№ 23706
гр. София, 16.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110108815 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредит Инс“ АД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СВ. С. С. за вземане в размер на 300 лева -
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 111657 от
03.02.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до окончателното
плащане, 27 лева – договорна лихва за периода 03.03.2021 г. – 03.05.2021 г.,
102,39 лева - такса „Гарант“, както и 37,36 лева – мораторна лихва за
периода 04.03.2021 г. – 21.02.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията
за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските,
съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче
издаването на такава за сумата от 102,39 лева, представляваща начислена
такса „Гарант“. Съображенията за това за следните:
В заявлението е посочено, че длъжникът в качеството си на
кредитополучател е избрал опцията да му бъде осигурен Гарант за ползване
на кредита от „Кредит Инс“ АД, поради което се е задължил да заплати на
„Кредит Инс“ АД към ежемесечната му вноска да бъде начислена и такса
„Гарант“. Същото се установява и от приложения към заявлението договор за
потребителски кредит. В представените Общи условия, приложими към
договора в чл. 8.1 е посочено, че с цел гарантиране и обезпечаване
погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към
кредитополучателя последния следва да представи лично или по пощата с
препоръчано писмо оригинал на банковата гаранция покриваща пълния
размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде
предоставена до 3 дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата
отговаря на всички законови изисквания кредитодателят ще предостави в
полза на кредитополучателя одобрената сума. В чл. 8.2 е посочено, че
предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.
В чл. 8.4 от ОУ е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не успее и не
1
желае да предостави посочено обезпечение кредитодателят може да
предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от
страните дружество гарант, в който случай кредитодателят се задължава да
събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант.
От гореизложеното се установява, че се касае за разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариални такси.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен
лихвен процент плюс 10 процентни пункта). Тоест лихвите и разходите по
кредита в случая не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащане на разходи над
определения лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни на основание чл. 19, ал.
5 ЗПК.
В случая безспорно е налице нарушаване на императивната забрана по
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това съдът намира, че уговаряне на подобна клауза
противоречи и на добрите нрави.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че договарянето на
такса „Гарант“ противоречи на закона, което от своя страна обуславя извод,
че е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение за нея по смисъла на
чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК. Поради това заявлението издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за тази сума следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
19,52 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и
над сумата от 39,03 лева до пълния дължим размер от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, срещу СВ.
С. С., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 102,39 лева,
представляваща такса „Гарант“, начислена по Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 111657 от 03.02.2021 г., както и в частта, в която се
претендират разноски за държавна такса над сумата от 19,52 лева до пълния
заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 39,03 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3