ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 430
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело №
20212100200460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба от М.Г. Л., М. В. Л. и Г. В. Л., наследници на
пострадалия В. М. Л., ЕГН *** срещу постановление от 27.04.2021 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас, с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 47/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура - гр. Бургас, пор. № 2/2018 г. по описа на ОП-Бургас,
водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на прокурорския акт. Посочено е, че не би могло със
сигурност да се направи извод относно причината за сърдечния арест – дали
това е падането на пострадалия и стрес от този факт или прилошаване, като
причина за падането. Според жалбоподателите, след като причината за
смъртта се приема при условията на вероятност, по същия начин би могло
вероятно да се приеме, че между инцидента – удара в главата при товаро-
разтоварните работи и падането на земята, е настъпил инфаркт вследствие на
стреса и удара и при падането. Най-малкото не би могло да се изключи
категорично наличието на причинно-следствена връзка между смъртта и
трудовата злополука. Твърди се още, че в постановлението е прието наличие
на редица нарушения на условията за безопасност на труда, но те не са
разгледани във връзка с обстоятелствата относно начина на настъпване на
смъртта на пострадалия. Претендира се отмяна на постановлението.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и
съобрази закона, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна.
Досъдебното производство е започнало на 24.12.2017 г. по реда на чл.
212, ал. 2 НПК – със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие, за
1
това, че на 24.12.2017 г. на около 800 метра на запад от жп прелеза на гара
Церковски, общ. Карнобат, Бургаска област умишлено умъртвил В. М. Л.,
ЕГН***, с постоянен адрес гр. А., ул. „***“ № * – престъпление по чл. 115
НК.
С постановление от 27.03.2018 г. на наблюдаващия прокурор
разследването е възложено на следовател при ОСО при Окръжна прокуратура
- гр. Бургас, с оглед наличието на доказателства за извършено престъпление
по чл. 123 НК.
В хода на производството са проведени разпити на свидетели,
извършени са четири експертизи - химическа, съдебно-техническа,
съдебномедицинска експертиза на труп и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като
обвиняем.
От събрания доказателствен материал се установява, че пострадалият В.
Л. е работел като машинист ПСМ /фадромист/ в „МАКОС“ ООД.
На 24.12.2017 г. работници в дружеството извършвали строително-
монтажни работи на обект „Рехабилитация на железопътен участък
„Стралджа-Церковски“. На работещите на обекта бил проведен ежедневен
инструктаж от свидетеля Е. И. - ръководител на обекта, като в предмета на
инструктажа били включени изискванията при изкопни, кофражни,
арматурни и бетонови работи, но не и рисковете и начина на извършване на
товаро-разтоварни работи на жп траверси.
Около 16:00 часа пострадалият се намирал на работна площадка,
разположена на около 700-800 м на запад от жп прелеза на гара Церковски, в
непосредствена близост до жп линиите. В. Л., заедно със свидетелите Б. К. -
шофьор на товарен камион, и Р. Д. - багерист, извършвал товаро-разтоварни
работи на жп траверси. Работата се състояла в товарене/разтоварване на
траверси с помощта на верижен багер DOOSAN. Багерът повдигал траверси
от мястото, където били складирани и ги поставял върху товарен автомобил,
марка „Steyr“, с рег. № Х 7970 АР. В. Л. стоял върху каросерията на товарния
автомобил и откачал траверсите от кофата на багера. Същият не е ползвал
предпазно средство /каска/ при извършваната работа. На мястото нямало
сигналист или друго отговорно лице за синхронизиране действията на
работниците при извършваната работа.
Багерът разтоварил 4 броя траверси, след което се завъртял за закачване
на нови траверси. Според показанията на свидетеля Д. при обратното
завъртане на багера към товарния автомобил той забелязал, че В. Л. е паднал
на земята до товарния автомобил. Свидетелят К. твърди, че към този момент
бил обърнат с гръб към камиона и подготвял за закачване следващите
траверси. К. чул багеристът да казва „човекът падна“, след което веднага
слязъл от купа с траверсите и видял, че пострадалият бил паднал по гръб
върху каменистата настилка на около един метър от дясната страна на
камиона. Пристигналият по-късно на мястото екип на ЦСМП - Карнобат
2
констатирал смъртта на В. Л..
За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че в
случая не са събрани доказателства за осъществен състав на престъплението
по чл. 123 НК. В постановлението е прието, че извършваната от В. Л. трудова
дейност /извършване на товаро-разтоварни работи на жп траверси/ е правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и
че при осъществяване на процесните действия по товарене и разтоварване не
са били спазени нормативните изисквания за безопасна работа,
регламентирани в ЗУТ, КТ, ЗЗБУТ, Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Наредба
№ 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Според прокурора
допуснатите нарушения не са в пряка причинно-следствена връзка със
смъртта на пострадалия, тъй като извършените съдебномедицински
експертизи ясно и категорично посочвали, че непосредствена причина за
смъртта на В. Л. е сърдечно-съдовия арест, ритъмни и/или проводни
нарушения на сърдечно-съдовия апарат на фона на констатираните
увреждания на същия, но не и разкъсно-контузните рани на главата, получени
в резултат на падането от товарния автомобил. Именно поради липсата на
причинно-следствената връзка прокурорът е направил заключение, че
деянието не съставлява престъпление.
Съдът намира обжалваното постановление за необосновано, като
съображенията за това са следните:
При огледа и аутопсията върху трупа на В. Л. били установени: мозъчен
и белодробен оток, сърце – отпуснато и късливо, с наличие на белезникави
повлекла по стените му, белезникави участъци от стари сърдечни инциденти,
атеросклеротични промени по съдовете и аортата, остър кръвен застой във
вътрешните органи, тъмна течна кръв, разкъсно-контузни рани на главата,
дребни кръвоизливи на продълговатия и малкия мозък. Вещото лице посочва,
че непосредствената причина за смъртта на В. Л. се дължи най-вероятно на
сърдечен арест, ритъмни и/или проводни нарушения на сърдечно-съдовия
апарат на фона на констатираните увреждания при аутопсията - липоматоза,
хипертрофични кардиомиоцити, постинфарктна фиброза, кардиосклероза и
хипертрофия на лява камера на сърцето. В заключението е отразено, че
вероятно на пострадалия му е прилошало, в резултат на което си е ударил
главата при падане върху твърди предмети с ограничена и ръбеста
повърхност /възможно и при падане върху чакъл и камъни/ - т. 1, л. 31-33 от
ДП.
По мнение на този съдебен състав заключението на
съдебномедицинската експертиза не е обосновано. В него не е ясно и точно
определена непосредствената причина за смъртта на пострадалия.
3
Използваното наречие „най-вероятно“ не изключва наличието на други
възможни причини, а изясняването на посочения въпрос е от съществено
значение за правилното решаване на делото. Наред с това в заключението се
съдържат противоречия. При външния оглед на трупа на пострадалия са били
установени две разкъсно-контузни рани на главата: 1) на границата на
окосмената и неокосмената част на главата и повече към теменната част
срединно – разкъсно-контузна рана с три лъча напред към челото, назад и
вдясно, с размери на лъчите 4,3 и 2 см х 3-4 мм със зигзагообразни стени,
кръвонаседнали и с наличието на тъканни мостчета в краищата на двата лъча
напред и вдясно; 2) на около 3 см назад и вдясно друга разкъсно-контузна
рана с размери 4 см х 2-3 мм, с тъканни мостчета в двата края. Въпреки
наличието на така описаните рани, в заключението е отбелязано, че меките
черепни покривки са некръвонаседнали. Съдът намира противоречие и между
посочената като най-вероятна причина за смъртта – сърдечен арест, и
установените при аутопсията „мозъчен и белодробен оток“. При положение
че според вещото лице смъртта е настъпила внезапно, не става ясно кога са се
развили тези отоци. Не е посочено и каква е причината за дребните
повърхностни червеникави кръвоизливи, установени при среза на
продълговатия мозък.
С постановление от 18.06.2019 г. на разследващия орган е назначена
допълнителна съдебномедицинска експертиза, на която са били поставени
следните въпроси: 1) Възможно ли е посочената причина за смъртта на
пострадалия „сърдечен арест…“ да бъде породена или провокирана от падане
при извършваните товаро-разтоварни работи, от удар с кофата на багера или
товара /четири броя траверси/, или от съприкосновението с ръбестата
повърхност на терена /чакъл и камъни/? 2) Възможно ли е нараняванията по
главата на пострадалия, описани в СМЕ, да са причинени от удар с кофата на
багера или товара /четири броя траверси/? 3) Възможно ли е нараняванията по
главата на пострадалия да бъдат непосредствена причина за смъртта му?
В заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза не
се съдържа отговор на първия поставен въпрос, а на следващия въпрос
вещото лице е отговорило по следния начин: „В свидетелските показания по
делото няма данни никакви за удар на пострадалия с кофата на багера или
товара /четири траверси/. Най-вероятно на пострадалия при опит за качване
на камиона му прилошава и пада по лице на неравен терен /пясък и чакъл/.“
(т. 4, л. 17 от ДП). Настоящият съдебен състав не би могъл да се съгласи с
това заключение, тъй като същото се базира на свидетелски показания, а не на
съображения, основани на констатациите при извършената аутопсия върху
трупа на пострадалия. Прави впечатление и противоречието между
твърдението на вещото лице, че пострадалият „пада по лице на неравен
терен“ и обстоятелството, че раните на пострадалия се намирали в теменната
част на главата му (т. 1, л. 31). Не се разбира и как вещото лице е формирало
мнението си, че на пострадалия му прилошало, докато се е качвал на камиона.
Всички посочени съображения дават основание на съда да приеме, че
4
заключенията на съдебномедицинските експертизи не са обосновани и
съществува съмнение в тяхната правилност. Това налага назначаването на
повторна експертиза.
По делото са останали неизяснени и редица други въпроси, които могат
да имат отношение към въпроса за непосредствената причина за смъртта на
пострадалия, а именно:
В протокола за оглед на местопроизшествие е отбелязано, че на
разстояние 1,40 м от главата на трупа по посока от запад на изток са намерени
петна от червеникава течност (вж. огледен протокол - т. 1, л. 9 и фотоалбум
към него – л. 21). В протокола е отразено, че при огледа е било иззето
„червено петно от камък, прилича на кръв, запечатано в хартиен плик с
надпис „СВА Брашно“, облепен със стикер Веществено доказателство А
6382“. По делото няма данни това „червено петно“ да е било обект на
биологично изследване, въпреки че в случая е следвало да бъде назначена
биологична експертиза, с оглед установяване дали течността по камъните
представлява човешка кръв и каква е нейната кръвногрупова принадлежност.
Последното е от значение за установяване на мястото, където е паднал или
евентуално ударен пострадалият. В случай че тялото му впоследствие е било
преместено, е необходимо да се установи от кого и защо е било направено
това. За тази възможност може да се съди от обстоятелството, че
пострадалият е бил облечен с анорак с черна качулка, със зелено на цвят яке с
качулка със светлоотразителна оранжева ивица, на главата е имал поставена
черна на цвят шапка с козирка. Раните на главата са били забелязани след
повдигането на шапката (вж. протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум). Качулките и шапката също не са били обект на съдебно-
биологична експертиза, а обективните находки по тях (от вътрешната и
външната им страна) биха могли да допринесат за правилния отговор на
въпроса относно възможността нараняванията по главата да са били
причинени от удар с траверсите.
На следващо място, съдът констатира съществени противоречия между
показанията на свидетелите Б. Р. К. и Р. Т. Д.. Според показанията на К.,
когато чул багериста Д. да казва „човекът падна“, той отишъл до дясната
страна на камиона и видял, че В. Л. бил паднал по гръб върху каменистата
настилка на около метър от камиона. В това време дошъл и багеристът (т. 1,
л. 27 от ДП). Свидетелят Д. пък заявява, че забелязал пострадалият да „лежи
на земята с главата надолу, свит на кълбо“ (т. 1, л. 29). Наред с това Б. К.
твърди, че на негов въпрос към багериста дали е видял по какъв начин В. Л. е
паднал от камиона, свид. Д. отговорил, че забелязал как пострадалият се
подхлъзнал на един от траверсите, загубил равновесие и паднал на земята.
Свидетелят Д. е категоричен в твърдението си, че не е видял кога и как е
паднал пострадалият.
Посочените противоречия са останали извън вниманието на органите на
досъдебното производство. Подминато е и твърдяното от свидетеля К.
5
обстоятелство, че когато той отишъл до пострадалия, забелязал, че „по
главата му и по-точно в окосмената част на главата имаше кръв“. Възниква
въпросът как свидетелят е видял кръвта, след като от протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум е видно, че В. Л. е бил
с две качулки и шапка на главата. И ако показанията му са достоверни, кой и
кога е поставил шапката на главата на пострадалия? Тук отново следва да се
посочи вероятността за преместването на трупа, както и липсата на
установяване кога е бил подаден сигналът на тел. 112. В приложената по
делото докладна записка, изготвена от инспектор Р. П., е посочено, че „в
18:00 часа на 24.12.2017 г. в РУ Карнобат на тел. 112 е получено обаждане за
лице в безпомощно състояние на жп гара с. Церковски“ (т. 1, л. 2). Вярно е, че
докладната записка няма доказателствена стойност, но отразеното в нея и
същевременно твърденията на свидетелите за времето, когато пострадалият
бил паднал (около 16:15 ч.) е налагало да бъде установен часът на подаване на
сигнала. Последното е от значение за изясняване дали своевременно
пристигане на екип на ЦСМП и оказване на медицинска помощ на
пострадалия би предотвратило смъртта му.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че проведеното
разследване не е всестранно и пълно, което е довело до необоснованост на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Затова
същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на прокурора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 27.04.2021 г. на Окръжна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по ДП № 47/2018 г. по описа на ОСО
при Окръжна прокуратура - гр. Бургас, пор.№ 2/2018 г. по описа на ОП -
Бургас, водено за престъпление по чл. 123 НК.
ВРЪЩА делото на прокурора.
Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд -
гр. Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6