Решение по дело №414/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 711                 Година 22.06.2020                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                            2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря С. Х.

Прокурор Христо Колев  

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 414 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Дани-Ем-2017” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Приморско, ул.„Ропотамо“ № 76, със съдебен адрес *** против решение № 227/19.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 494 по описа за 2019г. на Районен съд Царево. Счита решението за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ и не споделя мотивите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на съдебното решение и оспореното наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е изменил наказателно постановление № 16-002671/19.09.2019г.  издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Дани-Ем-2017“ ЕООД, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.152 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 лева, като е намалил размерът на санкцията на  1 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод, че несъмнено е осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество, за неспазване на трудовото законодателство. Съдът е намерил за неоснователно искането на дружеството за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ в хипотезата на чл. 415в от КТ, като е посочил, че нормата е специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН и предвид характера на засегнатите обществени отношения и естеството на самото нарушение няма основание за нейното приложение. Наложената имуществена санкция съдът е намерил за неправилно и необосновано определена в размер над минималния, поради което е изменил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съответно в хода на съдебното производство също не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В случая, административното нарушение е установено въз основа на писмени доказателства, представени от санкционираното дружество, поради което съда не е допуснал процесуално нарушение,           като е отказал да разпита искания от дружеството свидетел, посред чиито свидетелски показания, да се установи различна фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ, работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. По силата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в стопанисвания от касатора обект бистро „Елени”, гр.Приморско, от служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив е констатирано, че работодателят не е осигурил правото на непрекъсната междудневна почивка на Тонка Димитрова, на длъжност „сервитьор”. Напълно се споделят мотивите на съда относно доказания факт на извършване на нарушението от касатора. В хода на проверката, от дружеството е представен график за работа в търговския обект и таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, в които фигурира и служителят Димитрова, като от събраните по делото доказателства не се установява, че е допусната техническа грешка при тяхното изготвяне, каквито доводи изтъква касаторът, още повече, че приложените в административната преписка копия са заверени „вярно с оригинала” именно от управителя на дружеството. При наличието на тези данни, установяващи обстоятелството, че работодателят не е осигурил на работника нормативно предвидената почивка, безспорно е налице нарушение на трудовото законодателство, поради което правилно е приложена санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Мотивите на съда обосновали намаляне на наложената имуществена санкция се споделят и от настоящия съдебен състав.

Районният съд е изложил обстойни мотиви за неприложимост на привилегирования състав на чл.415в от КТ по отношение на констатираното нарушение, тъй като не се установява наличието на предвидените в тази норма кумулативни предпоставки. Неоснователно е искането на касатора поддържано и пред настоящата инстанция, че нарушението за което е санкциониран е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В КТ се съдържа самостоятелна и специална уредба на маловажни случаи – чл.415в, което изключва приложението на общите норми на ЗАНН. В този смисъл е и тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. Върховният административен съд, в което изрично е посочено, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, а съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 227/19.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 494/2019г. по описа на Районен съд Царево.

ОСЪЖДА „Дани-Ем-2017” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Приморско, ул.„Ропотамо“ № 76, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

 

                                                                                                    2.