Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2342

 

град Пловдив, 09.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:                      

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                         ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора Д. МОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Ангелов касационно АНД № 2420 по описа за 2022 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

         Делото е образувано по касационната жалба от Р.А.Ч., с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ № 1572 от 30.07.2022 г. по Административно наказателно дело № 1880 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5594395, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който се налага глоба от 50 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р.А.Ч..

 Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - Р.А.Ч.,  не се явява, не се представлява. С писмено становище по делото адв. П. - пълномощник поддържа  жалбата, претендира разноски.

  Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и основателна по същество, поради следното:

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР  Пловдив ЕФ, серия К № 5594395 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 21.03.2021г. в 12,22 часа, в град Пловдив, при максимално разрешена скорост за движение  50 км/ч, с отчетен толеранс - 3 км/ч в полза на водача, Р.Ч., водач на МПС лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег.№ ***, е бил санкциониран на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за това, че управлява МПС със скорост от 65 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч  нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на ЕФ.

 Районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

 Съгласно чл. 39 ал. 2 ЗАНН : „За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.“. Според  чл. 39 ал. 4 ЗАНН – „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“. Без съмнение електронният фиш и фишът по чл. 39 ал. 2 ЗАНН са различни по правното си естество и последици документи, обективиращи различни волеизявления. За разлика от електронния фиш, фишът по чл.39 ал.2 ЗАНН не е електронно изявление и за да породи целените правни последици е необходимо да съдържа две волеизявления - първото е писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на конкретното административно наказание глоба в размер от 10 до 50 лв., а второто е писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление на нарушителя, с което възприема фактическите констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Именно второто волеизявление във фиша по чл. 39 ал. 2 ЗАНН придава статуса на "необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявяването на разпоредбата на чл. 189 ал. 13 ЗДв.П за противоконституционна.

Аргумент за това, че правилото на  чл. 39 ал. 4 ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П поради това, че първо посочената норма е обща, последно посочената е специална, не следва да бъде споделен като основателен. В тази насока се съобрази, че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДв.П /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./ - нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./, а тази на  чл. 39 ал. 4 ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./. Ако законодателят е искал да изключи прилагането на  чл. 39 ал. 4 ЗАНН в хипотезите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П, то несъмнено би указал това, каквото указание отсъства. Включително, нормите на  чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН / Нов - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата./ са приети и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011г. на ДВ, с което изменение се въвежда и институтът на "електронния фиш", респ. и самата норма на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. След посоченото основно изменение в ЗДв.П, като с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, въпреки последвали други изменения в ЗДв.П,  цитираните норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр. 109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този смисъл следва да се приеме за необосновано твърдението, че нормите на  чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН са общи по отношение нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. Самият ЗИД на ЗДв.П сочи, че правилата от него вкл. чл. 189 ал. 4,  се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо друго с нормите си и особено тази на чл. 39 ал. 4, която е изрично посочена.

С оглед изложеното, са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като несъответстващо на материалния закон следва да бъде отменено, а ведно с него и ЕФ.

По отношение на претенцията за заплащане на разноски за възнаграждение за един адвокат, за двете съдебни инстанции, съдът намира същото за основателно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ХХI състав,

 

                                               Р      Е      Ш      И

        

         ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1572 от 30.07.2022 г. по Административно наказателно дело № 1880 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5594395, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който се налага глоба от 50 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р.А.Ч., с ЕГН **********

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на Р.А.Ч., с ЕГН **********,  сумата от 600лв. /шестстотин  лева/ за адвокатско  възнаграждение.

Решението е оконачателно.

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Мариана Шотева, по касационно АНД № 2420 по описа за 2022 година на Административен съд Пловдив: 

Може да се издава ЕФ за глоба до 50 лв., като аргумент в тази насока може да бъде почерпен и от разпоредбата на чл.189, ал.13 /отм./ от ЗдвП.  От друга страна следва да се отбележи, че няма никаква логика за „по-леките случаи“ на нарушения от вида на процесното да се прилага утежнената процедура по установяване на нарушението и налагане на наказанието /съставяне на АУАН и издаване на НП/, която процедура се прилага при „най-тежките“ нарушения от този вид, при които се предвижда и лишаване от правоуправление. На следващо място - да се направи абсолютен извод, че нарушенията за превишена скорост, за които се предвижда наказание „глоба“ до 50 лв. са винаги „маловажни“, означава да се приеме, че законодателят е дал възможност на всеки водач веднъж годишно да извършва административно нарушение от този вид без да бъде санкциониран, по аргумент от чл.28 от ЗАНН, което е абсурдно като разсъждение. Що се отнася до „необжалваем минимум“, такъв  отдавна не съществува, още повече че чл.59, ал.3 от ЗАНН /отм./ е предвиждал необжалваем минимум от 10 лв., а не от 50 лв., поради което и по-подробен анализ на тази практика е абсолютно ненужен.  Намирам необходимо да отбележа също, че  ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно съдържа собствени специални разпоредби по отношение на санкционирането с фиш, ЕФ и с НП, както и на понятието „маловажно“. Съгласно § 6, т.32 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.“  Чл.182 от ЗДвП не предвижда санкции за превишение на скоростта от 1 до 9 km/h, а настоящият състав на съда приема, че всички наказуеми превишения по чл.182 от ЗДвП не са маловажни,  още повече че всяко от тях при друга пътна обстановка би могло да доведе и до настъпване на пътнотранспортно произшествие, като сочи специалната разпоредба.

 

 

 

 

 

 

                             СЪДИЯ:……………………….

                                          /Мариана Шотева/