№ 110
гр. К. , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20215140100604 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ООД гр.П. чрез адв.Д.С.
Д. от АК-Пловдив, срещу „У.Б.“ ООД гр.К., с която е предявен иск по чл.422, ал.1 от
ГПК за сумата 6 620 лв., представляваща неплатена цена по търговска продажба с
фактура N **********/14.06.2018г., разпоредена за плащане със заповед за
изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 291/2021г.
по описа на РС-К., възразена от длъжника.
Ищецът твърди, че на 14.06.2018г. продава на ответника авточасти, като
договорът е материализиран във Фактура N **********/14.06.2018г. на стойност 6 620
лв. с ДДС, в която са посочени вещите, цената им, съответния ДДС, падеж и начин на
плащане, и собствеността върху същите е прехвърлена от ищеца като продавач чрез
предаването им на ответника като купувач, за което прехвърляне е издадена и данъчна
фактура. На 21.05.2019г. след проведени разговори за плащане на фактурата, същата е
изпратена по електронен път на ответника и поради липса на плащане по същата,
ищецът се снабдява със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело N 291/2021г., възразена от ответника, поради което
предявява настоящия установителен иск за вземането по издадената заповед, с искане
да се установи същото за съществуващо спрямо ответника, като се претендират
направените в заповедното и в настоящето производство разноски по делото.В съдебно
заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа иска, моли за уважаването му
и за разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба и в
1
съдебно заседание не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявеният установителен иск е по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.327, вр. чл.318 и
сл. от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парично вземане,
произхождащо от търговска сделка, за която е издадена фактура N
**********/14.06.2018г..
Издадената от ищеца на ответника фактура N **********/14.06.2018г. с падеж
на плащане седем дни, с посочен начин на плащане: по сметка, с основание за
издаването й – продажба на движими вещи, описани по вид, номенклатурен номер,
количество единична цена и обща стойност, е едностранно съставена от ищеца и не е
подписана доставчика и получателя.
Съгласно неоспореното от страните заключение на ССчЕ и изслушването на
вещото лице в съдебно заседание фактурата е осчетоводена от ищеца, включена е в
регистрите по ЗДДС, с подадени съответно данни в ТД на НАП Пловдив-офис П. и с
внесен по нея ДДС в приход на бюджета, без да е осчетоводено плащане по нея от
ответника, който не е осчетоводил фактурата, при извод, че счетоводните регистри на
ищеца са водени редовно, при спазване на изискванията на ЗСч, като текущото
счетоводно отчитане е организирано по реда на ЗСч и по способа на двустранното
счетоводно записване.
От показанията на св.Мишев се установява, че след като от ищеца е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с него се свързала
управителката на ответника, която му заявила, че ще платят, но не могат да намерят
фактурата, а на следващия ден с него се свързала счетоводител на ответника, която му
дала имейл, на който свидетелят изпратил фактурата, но плащане не последвало.
Впоследствие на свидетеля се обадил пълномощник на ответника, който го уведомил,
че ще платят, но ще пуснат възражение, а по-късно отново управителят отново го
помолила да даде точните суми.
В срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по делото заседание, ответникът не
е направил възражение за неизпълнение на доставката по процесната фактура, в
частност за забава на продавача като търговец. Поради това, съдът приема, че по
процесната осчетоводена от ищеца и неосчетоводена от ответника фактура, е
извършена доставка от първия на втория, който дължи цената на стоките по нея, ведно
със законната лихва от предявяване на иска, считано от 17.02.2021г., когато е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
2
За да приеме това, съдът съобрази установената съдебна практика на ВКС по
решение N 42 от 12.02.2013 г. по гр.д. N 701/2012 г., I г.о., че съдът не може да
основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като
възражение срещу иска в отговора на исковата молба, което тълкуване е дадено и в
решение N 154 от 24.08.2016 г. по гр.д. N 3848/2015 г., IV г.о. - съгласно разпоредбата
на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства,
доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от
съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото,
като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са
от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и
възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е
длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. Съдът
съобрази и установената практика на ВКС, съгласно която счетоводните книги и
вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила,
според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и
преценена с оглед останалите доказателства.
Съгласно чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на
търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със
задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед
всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са
производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите
трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено
чрез съдебно-счетоводна експертиза. Поради това, че допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно, това служи като
доказателство в негова полза относно доставката и наличието на продажбено
правоотношение за вещите /чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ/ .
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да
изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената
или срещу представяне на доказателства за плащането й.
С оглед липсата на възражения на ответника както по твърдените от ищеца
факти, така и по претендираните от осъществяването им правни последици и редовно
воденото от ищеца счетоводство, при направено от ответника чрез управителя му
признание за дължимост на цената по сделката по процесната фактура пред
представител на ищеца, предявеният иск е основателен и доказан, което обуславя
правомощие на съда да го уважи, като признае за съществуващо вземането на ищеца
3
спрямо ответника по възразената заповед по чл.410 от ГПК и на основание чл.78, ал.1
от ГПК възложи в тежест на ответника направените по делото разноски, които в
настоящото производство са 132.40 лв. за държавна такса, 800 лв. за адвокатско
възнаграждение и 180 лв. за възнаграждение на вещо лице, а в заповедното
производство са 132.40 лв. за държавна такса и 461 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “У.Б.“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.К., промишлен район Летище, тел.*****,
представляван заедно и поотделно от Ж.С.Х. и С.В.Х. като управители, че "А.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Б. N *****, ет.2, ап.4, общ.К.,
обл.К., представляван от управителя Илияна Ненова Цонева, има парично вземане от
“У.Б.“ ООД, ЕИК *****, в размер на сумата 6 620 лв., представляваща неплатена
цена по търговска продажба на авточасти по фактура N **********/14.06.2018г., ведно
със законната лихва от 17.02.2021г. - дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед N 260105/17.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 291/2021г. на РС-К..
ОСЪЖДА “У.Б.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.К.,
промишлен район Летище, тел.*****, представляван заедно и поотделно от Ж.С.Х. и
С.В.Х. като управители, да заплати на "А.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.Б. N *****, ет.2, ап.4, общ.К., обл.К., представляван от управителя
Илияна Ненова Цонева, сумата 1 112.40 лв., представляваща разноски по делото и
сумата 593.40 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр. д. N 291/2021г. на
РС-К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред К.йския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4