Определение по дело №1472/2019 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

02.01.2020 г., гр. Радомир

 

Радомирският районен съд, гражданско отделение, IV – ти състав, в закрито заседание на втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1472/2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба с рег. № 6521/27.12.2019 г., подадена от А.М.В. срещу И.С.Ш., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение № 178/09.02.2009 г. по гр. д. № 178/2009 г. по описа на РС – Радомир. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – А.А.В., било предоставено на ищеца, а ответницата била осъдена да заплаща на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 70,00 лева.

С присъда № 21/01.09.2015 г. по н. о. х. д. № 216/2015 г. по описа на РС – Радомир ответницата била призната за виновна за това, че, след като е била осъдена да издържа свой низходящ (решение № 178/09.02.2009 г. по гр. д. № 178/2009 г. по описа на РС – Радомир), съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода от 14.09.2008 г. до 14.01.2015 г., вкл., представляващи общо 76 месечни вноски от по 70,00 лева, или общо 5320,00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 16.09.2015 г.

Към настоящия момент ответницата продължавала да е в неизпълнение на така посоченото задължение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5320,00 лева, равняваща се на 76 незаплатени месечни вноски за издръжка за периода от 14.09.2008 г. до 14.01.2015 г.

При проверката, осъществена по реда на чл. 130 ГПК, съдът констатира, че така предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

От изложеното в исковата молба се установява безспорно, че процесната сума от 5320,00 лева, за която ищецът твърди, че и понастоящем все още не му е заплатена от ответницата, вече е била присъдена с решение № 178/09.02.2009 г. по гр. д. № 178/2009 г. по описа на РС – Радомир, по силата на което ответницата е осъдена да заплаща на малолетното си дете – А.А. В., чрез неговия баща и законен представител - А.М.В., месечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано от 14.07.2008 г. Съдебната практика приема, и това се споделя от настоящия състав на съда, че при конкретното престъпление - по чл. 183, ал. 1 НК, чието систематично място е в глава IV „Престъпления против брака, семейството и младежта“, раздел I „Престъпления против брака и семейството“, изпълнителното деяние се изразява в бездействие по изпълнение на преди това постановено осъдително решение на съд. Това е престъпление на просто извършване, защото законът не изисква нищо друго, освен неплащане на присъдената издръжка и то с влязло в сила съдебно решение, за да е съставомерно деянието. В разглеждания случай съдът е на становище, че ако се допусне разглеждането на настоящия иск, би се допуснало ответницата да бъде осъден два пъти със съдебни решения за едно и също, противно на разпоредбата на чл. 299 ГПК.

Освен това, пострадал от престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е лицето, в чиято полза е присъдена издръжката - в случая детето А. А. В., а не неговият баща. В едно наказателно производство пострадалият от такова престъпление може да бъде конституиран само като частен обвинител, но не и като граждански ищец, тъй като вредите от престъпното деяние могат да се възстановят само чрез плащане, което е в изпълнение на вече постановено съдебно решение за издръжката, а не в изпълнение на ново съдебно решение за осъждане на подсъдимия да плати същата издръжка, предвид забраната по чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ето защо, предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

           

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА искова молба с рег. № 6521/27.12.2019 г., подадена от А.М.В. срещу И.С.Ш..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1472/2019 г. по описа на Радомирския районен съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

                                                      

 

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: