Р Е Ш Е Н И Е № 992
гр.Пловдив, 12.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети юли
две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1422/2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжника
по изпълнението Й.П.К., чрез назначения му особен представител адв.П.А. *** против Разпореждане от
25.04.2018г. /л.160/ по изпълнително дело № 776/2014г., съставено от ЧСИ Мариана
Обретенова рег.№ 758, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на длъжника Й.П.К., чрез назначения му особен представител адв.П.А. вх. № 4908 от
24.04.2018г. /л.155/ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в периода 31.03.2015г. –
31.03.2017г. е изтекъл срока от две години по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като в този срок не са извършени никакви валидни изпълнителни
действия по изпълнителното дело и делото е било прекратено ех lege, което следва да се съобрази от
ЧСИ и делото да се прекрати с изричен акт. Твърди се, че независимо от
безспорните искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия, за да
се прекъсне срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, тези искания следва да се довели
до извършени валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело и двете кумулативно
да са налице.
Въззиваемият взискател «Финансова
къща Кристи» ЕООД, гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.С.Х. намират жалбата за неоснователна по
посочени в нея мотиви искат потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е неоснователна.
Държавна такса не е внесена, но и
не се дължи съобразно чл.83 ал.1 т.5 от ГПК.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя «Финансова къща Кристи» ЕООД, гр.Пловдив по представен
изпълнителен лист от 02.09.2014г., издаден въз основа на решение от
16.06.2014г. постановено по ВАД №6/2014г. на Арбитражен съд при ББА, с което Й.П.К. е осъден да плати на
взискателя 3 400 лева дадена в заем сума и сумата от 3 140 лв. договорна
лихва, ведно неустойка от 1,5 % на ден, върху невърнатата сума, но не повече от
три пъти размера на заема, считано от 04.03.2014г. и разноските по делото
233,12 лв. и 50 лв. държавна такса.
По делото безспорно е установено,
че последното валидно изпълнително действие е опис на недвижим имот на длъжника
/л.16 от настоящото дело/ извършено на 31.03.2015г. В претендирания период от
две години /31.03.2015г. – 31.03.2017г./няма извършени други валидни
изпълнителни действия, но има две молби от взискателя за извършване на такива
действия. Молба от 08.06.2016г. /л.81 от ИД/ за насрочване на публична продан и
молба от 24.02.2017г. /л.82 от ИД/ за опис на движими вещи на длъжника. И по
двете молби не е извършено нищо от ЧСИ Мариана Обретенова.
Възражението на жалбоподателят К.,
че независимо от
безспорните искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия в
двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тези искания следва да се довели до
извършени валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело и двете кумулативно
да са налице, за да се прекъсне теченето на горния срок е неоснователно.
Позоваването на жалбоподателя за горния извод на т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г.
по т.д.№ 2/2013г. е неправилно. Никъде в горното ТР на ОСГТК не посочено, че за
прилагане на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е необходимо кумулативно да са налице искания на взискателя за извършване
на изпълнителни действия и тяхното реално извършване от СИ. Текста на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК е ясен - единственото условие за настъпване на прекратяването е
непоискване от взискателя на извършването на изпълнителни действия в двугодишен
срок. В казуса жалбоподателят бърка два различни срока – давностния срок за
погасяване на вземането регулиран от чл.110-чл.120 от ЗЗД и преклузивния срок
уреден в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Тези два срока са различни по характер –
единият е давностен, другия преклузивен, със всички произтичащи от това
различия, като възможност за спиране и прекъсване например /именно по този
въпрос относно давностия срок е тълкуването на т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС
№2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г./ Давностния срок не се прилага служебно и не
настъпва ех lege, а
другия преклузивен срок точно обратно се прилата служебно и настъпва ех lege. Различни са и последиците от
изтичане на срока, при погасителната давност се погасява правото за принудително
изпълнение на вземането, а при втория срок това право не се погасява, а само се
прекратява образуваното изпълнително дело, без да се препятства възможността за
образуване на ново такова дело.
Ето защо в казуса срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен
и законосъобразен. Поради което следва да се остави без уважение жалбата на
дължника срещу разпореждането, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело. Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от длъжника по изпълнението Й.П.К. ЕГН **********, чрез назначения му
особен представител адв.П.А. *** против Разпореждане от 25.04.2018г. по
изпълнително дело № 776/2014г., съставено от ЧСИ Мариана Обретенова рег.№ 758,
район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на
длъжника Й.П.К., чрез назначения му особен представител адв.П.А. вх. № 4908 от
24.04.2018г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.