Р Е Ш Е Н И Е
№260713 23.11.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд 54-ти
граждански състав
На двадесети октомври две хиляди
и двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ
при секретар Илияна Гальова
изслуша докладваното от съдията Е.Узунов
гражданско дело №3021/2020г.
и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството е образувано по
повод искова молба, подадена от С.И.М., чрез адв. С.К.,
срещу Прокуратурата на РБ, с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава, от 22.12.2018г. до предявяване на
иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава от 22.12.2018г. до
окончателното изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в
исковата молба, че с постановление от 18.07.2016г. по сл.д. №23/2015г., ищецът
е бил привлечен като обвиняем /в съучастие с други лица/ за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е взета МНО подписка. Описват се
хронологично извършените от прокуратурата по наказателното производство
действия, като се поддържа, че въпреки безспорните доказателства за
фактическата страна на конфликта, личността на пострадалия и провокациите му
спрямо обвиняемите, както и липсата на хулигански подбуди, БРП поддържа
обвинението. Излагат се обстойни доводи, че продължителните действия на БРП за
период около 3 години са нанесли непоправими морални и психически травми на
ищеца и семейството му. Твърди се, че обвинението е предизвикало у ищеца дискомфорт, продължаващ и към настоящия момент. Счита се,
че за репариране на така описаните неимуществени вреди е нужно обезщетение в
размер на 3000 лв., а за имуществените – 1000 лв., за заплатени в хода на
наказателното производство адвокатски хонорари /два по 500 лв./.
Така предявените
искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.,
като същите са допустими.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, разпитан е свидетел, приобщени са
материалите по НАХД №5622/2017г. по
описа на БРС.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Изложени са съображения и
се претендира да бъдат отхвърлени. Мотивиран от изложеното,
Страните не спорят
относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото
преписки и дела:
С постановление от 27.03.2015.
е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на
25.01.2015г. около 04:50 часа в град Бургас, пред дискотека „….”, причинил лека
телесна повреда, на Д. Р. Р. от гр.Б… по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е взета МНО
подписка.
В хода на
досъдебното производство са извършени множество действия по разследване, като с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.02.2016г.. воденото
срещу ищеца М. и други лица наказателно производство е било прекратено. С Определение
№506/30.03.2016г. на БРС постановлението е отменено единствено по отношение
основанието на прекратяване /чл.24 ал.4 от НПК/ и върнатон
БРП. С последващо постановление за прекратяване от
21.03.2017г., производството отново е било прекратено и съответно отменено с
Определение № 1232/07.07.2017г. по ЧНД №3181/2017г.
по описа на БРС и потвърдено с определение № 68/19.09.2017г. на БОС по ВЧНД
№958/2017г. В мотивите на акта се съдържа твърдение, че БОС приема, че са
доказани клафифициращи ризнаци
за деянието – хулигански подбуди по отношение действията на други двама
обвиняеми-извън ищеца, като досъдебното производство е върнато на БРП с
указания.
На 18.07.2016г. по
сл.д. №23/2015г., ищецът е бил привлечен като обвиняем /в съучастие с други
лица/ за престъпление по чл.131.
В БРС е входирано Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по което е било
образувано НАХД №5622/17.11.2017 срещу
ищеца С.М. и още две лица.
Делото е приключило
с Решение №604 от 14.05.2018г. с което съдът ПРИЗНАВА С.И.М. - роден на ***г***,
с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, студент, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на
25.01.2015г. около 04:50 часа в град Бургас, пред дискотека „К….”, като
извършител, в съучастие с К. Х. Г., ЕГН ********** и К. К. Б., ЕГН ********** и
двамата като извършители, нанесъл удари с крак по тялото, главата и в областта
на лицето на Д. Р. Р., ЕГН ********** от гр.Б., с което му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в охлузвания, оттоци и кръвонасядания
по лицето и главата, които увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
По въззивен протест на БРП в Окръжен съд Бургас е образувано
ВНАХД №602/2020г. по което е постановено Решение № 163/21.12.2018г, влязло в
сила на същата дата с което Решението на БРС е било изцяло потвърдено.
Свид.И. М.-баща
на ищеца С.М., разказва, че в следствие на обвинението, синът му станал
затворен човек, спрял да излиза, да се среща с приятели.Притеснил се да не го
вкарат в затвора. Прибирал се в къщи,
като не споделял , спрял да говори. Не
празнувал празници, изнервил се. Посещавал психолог.
За твърдените от
ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно
производство са ангажирани и гласни
доказателства, извън приложените досъдебно производство и НАХД, като са приети и писмени доказателства и
договори за правна защита и съдействие, във връзка с твърденията за претърпени
имуществени вреди от ищеца.
При така
установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до
следните правни изводи:
преживявания у
ищеца, които да бъдат окачествени като увреждане на психиката.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
От събраните по
делото доказателства и приобщените за послужване материали по досъдебно
производство и наказателното производство се установява, че спрямо ищеца за
периода 18.07.2016г – 21.12.2018г е водено наказателно преследване за извършено
престъпление от общ характер по по чл.131, ал.1,
т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, което е приключило с оправдадтелна присъда. По отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение "Подписка".
От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че след започване на наказателното
преследване спрямо ищеца същият се променил. Затворил се, често се
усамотявал, станал по-мълчалив. Съдът
приема, че воденото наказателно дело е било стресово събитие за ищеца, но не се
набелязват отклонения в психо-емоционалното състояние
на ищеца, които да насочват към потиснато или депресивно състояние, вследствие
на повдигнатото обвинение. Разказаното от свидетеля обуславят извод, че
вследствие на воденото наказателно производство ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, дискомфорт,
притеснения.
Съгласно чл. 51,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.
52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на
незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на
престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено;
личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните
последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №
4/1964 г., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както
на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му
с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От съществено
значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е продължителността на наказателното производство, взетите
мерки за неотклонение, както и вида на причинените вреди.
Спрямо ищеца е била
взета най-леката мярка за неотклонение "Подписка". Незаконното
обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот и
достойнство на пострадалия, но въздействието върху ищеца е значително ограничено
като обем и не се доказват големи по вид и интензитет увреждащи последици от
незаконното обвинение. Липсват проявления в здравословното и емоционално
състояние на пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват
наказателната репресия. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца наказателно
производство, взетата мярка за неотклонение, предвиденото в закона наказание за
престъплението, по което му е било повдигнато обвинение и вида на претърпените
неимуществени вреди, съдът намира, че сумата в размер на 2600 лева справедливо
обезщетява претърпените от ищеца вреди.
Според дадените
задължителни указания с ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство, като от този момент държавните органи изпадат в забава, съответно
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. С оглед горното съдът
приема, че обезщетението за забава следва да се присъди от, следваща датата на
постановяване на решението от въззивната инстанция 22.12.2018г
до окончателното изплащане на сумата в какъвто смисъл е и искането.
По претенцията
заплащане на имуществени вреди:
Претендира се
сумата от 1000 лева, изразяваща се в направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение по воденото наказателно дело.
Съобразно мотивите
на ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2017г, на ОСГК изразходваните средства за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по
иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването
на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от
него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в
причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи
обезщетение.
Представени са два
договора за правна защита и съдействие.В първия договор, в съдържанието му е
вписано уговорено възнаграждение съобразно Наредба №1, но липсва отразяване на
получаване на сумите. Т.е. не са представени доказателства за действителното им
извършване в сочения размер / вж стр.409 от ДП/ .
Съгласно чл.13 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
за това престъпление и производството по което е протекло минималното
възнаграждение е в размер на 400 лева, но предвид липсата на ангажирани доказателлства за извършването им, иска в тази му част
следва да се отхвърли като недоказан.В останалата част, преудвид
представеното надлежно днеоспорено доказателство за
получаване на сумите, съдът прием разхода за доказан до претендирания
размер 500 лева-сторени разноски пред БОС по ВНОХД № 602/2018г., за която сума
иска следва да се уважи.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 433 лева, съразмерно с
уважената част от исковете, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на С.И.М., ЕГН: **********
с адрес ***, съдебен адрес:*** сумата от 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от
повдигнато и обвинение на 18.07.2016 г. по сл.д.№23/2015г. по описа на ОСлО при ОП Бургас, ведно със законната лихва, считано от 22.
12.2018г.. до окончателното й изплащане., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до пълно предявения размер от -3000 лева, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на С.И.М.,, ЕГН: **********
с адрес ***, съдебен адрес:*** сумата от 500/ петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди–разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, вследствие от повдигнато му обвинение на 18.07.2016 г. по
сл.д.№23/2015г. по описа на ОСлО, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълно предявения размер от 1 000 лева, на осн. чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, като недоказан.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на С.И.М.,, ЕГН: **********
с адрес ***, съдебен адрес:*** сумата от 433 четиристотин тридесет и три /лева, представляваща сторени по делото
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Е.Узунов
Вярно с оригинала:
И.Г.