Р Е
Ш Е Н
И Е
№
44
Добрич, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 329/ 2021
год.
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.О.А., ЕГН **********, подадена
чрез адв. Г.С.,***, срещу Решение № 18/ 11.06.2021 г., издадено от Директора на
ТП на НОИ - Добрич.
Жалбоподателката настоява, че изводът на административния
орган, че няма изискуемия действителен стаж от 15 години за отпускане на пенсия
по реда на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е
неправилен. Позовава се на разпоредбата на чл. 80 от Правилника за приложение
на Закона за пенсиите (отм.), съгласно който се зачита за трудов стаж времето,
прекарано в законно установения платен или неплатен отпуск, който се признава
по Кодекса на труда. Добавя, че към времето на спорния стаж – 1974 г. – 1978 г.
са действали Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 г. за
насърчаване на раждаемостта (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина на
издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според които
времето за ползване на отпуск поради бременност и раждане също се зачита за
трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.) Прави връзка с чл. 9, ал. 2, т. 1 и т.
2 от КСО и чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС. Счита, че административният орган не е
зачел времето, през което оспорващата е била в платен и неплатен годишен отпуск
поради бременност и раждане за първо дете, родено 07.1974 г., и второ дете,
родено на *** г., с оглед на което иска отмяна на Решението, преписката да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на
сторените по делото разноски. Към жалбата не са представени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. Г. С., която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Ц.,
редовно упълномощена, която оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за процесуалния представител на жалбоподателката. Представя и Писмена защита с
вх. № 587/ 11.02.2022 г., в която излага доводите си за законосъобразност на
оспореното Решение.
По делото е приобщена преписката по издаване на оспорения
акт.
На основание чл. 170, ал. 2 АПК, независимо че още с
разпореждането за насрочване съдът е дал указания на жалбоподателката, че е
нейна тежестта на доказване, в първото съдебно заседание отново е указано на
жалбоподателката, конкретно, че по делото не са налице доказателства в подкрепа
на твърденията в жалбата за ползван отпуск поради бременност и раждане за
родените от нея две деца.
С молба вх. № 3133/ 20.10.2021 г. (л. 46 – 48)
процесуалният представител на жалбоподателката представя заверени копия от
актовете за раждане на двете деца, които са приобщени към доказателствения
материал по делото.
От ответника допълнително са представени Указания на ГД
„Пенсии“, дадени с писмо № 91 – 01 – 70/ 27.04.2000 г., работна инструкция № 4/
16.03.2012 г. за взаимодействие между Дирекция „***“ и ТП на НОИ, както и
указания № 91 – 01 – 162/ 19.07.2012 г. на Дирекция „***“.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза,
при която вещото лице, след като извърши справка в Архива в гр. Силистра по
отношение на наличните ведомости на предприятието „Хан Тервел“ гр. Тервел, МК „***“,
досиетата на работниците и наличните ведомости, доказателствата по делото, да
отговори на поставените въпроси относно трудовия стаж и отпуск на
жалбоподателката. Заключението на вещото лице е представено с вх. № 3578/
19.11.2021 г. Изслушано е в съдебно заседание и е приобщено към
доказателствения материал по делото като обективно, задълбочено и
безпристрастно дадено, неоспорено от страните.
Административен съд - Добрич, Първи състав, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало, след като с
изх. № Ц3102 – 50 – 415#1/ 19.10.2020 г. от Дирекция „Европейски регламенти и
международни договори“ (Д „***“) към НОИ в ТП на НОИ – Добрич е получено писмо,
с което във връзка с прилагане на Споразумението за изплащане на български
пенсии в Република Турция от 04.11.1998 г. е изпратена на ТП на НОИ – Добрич
молбата на М.О.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Към писмото са приложени писмо на
Турския осигурителен институт, двуезична формулярна молба от 04.08.2020 г.,
трудова книжка № 3482/ 21.06.1980 г. на *** (М.О.А.), извадка от регистъра на
населението в Турция.
С Разпореждане № **********/
26.02.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е
отказано на М.О.А. отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 от КСО. Длъжностното лице е съобразило възрастта на молителката,
родена на *** г., като е зачело навършването на годините към датата на
получаване на молбата в ТП на НОИ – Добрич, 26.10.2020 г., а именно – 66 години
10 месеца и 18 дни. Зачело е според наличните доказателства осигурителен стаж
от втора категория в размер на 3 месеца и 12 дни и осигурителен стаж от трета
категория в размер на 12 години 11 месеца и 15 дни. За действителен стаж е
приело сбора от категориите стаж или 13 години 2 месеца и 27 дни. Изложило е
предпоставките за правото на пенсия според различните хипотези на чл. 68, ал. 1
– 3 от КСО и е приело, че лицето няма право на пенсия поради липса на
необходимия осигурителен стаж. Като е съобразило, че с писмо изх. № Ц2113 – 24
– 129#6/ 08.12.2020 г. (л. 20) е указало, че следва да бъдат представени други
документи за трудов стаж, актове за раждане на деца, удостоверение за
идентичност на имена, но не са били представени, в мотив е отразило, че при
следващо заявление следва да се представят други документи за трудов стаж,
актове за раждане на деца, удостоверение за идентичност, но че същите не
оказват влияние за правото на пенсия, т.е. тъй като не са представени.(л. 31)
Разпореждането от 26.02.2021 г. е обжалвано по
административен ред. (л. 33) Твърденията в жалбата са, че към заявлението,
регистрирано с вх. № Ц2113 – 24 – 1293/ 26.10.2020 г. (вх. номер на писмото на
Д „***), са представени удостоверения, обуславящи извод за наличие на
необходимия стаж. Не е посочено какви са тези удостоверения.
С Решение № 18/ 11.06.2021 г. Директорът на ТП на НОИ –
Добрич е счел жалбата за допустима. Разгледал я е по същество и я е приел за неоснователна.
В обстоятелствената част на Решението е отразено, че длъжностното лице, чието Разпореждане
се обжалва, е събрало допълнителни доказателства. Взело е предвид записванията
в трудовата книжка, изискало е от осигурителите, за които са налице непълноти,
издаването на УП – 2 и УП – 3. Според Удостоверението от „***Русе
жалбоподателката има неплатен отпуск през м. 08.1983 г. от 17 дни и през м.
09.1983 г. от 7 дни, които не се зачитат за трудов стаж. При тези данни,
съобразно това Удостоверение, на г-жа А. е зачетен стаж от 3 години 4 месеца и
17 дни. Длъжностното лице е взело предвид и постъпилото от ***“ УП – 2 с вх. №
87/ 18.12.2020 г. и УП – 15 от ТКЗС с. Остров. Като е анализирал всички
доказателства административният орган е приел, че правилно е отказано
отпускането на жалбоподателката на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е
отхвърлил жалбата ѝ.
Решението е получено от процесуалния представител на
жалбоподателката на 17.06.2021 г., видно от отбелязването върху известието за
доставяне.(л. 37)
Жалбата до съда е подадена чрез ТП на НОИ - Добрич в
преклузивния срок за обжалване, на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира жалбата за
неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение на Директора на ТП на НОИ
- Добрич, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО,
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания
за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 18/ 11.06.2021 г. е издадено от
Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено от компетентен
орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него Разпореждане също е
издадено от компетентен по материя, време и място орган. Спор относно
компетентността на органа няма.
Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическо и правно
основание за издаване на акта. В този смисъл решението е мотивирано, така както
изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на
едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Относно съответствието с материалния закон и
административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:
В Раздел І на Глава Шеста от Кодекса за социално
осигуряване е уредено отпускането на различните видове пенсии за осигурителен
стаж и възраст.
М.А. (Ася Шивачева) е подала Заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.
Към датата, приета за дата на подаване на Заявлението, 26.10.2020
г., жалбоподателката има навършена възраст 66 години 10 месеца и 18 дни.
Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 КСО право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и
10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година, както е указано в т.1 и т. 2 на чл. 68, ал. 1 от КСО. В случая няма
спор, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 от КСО.
Претендира се, че същата отговаря на изискванията н чл.
68, ал. 3 от КСО, като се оспорва незачетен стаж за периода 1974 – 1978 г.
Според разписаните в чл. 68, ал. 3 от КСО предпоставки, в случай че лицата
нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право
на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Получавайки Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, с приложени към него доказателства за осигурителен стаж, е
длъжен да извърши проверка налице ли са условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и по кой член от Кодекса. По разбирането на
настоящия състав в случая тази проверка е извършена надлежно. Този извод се
налага, като се съобразят, както представените към заявлението доказателства,
така и допълнително събраните в хода на административното производство, а по –
късно и от събраните в съдебното производство писмени доказателства и изслушано
заключение на вещото лице.
На първо място, с писмо изх. № Ц2113 – 24 – 129#6/
08.12.2020 г. от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич на
жалбоподателката е указано, че следва да представи други документи за трудов
стаж, актове за раждане на деца, удостоверение за идентичност на имена (л. 20).
Такива обаче не са представени. Длъжностното лице е извършило служебно
проверка, вкл. относно идентичността на имената (л. 19), изискало е
доказателства, за да установи действителният стаж, при което едва тогава се е
произнесло. Към подадената по административен ред жалба не са представени допълнителни
доказателства, нито са наведени доводи за кой период се претендира, че е налице
неотчетен стаж.
Едва пред съда са представени удостоверения за раждане,
които са съобразени от вещото лице при изготвяне на заключението. През спорния
период, видно от Описа на осигурителния стаж, лицето е работило като каменист в
АПК „Тервел“ – „Хан Тервел“, гр. Тервел към МК „***“ (л. 12), за периода 01.08.1973
г. – 14.08.1980 г. Административният орган е зачел стаж от трета категория труд
за този период от 05 години 02 месеца и 1 ден. Така е отразен стажът и в
трудовата книжка на лицето за спорния период. Вещото лице е изискало от
Архивохранилище Силистра издаване на УП – 13 за процесния период, но оттам е
получило отговор, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от
осигурителите ТКЗС с. Бонево и АПК Тервел ведомости за заплати и трудово – правни
документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудово – правни документи на прекратени
осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация
за лицето за 1973 г., 1976 г., 1977 г. и 1979 г. Посочено е, че лицето фигурира
в архива на ТКЗС с. Бонево с 80 дни трудов стаж и в архива на АПК Тервел с 268
дни, т.е. общ стаж от 11 месеца и 18 дни за периода от 01.08.1973 г. до
14.08.1980 г.(л. 76) Вещото лице е съобразило приетите като доказателства два
боря удостоверения за раждане на деца – за първо дете на 02.07.1974 г. и за
второ дете на 01.04.1977 г., при което е добавило на основание бременност,
раждане и майчинство 2 години и 2 месеца общо за двете деца. Отчитайки, че
според данните от архива стажът на лицето е 11 месеца и 18 дни за процесния
период, е приело общ стаж от 3 години 1 месец и 18 дни, като не е направило
преизчисление с мотива, че вписаният в трудовата книжка стаж е повече от
установения по експертизата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
неоспорено от страните и еднопосочно с останалите доказателства по делото,
съобразено с приложимите към съответния период норми.
Съгласно
чл. 9 от ПМС № 61/ 28.12.1967 г. (отм.) на
работничките и служителките се разрешава от 1 януари 1968 г. платен отпуск
поради бременност и раждане: при първо дете - в размер на 120 календарни дни,
при второ дете - 150 календарни дни, при трето дете - 180 календарни дни, за
четвърто и следващо дете по 120 календарни дни. Предприятията, учрежденията и
организациите следва да разрешават при поискване на майката-работничка или
служителка, след изтичане на платения отпуск по предходната алинея, неплатен
отпуск за отглеждане на детето, както следва: при едно дете - до 8 месеца; при
две деца - до 9 месеца; при три деца - до 12 месеца; при повече деца - до 8
месеца. Този отпуск да се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и по Закона
за пенсиите. На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски
стопанства или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца да
се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на
предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват
майките-работнички и служителки. Съобразявайки всички предвидени възможности за
зачетен стаж по това ПМС, съдът приема, че правилно вещото лице е изчислило
такъв за първо дете от 12 месеца и за второ дете от 14 месеца. Същевременно
добавянето на този стаж към установения чрез ведомостите от Архива в Силистра
не променя извода за липса на достатъчно стаж на жалбоподателката.
Административният орган се е произнесъл с по – благоприятно в сравнение с
установеното в съдебно заседание Решение. Според чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният
стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В този смисъл
административният орган е приложил закона правилно. Очевидно в трудовата книжка
е включен и стажът, образувано от времето за бременност и раждане и за
отглеждане на деца. Предвид спорния период на полагане на труд съдът отчита
действащите тогава норми, но събраните доказателства, анализирани във връзка с
приложимия закон, не оборват констатациите на административния орган за липса
на предпоставки за отпускане на пенсия на жалбоподателката по чл. 68, ал. 3 от КСО, а от жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест, не бяха
представени доказателства, които да водят до различен от извода на ответника.
По така изложените съображения съдът намира, че жалбата
на М.О.А., ЕГН **********, срещу Решение № 18/ 11.06.2021 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Добрич, е неоснователна и недоказана, поради което
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока
искане от страна на процесуалния представител на ответника, на същия следва да
бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски, платими от жалбоподателя, за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл.
143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка
с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.О.А., с настоящ адрес
в Република Турция, срещу Решение № 18/ 11.06.2021 г., издадено от Директора на
ТП на НОИ - Добрич.
ОСЪЖДА М.О.А., ЕГН **********, с настоящ адрес в
Република Турция, Текирдаг/Муратлъ, „Фатих“ мах. 8, ап. 8 да заплати на ТП на
НОИ - Добрич сума размер на 100.00 лв. (сто лева), представляваща съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: