Определение по дело №233/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 277
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Десислава Динкова Щерева
Дело: 20222001000233
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000233 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000,
ул. „С.“ № 2Б, ет.1, представлявано от П. И. Й. - управител, против
определение № 533/ 15.08.2022 г., постановено по т.д. № 270/ 2021 г. по описа
на Окръжен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържа, че съдебния акт е неправилен и
незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна и връщане на делото за
произнасяне от първоинстанционния съд по съществото на предявените
искове.
Твърди се, че производството е прекратено не поради неговата
недопустимост, а защото съдът се затруднява да определи териториално
компетентния съд, който да разгледа спора между страните. Поддържа се, че с
уточняващата молба ищецът е посочил исканията до съда, размера на
претенциите, поредността и начина на тяхното съединяване. Сочи се, че в
молбата се съдържат и аргументи за действията на ответниците, довели до
продажба на дружествения имот. Твърди се, че е предявен главен иск за вреди
против „Б.“ ЕАД, които дружеството-ищец е претърпяло вследствие на
незаконосъобразна продажба, извършена по молба на взискателя по делото –
„Б. ЕАД“ от втория ответник - частен съдебен изпълнител Д. Н.. Поддържа се,
че продажбата е осъществена на базата на молба с твърдения, че взискателят е
ипотекарен кредитор и има право да изпълнява върху имота на основание
вписана договорна ипотека и възбрана до размера от 50000 евро. Сочи се, че
жалбоподателят е погасил сумата, обезпечена с ипотека, към датата на
продажбата и „Б. ЕАД“ не е имала право да изпълнява върху имота. Въпреки
получените плащания, имотът бил продаден и в това се изразява нанесената
вреда на ищеца. Поддържа се, че „Б.“ ЕАД безспорно е получила сумата,
заплатена от „Д.“ ЕООД още през 2013 година, но не дала съгласие за
1
заличаване на ипотеката и продължила без основание да изпълнява срещу
имота на дружеството. Действията по продажба на чужд имот без основание
са увреждащи. Действията на ЧСИ се изразяват в това, че е продал имот, за
който е знаел, че има плащане на дълга по ипотеките и че реално банката няма
обезпечено задължение и привилегия да получава каквито и да било суми от
продажбата на имота, но въпреки това е продал имота на „Д.“ ЕООД. Твърди
се, че имуществените вреди, които се претендират по главния иск, са в
частичен размер от пазарната стойност, евентуално общата получена сума от
„Б.“ ЕАД съгласно протокола за разпределение от 26.06.2017 година.
В жалбата се сочи, че е предявен евентуален иск за осъждане на първия
ответник да заплати на осн.чл.59 от ЗЗД сумата, получена по протокола за
разпределение от 26.06.2017 год., ведно със законна лихва, за причинени
имуществени вреди вследствие незаконосъобразната продажба на имота.
Заявява се, че в случай на отхвърляне на главния (деликтно
обезщетение) и евентуалния иск (неоснователно обогатяване) срещу първия
ответник, се претендира осъждане на втория ответник ЧСИ Н. да заплати за
причинените вреди сумата от 1 257 287,17 лв., частично от 1 968 900 лв.,
представляваща пазарната оценка на недвижимия имот, евентуално осъждане
на ЧСИ Н. да заплати сумата от 711 612,83 лв., представляваща получена
сума по разпределението от 26.06.2018 год. ведно със законната лихва,
евентуално да бъде осъден ЧСИ да заплати на осн.чл.59 от ЗЗД сумата от
168 127,62 лв., представляваща разликата между сумата, за която имотът е
възложен с постановление, и сумата, която банката е получила по протокола
за разпределение, както и законна лихва.
Поддържа се, че след дадените указания жалбоподателят е уточнил
какви обстоятелства са се осъществили в обективната действителност и че
вследствие на незаконосъобразната продажба на имота на дружеството са
накърнени субективни права на „Д.“ ЕООД.
Депозирани са отговори на частната жалба от „Б.“ ЕАД и ЧСИ Н..
В отговора на „Б.“ ЕАД се поддържа, че жалбоподателят не е изпълнил
указанията на БОС да изложи фактите и обстоятелствата, на които основава
претенциите си, което лишава предявения иск от основание. Като не е
формулирал ясен петитум ищецът не е индивидуализирал и конкретизирал
съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Сочи се, че
само при ясно изложени обстоятелства и петутим съдът е в състояние да
определи правната квалификация на спорното правоотношение и да го
разреши. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.
В отговора си ЧСИ Д.Н. поддържа, че обжалваното определение е
правилно, тъй като ищецът не е изпълнил дадените указания. Твърди, че
исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 т.4 и т.5 от ГПК, тъй
като не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основават
претенциите против него, нито съдържа ясно формулирано искане.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с
2
надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
доводите в нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на настоящия частен жалбоподател против „Б.“ ЕАД и ЧСИ Н., в която
се излагат твърдения за нанесени на дружеството имуществени вреди от
принудително изпълнение пред ЧСИ Д. Н., по искане на „Б.“ АД, в резултат
на неправомерна публична продан на собствен на „Д.“ ЕООД недвижим имот
за чужд дълг. Изложени са твърдения и за имуществено разместване от
патримониума на ищеца в потримониума на ответника („Б.“ ЕАД) в резултат
на продажбата, със средствата от която се е погасило част от вземането, което
има банката от „С. с.“ ООД. По отношение на втория ответник са изложени
доводи, че е извършил неправомерни действия, като продал недвижимия имот
и не разпределил сумата от продажбата в полза на собственика – „Д.“ ЕООД.
Предявени са искове за присъждане на суми, съединени в условията на
евентуалност.
С разпореждане №295/28.06.2021 год. по т.д.№270/21 год. от
първоинстанционния съд са дадени указания на ищеца да отстрани
противоречията в петитума на исковата молба по т.2, относно условията, при
което следва да бъдат разгледани евентуалните искове.
С молба вх.№3762/12.07.2021 год., ищецът, без да внася промени или
допълнения в заявените факти и обстоятелства, е отправил следните искания
до съда:
1. За осъждане на „Б.“ ЕАД да заплати сумата от 1 257 287,17 лв., частично
от 1 968 900 лв., представляваща пазарната оценка на недвижимия имот,
определена от независим оценител по изп.дело №892/13 год. на ЧСИ Н.;
2. В условията на евентуалност, за осъждане на „Б.“ ЕАД да заплати сумата
от 711 612,83 лв., представляваща получена сума по протокол от
разпределение от 26.06.2017 год., ведно със законна лихва в размер на
214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 год. до подаване на исковата
молба за причинени имуществени вреди вследствие незаконосъобразната
продажба, както и законна лихва от подаване на исковата молба,
евентуално за осъждане на „Б.“ ЕАД да заплати на осн.чл.59 от ЗЗД
същата сума, ведно със законна лихва преди и след предявяване на иска,
за причинените имуществени вреди вследствие незаконосъобразната
продажба на имота;
3. В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния и евентуален
иск против първия ответник, за осъждане на ЧСИ Н. да заплати сумата
от 1 257 287,17 лв., частично от 1 968 900 лв., представляваща пазарната
оценка на недвижимия имот, определена от независим оценител по
изп.дело №892/13 год. на ЧСИ, евентуално за осъждането на втория
3
ответник да заплати сумата от 711 612,83 лв., представляваща получена
сума от „Б.“ ЕАД по протокол от разпределение от 26.06.2017 год., ведно
със законна лихва в размер на 214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018
год. до подаване на исковата молба за причинени имуществени вреди
вследствие незаконосъобразната продажба, както и законна лихва от
подаване на исковата молба, и за осъждане на втория ответник да
заплати сумата от 168 127,62 лв., представляваща разликата между
сумата, за която имотът е възложен с постановление – 879 740,45 лв., и
сумата от 711 612,83 лв., представляваща получена сума от „Б.“ ЕАД по
протокол от разпределение от 26.06.2017 год, ведно със законна лихва в
размер на 50 671,80 лв. за периода от 26.06.2018 год. до подаване на
исковата молба.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал, че ЧСИ
пристъпил към публична продан на имота след като „Д.“ ЕООД платило
чуждия дълг до размера, до който отговаря, като до датата на влизане в сила
на решението по иска с правно осн.чл.135 от ЗЗД, с който апортът на
процесния имот е прогласен за недействителен по отношение на банката, е
отсъствало основание за провеждане на публични продажби.
След приключила размяна на книжа, с определение №114/25.02.2022
год. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
СГС. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с главен иск по чл.59 от
ЗЗД и след отвод за местна неподсъдност е изпратил делото по
местнокомпетентния съд по общите правила за местната подсъдност – чл.105
от ГПК.
С определение №103/25.05.2022 год. по ч.т.д.№83/2022 год. на БАС
горното определение е отменено и делото е върнато на БОС за продължаване
на съдопроизводствените действия, за даване на указания за конкретизиране
на исковете и прилагане на правилата за местна подсъдност. Въззивният съд е
установил, че ищецът не е формулирал ясно и недвусмислено какво твърди,
че се е осъществило в обективната действителност, довело до накърняване на
негови субективни права, какви искания отправя до съда и в каква поредност
и начин на съединяване, което прави невъзможно да се установи дали се
претендира деликтно обезщетение или такова за неоснователно разместване
на имуществени ценности от един патримониум в друг, и съответно да се
определи кой съд е териториално компетентен да разгледа исковете.
С разпореждане №700/03.06.2022 год. от БОС отново са дадени
указания на ищеца – да формулира ясно и недвусмислено какво твърди, че се
е осъществило в обективната действителност, довело до накърняване на
негови субективни права, какви искания отправя до съда и в каква поредност
и начин на съединяване. С разпореждането ищецът е предупреден за
последиците от неизпълнение на указанията.
По повод указанията, ищецът е депозирал молба, с която е формулирал
исканията си до съда. Очертани са четири претенции: 1. За осъждане на
4
първия ответник да заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 1 257 287,17 лв., частично от 1 968 900 лв., представляваща
пазарната оценка на недвижимия имот, определена от независим оценител по
изп.дело №892/13 год. на ЧСИ, евентуално за осъждането на втория ответник
да заплати сумата от 711 612,83 лв., представляваща получена сума от „Б.“
ЕАД по протокол от разпределение от 26.06.2017 год., ведно със законна
лихва в размер на 214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 год. до подаване на
исковата молба. По този иск се уточнява, че претенцията е определена на база
пазарната оценка на имота, евентуално сумата, получена по разпределението.
2. За осъждане на първия ответник да заплати на осн.чл.59 от ЗЗД сумата от
711 612,83 лв., представляваща получена сума от „Б.“ ЕАД по протокол от
разпределение от 26.06.2017 год., ведно със законна лихва в размер на
214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 год. до подаване на исковата молба за
причинените имуществени вреди от незаконосъобразната продажба; 3. В
условията на евентуалност, при отхвърляне на главния (деликтно
обезщетение) и евентуален иск (за неоснователно обогатяване) против първия
ответник, за осъждане на ЧСИ Н. да заплати за причинените на „Д.“ ЕООД
вреди сумата от 1 257 287,17 лв., частично от 1 968 900 лв., представляваща
пазарната оценка на недвижимия имот, определена от независим оценител по
изп.дело №892/13 год. на ЧСИ, евентуално за осъждането на втория ответник
да заплати сумата от 711 612,83 лв., представляваща получена сума от „Б.“
ЕАД по протокол от разпределение от 26.06.2017 год., ведно със законна
лихва в размер на 214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 год. до подаване на
исковата молба; 4. В условията на евентуалност, на осн.чл.59 от ЗЗД за
осъждане на ЧСИ Н. да заплати сумата от 168 127,62 лв., представляваща
разликата между сумата, за която имотът е възложен с постановление –
879 740,45 лв., и сумата от 711 612,83 лв., представляваща получена сума от
„Б.“ ЕАД по протокол от разпределение от 26.06.2017 год, ведно със законна
лихва в размер на 50 671,80 лв. за периода от 26.06.2018 год. до подаване на
исковата молба. Не са внесени уточнения за фактите, от които ищецът
извлича правата си.
С определение №533/15.08.2022 год. производството по т.д.№270/21
год. на БОС е прекратено и исковата молба е върната на осн.чл.129 ал.3 от
ГПК.
Съдебната практика последователно приема, че исковата молба
отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 т.4 от ГПК тогава, когато ищецът
индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи
фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения следва да са ясни,
пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са
обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си – определение №
256/17.06. 2019 год. по ч.т.д. № 461 по описа за 2019 г. ВКС, ІІ т.о.,
определение№277/11.10.2016г. по ч.гр.д.№ 3755 по описа за 2016 г. ВКС, І
гр.о. и др. В случая ищецът твърди, че са му били причинени имуществени
вреди от двамата ответници от незаконосъобразната продажба на негов
5
недвижим имот и претендира две обезщетения на една и съща вреда при
условията на евентуалност. Имуществените вреди от непозволено увреждане
имат само едно цифрово изражение според вида си – намаление на
имуществения актив на увредения (загуба) или пропускане на възможността
за неговото увеличаване (пропусната полза). Увреденият трябва ясно да заяви
как поведението на деликвента е рефликтирало в правната му сфера и в какво
се изразява вредата, т.е. как са накърнени конкретни субективни права, което
в случая не е сторено, въпреки пространното изложение в исковата и
допълнителната искова молба. По претенцията, основана на твърдения за
неоснователно обогатяване на първия ответник (втори евентуален иск) и
квалифицирана от ищеца по чл.59 от ЗЗД, също се търси присъждане на сума
за причинени имуществени вреди, а не се цели връщане на онова, с което
ответникът се е обогатил и то не се сочи. Същото може да се посочи и за
исковете, предявени против втория ответник, като по отношение на този
ответник отсъства и логика за начина, по който е определен размера на
последния иск с посочено от ищеца правно основание по чл.59 от ЗЗД.
Въпреки дадените указания от първоинстанционния съд исковата молба е
останала непопълнена с ясни фактически твърдения и е нередовна, което е
основание за приложението на чл.129 ал.3 от ГПК. Обжалваното определение
е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 533/ 15.08.2022 г., постановено по
т.д. № 270/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6