Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ – ти състав, в публично заседание
проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
секретаря АНТОНИЯ ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5337 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ищеца "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николова срещу ответника Д.И.Т. ЕГН ********** *** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във
вр. с чл. 138 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът Д.И.Т., в
качеството й на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от
23.02.2015г., Допълнително споразумение от 28.09.2015г. и Допълнително
споразумение от 30.01.2017г. дължи на ищеца "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, сумите както следва: 15 322,66 лева (петнадесет хиляди триста
двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща изискуема
главница; 734.16 лева (седемстотин тридесет и четири лева и шестнадесет
стотинки), представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от
20.09.2017г. до 31.01.2018г.; 4.25 лева
(четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи изискуема лихвена
надбавка за забава за периода от 31.10.2017г. до 31.01.2018г. вкл., както и
сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева), представляваща дължими такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2018г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК)
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №700/01.002.2018 г. по
ч.гр.д.№1417/2018г. по описа на ВPC. Претендират се и съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът
излага, че на 23.02.2015г. между "Банка ДСК" ЕАД
("Банката") и Кредитополучателя И. И. Д. е сключен Договор за кредит
за текущо потребление ("Договор за кредит"), по силата на който
Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на
15 000 (петнадесет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 23.02.2025г.
(сто и двадесет месеца, считано от неговото усвояване), неразделна част от
който договор са подписаните от Кредитополучателя Общи условия на "Банка
ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление ("Общи условия").
На същата дата - 23.02.2015г. между „Банка ДСК" ЕАД и ответника Д.И.Т. е
подписан Договор за поръчителство, с който е обезпечено изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя И. И. Д. по посочения Договор за кредит за
сумата от 15 000 лева. На основание чл.138-148 от ЗЗД, поръчителят отговаря
солидарно с Кредитополучателя и се е задължил спрямо Кредитора при неизпълнение
от Кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит да ги изпълни при
договорените условия, включително и когато са настъпили промени, основани на
тези условия (т.2 от Договора за поръчителство). Твърди се, че всички средства
по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на 23.02.2015г. по
посочената в чл.4 от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката
с IBAN ***. Сочи се, че съгласно Договора за кредит, за ползване на заетите
средства страните са договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент,
формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР, който към датата на сключване на
договора е в размер на 1.181 и надбавка в размер на 13.769 п.п., или общ размер на договорената лихва към датата на
отпускане на кредита - 14.95 % годишно.
Навеждат се твърдения, че по силата на чл.18.1. от Общите условия, при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като надбавката за забава не се прилага, ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, а при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, до предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред.
Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (чл.19.1.,
т.1 от ОУ).
Сочи се,
че поради затруднения на кредитополучателя в плащането на погасителните вноски,
на 28.09.2015г. между страните по договора е подписано Допълнително
споразумение, в което е установена текущо дължимата сума по кредита, текущият
лихвен процент и е договорено погасяването. На 30.01.2017г. е подписано ново
Допълнително споразумение между Банката и Кредитополучателя, уреждащо
погасяването на задълженията по кредита. В него страните са се съгласили и са
приели за установено, че към датата на сключването му дългът по кредита е в
размер на 15 146,53 лева, от които кредитополучателят е внесъл 118,98
лева, а кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви, начислени
от 09.01.2017г. до датата на подписване на анекса. Договорено е изплащането на
остатъка от задължението в размер на 15 026,00 лева, при намален лихвен
процент в размер на 13.45 %, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР (0.326
% към датата на споразумението) и надбавка в размер на 13.124 %, като е даден
нов 120-месечен срок за погасяването му с гратисен период от 6 месеца, в които
се заплаща само част от дължимата лихва. На същата дата между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника Д.И.Т. е подписан Договор за поръчителство, с който е обезпечено
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя И. И. Д. по Договора за кредит и
Допълнителното споразумение, за сумата от 15 026,00 лева, при договорените
със споразумението условия. Твърди се, че след подписване на споразумението към
Договора за кредит, задължението е погасявано редовно или с малко закъснение в гратисния период и малко след него. На датите на падеж
20.10.2017г., 20.11.2017г., 20.12.2017г. и 20.01.2018г. включително, нито
Кредитополучателят, нито Поръчителят са заплатили дължимите към Банката месечни
вноски. Съгласно приложимите към договора Общи условия допуснатата забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни дава право на Банката да направи
изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от
Кредитополучателя на Банката суми във връзка с кредита). Поради неплащане на
посочените погасителни вноски, "Банка ДСК" ЕАД е упражнила това свое потестативно право и в изпълнение на изискването на чл.60,
ал.2 от ЗКИ е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е обективирала едностранното си волеизявление в отправено до
длъжника-кредитополучател И. Д. писмо изх.№ 06-20-00344/19.01.2018г. Същото е
връчено на 22.01.2018г. на нейната майка, но преди връщането на обратната
разписка, И. Д. се е явила в Банката и писмото й е връчено лично на
30.01.2018г. С обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя,
остатъкът по кредита става изискуем и по отношение на поръчителя, без да е
необходимо неговото допълнително уведомяване.
Ответникът,
в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва авторството на подписа под
представеното уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх.
номер 06-20-00344/19.01.2018 г. с твърдение, че това не е подписът на И. Д.,
поради което тя не е редовно уведомена. Твърди се, че ответницата не дължи
посочените суми, не отговаря за неизпълнението на длъжника и няма задължения
към ищеца в лицето на банката.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със Заповед № 700/1.2.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжниците
И. И. Д., ЕГН ********** и Д.И.Т., ЕГН ********** да заплатят СОЛИДАРНО на
кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми, а именно:
сумата от 15 322,66 лв„ представляваща главница, дължима по силата на Договор
за кредит за текущо потребление от 23.02.2015 г., допълнително споразумение от
28.09.2015 г. и Допълнително
споразумение от 30.01.2017 г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата в размер на 734,16 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.09.2017г. до
31.01.2018г.,
сумата в размер на
4,25 лева, представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от
31.10.2017г. до 31.01.2018г.,
сумата в размер на
120,00 лева, представляваща заемни такси,
както и сумата от
323,62 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и
сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на
длъжниците, като само поръчителят и ответник в настоящото производство е подал
възражение срещу така издадената заповед.
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК. Предявени са след
успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано
възражение от солидарния длъжник по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока,
предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално
допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да
докаже, че между него и ответницата е налице валидно възникнало договорно
правоотношение по повод даване от страна на ответницата на поръчителство по
договор за банков кредит и допълнителните споразумение към него, в изпълнение
на което ищецът е предоставил в заем паричната сума на кредитополучателя срещу
задължението му за заплащане на договорената лихва и при условия, посочени в
тях и в Общите условия на банката, както и че цялата предоставена сума от банката
е станала предсрочно изискуема вследствие на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на посочено в договора за кредит основание.
Видно от
представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2015г. (л.7) "Банка ДСК" ЕАД
е предоставила на И. Д. банков кредит в размер на 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, с краен срок за издължаване 23.02.2025г. Към договора са
приложени и подписани при сключването му Общи условия на „Банка ДСК „ ЕАД,
подписани от кредитополучателя И. Д. поръчителя Д.И.Т.. Представено е и
допълнително споразумение от 23.02.2015 г., с което страните се споразумяват
към дължимата от кредитополучателя към датата на подписване на споразумението
главница от 14806,04 лв. да се капитализира и незаплатената лихва в размер на
596,71 лв., или дългът съгласно споразумението възлиза на 15405,87 лв. Същото е
подписано от кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, от
кредитополучателя И. Д. и от поръчителя Д.И.Т.. По делото е представено и
Приложение №3 – Такси за кредити за текущо потребление (л. 20). Приложен е и
погасителен план към Споразумението, съгласно който кредитополучателят се е
задължил да заплати дължимите по кредита суми (главница и лихва) на 113 равни
погасителни месечни вноски в размер на 253,01 лв. всяка до 20.02.2025 г.
На л. 23
и сл. са представени и допълнително споразумение от 30.01.2017 г., сключено
между същите страни и погасителен план към него, съгласно които остатъкът от
дълга 15026,00 лв., които следва да бъдат заплатени от кредитополучателя за
срок от 120 месеца при променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на споразумението е 13,45% годишно. Уговорен е гратисен период за заплащане на
лихвата за първите шест месеца, като след изтичане на този срок, непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита
на първия работен ден, следващ последната падежна дата, след която дължимата
месечна погасителна вноска по кредита става в размер на 242,00 лв. Крайната дата
на погасяване на кредита е 20.01.2027 г. С подписването на това допълнително
споразумение И. Д. е приела Общите
условия на банката.
По делото
е изслушана съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.П.. От същата се
установява, че цялата сума по договора в размер 15 000 лв. е усвоена
еднократно на 23.02.2015 г., като сумата е разходвана за погасяване на други
кредитни продукти на титуляра към други финансови институции, както и са
изтеглени суми в брой. През периода от датата на последния анекс (30.01.2017г.)
до датата на заявлението пред ВРС (31.01.2018 г.) редовно, макар и със
закъснения, са издължени вноските с падежи до 20 09.2017 г. След този падеж не
се установяват записвания в банковите регистри, отнасящи се до погасяване на
месечни вноски по процесния договор за кредит, т.е. към 31.01.2018 г. са били
падежирали и непогасени четири броя вноски по погасителен план - тези с падежи
20.10 2017г., 20.11.2017г., 20.12.2017г. и 20.01.2018 г., като към 31.01 2018
г. общият брой дни в забава възлиза на 126 дни.
Към датата на заявлението пред
ВРС размерът на непогасената главница е 15 322,66 лв., в това число 277,49
лв. по падежирали месечни вноски в периода: 20.10.2017г. - 20.01.2018 г. и
15 044,87 лв. непадежирала редовна главница. Размерът на падежиралата
просрочена договорна лихва по месечни вноски възлиза на 734,16 лв.; начислената
и непогасена санкционираща лихва е 4,25 лв.
Експертизата
установява, че след 31.01.2018 г., до датата на заключението (15.10.2018), по
заемната сметка на процесния кредит са отразени следните постъпили суми: 250
лв. на 09.07.2018 г.; 254 лв. на 06.08.2018г. и 71,34 лв. на 10.10.2018г., или общо 575,34 лв., като тези суми са отнесени
за погасяване на задължения за главница по процесния договор за кредит, след
което размерът на непогасената главница възлиза на 14 747,32 лв.
(15322,66-575,34).
Съгласно
чл. 18.2 от Общите условия на банката при допусната забава в плащанията на
главица и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главница става
предсрочно изискуем, като съгласно чл.19.1., т.1 от Общите условия кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
По делото
е представено и уведомление изх.№06-20-00344/19.01.2018 г., получено от И. Д.
на 30.01.,018 г., с което банката я уведомява, че поради забава в погасяване на
задълженията й по Договор за банков кредит от 23.02.2015 г., банката обявява
кредита за предсрочно изискуем, като цялата главница по кредита от този размер
става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
С
отговора на исковата молба, е оспорено авторството на подписа, положен под това
уведомление като е открито производство по чл. 193 от ГПК. С оглед на така откритото производство съдът
е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че доказателствената
тежест за доказване истинността на документа пада върху ищеца. С оглед
извършване на доказване на авторството на положения подпис, по искане на ищеца,
съдът е допуснал провеждането на съдебно-графологична експертиза.
От
изслушаната и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-графологична
експертиза вещото лице Е.А. дава заключение, че подписът положен под оспорения
документ уведомление изх.№06-20-00344/19.01.2018 г. е изпълнен от И. Д., поради
и което съдът намира, че документът е истински и като такъв следва да бъде
приобщен към доказателствения материал по делото.
От
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.П. се установява
още, че вследствие на обявената предсрочна изискуемост на кредитополучателя
на 31 01.2018 г. е станала изискуема
цялата главница (падежирала и непадежирала) в общ
размер на 15 322,66 лв., върху която от тази дата банката е начислявала
законна лихва, която към 15.10.2018 г. възлиза на 1 082,03 лв., като при
определяне на тази лихва, в банковите регистри са отразени погашения по
главницата в размер 575,34 лв. (платени суми след 31.01.2018 г.). След тези
погашения към датата на заключението вземането на банката за главница възлиза
на 14 747,32 лв. (15 322,66-575,34).
На
основание изложеното по-горе съдът намира, че ищецът успя при условията на
пълно и главно доказване по безспорен начин да установи, че сумите предмет на
издадената заповед му се дължат. Искът за главница обаче в следствие на
извършеното частично плащане от страна на кредитополучателя следва да бъде
частично уважен до размера от 14 747,32 лв., като за горницата над тази
сума до предявените 15 322,66 лв. следва да бъде като неоснователен поради
плащане. Останалите искове съдът намира за основателни за пълния предявен
размер.
С оглед на изхода от
правния спор, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 25,
ал.1 от ППЗПП, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от
ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д.№ 1417/2018 г. на ВРС, 11 състав. По делото са представени доказателства
за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1 339,29 лв., от които заплатена
държавна такса в размер на 439,29 лв., депозит за съдебно-графологична
експертиза – 150,00 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 450,00 лв.
и юрисконсултско възнаграждение - 300,00 лв. В производството по ч.гр.д.№
1417/2018 г. на ВРС, 11 състав ищецът е
направил разноски в размер на 373,62 лв.,
от които заплатена държавна такса в размер на 323,62 лева, и юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от ищеца "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Виолина
Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова срещу ответника Д.И.Т. ЕГН **********
***, в качеството й на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от
23.02.2015г., Допълнително споразумение от 28.09.2015г. и Допълнително
споразумение от 30.01.2017г., в условията на обективно, кумулативно съединяване
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, във чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, във вр. с чл. 138 от ЗЗД, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумите, както следва:
сумата от
14 747,32 лв. (четиринадесет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и
тридесет и две стотинки), представляваща
изискуема главница, като ОТХВЪРЛЯ за
горницата над 14 747,32 лв.
(четиринадесет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и две
стотинки) до предявените 15 322,66
лева (петнадесет хиляди триста двадесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки), поради извършено плащане в хода на процеса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2018г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК) до окончателното й изплащане
сумата от
734.16 лева (седемстотин тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща изискуема редовна лихва, начислена
за периода от 20.09.2017г. до 31.01.2018г.;
сумата от
4.25 лева (четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи изискуема лихвена надбавка за
забава за периода от 31.10.2017г. до 31.01.2018г. вкл., както и
сумата
120.00 лева (сто и двадесет лева), представляваща дължими такси,
за които
суми е издадена Заповед за изпълнение
№700/01.02.2018 г. по ч.гр.д.№1417/2018 г. по описа на ВPC, ХІ състав.
ОСЪЖДА Д.И.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова сумата от 1 339,29 лв. (хиляда триста тридесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, както и сумата от 373,62 лв. (триста седемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1417/2018 г. на ВРС, 11 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: