**********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН ********** сумата
от 700 лева – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН ********** да плати на В. П. П., ЕГН
********** сумата от 600 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10