Решение по дело №1725/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 15
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20195220101725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

        ,гр.Пазарджик, 08.01.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1725 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ.

        Подадена е искова молба от „ЕК ПЕТРОЛ" ООД - Пловдив, ул."Михалаки Георгиев" №38, ЕИК *********, с управители Е. Д. и К. Ф. , чрез адв.В.К.,***, офис 4 против „ДИАС-ИВЕТ" ЕООД - гр.Белово, обл.Пазарджик, общ.Белово, ул.“Стоян Войвода" №5, ЕИК *********, представлявано от Д.И.С. и Д.И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че по занятие продава горива и консумативи чрез стопанисваната от тях бензиностанция в гр.Пазарджик. Твърди, че с първия ответник имат търговски отношения. Твърди, че по силата на писмен договор за продажба от 26.06.2018г., ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да продаде и достави горива и стоки/автомобилни масла, греси и др./, предоставяни на територията на бензиностанцията на „ЕК ПЕТРОЛ“ при условията на разсрочено плащане, респ. ответникът да заплати цената им при доставката, по банков път, най - късно до 30 дни след издаване на фактурата, съгласно чл.9 ал.1, пр.1 от Договора.

          Твърди, че вторият ответник - физическото лице Д.И.С., по силата на пар.9 чл.16 от Договора за продажба от 26.06.2018г. се е задължил солидарно с купувача /първият ответник, чийто законен представител е/ за задълженията му по сключения договор, вкл. и за разноските по събиране на вземането.

          Сочи, че съгласно чл.4 от Договора, зареждането на горива и продажбата на консумативи се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан от представителите на купувача и продавача, респ. издава се фактура на база отразеното в протокола.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за продажба, ищецът е продал на ответното дружество различни количества дизелово гориво като неплатени са останали следните фактури:

1.Фактура №**********/05.12.2018г. за продажба на дизелово гориво 600.640 литра или на обща стойност 1321.40 лв., с остатък за плащане 955.80 лв., с вкл.ДДС. Горивото по горната фактура е доставено на 05.12.2018г. като ответното дружество е заредило МПС РА ** **КА от бензиностанцията на ищеца дизелово гориво общо 600.640 литра на ед.ц. 2.24 лв./л., предадено му с приемо-предавателен протокол от 05.12.2018г. Падеж на задължението за плащане на стойността на горивото до 04.01.2019г. На дата 10.04.2019г. по банкова сметка ***ла сумата от 740.00 лв., която е погасила по-стари еднородни задължения на търговското дружество, както и частично задължението по фактура №**********/05.12.2018г. до сумата от 955.80 лв.;

2.Фактура №**********/14.01.2019г. за продажба на дизелово гориво 600.020 л. или на обща стойност 1230.04 лв., с вкл. ДДС. Горивото по горната фактура е доставено на 14.01.2019г. като ответното дружество е заредило МПС РА ** **КА от бензиностанцията на ищеца дизелово гориво общо 600.020 литра на ед.ц. 2.09 лв./л., предадено му с приемо-предавателен протокол от 14.01.2019г. Падеж на задължението за плащане на стойността на горивото до 13.02.2019г.;

3.Фактура №**********/29.01.2019г. за продажба на дизелово гориво 239.240 литра или на обща стойност 490.44 лв. с вкл. ДДС. Горивото по горната фактура е доставено на 29.01.2019г. като ответното дружество е заредило МПС РА **** КА от бензиностанцията на ищеца дизелово гориво общо 239.240 литра на ед.ц. 2.09 лв./л., предадено му с приемо-предавателен протокол от 29.01.2019г. Падеж на задължението за плащане на стойността на горивото до 01.03.2019г.;

4.Фактура №**********/04.02.2019г. за продажба на дизелово гориво 200.050 литра или на обща стойност 410.10 лв., с вкл. ДДС. Горивото по горната фактура е доставено на 04.02.2019г. като ответното дружество е заредило МПС РА **** КА от бензиностанцията на ищеца дизелово гориво общо 200.050 литра на ед.ц. 2.09 лв./л., предадено му с приемо-предавателен протокол от 04.02.2019г. Падеж на задължението за плащане на стойността на горивото до 06.03.2019г.;

Или ответното дружество дължи на ищеца общо сумата от 3086.38 лв. - стойността на продаденото дизелово гориво.

Ищецът твърди, че е изпълнил в срок и съобразно договора като е предоставил право на ответното дружество да зареди от бензиностанцията на ищеца ползваните от „ДИАС-ИВЕТ“ ЕООД МПС-та, удостоверено в разписаните протоколи. В тях е отразено вида, количеството и цената на зареденото гориво, респ. за „ДИАС ИВЕТ“ ЕООД е възникнало задължение за плащане на цената, в срок и по начин, отразен в договора, което до сега не е станало, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Сочи, че съгласно чл.141 от ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, поради което ищецът има правен интерес за предявяване на иска спрямо втория ответник за посочените задължения на първия ответник, с оглед събирането им от което и да е от лицата. Според изискуемостта на вземането, предявяването на иска спрямо ответното дружество е в шест месечния срок от настъпилите падежи на вземането им по фактури, издадени на основание договор за продажба от 26.06.2018г., поради което поръчителят остава задължен и след падежа, респ. поръчителството е активно и писмено учредено.

Моли съда да осъди двамата ответници – „ДИАС–ИBET“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.И.С. и втория ответник Д.И.С., с ЕГН ********** като поръчител на „ДИАС-ИВЕТ“ ЕООД по договор за продажба от 26.06.2018г. да заплатят на „ЕК ПЕТРОЛ“ ООД, ЕИК ********* по банков път и банкова сметка *** ДСК АД солидарно сумата от 3086.38 лв., представляваща сбор от неизплатена стойност на закупено и доставено дизелово гориво по силата на договор за продажба от 26.06.2018г., за което са издадени следните фактури: фактура №**********/05.12.2018г. за продажба на дизелово гориво 600.640 литра или на обща стойност 1321.40 лв., с остатък за плащане 955.80 лв. с вкл.ДДС; фактура №**********/14.01.2019г. за продажба на дизелово гориво 600.020 литра или на обща стойност 1230.04 лв. с вкл.ДДС; фактура **********/29.01.2019г. за продажба на дизелово гориво 239.240 литра или на обща стойност 490.44 лв. с вкл.ДДС; фактура **********/04.02.2019г. за продажба на дизелово гориво 200.050 литра или на обща стойност 410.10лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сбора на главниците от датата на завеждане на делото до окончателно плащане.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено е доказателствено искане - за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците и не е взето становище по предявените искове.

С молба с вх.№28846/10.12.2019г., ищецът, чрез пълномощника си, е дал становище, че към дата 09.12.2019г. ответното дружество им е платило цялото вземане, предявено с исковата молба, в т.ч. и сторените по настоящето гр.д. №1725/2019г. разноски, както следва: на 23.05.2019г. – 2000 лв., на дата 19.09.2019г. – 1000 лв. плащане от Д.С., на 31.10.2019г. – 1000 лв., плащане „Диас-Ивет“ ЕООД. Сумата от 4000 лв. погасява главница 3086,38 лв., разноски 523,46 лв., както и законна лихва от 25.04.2019г. до 31.10.2019г.   

Заявява, че с оглед на извършеното плащане не поддържа исковата молба и моли съда да отхвърли иска, поради погасяване на вземанията, претендирани с исковата молба, чрез плащане от ответниците, извършено след завеждане на иска. Заявява, че не поддържа искането за разноски, тъй като те също са платени от ответното дружество.

Моли при отхвърляне на иска да не се присъждат разноски на ответниците /ако такива са претендирани/, тъй като те са станали причина за образуване на делото и плащанията са извършени след образуване на делото. Към молбата е приложено писмено доказателство - извлечение от банкова сметка ***.

          Страните не се явяват и не изпращат свои представители в  проведеното по делото съдебно заседание.

          Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и със становището му в молбата от 10.12.2019г. и като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 26.06.2018г. между ищецът „ЕК ПЕТРОЛ“ ООД като продавач и ответното дружество „ДИАС–ИВЕТ“ ЕООД като купувач е бил сключен договор за продажба, по силата на който продавачът-ищец е предоставил възможност на купувача – дружеството-ответник да придобива правото на собственост върху горива и стоки /автомобилни масла, греси и др./, предоставяни на територията на бензиностнациите на „ЕК ПЕТРОЛ“, при условията на разсрочено плащане, а купувачът се е задължил да заплати цената на продадените му горива и стоки в размера и при условията, уговорени с договора – чл.1 от договора.

          Съгласно чл.8 от договора цените на горивата и стоките са тези, валидни на бензиностанция „ЕК ПЕТРОЛ“ за съответния ден на извършване на всяка отделна продажба.

          С чл.9 ал.1, пр.1 от договора /на който се позовава ищецът в исковата си молба/ е уговорено, че фактурирането се извършва след всяко зареждане на горива и закупуване на стоки и се заплаща по банков път в срок до 30 дни след издаването на фактурата.

          Вторият ответник по делото - физическото лице Д.И.С. е поръчител по процесния договор за продажба и е подписал същия в това си качество. С подписването на договора и на основание чл.16 от Договора за продажба от 26.06.2018г. ответникът Д.И.С. се е задължил солидарно с купувача - първия ответник - за задълженията му и за всички последици от неизпълнението на задълженията от страна на купувача по договора, включително и за разноските по събиране на вземането.

          Съгласно чл.4 от договора, зареждането на горива и продажбата на стоки се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан от представителите на купувача и на продавача. Продавачът издава фактура на база отразеното в протокола.

          На база горното, ищецът-продавач е издал на ответното дружество следните фактури, приложени към исковата молба:

1.Фактура №**********/05.12.2018г. за продажба на дизелово гориво с количество 600.640 литра на обща стойност 1321.40 лв. Горивото по тази фактура е доставено на 05.12.2018г. като ответното дружество е заредило МПС РА ** **КА /включено в списъка към процесния договор/ от бензиностанцията на ищеца. Дизеловото гориво общо 600.640 литра на ед.ц. 2.24 лв./л. е предадено на ответното дружество с приемо-предавателен протокол от същата дата - 05.12.2018г. Падежът на задължението за плащане на стойността на горивото е на 04.01.2019г. С исковата молба ищецът е признал и представил доказателства, че на датата 10.04.2019г. по банковата му сметка от ответното дружество е постъпила сумата в размер на 740.00 лв., която е погасила по-стари еднородни задължения на търговското дружество, както и частично задължението по тази фактура - №**********/05.12.2018г. до сумата от 955.80 лв.;

2.Фактура №**********/14.01.2019г. за продажба на дизелово гориво с количество 600.020 л. на обща стойност 1230.04 лв., с вкл. ДДС. Горивото по тази фактура е доставено на 14.01.2019г. като ответното дружество е заредило същото МПС РА ** **КА от бензиностанцията на ищеца. Дизеловото гориво общо 600.020 литра на ед.ц. 2.09 лв./л. е предадено на дружеството-ответник с приемо-предавателен протокол от същата дата - 14.01.2019г. Падежът на задължението за плащане на стойността на горивото е на 13.02.2019г.;

3.Фактура №**********/29.01.2019г. за продажба на дизелово гориво с количество 239.240 литра на обща стойност 490.44 лв. с вкл. ДДС. Горивото по тази фактура е доставено на 29.01.2019г. като ответното дружество е заредило включеното в списъка МПС РА **** КА от бензиностанцията на ищеца. Дизеловото гориво общо 239.240 литра на ед.ц. 2.09 лв./л. е предадено на ответното дружество с приемо-предавателен протокол от същата дата - 29.01.2019г. Падежът на задължението за плащане на стойността на горивото е на 01.03.2019г.;

4.Фактура №**********/04.02.2019г. за продажба на дизелово гориво с количество 200.050 литра на обща стойност 410.10 лв., с вкл. ДДС. Горивото по тази фактура е доставено на 04.02.2019г. като ответното дружество е заредило МПС РА **** КА от бензиностанцията на ищеца. Дизеловото гориво общо 200.050 литра на ед.ц. 2.09 лв./л. е предадено на дружеството-ответник с приемо-предавателен протокол от същата дата - 04.02.2019г. Падежът на задължението за плащане на стойността на горивото е на 06.03.2019г.

С молбата с вх.№28846/10.12.2019г., ищецът е признал, че ответното дружество им е платило цялото вземане, предявено с исковата молба, в т.ч. и сторените по делото разноски и че това е станало, както следва: на 23.05.2019г. – 2000 лв., на 19.09.2019г. – 1000 лв. плащане от ответника Д.С., на 31.10.2019г. – 1000 лв., плащане от ответното дружество „Диас-Ивет“ ЕООД. Признал е, че сумата от 4000 лв. погасява претендираната главница от 3086,38 лв., разноски в размер на 523,46 лв., както и законната лихва за периода от 25.04.2019г. до 31.10.2019г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

          Съдът приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една страна като продавач и ответното търговско дружество от друга страна като купувач е бил сключен договор за търговска продажба, въз основа, на който са били издадени процесните четири фактури и приемо-предавателни протоколи към тях. Документите са подписани от представители на страните. Стоката – дизеловото гориво, предмет на приемо-предавателните протоколи и фактурите, е приета от ответното дружество без възражения и забележки.  

          С оглед на горното, съдът приема, че извършените търговски продажби ангажират дружеството-ответник като страна-купувач по тях.

          Ищецът е изпълнил в срок и съобразно договора задълженията си по същия като е предоставил право на ответното дружество да зареди от бензиностанцията му ползваните от дружеството-ответник МПС-та /включени в списъка към процесния договор/, което е удостоверено в разписаните приемо-предавателни протоколи. В последните е отразено по вид, количеството и цена зареденото дизелово гориво. Въз основа на протоколите са издадени и процесните фактури.

          Следователно за ответното дружество е възникнало задължението за плащане на цената на дизеловото гориво, в срок и по начин, отразени в договора за продажба от 26.06.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.141 от ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Следователно и при неплащане на задълженията по процесния договор и фактури към датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2019г. за ищеца е бил налице правен интерес за предявяване на исковите претенции и спрямо втория ответник – поръчителя по договора за продажба от 26.06.2018г. Предявяването на претенциите спрямо ответното дружество и поръчителя е в шестмесечния срок от настъпването на падежите на вземанията по процесните четири фактури, издадени на основание договора за продажба от 26.06.2018г.

          В хода на производството по настоящето дело, ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, призна извършването на плащане от страна на ответниците, с което е погасено цялото вземане, предявено с исковата молба, в това число и сторените по делото разноски. Заяви, че с оглед на извършеното плащане не поддържа исковата молба и моли съда да отхвърли иска, поради погасяване на вземанията, претендирани с исковата молба, чрез плащане от ответниците, извършено след завеждане на иска. Заяви, че не поддържа искането за разноски, тъй като те също са платени от ответното дружество.

                При тези данни и с оглед извършеното плащане на задълженията по процесния договор и фактури от страна на ответниците и погасяването, чрез плащане, на претендираните с исковата молба вземания, исковете с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ ще следва да се отхвърлят.

          Ще следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за законна лихва и за разноски по делото, тъй като те също са заплатени от ответниците.

          Ответниците не са заявили претенции за разноски по делото, поради което съдът не се произнася по такива.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  

   

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕК ПЕТРОЛ" ООД - Пловдив, ул."Михалаки Георгиев" №38, ЕИК *********, с управители Е. Д. и К. Ф. , чрез адв.В.К.,***, офис 4 против „ДИАС-ИВЕТ" ЕООД - гр.Белово, обл.Пазарджик, общ.Белово, ул.“Стоян Войвода" №5, ЕИК *********, представлявано от Д.И.С. и Д.И.С., с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ – с искане за осъждане на ответниците „ДИАС–ИBET“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.И.С. и Д.И.С., с ЕГН ********** като поръчител на „ДИАС-ИВЕТ“ ЕООД по договор за продажба от 26.06.2018г. да заплатят на ищеца „ЕК ПЕТРОЛ“ ООД, ЕИК ********* по банков път и банкова сметка *** ДСК АД солидарно сумата от 3086.38 лв., представляваща сбор от неизплатена стойност на закупено и доставено дизелово гориво по силата на договор за продажба от 26.06.2018г., за което са издадени следните фактури: фактура №**********/05.12.2018г. за продажба на дизелово гориво 600.640 литра или на обща стойност 1321.40 лв., с остатък за плащане 955.80 лв. с вкл.ДДС; фактура №**********/14.01.2019г. за продажба на дизелово гориво 600.020 литра или на обща стойност 1230.04 лв. с вкл.ДДС; фактура **********/29.01.2019г. за продажба на дизелово гориво 239.240 литра или на обща стойност 490.44 лв. с вкл.ДДС; фактура **********/04.02.2019г. за продажба на дизелово гориво 200.050 литра или на обща стойност 410.10лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сбора на главниците от датата на завеждане на делото до окончателно плащане, както и разноски по делото, поради погасяване на задълженията от страна на ответниците, чрез плащане, извършено след подаването на исковата молба.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: