№ 192
гр. Габрово, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20214200100187 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А.Х. против"ДаллБогг Живот и
Здраве" АД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени
вреди в размер съответно на 50 000 лв. и 1300 лв.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2019г. около 16.44 ч. Г. М. Д. управлявал л.а.
„Опел Астра" с per. №ЕВ *** АР. като се движел по ул. „***" в гр.Габрово в посока от
бензиностанция „Марешки" към центьра на гр. Габрово. Д. наближавал пешеходната пътека
на ул. „***" до №111 като управлявал автомобила със скорост 49 км/ч. В същият момент
ищцата А.Х., от гр. Габрово, била навлязла на обозначената пешеходната пътека по пътното
платно за движение на ул.„***", като водача на МПС късно забелязал пешеходеца, направил
опит да задейства спирачната уредба на автомобила, но въпреки това блъснал АН. М. Х. с
предна дясна част на автомобила.По случая в РУ Габрово, е образувано досъдебно
производство, като след приключване на разследването, РП Габрово внесла обвинителен акт
срещу виновното лице Г. М. Д. от гр. Габрово и било образувано НОХД № 789/2020г. по
описа на PC Габрово.С Присъда № 260013 от 17.02.2021 г. по НОХД I 100/2020г. по описа
на Районен съдГаброво, Г. М. Д. е признат за виновен в това, че около 16,44 часа на
22.11.2019 година, на улица „***", до № 111. в град Габрово, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра" с Per. № ЕВ 30-84 АР, нарушил правилата за
движение,/ чл.119, ал.1 от ЗДвП (при приближаване към пешеходна пътека не изпълнил
задължението сида пропусне реминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или
спре), при което на пешеходна пътека управлявания от него автомобил блъснал пресичащата
от дясно на ляво АН. М. Х. от гр. Габрово и по непредпазливост причинил на същата средна
телесна повреда, изразяваща се в: разместено закрито счупване на латералния кондил на
тибията (голям пищял) и разместено счупване на главата на фибулата (малък пищял),довело
до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 45
дни.Решението е влязло в законна сила на 05.03.2021 г.
В исковата молба се твърди също, че към момента на настъпилия инцидент
пострадалата била в добро здравословно и психическо състояние, като след получените
увреждания била приета по спешност в Хирургичното отделение МБАЛ „Д-р Тота Венкова"
1
гр. Габрово, където извършена хирургическа интервенция по спешност, чрез поставяне на
метална остеосинтеза с плака и винтове.Получените счупвания довели до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник, за срок на обездвижване около 45- 60
дни месеца и срок на възстановяване от 7- 8 месеца.Поради затруднени движения на
крайника и невъзможност да се вертикализира се наложило да бъде приета в отделението по
физикална и рехабилитационна медицина при същата болница за времето от 02.12.2019г. до
09.12.2019г. за провеждане на рехабилитационни процедури.
Въпреки всички положени усилия и към момента не била възстановена изцяло
функцията на крайника, като вследствие на лечението същия бил скъсен с 1,5
сантиметра.Посочените травми изиграли изключително неблагоприятно въздействие освен
на физическото така и на психическото здраве на ищцата. Като неблагоприятен ефект от
пътно- транспортното произшествие Х., повишила значително емоционалното си
напрежение и ниво на тревожност. Изпадала в състояния с песимистичен фон на
настроението, отказвала да напуска жилището си, чувствала нестабилност в изправено
положение. Все още продължавала да се придвижва с помощни средства, но само на кратки
разстояния.През целия период на лечение и раздвижване изпитвала интензивни болки в
продължение на месеци и била принуден да пие обезболяващи лекарства. Продължителното
лечение и рехабилитация било свързано с допълнителни болки и неудобства.
Към датата на настъпване на произшествието - 22.11.2019г., МПС „Опел Астра" с
per.№ЕВ *** АР имал сключен договор за задължителна застраховка „.Гражданска
отговорност-" на автомобилистите по застрахователна полица № 71480565, със срок на
валидност от 08.03.2019г. до 07.03.2020г., издадена от Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на АН. М. Х. обезщетение
за причинените неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на причинените и телесни увреждания подробно описани по горе, в размер на 50
000 лева. както и сумата в размер 1 300,00 лева- имуществени вреди за заплатен болничен
престой и закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на ответника за настъпилото събитие 09.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Посочена е банкова сметка с титуляр, А.М. А Х., ЕГН**********. с постоянен адрес:
гр. Габрово, ул. „*************", № ***, *************, в ***:
*******
****
В срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете, като се иска да
бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, в случай, че исковете са основателни, да
бъде намален размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
същото било прекомерно завишено и не съответствало, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период:
С отговора се признават за безспорни обстоятелства относно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „Опел", с per. №
ЕВ***АР, по силата на Застрахователна полица № BG/30/119000704290 - валидна към
22.11.2019г.
Останалите фактически твърдения на ищцата ответното дружество намира за
несъответстващи на действителността.
Твърди се, че на 22.11.2019г., в гр. Габрово, по ул. „***", Г.М.Д., (застраховано
лице), като водач на лек автомобил „Опел", с per. № ЕВ***АР, не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно не причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова
2
молба.Ищцата А.Х., не получила твърдените в исковата молба увреждания. Ако се допусне,
че такива са настъпили, то те далеч не били с характер и интензитет, които да обосноват
претендирания в исковата молба размер на обезщетение.
Оспорва се изключителната вина на Г.Д. за настъпилото на 22.11.2019г.ПТП.
Произшествието се случило при затруднена видимост - на смрачаване. Водачът на МПС
късно забелязал пешеходеца, а асфалтовата настилка била мокра. Поради това
проц.представител на ответника счита, че процесното ПТП било случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК, защото според установените обстоятелства водачът на МПС марка
„Опел", модел „Астра", с per. № ЕВ *** АР, не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че
по това време на денонощието в участъка на процесното ПТП в нарушение на правилата за
движение уредени в чл. 113 и чл.114 от ЗДвП, пешеходката АН. М. Х. няма да се съобрази
със състоянието на пътната настилка и видимостта. В доказателствата по делото имало
данни, че тя е видяла приближаващия автомобил и въпреки това предприела пресичане на
пътното платно облечена в черно сако и черен панталон. По този начин ищцата създала
опасност за останалите участници в движението, затруднила излишно движението на МПС
марка „Опел модел „Астра", с per. № ЕВ *** АР и така предизвикала процесното
ПТП.Водачът на лекия автомобил марка „Опел", модел „Астра", с per. № ЕВ *** АР не
могъл и не бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП било
технически непредотвратимо, поради което същото се явявало случайно деяние.
Оспорва се и механизма на ПТП. Същият не отговарял на така описания в исковата
молба. Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000,00
лв. било необосновано завишено. Оспорват се твърденията за възникнали имуществени
вреди, тъй като заплатените суми не били във връзка с причинените увреждания.
Оспорва се настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и
интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за
възникнали вреди и твърдяното за причинено от застрахования в Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД деяние.
При условие на евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдените
увреждания,то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес били в резултат
на неспазване от страна на ищцата на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то
заболявания.
Твърди се, че ищцата е съпричинила вредоносният резултат. При А.Х. били налице
предхождащи процесното ПТП заболявания, които са спомогнали за настъпване на
твърдените травми, продължителността на възстановителния процес, съответно за
настъпилите усложнения.
Възразява се срещу искането да бъде присъдена законна лихва от датата на
твърдяното ПТП. На основание чл. 380, ал. 3 във вр. с чл. 409 от КЗ, когато ищецът е
изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и е представил
банкова сметка - датата на представянето й се счита дата на изпадане в забава на
кредитора.Ищцата представила банкова сметка на 11.12.2020г. , като при частично
уважаване на исковата претенция, лихва ще се дължи не от датата на ПТП, а от 11.12.2020г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Безспорно е между страните по делото съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, за лек автомобил „Опел", с per. № ЕВ***АР, по силата на Застрахователна
полица № BG/30/119000704290 - валидна към 22.11.2019г.
На основание чл.300 от ГПК са безспорни и следните обстоятелства:
Извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на управляващия лекия
3
автомобил, предизвикал ПТП на 22.11.2019 г.
По иска за заплащане на неимуществени вреди.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая е
установено, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 11.12.2020 г.
С писмо до ищцата/л.15/ застрахователното дружество я уведомява, че отказва да заплати
обезщетение, тъй като представените документи не покривали изискванията за определяне и
изплащане на обезщетение.
Поради изложеното, искът е допустим.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в
заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между
получените от ищцата увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила присъда № 260013/17.02.2021 г.,
постановена по нохд № 1100/2020 г. по описа на Районен съд Габрово, Г. М. Д. е признат за
виновен в това, че на 22.11.2019 г. на ул. *** до № 111 в гр. Габрово, при управление на лек
автомобил автомобил „Опел", с per. № ЕВ *** АР, нарушил правилата за движение по чл.119
ал.1 ЗДвП, поради което блъснал пресичащата от дясно на ляво А.Х. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда – разместено закрито счупване на латералния кондил на
тибията и разместено счупване на главата на фибулата, довело до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 45 дни, за което му е наложено
съответно наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което в настоящото производство е доказана вината и противоправността на
деянието, извършено от водача на лекия амтомобил Г. М. Д.. В този смисъл са
неоснователни възраженията на ответника за наличие на случайно деяние и липса на вина за
настъпилото ПТП от страна на водача на автомобила.
По повод възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на пострадалата, е допусната и приета авто-техническа експертиза, която
съдът приема като компетентна и мотивирана. Съгласно заключението, когато пешеходката
започва да пресича платното за движение, лекият автомобил се е намирал на разстояние
около 61 м. и тя е имала възможност да го възприеме и пропусне. Въпреки това,
навлизането й в платното за движение, на пешеходна пътека, предвид отстоянието на
автомобила, е било безопасно, а водача на автомобила е имал възможност да спре и да я
пропусне.
На база на посоченото, съдът приема, че причината за настъпването на ПТП е в
действията на водача на лекия автомобил, реализирал противоправно поведение,
нарушавайки правилата за движение по пътищата – нормата на чл.119 ал.1 ЗДвП- при
приближаване към пешеходна пътека е следвало да пропусне преминаващия по нея
пешеходец, като намали скоростта или спре. Обстоятелството, че пострадалата е могла да
забележи автомобила и да го пропусне, само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е
4
налице съпричиняване. Установено е, че водачът се е намирал на около 61 м. - достатъчно
далечно разстояние, когато жената предприема пресичане и навлиза на пешеходната пътека,
той е могъл да я възприеме, да намали скоростта или да спре, както го задължава
разпоредбата на чл.119 ал.1 ЗДвП. Не са установени други конкретни противоправни
действия или бездействия, с които да тя да е способствала за настъпване на вредите. Поради
изложеното, съдът намира, че пешеходката с поведението си не е създала предпоставки на
настъпване на ПТП.
Тъй като водачът на застрахования автомобил е реализирал виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, следствие на
което ищцата е претърпяла вреди, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността
на застрахователя.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от
ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето,
възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според вещото лице д-р Р., при претърпяното ПТП ищцата е получила счупване на
външния кондил на големия пищял на лявата подбедрина и счупване на главата на малкия
пищял на същата подбедрица.Травмата е причинила трайно затруднение на движението на
левия долен крайник със срок на обездвижване около 60 дни и временна нетрудоспособност
около 7-8 месеца.Травма на дясната слепоочна област и носа с последващо главоболие и
световъртеж, които не са отразени в медицинската документация.
Приложено е оперативно лечение- фиксация на малкия пищял с киршнерова игла и
на външния кондил с посредством плака с винтове.Лекувана е в ортопедично отделение на
МБАЛ- гр. Габрово, вкл. и оперативно, в периода от 22.11.19г. до 02.12.2019г., след което е
проведено физиотерапевтично лечение в същото отделение в периода от 02.12.2019г. до
09.12.19г.,при което пострадалата е вертикализирана и приучена да се движи с две помощни
средства-патерици.След проведеното болнично лечение Х. е изписана за домашно
амбулаторно лечение. На 19.01.2021 г. е направена контролна рентгенография на лява
подбедрица, при което е установено, че костите са добре репонираии. На 19.01.2021 г. след
консултативен преглед от физиотерапевт на пострадалата е проведен рехабилитационен
курс от по пет броя физиотерапевтични процедури. Установен намален обем на движение в
лявата колянна става и скъсяване на левия долен крайник с 1,5 см.След проведения
рехабилитационен курс е посещавана в дома си от рехабилитатор, който обучил дъщеря й за
провеждане на лечебна физкултура в домашни условия.Оздравителния период по
заздравяването на костните фрагменти, вертикализирането и възможността и да се
придвижва в рамките на дома с патерици е приключил за около 6 месеца. През този период
тя е била постоянно на легло и се е нуждаела изцяло от чужда помощ. Според вещото лице,
към настоящият момент, тя не може да се придвижва самостоятелно, а само с помощни
средства и придружител. Не напуска дома си. Не може да се обслужва сама напълно. Има
почти непрекъснати болки в лявото коляно и ежедневно използва обезболяващи. Свива
лявата колянна става до 50 градуса, след което започва да изпитва болки в коляното. Ищцата
се е нуждаела от чужда помощ непрекъснато около 6 месеца след инцидента, както и сега
макар и в по-малка степен.Няма вероятност, предвид възрастта на ищцата, същата да може
да се придвижва самостоятелно.Има страхови изживявания, свързани с излизане от дома и
среща с автомобили.
А.Х. е заплатила медицински изделия /плака със заключващи винтове/ за извършване
на операцията на лявата колянна става на стойност 1300 лв. Според вещото лице,
направеният разход е бил необходим за лечението. В заключението е посочено, че през м.
ноември 2017 ищцата е получила травма на лявата бедрена кост изразяваща с в
пертрохантерно счупване, което е лекувано оперативно с метална остеосинтеза.Страдала от
Исхемична болест на сърцето-триклонова болест; преживяла трансмурален миокарден
инфаркт през 2011г.; страда от хронична обструктивна белодробна болест с дихателна
5
недостатъчност; през 2013 г. са й поставени стентове на коронарните артерии и е направен
аорто-коронарен байпас; страда от неинсулинозависим диабет.Тези заболявания не са се
отразили върху зрителните и слуховите възприятия на ищцата.Възможно е същата да има
намалени /забавена/ двигателни реакции, тъй като има операция на лявата бедрена кост.
Освен това самата възраст на ищцата предпоставя по-забавени реакции, но не се установява
отклонение в нормите на възприятие, които биха дали отражение на адекватната й преценка
в конкретната ситуация.Предходното здравословно състояние на ищцата не е оказало
влияние за получаването на фрактурата на лявата подбедрица.
В показанията си свидетелите А. и Л-, дъщеря и внук на пострадалата, твърдят, че
преди произшествието тя макар и по-бавно, се предвижвала самостоятелно, ходела сама до
магазина, в поликлиника, извършвала домакинска работа. След катастрофата повече от шест
месеца била на легло и имала постоянна нужда от придружител. Към момента започнала
леко да се придвижва с патерица, доколкото да се обслужва частично. Страхувала се да
излиза навън от дома, болките в крака продължавали, което налагало прием на
обезболяващи почни ежедневно.
Така дадените от свидетелите показания съдът кредитира като обективни и
съответстващи на медицинската документация по делото.
Като съобрази възрастта на пострадалата – 84 г., травматичните уреди, засегнали
долев ляв крайник и свързания с тях продължителен емоционален и физически дискомфорт,
негативните последици за качеството на живот, обстоятелството, че пострадалата повече
няма да е в състояние да се предивижва без помощно средство, съдът намира, че 40 000 лева
е справедлив размер на обезщетението. Имайки предвид така установените обективни факти
и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, съдът
приема, че обезщетение в посочения размер напълно репарира действително претърпените
от ищцата неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за
сметка на ответника.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
От представената по делото фактура/л.14/, издадена от МБАЛ“Д-р Т.Венкова“, се
установява, че ищцата е заплатила сумата от 1300 лв.за медицински изделия. Съгласно
заключението на вещото лице д-р Р., тези изделия представляват плака със заключващи
винтове за извършване на операцията на лявата колянна става. Експертът заявява, че този
разход е бил необходим за провеждане на лечението.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Видно от данните по делото застрахователят е уведомен от ищцата за настъпилото
застрахователно събитие и е предявила застрахователните си претенции на 11.12.2019 г., от
когато следва да тече лихвата върху присъдената главница.
Тъй като ищцата е освободена от държавна такса и разноски, ответникът дължи,
съразмерно на уважената част от исковете да заплати по сметка на ГОС сумата от 1652 лева
държавна такса и 81 лева депозит за експертиза.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото възнаграждение,
което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 1730 лв.
На основание чл.25 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената
част от съдебно предявената претенция в размер на 100 лв.
На основание изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к. "Дианабад", бул. "Г. М. Димитров" № 1, да заплати
на АН. М. Х. ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. *** *** сумата 40 000 лева/
четиридесет лв./, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 22.11.2019 г., както и
обезщетение в размер на 1300 лв., имуществени вреди, заедно със законната лихва от
11.12.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.432 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 40 000 лв. до 50 000 лева.
СУМИТЕ да се преведат по следната банкова сметка:
***.
*******
****
ОСЪЖДА "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к. "Дианабад", бул. "Г. М. Димитров" № 1, да заплати
на адвокат Г.И. Н. ЕГН ********** ГАК с личен № **** сумата 1730 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к. "Дианабад", бул. "Г. М. Димитров" № 1, да заплати
по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса и разноски в размер на 1733 лв.
ОСЪЖДА АН. М. Х. ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. *** *** да заплати на
"ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Изгрев, ж. к. "Дианабад", бул. "Г. М. Димитров" № 1,сумата 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7